Да, дърветата говорят помежду си
Сюзан Симар е професор по горска екология и преподава в Университета на Британска Колумбия. Тя е биолог и е направила десетки изследвания преди да изкристализира и да получи доказателства нейната догадка за връзката сред дърветата в една гора. Представяме ви главните парадигми от нейното изявление пред аудиторията на TED преди четири години.
Представете си, че вървите през гора. Предполагам, че виждате доста дървета на огромна повърхност - това, което ние, лесовъдите, назоваваме група, с грапавите им стволове и красиви корони. Да, дърветата са основата на горите, само че една гора е доста повече от това, което виждате. Под земята има различен свят, свят на безкрайни биологични пътища, които свързват дърветата, разрешават им да поддържат връзка и дават опция на гората да се държи като един организъм. Може би ви припомня на някакъв тип разсъдък?
Дърветата в същинските гори могат да споделят и информация подземен. Това беше много противоречиво и някои мислеха, че съм луда и в действителност ми беше мъчно да получа финансиране за проучвания. Но упорствах и най-после организирах някои опити надълбоко в гората преди 25 години. Отгледах 80 копия на три типа: бяла бреза, ела „ Дъглас “ и западен червен кедър. (Подробният роман на Сюзън Симард за опита си с Гейгеров брояч, с който измервала процеси, протичащи се сред дърветата в една гора, е във видето под този текст - бел. ред.)
Знаех, че съм разкрила нещо огромно, което ще промени метода, по който гледаме на взаимоотношението на дърветата в горите, те не са единствено съперници, а и сътрудници. Бях разкрила солидни доказателства за внушителната подземна информационна мрежа, другия свят....Сега желая да приказвам за просвета. Как поддържат връзка бялата бреза и елата „ Дъглас “?
Оказва се, че те беседват освен на езика на въглерода, само че също и на азота, фосфора, водата и със защитни сигнали и алелни химикали и хормони - това е информация. Трябва да ви кажа, че учените преди мен са мислели, че това става посредством подземната взаимна симбиоза, наречена микориза. Микориза безусловно значи " гъбокорен ". Вие виждате репродуктивните им органи, до момента в който се разхождате в гората. Това са гъбите. Гъбите, обаче, са единствено върхът на айсберга, тъй като от пънчетата им излизат гъбични влакна, които образуват мицел и този мицел заразява и колонизира корените на всички дървета и растения. Там, където гъбичните кафези взаимодействат с клетките на корена, има замяна на въглерод против хранителни субстанции и гъбата получава хранителни субстанции като пораства в почвата и покрива всяка почвена парченце.
Мрежата е толкоз гъста, че може да има стотици километри мицел под една единствена стъпка. И освен това - мицелът свързва разнообразни жители на гората, освен това освен от един и същи тип, а разнообразни, като брезата и елата и играе ролята на Интернет.Както всички мрежи, микоризните мрежи имат съединения и връзки. Направихме тази карта, изследвайки късите секвенции на ДНК на всяко дърво и всяка гъба в дребен сектор гора от ели „ Дъглас “. ...В една гора, едно майчино дърво може да е обвързвано със стотици други дървета.
Използвайки изотопните си знаци, открихме, че майчините дървета ще изпратят непотребния си въглерод през микоризната мрежа до дръвчетата от приземния етаж и свързваме това с четири пъти по-големия брой на оживелите дребни дръвчета.Знаем, че всички избираме личните си деца и се чудех дали елата „ Дъглас “ може да разпознае роднините си, като мама гризли и дребното й? Затова започнахме един опит - отгледахме майчини дървета със лични и непознати дребни дръвчета. И се оказа, че те в действителност разпознават роднините си. Майчините дървета ги колонизират с по-големи микоризни мрежи. Изпращат им повече въглерод подземен. Те даже понижават конкуренцията от личните си корени, с цел да създадат задоволително място за децата си.
Когато майчините дървета са засегнати или умират, те изпращат и мъдри послания на идващото потомство дръвчета. Използваме изотопни знаци, с цел да проследим по какъв начин се движи въглеродът в засегнато майчино дърво - надолу по ствола му, след това в микоризната мрежа и до най-близките дръвчета, освен въглерод, само че и защитни сигнали. Тези два съставния елемент усъвършенстват издръжливостта на дръвчетата при предстоящ стрес. Така че дърветата приказват.
...Горите са и уязвими, освен поради естествени неприятели като бръмбарите-корояди, които нападат най-много огромни остарели дървета, а и поради изсичането за пречистване. Можем да махнем едно-две хъб-дървета, само че стигаме до повратна точка, тъй като дърветата-хъб са нещо като нитовете в аероплан. Ако махнем един-два, самолетът отново ще лети, само че в случай че извадим още един или може би този, който държи крилата, цялата система ще се срине.
Когато сечем, би трябвало да пазим наследствата, майчините дървета и мрежите, дървото, гените, с цел да могат да предадат мъдростта си на идващото потомство дървета и те да устоят на бъдещото напрежение. Трябва да пазиме природата.
