Какви могат да са последствията от атаките по танкери в залива
Свят Какви могат да са следствията от офанзивите по танкери в залива През Ормуз, където бяха атакувани два танкера, минава една-трета от международния нефт 14 юни 2019, 16:15 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Какви могат да са следствията от офанзивите по танкери в залива
Откриха голяма глава на вълк на 40 000 години в Сибир
Борис Джонсън ги е лъгал както никой различен и отново му имат вяра
Как двама летци прелетяха Атлантика за 16 часа
Съединени американски щати публично упрекнаха Иран, ще има ли война
Министър утвърди екстрадицията на Асандж в Съединени американски щати
Тръмп подписа супер договорка, а Полша ще заплати солено
Петролни танкери са ударени от торпедо край Иран
понският министър председател Шиндзо Абе се надяваше с визитата си в Иран да провокира по-скоро диалог за мир. Той надали е имал визия какво ще се случи. Посещението му в Техеран тази седмица – първото на японски министър председател от Ислямската гражданска война през 1979 година, трябваше да има алегоричен темперамент за понижаване на трупащото се напрежение в региона на Персийския залив. Япония, която е третата по мощ стопанска система в света, е значим съдружник на Съединени американски щати, само че и търговски сътрудник на Иран. Заради тези условия, Абе реши да поеме щафетата в името на омиротворяването, само че срещата с иранския президент Хасан Рухани не мина умерено. След срещата, японският министър председател съобщи, че районът може „ случайно “ да влезе в спор. И тогава, единствено на няколко километра от иранския бряг, дойда безапелационна илюстрация на тези страхове.
Съединени американски щати публично упрекнаха Иран, ще има ли война
На 13 юни два танкера в Оманския залив изпращат сигнали, че са получили повреди поради мощни детонации. Единият плава под флага на Маршаловите острови, само че е благосъстоятелност на норвежка компания и придвижва нафта от Абу Даби. Вторият е регистриран в Панама, благосъстоятелност на японска компания, претрупан с метанол. Снимки от ирански държавни медии демонстрират ясно по какъв начин гори повърхността на норвежкия транспортен съд. Стълбът пушек е толкоз гъст, че може да бъде видян на сателитни изображения. Причините за гърмежите не са ясни, само че се появиха фрагменти от Държавния департамент на Съединени американски щати, показващи допустимо присъединяване на Иран.
Последните вести за атакувани танкери още повече напрегнаха политици и наблюдаващи на региона. През Ормуз, където са станали детонациите, минава една-трета от международния нефт. Нещо повече – това не са първите сходни случаи през последните два месеца. На 12 май четири кораба от Обединените арабски емирства са саботирани и стават негодни за корабоплаване. Разследването демонстрира, че големите пробойни, които се появяват по корабите, са породени от руднични мини. Експлозиите на 13 юни предизвикват вреди дотолкоз, че екипажите са евакуирани. Има данни даже за допустимо потребление на торпедо.
Каквито и да са аргументите и както и да е станало, няма спор, че интернационалните танкери, преминаващи през един от най-важните протоци за международната търговия и мореплаване, са били атакувани и гърмежите не са породени от случай. От японската компания, чиято благосъстоятелност е един от корабите, оповестиха публично, че техният съд е бил нападнат два пъти в интервал от четири часа.
Japan’s Abe asked Iran to release U.S. citizens, report says, but the response is unclear https://t.co/K7Qcok7W0p
— The Washington Post (@washingtonpost) June 14, 2019
Сенчестата и неразбираема игра, която се води в Персийския залив сигурно може да докара до ескалация . В това са уверени интернационалните наблюдаващи и локални политици. Атаките от 12 май единствено демонстрираха накъде може да отиде конфликтът сред Съединени американски щати и Иран и до каква степен те могат да въвлекат свои съдружници. Особено добър образец е Япония, която разполага с голям брой пътнически кораби, преминаващи през Ормуз – 80% от вноса на нефт за страната минават през този регион.
