С войната в Украйна Путин извади Европа от дългогодишна летаргия
Свойната, която Русия стартира в Украйна, Кремъл докара до незабравим резултат – извади Европа от заспалост, която продължи над три десетилетия.
След края на Студената война и колапса на Съветския съюз Старият континент остана комфортно сврян под нуклеарния чадър на Съединени американски щати и неглижираше отбранителния си потенциал.
Но Путин постави завършек на това със „ специфичната “ си интервенция против Украйна.
Само за няколко месеца Кремъл съумя да провокира превъзмогване на вътрешното разделяне в Европа, а и в евроатлантическите връзки. Когато обилно популяризираните фрагменти на безкрайни колони съветски танкове и зъзнещи в укрития украинци започнаха да обикалят света, стана ясно, че егоизмът в политически проект би трябвало да отстъпи.
Реалността принуди редица гледащи „ с обич “ на Путин държавници да го слагат „ в ъгъла “.
Дори и „ правилните “ на Кремъл хора като чешкия президент Милош Земан или унгарския министър председател Виктор Орбан, въпреки и с отвращение, отстъпиха пред идващата откъм Москва студената действителност. Стигна се даже до такава степен, че у „ благо “ отнасящата се към Путин лидерка на френските националисти Марин Льо Пен, се изпари желанието да промотира тези си усеща, уточни "Политико ", съобщи Българска телеграфна агенция.
И въпреки всичко най-забележима е в огромна степен непредвидена смяната в немската политика.
Често описван като предсказуем и "роботизиран ", канцлерът на Германия Олаф Шолц се окуражи след нахлуването на Русия в Украйна, разбивайки политическите табута, с цел да насочи Германия към "нова епоха ", която може да промени ролята ѝ на международната сцена.
Само допреди няколко седмици немските медии намерено питаха "къде е Шолц? ", упреквайки социалдемократа в липса на водачество по належащи въпроси като пандемията от ковид и влошаващата се рецесия в Украйна.
Но нападението на Москва над Украйна предходната седмица подтикна канцлера към деяние, чиято кулминационна точка бе речта, която коментаторите нарекоха "историческа ".
Шолц, който е на поста си едвам от три месеца, приказва с необикновена изясненост, когато показа редица промени в защитата и външната политика, които дават обещание да преобърнат десетилетното отвращение на Германия да се захване с смяна в политиката си във връзка с Бундесвера.
"Украинската рецесия промени канцлера. А в този момент той трансформира и нашата страна ", установи най-продаваният в Германия вестник „ Билд “.
Обръщайки се към изключителна парламентарна сесия, Шолц съобщи пред нацията, че "сега се намираме в нова епоха ".
В страна, преследвана от следвоенна виновност, Шолц увери германците, че са "от вярната страна на историята " като съдружници на Украйна.
Сред най-значимите изказвания беше обещанието единствено през тази година да бъдат отделени 100 милиарда евро за модернизиране на хронично недофинансираната войска.
Шолц също по този начин съобщи, че най-голямата стопанска система в Европа ще се ангажира да отделя годишно повече от два % от брутния вътрешен артикул на Германия за защита, надхвърляйки даже задачата на НАТО.
По-рано съдружното му държавно управление към този момент анулира възбраната за изпращане на оръжия в Украйна и блокира стартирането в употреба на газопровода "Северен поток 2 " сред Германия и Русия, който по времето на Меркел настойчиво беше защитаван като бизнесначинание.
Този ход донесе облекчение на Съединени американски щати и европейските сътрудници, които бяха почнали да слагат под подозрение решимостта на Берлин да се опълчи на Москва.
Някои наблюдаващи изричат догатки, че може би не е инцидентно,
че съветският президент Владимир Путин е определил момента на нахлуването след напускането на канцлера-ветеран Ангела Меркел. Да не забравяме също, че в Пекин имаше зимна олимпиада, станала мотив стопанинът на Кремъл да се разноски до столицата на Поднебесната империя. Да „ открадне шоуто “ на Китай с инвазия в Украйна, до момента в който спортистите се надпреварваха в Пекин, беше изключено. А и нали поради олимпийските игри – като концепция – в древността въпреки всичко е имало така наречен олимпийско помирение, с цел да има успокоение за надпреварите?!