Трябва да възвръщаме горите си с разнообразие от типове, генотипи и структури, като засаждаме и разрешаваме естествена регенерация. Да дадем на Майката Природа инструментите, от които се нуждае, с цел да употребява способността си да се самолекува.
Източник
Представете си, че вървите през гора. Предполагам, че виждате доста дървета на огромна повърхност - това, което ние, лесовъдите, назоваваме група, с грапавите им стволове и красиви корони. Да, дърветата са основата на горите, само че една гора е доста повече от това, което виждате. Под земята има различен свят, свят на безкрайни биологични пътища, които свързват дърветата, разрешават им да поддържат връзка и дават опция на гората да се държи като един организъм. Може би ви припомня на някакъв тип разсъдък?
Дърветата в същинските гори могат да споделят и информация подземен. Това беше много противоречиво и някои мислеха, че съм луда и в действителност ми беше мъчно да получа финансиране за проучвания. Но упорствах и най-после организирах някои опити надълбоко в гората преди 25 години. Отгледах 80 копия на три типа: бяла бреза, ела „ Дъглас “ и западен червен кедър. (Подробният роман на Сюзън Симард за опита си с Гейгеров брояч, с който измервала процеси, протичащи се сред дърветата в една гора, е във видето под този текст - бел. ред.)
Знаех, че съм разкрила нещо огромно, което ще промени метода, по който гледаме на взаимоотношението на дърветата в горите, те не са единствено съперници, а и сътрудници. Бях разкрила солидни доказателства за внушителната подземна информационна мрежа, другия свят....Сега желая да приказвам за просвета. Как поддържат връзка бялата бреза и елата „ Дъглас “?
Оказва се, че те беседват освен на езика на въглерода, само че също и на азота, фосфора, водата и със защитни сигнали и алелни химикали и хормони - това е информация. Трябва да ви кажа, че учените преди мен са мислели, че това става посредством подземната взаимна симбиоза, наречена микориза. Микориза безусловно значи " гъбокорен ". Вие виждате репродуктивните им органи, до момента в който се разхождате в гората. Това са гъбите. Гъбите, обаче, са единствено върхът на айсберга, тъй като от пънчетата им излизат гъбични влакна, които образуват мицел и този мицел заразява и колонизира корените на всички дървета и растения. Там, където гъбичните кафези взаимодействат с клетките на корена, има замяна на въглерод против хранителни субстанции и гъбата получава хранителни субстанции като пораства в почвата и покрива всяка почвена парченце.
Мрежата е толкоз гъста, че може да има стотици километри мицел под една единствена стъпка. И освен това - мицелът свързва разнообразни жители на гората, освен това освен от един и същи тип, а разнообразни, като брезата и елата и играе ролята на Интернет.Както всички мрежи, микоризните мрежи имат съединения и връзки. Направихме тази карта, изследвайки късите секвенции на ДНК на всяко дърво и всяка гъба в дребен сектор гора от ели „ Дъглас “. ...В една гора, едно майчино дърво може да е обвързвано със стотици други дървета.
Използвайки изотопните си знаци, открихме, че майчините дървета ще изпратят непотребния си въглерод през микоризната мрежа до дръвчетата от приземния етаж и свързваме това с четири пъти по-големия брой на оживелите дребни дръвчета.Знаем, че всички избираме личните си деца и се чудех дали елата „ Дъглас “ може да разпознае роднините си, като мама гризли и дребното й? Затова започнахме един опит - отгледахме майчини дървета със лични и непознати дребни дръвчета. И се оказа, че те в действителност разпознават роднините си. Майчините дървета ги колонизират с по-големи микоризни мрежи. Изпращат им повече въглерод подземен. Те даже понижават конкуренцията от личните си корени, с цел да създадат задоволително място за децата си.
Когато майчините дървета са засегнати или умират, те изпращат и мъдри послания на идващото потомство дръвчета. Използваме изотопни знаци, с цел да проследим по какъв начин се движи въглеродът в засегнато майчино дърво - надолу по ствола му, след това в микоризната мрежа и до най-близките дръвчета, освен въглерод, само че и защитни сигнали. Тези два съставния елемент усъвършенстват издръжливостта на дръвчетата при предстоящ стрес. Така че дърветата приказват.
...Горите са и уязвими, освен поради естествени неприятели като бръмбарите-корояди, които нападат най-много огромни остарели дървета, а и поради изсичането за пречистване. Можем да махнем едно-две хъб-дървета, само че стигаме до повратна точка, тъй като дърветата-хъб са нещо като нитовете в аероплан. Ако махнем един-два, самолетът отново ще лети, само че в случай че извадим още един или може би този, който държи крилата, цялата система ще се срине.
Когато сечем, би трябвало да пазим наследствата, майчините дървета и мрежите, дървото, гените, с цел да могат да предадат мъдростта си на идващото потомство дървета и те да устоят на бъдещото напрежение. Трябва да пазиме природата.
Трябва да възвръщаме горите си с разнообразие от типове, генотипи и структури, като засаждаме и разрешаваме естествена регенерация. Да дадем на Майката Природа инструментите, от които се нуждае, с цел да употребява способността си да се самолекува.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