Атаките на танкерите не идват сами. Докато във водите на Персийския залив се чуват гърмежи, на Арабския полуостров са атакувани както военни обекти, по този начин и петролната инфраструктура, от която зависят доставките на нефт за Европа и други региони по света. Йеменските бунтовници, подкрепени от Иран, към този момент шест пъти нападат саудитски летища за по-малко от месец, като при последното нахлуване върху гражданско летище бяха ранени 26 души.
Всички тези събития са свързани с сегашното напрежение сред Съединени американски щати и Иран. Атаките и саботажните дейности към този момент засягат и трети страни, както в тази ситуация с Япония и е единствено въпрос на време под ударите да попаднат плавателни съдове и на други страни. Размяната на закани и обвинявания в допълнение усложнява ситуацията, а нападенията разгарят съперничеството от страна на подкрепените от Съединени американски щати Саудитска Арабия и техните районни съдружници.
Не е загадка, че след неуспеха на нуклеарната договорка от 2015, И ран има за цел да изпрати обръщение, че никой не може да се усеща сигурен в Персийския залив . Техеран от дълго време заплашва, че счита да затвори залива при Ормуз, в случай че страната бъде атакувана. Иранското управление евентуално допуска, че намесвайки съдове на други страни, това ще провокира реакция. Но Рухани и външния министър Зариф, който оправда потреблението на мощ в Залива, изпращат обръщение към самия Иран. Двамата са въвлечени в тежка борба за авторитет с крайните политически кръгове и духовенството, които ги упрекват, че предават ползите на Иран и работят прекалено умерено против Съединени американски щати. В историята си Иран към този момент няколко пъти е провеждал сходна сенчеста война, сходно на сегашната, в която са намесени саботажни дейности и потребление на локални сили като милициите в Сирия, Йемен и Ирак. През 1980-те Иран води така наречен Танкерна война с Ирак, която се отразява в международен мащаб както на търговията, по този начин и на корабоплаването.
Саудитска Арабия и Емирствата, които са основни цели на сегашните дейности на Иран, избраха да не ескалират непосредствено вероятен спор, защото това ще засегне износа на нефт и стопанските системи им. ОАЕ, да вземем за пример, обществено бяха спестовни в обвиняванията си против Иран след офанзивите предишния месец, само че в частни срещи са изразили безкомпромисно разбиране, че танкерите са ударени от елементи на Иран. В този ред на мисли, в случай че има някакъв отговор, евентуално ще пристигна от Съединени американски щати.
Администрацията на Доналд Тръмп от дълго време промотира ескалация с Иран, въпреки самият Тръмп да желае повече разговор, в сравнение с боен спор. И тук би трябвало да се върнем още веднъж на японския министър председател Шиндзо Абе. Според американски медии, точно Абе е служил като пощальон в Иран, откакто по-рано той се видя с американския президент. Трябвало е да изпрати обръщение към Върховния водач на Иран, аятолах Али Хаменей, който е отказал да отговори. Какво е пишело в самото известие – носено в пощенски плик от Абе – още не е ясно и надали ще се разбере сигурно. Ясен сигнал е обаче безапелационната позиция на Хаменей, че не има вяра в договаряния със Съединени американски щати.
На фона на мътните мирни послания, районът на Персийския залив става очевидец на явно скупчване на военна мощ. През миналия месец, американската войска добави своите елементи с 1500 бойци в Катар, Бахрейн и Ирак, като разположи и спомагателна военноморска мощност. Бойните кораби обаче не минаха Ормуз в символ, че Вашингтон не желае към момента да има директна ескалация.
Последните офанзиви върху танкери ще бъде съществена тематика на идната среща на енергийните министри от Г-20. На повърхността и пред медии, всички страни настояват, че не желаят да се стигне до война. Но даже те да са откровени в това, положителните пожелания очевидно не правят работа. Арабските страни в Залива не могат да търпят постоянно офанзиви по техните плавателни съдове и инфраструктура. Японският министър председател вярно желае дипломацията да си свърши работата, с цел да се понижи напрежението, само че неговата аудиенция и събитията, които я засенчиха, демонстрират какъв брой мъчно би било това.
