Сондата Джуно засне загадъчната пета луна на Юпитер пред Голямото червено петно
Космическият уред на НАСА " Джуно " ( " Юнона " ) снима Амалтея, неуловимата пета луна на Юпитер, до момента в който минава пред Голямото алено леке на планетата, предоставяйки на астрономите необичаен взор към този дребен, само че завладяващ натурален сателит, заяви Лайв сайънс.
Най-известните луни на Юпитер са четирите му Галилееви спътника: Йо, Европа, Ганимед и Калисто, всеки от които е необятен няколко хиляди километра. Петата открита луна на Юпитер и петата по величина от 95-те известни естествени спътници на планетата е Амалтея. Тя е открита през 1892 година от Едуард Емерсън Барнард, американски астроном.
Въпреки че е петата по величина луна на Юпитер, Амалтея е с много скромни размери. Тя е завършена като картоф. Дългата й ос е едвам 250 км, а в най-тясната си част е едвам 128 км. Измерванията на гравитацията, осъществени от галактическия уред " Галилео " на НАСА при започване на 2000 година, доведоха до извода, че Амалтея не е освен това от хлабаво скрепена купчина парчета, а не солидна скалиста луна.
" Джуно " е снимал Амалтея по време на 59-ото си доближаване до Юпитер на 7 март. Луната се вижда като дребна черна точка на фона на тъмните пояси от облаци над планетата и по-късно минава пред Голямото алено леке.
Източник: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS. Image processing by Gerald Eichstäd
Голямото алено леке е голяма стихия с диаметър 12 500 км. Амалтея е снимана на 181 000 км над облаците на Юпитер, написа Българска телеграфна агенция. Амалтея е най-червеният обект на Слънчевата система. Какво е аленото покритие, не е известно. Възможно е това да е сяра, изхвърляна от вулканите на Йо и достигнала до прилежащата луна.
Друга мистерия на Амалтея е за какво излъчва повече топлота, в сравнение с получава от Слънцето. Това има няколко пояснения, като е допустимо те да се съчетават. До луната доближава както предавана топлота от Юпитер, по този начин и отразявана от планетата. Освен това Юпитер генерира голямо магнитно поле - магнитният балон от него е вторият по величина в Слънчевата система след този на звездата ни, хелиосферата. В по-близката част на елиптичната орбита на Амалтея до Юпитер тя е надълбоко в магнитосферата на планетата в регион, където радиационните пояси от заредени частици могат да обсипват повърхността й и това да предава сила. Магнитосферата също може да поражда електрически потоци в ядрото на Амалтея, което в допълнение я затопля.
