Свикнали сме да вярваме, че Земята е наша майка. И

Свикнали сме да имаме вяра, че Земята е наша майка. И като майка, тя се грижи за всички живи същества и е подготвена да поправи грешките на глупавите си деца, в случай че не й се пречи. Но ученият Питър Уорд от Вашингтонския университет оспорва това разбиране. В своята книга той твърди, че Земята и животът са две несъвместими неща.

Питър Уорд доста години изучавал палеонтология, биология и геология, специализирайки в история на живота и развиване на климата. В резултат на проучванията си, той направил парадоксално умозаключение. В контраст на това, че постоянно назовават Земята с името на гръцката богиня Гея, той съпоставя нашата планета с различен митологичен персонаж – Медея, която убива двамата си сина.  И ученият дава много безапелационни причини в интерес на своята доктрина.

Хипотезата Гея преглежда Земята като неповторим организъм, кадърен да се саморегулира и поддържа баланс във всички сфери – биосфера, хидросфера, литосфера и така нататък Животът е една от връзките в тази комплицирана верига от геохимични процеси.

Но Петър Уорд е уверен, че всичко е тъкмо противоположното. Животът води до подобен дисбаланс на планетарните сили, вследствие на който Земята се самоунищожава. Ученият потвърждава, че въпросът изобщо не е в нашата софтуерна цивилизация. През цялата история на планетата, и това са стотици милиони години, в еволюцията на живите организми има 15 интервала на всеобщо измиране на типове. И единствено един от тях е обвързван с външни фактори – изгубването на динозаврите преди 65 милиона години, когато един метеорит е блъснал планетата. Много учени считат, че бедствието е по-трудно обяснимо. Всички други изгубвания на типове са настъпили в следствие единствено на сухоземни процеси.

Уорд посвещава доста време на проучването на Голямото измиране, което се е случило на Земята преди към 250 милиона години. Той има вяра, че повода за него са изригванията на вулканите в Сибир. Компютърното моделиране на геоложките процеси индиректно удостоверява теорията му. Никакъв гео- или биохимичен развой на Земята не се случва самичък по себе си. Всеки от тях, в това число аргументите и резултатите, е тясно обвързван с останалите. И за това има безапелационни образци.

Най-малко два пъти на Земята е имало интервали на замръзване. Последствията от тях за биосферата били доста тежки. Но те били предшествани от интервали на преуспяване. В резултат на несъразмерното възпроизводство на фотосинтетични растения атмосферата се пренаситила с О2, като в същото време се унищожил въглеродния диоксид. До какво е довело това? Без пласт въглероден диоксид, Земята се охладила и климатът като цяло е станал по-студен. По този метод, в интервала от края на Протеозоя до началото на Палеозоя, са изчезнали огромни колонии от праисторически цианобактерии – строматолити, които са покривали дъното на океаните. Тогава са се появили първите многоклетъчни организми и първите същински животни са почнали да се развиват бързо. В резултат на това биоразнообразието се нараснало, само че общото количество биомаса на планетата  намаляло доста.

И преди към 400 милиона години, Земята била покрита от гори. Всъщност самите растения са помогнали за смяна на атмосферата с попиване на въглероден диоксид в процеса на фотосинтеза. В допълнение, техните корени разхлабили почвата и улеснявали нейното изветряване, което довело до нараснал контакт на въздуха с субстанции, които всмукват въглеродния диоксид. В резултат, атмосферата била толкоз бедна на това вещество, че планетата била покрита с лед за идващите 90 милиона години.

Опитът от международната еволюция споделя, че сигурно ще имаме потребност от CO2 в бъдеще. Ако не намерим метод да спасим по някакъв метод запасите на този газ, тогава, както се е случило повече от един път в историята на планетата, концентрацията му неизбежно ще стартира да понижава. Тогава животът на планетата, както го познаваме, ще престане да съществува.

Ясно е, че това няма да се случи през идващите години. При ниска централизация на CO2 в атмосферата, дърветата към този момент няма да могат да се възпроизвеждат. И след тяхното изгубване, равнището на О2 неизбежно ще стартира да понижава, и вследствие на това след 20 милиона години ще доближи единствено 1%. Това ще бъде точката, от която ще бъде невероятно да се възобнови атмосферата и разнообразието на биологичния живот на Земята. Хипотезата на Питър Уорд твърди, че самият живот в действителност прави нашата планета необитаема.

В най-хубавия случай, Земята ще се върне към микробния живот, който е съществувал по време на общото развиване на биосферата. Ето за какво ученият приканва да не се разчита на „ механизмите на саморегулиране “ на мъдрата майка Земя, а тя да се подкрепя интензивно. Учените са уверени, че планетата няма да се излекува, даже в случай че всички хора внезапно изчезнат. „ Ние не сме наематели, ние сме господари! “ – написа Питър Уорд в книгата си. Останалата част от природата обаче не би трябвало да заплаща за ръководството ни. Ако се осмисли въпроса умно, положението на нещата може да бъде поправено. „ Ние сме единствените, които могат да положат ръцете си на пулта за ръководство. “