Какви могат да са следствията от офанзивите по танкери в залива
Откриха голяма глава на вълк на 40 000 години в Сибир
Борис Джонсън ги е лъгал както никой различен и отново му имат вяра
Как двама летци прелетяха Атлантика за 16 часа
Съединени американски щати публично упрекнаха Иран, ще има ли война
Министър утвърди екстрадицията на Асандж в Съединени американски щати
Тръмп подписа супер договорка, а Полша ще заплати солено
Петролни танкери са ударени от торпедо край Иран
понският министър председател Шиндзо Абе се надяваше с визитата си в Иран да провокира по-скоро диалог за мир. Той надали е имал визия какво ще се случи. Посещението му в Техеран тази седмица – първото на японски министър председател от Ислямската гражданска война през 1979 година, трябваше да има алегоричен темперамент за понижаване на трупащото се напрежение в региона на Персийския залив. Япония, която е третата по мощ стопанска система в света, е значим съдружник на Съединени американски щати, само че и търговски сътрудник на Иран. Заради тези условия, Абе реши да поеме щафетата в името на омиротворяването, само че срещата с иранския президент Хасан Рухани не мина умерено. След срещата, японският министър председател съобщи, че районът може „ случайно “ да влезе в спор. И тогава, единствено на няколко километра от иранския бряг, дойда безапелационна илюстрация на тези страхове.
Съединени американски щати публично упрекнаха Иран, ще има ли война
На 13 юни два танкера в Оманския залив изпращат сигнали, че са получили повреди поради мощни детонации. Единият плава под флага на Маршаловите острови, само че е благосъстоятелност на норвежка компания и придвижва нафта от Абу Даби. Вторият е регистриран в Панама, благосъстоятелност на японска компания, претрупан с метанол. Снимки от ирански държавни медии демонстрират ясно по какъв начин гори повърхността на норвежкия транспортен съд. Стълбът пушек е толкоз гъст, че може да бъде видян на сателитни изображения. Причините за гърмежите не са ясни, само че се появиха фрагменти от Държавния департамент на Съединени американски щати, показващи допустимо присъединяване на Иран.
Последните вести за атакувани танкери още повече напрегнаха политици и наблюдаващи на региона. През Ормуз, където са станали детонациите, минава една-трета от международния нефт. Нещо повече – това не са първите сходни случаи през последните два месеца. На 12 май четири кораба от Обединените арабски емирства са саботирани и стават негодни за корабоплаване. Разследването демонстрира, че големите пробойни, които се появяват по корабите, са породени от руднични мини. Експлозиите на 13 юни предизвикват вреди дотолкоз, че екипажите са евакуирани. Има данни даже за допустимо потребление на торпедо.
Каквито и да са аргументите и както и да е станало, няма спор, че интернационалните танкери, преминаващи през един от най-важните протоци за международната търговия и мореплаване, са били атакувани и гърмежите не са породени от случай. От японската компания, чиято благосъстоятелност е един от корабите, оповестиха публично, че техният съд е бил нападнат два пъти в интервал от четири часа.
Japan’s Abe asked Iran to release U.S. citizens, report says, but the response is unclear https://t.co/K7Qcok7W0p
— The Washington Post (@washingtonpost) June 14, 2019
Сенчестата и неразбираема игра, която се води в Персийския залив сигурно може да докара до ескалация . В това са уверени интернационалните наблюдаващи и локални политици. Атаките от 12 май единствено демонстрираха накъде може да отиде конфликтът сред Съединени американски щати и Иран и до каква степен те могат да въвлекат свои съдружници. Особено добър образец е Япония, която разполага с голям брой пътнически кораби, преминаващи през Ормуз – 80% от вноса на нефт за страната минават през този регион.
