Засякоха свръхмасивна черна дупка да се движи с невероятна скорост през своята галактика
Свръхмасивните черни дупки нормално се намират в центъра на галактиките. Те си седят безшумно и добродушно там, в ядрото, а тяхната маса е милиони, в случай че не и милиарди пъти, по-голяма от тази на Слънцето. Ето за какво астрономите се изненадаха от обстоятелството, че откриха свръхмасивна черна дупка, движеща се с извънредно висока скорост през своята вселена. Подобен сюжет се смяташе за вероятен, само че действителното разкриване на обект като този надалеч не е лесна задача.
Екипът е изучавал свръхмасивните черни дупки в 10 галактики. При 9 от тях не е имало нищо характерно, само че наблюденията върху галактиката J0437+2456 демонстрират, че тамошната черна дупка се движи с към 180 000 км/ч.
„ Не чакаме по-голямата част от свръхмасивните черни дупки да се движат. Те нормално просто си стоят на едно място – споделя водещият създател на проучването доктор Доминик Песче от центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън “. – Просто са прекомерно тежки и това затруднява напредването им. Представете си какъв брой по-трудно е да ритнете топка за боулинг и да я накарате да се придвижи, в сравнение с футболна топка – а в тази ситуация „ топката за боулинг “ тежи няколко милиона пъти повече от масата на Слънцето. Ритникът в тази ситуация би трябвало да е извънредно мощен. “
Движението на черната дупка е несъмнено благодарение на вода. Понякога водните молекули, завихрящи се към черните дупки, образуват извънредно ярки радио-сигнали, сходни с тези на лазера, само че нормално в микровълновата част на електромагнитния набор (оттам и името им – мазери).
Мазерът на J0437+2456 се отличава с друга скорост в съпоставяне със стойностите, измерени за галактиката като цяло. Освен това има и друга скорост от газа и звездните измервания от ядрото на галактиката. Тези доказателства поддържат концепцията, че в избран миг системата е претърпяла сериозен раздор. Възможни са две хипотези.
„ Вероятно следим последствията от сливането на две свръхмасивни черни дупки – споделя радио астрономът Джим Кондън от Националната обсерватория по радио астрономия. – Резултатът от сходно обединение може да накара новородената черна дупка да отскочи и евентуално сега следим таман това, най-малко до момента в който не се успокои още веднъж. “
Втората евентуална догадка е, че в цялата обстановка е забъркана друга свръхмасивна черна дупка, само че не чрез развой на обединение. Напълно допустимо е две свръхмасивни черни дупки да се намират в орбитата една на друга, образувайки бинарна двойка. Подобни системи не се откриват елементарно.
„ Въпреки че съгласно всеобщите упования сходно нещо би трябвало да съществува в дребна или огромна степен, учените към момента не са разкрили явен образец за бинарни свръхмасивни черни дупки – прибавя Песче. – Това, което евентуално виждаме в тази ситуация с галактиката J0437+2456, е една от въпросните две черни дупки, като другата евентуално остава скрита за нашите радионаблюдения заради отсъствието на мазерни излъчвания. “
За в бъдеще ще бъдат нужни още наблюдения над тази вселена, намираща се на 230 млн. светлинни години от нас, с цел да разберем какво е предиздвикало тази свръхмасивна черна дупка да се насочи на странствуване с толкоз висока скорост.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal.
