След това Хокинг посочи един парадокс: Защо някои физици смятат, че живеем в черна дупка
Черните дупки са странни обекти, които объркват разбирането ни за физиката.
(Във видеото може да научите за: Най-бързо растящата черна дупка!)
В опита си да разрешат някои от парадоксите, открити при проучването им, физиците оферират още по-странни хипотези, като една от тях допуска, че те значат, че живеем в холографска галактика, където всичко, което виждаме и възприемаме, в действителност е кодирано на границата на нашата Вселена - триизмерно (плюс време) показване на двуизмерна (плюс време) Вселена.
Освен това някои допускат, че това може да значи, че нашата Вселена се намира в черна дупка на по-голяма Вселена.
Черните дупки, формирани при колапса на солидни звезди, са области от пространството, в които гравитацията е толкоз мощна, че даже светлината не може да се измъкне. Тяхното битие съставлява проблем при проучването им от позиция на термодинамиката. Крайното положение на една черна дупка, когато тя доближи равновесие, зависи единствено от три параметъра: нейната маса, ъглов миг и електрически заряд.
Why Some Physicists Think We Are Living Inside A Black Hole
— IFLScience (@IFLScience)
" В класическата обща доктрина на относителността черната дупка не разрешава на нито една парченце или форма на лъчение да избяга от галактическия си затвор " , изяснява френският астрофизик Жан-Пиер Люмине в критика от 2016 година
" За външния наблюдаващ, когато едно материално тяло пресече хоризонта на събитията, всички познания за неговите материални свойства се губят. Остават единствено новите стойности на M (маса), J (ъглов момент) и Q (електрически заряд). В резултат на това черната дупка гълтам голямо количество информация " , споделя Люмине.
Звучи просто, нали, или най-малко толкоз просто, колкото физиката може да стане?
Но в случай че една черна дупка има маса (а тя е доста голяма), то тя би трябвало да има температура съгласно първия закон на термодинамиката и в сходство с втория закон на термодинамиката би трябвало да излъчва топлота. Стивън Хокинг сподели, че черните дупки би трябвало да излъчват радиация - в този момент наричана радиация на Хокинг - формирана на границата на черната дупка.
" След това Хокинг уточни един абсурд. Ако една черна дупка може да се изпари, част от информацията, която съдържа, се губи вечно " , продължава Люмине.
" Информацията, съдържаща се в топлинното излъчване, предавано от черна дупка, е деградирала; тя не пресъздава информация за материята, погълната преди този момент от черната дупка. Безвъзвратната загуба на информация опонира на един от главните постулати на квантовата механика. Според уравнението на Шрьодингер физическите системи, които се трансформират във времето, не могат да основават или унищожават информация - свойство, известно като унитарност " , споделя още Люмине.
Това е по този начин нареченият информативен абсурд на черната дупка и - поради обстоятелството, че наподобява, че той нарушава настоящето ни схващане за Вселената - е предмет на доста проучвания и диспути.
Едно от препоръчаните решения беше открито посредством разглеждане на термодинамиката на черните дупки в подтекста на теорията на струните. Герард 'т Хоофт сподели, че общият брой на степените на независимост, съдържащи се в една черна дупка, се дефинира съразмерно на площта на хоризонта ѝ, а не на нейния размер. Това разрешава да се прегледа ентропията на черната дупка.
" От позиция на информацията всеки обичай под формата на 0 или 1 подхожда на четири области на Планк, което разрешава да се откри формулата на Бекенщайн-Хокинг за ентропията " , изяснява Люмине.
" За външния наблюдаващ информацията за ентропията на черната дупка, носена в миналото от триизмерната конструкция на обектите, които са минали хоризонта на събитията, наподобява изгубена. Но при този мироглед информацията е закодирана върху двуизмерната повърхнина на черната дупка, сходно на холограма. Ето за какво, заключава 'т Хоофт, информацията, погълната от черна дупка, може да бъде изцяло възобновена по време на процеса на квантово изпарение " , споделя астрофизикът.
Макар че това е успокояващо от една страна (черните дупки не нарушават втория закон на термодинамиката, ура), то води до една много ексцентрична концепция, че физиката на тримерен размер може да бъде разказана на неговата двуизмерна граница.
Макар че това не важи за пространството отвън черната дупка, има оферти самата Вселена да е черна дупка, в която всички процеси протичат на границата и това, което следим, е резултат от тези взаимоотношения. Това е дива концепция с още по-диви допълнения. Например, допуска се, че гравитацията може да възникне като нововъзникваща мощ от ентропията на усложнение на границата.
Теорията не е най-убедителната концепция за пояснение на нашата Вселена, защото общоприетата физика към момента разказва най-добре Вселената, която виждаме. Но има аргументи, заради които хората я одобряват съществено.
От една страна, с цел да може моделът да работи, радиусът на Хъбъл - радиусът на следената от нас Вселена - би трябвало да е същият като радиуса на Шварцшилд, или размера на черната дупка, която би се основала, в случай че цялата материя в нея се сгъсти в една точка. Всъщност тези две числа са изненадващо близки, въпреки че това може да се отдаде и на галактическо съвпадане.
Има и други аргументи, като да вземем за пример тази диаграма на всичко, която допуска, че може да живеем в черна дупка на по-голяма Вселена. Но до момента в който сходна доктрина не излезе с безапелационни доказателства и прогнози, надхвърлящи настоящето ни схващане за физиката, бихме ви предложили към момента да не изпадате в екзистенциална рецесия, без значение дали сте тримерен обект в стандартното пространство-време или холографска проекция от двуизмерна граница вътре в по-голяма Вселена.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите за: Най-бързо растящата черна дупка!)