Атаките на танкерите не идват сами. Докато във водите на Персийския залив се чуват гърмежи, на Арабския полуостров са атакувани както военни обекти, по този начин и петролната инфраструктура, от която зависят доставките на нефт за Европа и други региони по света. Йеменските бунтовници, подкрепени от Иран, към този момент шест пъти нападат саудитски летища за по-малко от месец, като при последното нахлуване върху гражданско летище бяха ранени 26 души.
Всички тези събития са свързани с сегашното напрежение сред Съединени американски щати и Иран. Атаките и саботажните дейности към този момент засягат и трети страни, както в тази ситуация с Япония и е единствено въпрос на време под ударите да попаднат плавателни съдове и на други страни. Размяната на закани и обвинявания в допълнение усложнява ситуацията, а нападенията разгарят съперничеството от страна на подкрепените от Съединени американски щати Саудитска Арабия и техните районни съдружници.
Не е загадка, че след неуспеха на нуклеарната договорка от 2015, И ран има за цел да изпрати обръщение, че никой не може да се усеща сигурен в Персийския залив . Техеран от дълго време заплашва, че счита да затвори залива при Ормуз, в случай че страната бъде атакувана. Иранското управление евентуално допуска, че намесвайки съдове на други страни, това ще провокира реакция. Но Рухани и външния министър Зариф, който оправда потреблението на мощ в Залива, изпращат обръщение към самия Иран. Двамата са въвлечени в тежка борба за авторитет с крайните политически кръгове и духовенството, които ги упрекват, че предават ползите на Иран и работят прекалено умерено против Съединени американски щати. В историята си Иран към този момент няколко пъти е провеждал сходна сенчеста война, сходно на сегашната, в която са намесени саботажни дейности и потребление на локални сили като милициите в Сирия, Йемен и Ирак. През 1980-те Иран води така наречен Танкерна война с Ирак, която се отразява в международен мащаб както на търговията, по този начин и на корабоплаването.
Саудитска Арабия и Емирствата, които са основни цели на сегашните дейности на Иран, избраха да не ескалират непосредствено вероятен спор, защото това ще засегне износа на нефт и стопанските системи им. ОАЕ, да вземем за пример, обществено бяха спестовни в обвиняванията си против Иран след офанзивите предишния месец, само че в частни срещи са изразили безкомпромисно разбиране, че танкерите са ударени от елементи на Иран. В този ред на мисли, в случай че има някакъв отговор, евентуално ще пристигна от Съединени американски щати.
Администрацията на Доналд Тръмп от дълго време промотира ескалация с Иран, въпреки самият Тръмп да желае повече разговор, в сравнение с боен спор. И тук би трябвало да се върнем още веднъж на японския министър председател Шиндзо Абе. Според американски медии, точно Абе е служил като пощальон в Иран, откакто по-рано той се видя с американския президент. Трябвало е да изпрати обръщение към Върховния водач на Иран, аятолах Али Хаменей, който е отказал да отговори. Какво е пишело в самото известие – носено в пощенски плик от Абе – още не е ясно и надали ще се разбере сигурно. Ясен сигнал е обаче безапелационната позиция на Хаменей, че не има вяра в договаряния със Съединени американски щати.
На фона на мътните мирни послания, районът на Персийския залив става очевидец на явно скупчване на военна мощ. През миналия месец, американската войска добави своите елементи с 1500 бойци в Катар, Бахрейн и Ирак, като разположи и спомагателна военноморска мощност. Бойните кораби обаче не минаха Ормуз в символ, че Вашингтон не желае към момента да има директна ескалация.
Последните офанзиви върху танкери ще бъде съществена тематика на идната среща на енергийните министри от Г-20. На повърхността и пред медии, всички страни настояват, че не желаят да се стигне до война. Но даже те да са откровени в това, положителните пожелания очевидно не правят работа. Арабските страни в Залива не могат да търпят постоянно офанзиви по техните плавателни съдове и инфраструктура. Японският министър председател вярно желае дипломацията да си свърши работата, с цел да се понижи напрежението, само че неговата аудиенция и събитията, които я засенчиха, демонстрират какъв брой мъчно би било това.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