Сюрреалистичната атмосфера на пандемията Covid-19 върна в съзнанието ми това

Сюрреалистичната атмосфера на пандемията Covid-19 върна в съзнанието ми това по какъв начин се почувствах като младеж от 84-та пехотна дивизия по време на Битката при издутината (по време на Арденската атака - бел. ред.). Сега, както в края на 1944 година, има чувство за заплаха, която е ориентирана не към някой съответен човек, а се стоварва инцидентно и с разрушения. Но има значима разлика сред това далечно време и нашето, написа Кисинджър за " Уол Стрийт Джърнъл ", представен от БГНЕС.

Американската устойчивост тогава беше укрепена от съществена национална цел. Сега, в разграничена страна, е належащо дейно и далновидно държавно управление за превъзмогване на трудности, невиждани по мащаб и световен обсег. Поддържането на публичното доверие е от решаващо значение за обществената взаимност, за връзката на обществата между тях и за интернационалния мир и непоклатимост.

Нациите се сплотяват и процъфтяват на основата на вярата, че техните институции могат да плануват злополучие, да блокират въздействието му и да възстановят стабилността.

Когато пандемията Covid-19 завърши, институциите на доста страни ще бъдат възприемани като несполучливи. Дали това решение е обективно заслужено е без значение. Реалността е, че светът в никакъв случай няма да бъде същият след ковид.

Да се спори в този момент за предишното единствено затруднява да се направи това, което би трябвало да се направи.

Коронавирусът порази с невиждания си мащаб и жестокост. Разпространението му е експоненциално: случаите в Съединени американски щати се удвояват на всеки пети ден. Медицинските доставки не са задоволителни, с цел да се оправят с възходящите талази от случаи. Отделенията за интензивно лекуване са на ръба да бъдат претрупани, даже оттатък него. Тестването е несъответстващо на задачата за идентифициране на степента на заразяване, още по-малко да се обърне посоката на разпространяването му. Една сполучлива ваксина може да е реалност след 12 до 18 месеца.

Американската администрация свърши солидна работа за избягването на незабавна злополука. Крайният тест ще бъде дали разпространяването на вируса може да бъде спряно и по-късно променено по метод и в мащаб, който поддържа доверието на обществото в способността на американците да ръководят себе си. Кризисните старания, колкото и да са огромни и нужни, не би трябвало да провалят неотложната задача за пускане на редом начинание за прекосяване към посткоронавирусния порядък.

Лидерите се оправят с рецесията значително на национална основа, само че разлагащите обществото резултати на вируса не признават границите. Докато похищенията върху здравето на индивида - да се надяваме - ще бъдат краткотрайни, политическите и икономическите катаклизми, които той отприщи, могат да продължат генерации.

Нито една страна, даже Съединени американски щати, не може единствено с национални старания да преодолее вируса. Разрешаването на потребностите на момента би трябвало в последна сметка да бъде съчетано с световна визия и стратегия за съдействие. Ако не можем да създадем и двете в тандем, ще се надигнем пред най-лошото от всичко до момента.

Извличайки поучения от развиването на Плана " Маршъл “ и на плана " Манхатън “, Съединени американски щати са длъжни да положат огромни старания в три области.

Първо, засилване на световната резистентност на инфекциозни болести. Триумфите на здравната просвета като полиомиелитната ваксина и изкореняването на едрата шарка или нововъзникващото статистическо-техническо знамение на здравната диагноза посредством изкуствен интелект ни успокоиха до рисково блаженство. Трябва да разработим нови техники и технологии за надзор на инфекции и съизмерими ваксини за огромна популация. Градовете, щатите и районите би трябвало поредно да се приготвят за отбрана на хората от пандемии посредством депозиране, взаимно обмисляне и изследване на границите на науката.

Второ, блян към лечение на раните на международната стопанска система. Глобалните водачи научиха значими поучения от финансовата рецесия през 2008 година Сегашната икономическа рецесия е по-сложна: свиването, отприщено от ковид, е, заради своята скорост и световен мащаб, друга от всичко, което в миналото се е случвало в историята до момента. И нужните ограничения за публичното здраве като обществено разграничаване и закриване на учебни заведения и предприятия способстват за икономическата болежка. Програмите също би трябвало да се стремят да облекчат резултатите от идния безпорядък върху най-уязвимото население в света.

Трето, отбрана на правилата на демократичния международен ред. Базисата легенда за актуалното ръководство е град, ограден от стени, предпазен от мощни владетели, от време на време деспотични, различен път доброжелателни, само че постоянно задоволително мощни, с цел да защитят хората от външен зложелател. Мислителите просветители слагат тази идея в нова рамка с аргумента, че задачата на законната страна е да обезпечи главните потребности на хората: сигурност, ред, икономическо благоденствие и правдивост. Отделните персони не могат да обезпечат тези неща независимо. Пандемията провокира анахронизъм, възобновление на заградения град в ера, когато просперитетът зависи от световната търговия и придвижването на хората.

Световните демокрации би трябвало да пазят и поддържат своите полезности на Просвещението. Глобалното оттегляне от балансирането на властта с легитимността ще докара до раздробяване на обществения контракт както на вътрешно, по този начин и на интернационално равнище. И въпреки всичко този хилядолетен въпрос на легитимността и властта не може да бъде решен по едно и също време с напъните за превъзмогване на чумата Ковид-19. Сдържаността е нужна от всички страни - както във вътрешната политика, по този начин и в интернационалната дипломация. Трябва да се дефинират цели.

От Битката при Булж преминахме към свят на възходящ разцвет и засилено човешко достолепие. Сега живеем в исторически интервал. Историческото предизвикателство за водачите е да ръководят рецесията, като в същото време построяват бъдещето. Провалът може да подпали света.