Путин беше построил работни връзки с Меркел ,
учредени на взаимно почитание и обща история на живот в някогашната комунистическа Източна Германия.
Но в случай че е виждал – на драго сърце - уязвимост, до момента в който новото държавно управление в Берлин стъпваше на крайници, радикалните дейности на Кремъл наподобява са засилили освен Шолц, само че и цялата нация, което се видя, откакто повече от 100 000 души излязоха по улиците на Берлин, с цел да стачкуват против съветската инвазия.
Списание „ Шпигел “, което в миналото разказа Шолц като "олицетворение на скуката в политиката ", похвали канцлера, че е показал "лидерство, което липсваше през последните седмици ".
"Шолц, който постоянно е риторично неразбираем, не остави подозрение за решителността си ", написа „ Шпигел “.
Но Шолц и преди е изненадвал наблюдаващите.
Като министър на финансите на Меркел той спря заветната дългова спирачка на Германия, с цел да отпусне вълна от помощ при пандемия, и мина предходна алена линия, като поддържа пакета за възобновяване на Европейския съюз, отчасти финансиран посредством взаимни заеми.
Но тези негови дейности сякаш останаха незабелязани.
Само че се оказва, че „ скучният “ Шолц е в действителност доста корав, пореден и е в положение да взима решения, на каквито не беше способна неговата предшественичка Ангела Меркал.
Всъщност точно присъщата му досада го потвърждава като благонадежден и му оказа помощ да завоюва парламентарните избори предходната година, като остана правилен на прагматизъм, заобикаляйки гафовете, които сринаха противниците му от партията на Зелените и от консервативния лагер на Меркел.
Сега той оглавява първата в историята на Германия тристранна коалиция, формирана от Социалдемократическата партия (ГСДП), Зелените и подкрепящата бизнеса Свободна демократическа партия (СвДП).
Политическият поврат на Шолц бележи повратна точка за неговата лявоцентристка партия ГСДП, която в предишното е подкрепяла тесните връзки с Русия.
Милитаристичната еуфория на Русия е "грубо пробуждане " ,
което принуди ГСДП "да изхвърли зад борда десетилетни убеждения ", написа консервативният вестник „ Франкфуртер Алгемайне “.
Критикуван за „ беззъбата “ и напразна аудиенция в Москва ,
където беседва с демонстриращия убеденост Владимир Путин, Шолц промени на 26 февруари един от темелите в политиката на Германия – страната в никакъв случай до момента не е изпращала оръжия в конфликтни зони. Само че съветската инвазия в Украйна беше оценена като исторически миг, който заплашва целия порядък в Европа след Втората международна война.
Всъщност Путин тласна Германия към внезапна смяна в курса ,
откакто Берлин се придържаше към първичната си позиция в продължение на седмици макар възходящата съветска опасност и натиска от страна на съдружниците от Европейски Съюз и НАТО, настроенията в която диктува(ше) Вашингтон.
Поради това от личните си хранилища немското държавно управление ще изпрати на Украйна
1000 противотанкови оръжия и 500 портативни зенитно-ракетни комплекси "Стингър ". Правителството също по този начин упълномощи Нидерландия да изпрати на Украйна 400 гранатомета и сподели на Естония, че няма проблем да достави на Украйна оръдия, върху което неотдавна сложи ембарго.
Шолц също по този начин се дистанцира от някогашния канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер, чието близко другарство с Путин и нехаен живот в „ горното равнище “ на съветския бизнес се трансфораха в позор за партията.
В същото време новият път на Шолц бележи внезапно разкъсване с метода на предшественика си, който поставяше бизнес ползите пред разширяващата се бездна от недемократични промени в Русия.
Светкавичното отрицателно развиване на събитията ще провокира взор от различен ъгъл върху акцента ,
който Меркел сложи върху търговията и разговора с Москва по време на четирите си мандата. И евентуално от ден на ден хора ще стартират да си задават въпроса дали „ Мамче “ (германците назоваха дълго време Меркел „ Mutti “) в действителност е била справедлива в оценките си за Путин. А и дали в действителност е била загрижена за бъдещето на „ децата “ си – немските данъкоплатци.