В опита си да разрешат някои от парадоксите, открити при проучването им, физиците оферират още по-странни хипотези, като една от тях допуска, че те значат, че живеем в холографска галактика, където всичко, което виждаме и възприемаме, в действителност е кодирано на границата на нашата Вселена - триизмерно (плюс време) показване на двуизмерна (плюс време) Вселена.
Освен това някои допускат, че това може да значи, че нашата Вселена се намира в черна дупка на по-голяма Вселена.
Черните дупки, формирани при колапса на солидни звезди, са области от пространството, в които гравитацията е толкоз мощна, че даже светлината не може да се измъкне. Тяхното битие съставлява проблем при проучването им от позиция на термодинамиката. Крайното положение на една черна дупка, когато тя доближи равновесие, зависи единствено от три параметъра: нейната маса, ъглов миг и електрически заряд.
Why Some Physicists Think We Are Living Inside A Black Hole
— IFLScience (@IFLScience)
" В класическата обща доктрина на относителността черната дупка не разрешава на нито една парченце или форма на лъчение да избяга от галактическия си затвор " , изяснява френският астрофизик Жан-Пиер Люмине в критика от 2016 година
" За външния наблюдаващ, когато едно материално тяло пресече хоризонта на събитията, всички познания за неговите материални свойства се губят. Остават единствено новите стойности на M (маса), J (ъглов момент) и Q (електрически заряд). В резултат на това черната дупка гълтам голямо количество информация " , споделя Люмине.
Звучи просто, нали, или най-малко толкоз просто, колкото физиката може да стане?
Но в случай че една черна дупка има маса (а тя е доста голяма), то тя би трябвало да има температура съгласно първия закон на термодинамиката и в сходство с втория закон на термодинамиката би трябвало да излъчва топлота. Стивън Хокинг сподели, че черните дупки би трябвало да излъчват радиация - в този момент наричана радиация на Хокинг - формирана на границата на черната дупка.
" След това Хокинг уточни един абсурд. Ако една черна дупка може да се изпари, част от информацията, която съдържа, се губи вечно " , продължава Люмине.
" Информацията, съдържаща се в топлинното излъчване, предавано от черна дупка, е деградирала; тя не пресъздава информация за материята, погълната преди този момент от черната дупка. Безвъзвратната загуба на информация опонира на един от главните постулати на квантовата механика. Според уравнението на Шрьодингер физическите системи, които се трансформират във времето, не могат да основават или унищожават информация - свойство, известно като унитарност " , споделя още Люмине.
Това е по този начин нареченият информативен абсурд на черната дупка и - поради обстоятелството, че наподобява, че той нарушава настоящето ни схващане за Вселената - е предмет на доста проучвания и диспути.
Едно от препоръчаните решения беше открито посредством разглеждане на термодинамиката на черните дупки в подтекста на теорията на струните. Герард 'т Хоофт сподели, че общият брой на степените на независимост, съдържащи се в една черна дупка, се дефинира съразмерно на площта на хоризонта ѝ, а не на нейния размер. Това разрешава да се прегледа ентропията на черната дупка.
" От позиция на информацията всеки обичай под формата на 0 или 1 подхожда на четири области на Планк, което разрешава да се откри формулата на Бекенщайн-Хокинг за ентропията " , изяснява Люмине.
" За външния наблюдаващ информацията за ентропията на черната дупка, носена в миналото от триизмерната конструкция на обектите, които са минали хоризонта на събитията, наподобява изгубена. Но при този мироглед информацията е закодирана върху двуизмерната повърхнина на черната дупка, сходно на холограма. Ето за какво, заключава 'т Хоофт, информацията, погълната от черна дупка, може да бъде изцяло възобновена по време на процеса на квантово изпарение " , споделя астрофизикът.
Макар че това е успокояващо от една страна (черните дупки не нарушават втория закон на термодинамиката, ура), то води до една много ексцентрична концепция, че физиката на тримерен размер може да бъде разказана на неговата двуизмерна граница.
Макар че това не важи за пространството отвън черната дупка, има оферти самата Вселена да е черна дупка, в която всички процеси протичат на границата и това, което следим, е резултат от тези взаимоотношения. Това е дива концепция с още по-диви допълнения. Например, допуска се, че гравитацията може да възникне като нововъзникваща мощ от ентропията на усложнение на границата.
Теорията не е най-убедителната концепция за пояснение на нашата Вселена, защото общоприетата физика към момента разказва най-добре Вселената, която виждаме. Но има аргументи, заради които хората я одобряват съществено.
От една страна, с цел да може моделът да работи, радиусът на Хъбъл - радиусът на следената от нас Вселена - би трябвало да е същият като радиуса на Шварцшилд, или размера на черната дупка, която би се основала, в случай че цялата материя в нея се сгъсти в една точка. Всъщност тези две числа са изненадващо близки, въпреки че това може да се отдаде и на галактическо съвпадане.
Има и други аргументи, като да вземем за пример тази диаграма на всичко, която допуска, че може да живеем в черна дупка на по-голяма Вселена. Но до момента в който сходна доктрина не излезе с безапелационни доказателства и прогнози, надхвърлящи настоящето ни схващане за физиката, бихме ви предложили към момента да не изпадате в екзистенциална рецесия, без значение дали сте тримерен обект в стандартното пространство-време или холографска проекция от двуизмерна граница вътре в по-голяма Вселена.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