Да, несъмнено войната в Украйна ще промени Европа. А дали от нея ще има изгода самата Русия, ще покаже бъдещето на Путин.
Вижте също:
След края на Студената война и колапса на Съветския съюз Старият континент остана комфортно сврян под нуклеарния чадър на Съединени американски щати и неглижираше отбранителния си потенциал.
Но Путин постави завършек на това със „ специфичната “ си интервенция против Украйна.
Само за няколко месеца Кремъл съумя да провокира превъзмогване на вътрешното разделяне в Европа, а и в евроатлантическите връзки. Когато обилно популяризираните фрагменти на безкрайни колони съветски танкове и зъзнещи в укрития украинци започнаха да обикалят света, стана ясно, че егоизмът в политически проект би трябвало да отстъпи.
Реалността принуди редица гледащи „ с обич “ на Путин държавници да го слагат „ в ъгъла “.
Дори и „ правилните “ на Кремъл хора като чешкия президент Милош Земан или унгарския министър председател Виктор Орбан, въпреки и с отвращение, отстъпиха пред идващата откъм Москва студената действителност. Стигна се даже до такава степен, че у „ благо “ отнасящата се към Путин лидерка на френските националисти Марин Льо Пен, се изпари желанието да промотира тези си усеща, уточни "Политико ", съобщи Българска телеграфна агенция.
И въпреки всичко най-забележима е в огромна степен непредвидена смяната в немската политика.
Често описван като предсказуем и "роботизиран ", канцлерът на Германия Олаф Шолц се окуражи след нахлуването на Русия в Украйна, разбивайки политическите табута, с цел да насочи Германия към "нова епоха ", която може да промени ролята ѝ на международната сцена.
Само допреди няколко седмици немските медии намерено питаха "къде е Шолц? ", упреквайки социалдемократа в липса на водачество по належащи въпроси като пандемията от ковид и влошаващата се рецесия в Украйна.
Но нападението на Москва над Украйна предходната седмица подтикна канцлера към деяние, чиято кулминационна точка бе речта, която коментаторите нарекоха "историческа ".
Шолц, който е на поста си едвам от три месеца, приказва с необикновена изясненост, когато показа редица промени в защитата и външната политика, които дават обещание да преобърнат десетилетното отвращение на Германия да се захване с смяна в политиката си във връзка с Бундесвера.
"Украинската рецесия промени канцлера. А в този момент той трансформира и нашата страна ", установи най-продаваният в Германия вестник „ Билд “.
Обръщайки се към изключителна парламентарна сесия, Шолц съобщи пред нацията, че "сега се намираме в нова епоха ".
В страна, преследвана от следвоенна виновност, Шолц увери германците, че са "от вярната страна на историята " като съдружници на Украйна.
Сред най-значимите изказвания беше обещанието единствено през тази година да бъдат отделени 100 милиарда евро за модернизиране на хронично недофинансираната войска.
Шолц също по този начин съобщи, че най-голямата стопанска система в Европа ще се ангажира да отделя годишно повече от два % от брутния вътрешен артикул на Германия за защита, надхвърляйки даже задачата на НАТО.
По-рано съдружното му държавно управление към този момент анулира възбраната за изпращане на оръжия в Украйна и блокира стартирането в употреба на газопровода "Северен поток 2 " сред Германия и Русия, който по времето на Меркел настойчиво беше защитаван като бизнесначинание.
Този ход донесе облекчение на Съединени американски щати и европейските сътрудници, които бяха почнали да слагат под подозрение решимостта на Берлин да се опълчи на Москва.
Някои наблюдаващи изричат догатки, че може би не е инцидентно,
че съветският президент Владимир Путин е определил момента на нахлуването след напускането на канцлера-ветеран Ангела Меркел. Да не забравяме също, че в Пекин имаше зимна олимпиада, станала мотив стопанинът на Кремъл да се разноски до столицата на Поднебесната империя. Да „ открадне шоуто “ на Китай с инвазия в Украйна, до момента в който спортистите се надпреварваха в Пекин, беше изключено. А и нали поради олимпийските игри – като концепция – в древността въпреки всичко е имало така наречен олимпийско помирение, с цел да има успокоение за надпреварите?!
Путин беше построил работни връзки с Меркел ,
учредени на взаимно почитание и обща история на живот в някогашната комунистическа Източна Германия.
Но в случай че е виждал – на драго сърце - уязвимост, до момента в който новото държавно управление в Берлин стъпваше на крайници, радикалните дейности на Кремъл наподобява са засилили освен Шолц, само че и цялата нация, което се видя, откакто повече от 100 000 души излязоха по улиците на Берлин, с цел да стачкуват против съветската инвазия.
Списание „ Шпигел “, което в миналото разказа Шолц като "олицетворение на скуката в политиката ", похвали канцлера, че е показал "лидерство, което липсваше през последните седмици ".
"Шолц, който постоянно е риторично неразбираем, не остави подозрение за решителността си ", написа „ Шпигел “.
Но Шолц и преди е изненадвал наблюдаващите.
Като министър на финансите на Меркел той спря заветната дългова спирачка на Германия, с цел да отпусне вълна от помощ при пандемия, и мина предходна алена линия, като поддържа пакета за възобновяване на Европейския съюз, отчасти финансиран посредством взаимни заеми.
Но тези негови дейности сякаш останаха незабелязани.
Само че се оказва, че „ скучният “ Шолц е в действителност доста корав, пореден и е в положение да взима решения, на каквито не беше способна неговата предшественичка Ангела Меркал.
Всъщност точно присъщата му досада го потвърждава като благонадежден и му оказа помощ да завоюва парламентарните избори предходната година, като остана правилен на прагматизъм, заобикаляйки гафовете, които сринаха противниците му от партията на Зелените и от консервативния лагер на Меркел.
Сега той оглавява първата в историята на Германия тристранна коалиция, формирана от Социалдемократическата партия (ГСДП), Зелените и подкрепящата бизнеса Свободна демократическа партия (СвДП).
Политическият поврат на Шолц бележи повратна точка за неговата лявоцентристка партия ГСДП, която в предишното е подкрепяла тесните връзки с Русия.
Милитаристичната еуфория на Русия е "грубо пробуждане " ,
което принуди ГСДП "да изхвърли зад борда десетилетни убеждения ", написа консервативният вестник „ Франкфуртер Алгемайне “.
Критикуван за „ беззъбата “ и напразна аудиенция в Москва ,
където беседва с демонстриращия убеденост Владимир Путин, Шолц промени на 26 февруари един от темелите в политиката на Германия – страната в никакъв случай до момента не е изпращала оръжия в конфликтни зони. Само че съветската инвазия в Украйна беше оценена като исторически миг, който заплашва целия порядък в Европа след Втората международна война.
Всъщност Путин тласна Германия към внезапна смяна в курса ,
откакто Берлин се придържаше към първичната си позиция в продължение на седмици макар възходящата съветска опасност и натиска от страна на съдружниците от Европейски Съюз и НАТО, настроенията в която диктува(ше) Вашингтон.
Поради това от личните си хранилища немското държавно управление ще изпрати на Украйна
1000 противотанкови оръжия и 500 портативни зенитно-ракетни комплекси "Стингър ". Правителството също по този начин упълномощи Нидерландия да изпрати на Украйна 400 гранатомета и сподели на Естония, че няма проблем да достави на Украйна оръдия, върху което неотдавна сложи ембарго.
Шолц също по този начин се дистанцира от някогашния канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер, чието близко другарство с Путин и нехаен живот в „ горното равнище “ на съветския бизнес се трансфораха в позор за партията.
В същото време новият път на Шолц бележи внезапно разкъсване с метода на предшественика си, който поставяше бизнес ползите пред разширяващата се бездна от недемократични промени в Русия.
Светкавичното отрицателно развиване на събитията ще провокира взор от различен ъгъл върху акцента ,
който Меркел сложи върху търговията и разговора с Москва по време на четирите си мандата. И евентуално от ден на ден хора ще стартират да си задават въпроса дали „ Мамче “ (германците назоваха дълго време Меркел „ Mutti “) в действителност е била справедлива в оценките си за Путин. А и дали в действителност е била загрижена за бъдещето на „ децата “ си – немските данъкоплатци.
Да, несъмнено войната в Украйна ще промени Европа. А дали от нея ще има изгода самата Русия, ще покаже бъдещето на Путин.
Вижте също:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