Връзката между щастието и парите – една обречена кауза, в която фактите са красноречиви
Свикнали сме да виждаме някои доста забавни клишета като безсмъртната мисъл, че щастието не се купува с пари. Това изказване обаче няма чак толкоз триумфи, изключително откакто видим, че статистиката въобще не е съгласна с него. Въпросът в това отношение е до какъв брой щастието в действителност може да се мери в пари и в случай че имаме вяра на цифрите, то въздействието му е голямо, само че има и някои детайлности. Говорим единствено за обществото, което е подвластно от цифрите и има потребност да се оправи доста съществено с главните типове провокации, които могат да мерят до някаква степен свободата си по този метод.
Ако представим няколко милиона на будистки духовник, той няма да разбере какво тъкмо да прави с тях. В Индия има населено място, което не признава парите и тяхната стойност и също се оправя извънредно добре, само че капитализмът работи с числа, затова с тяхна помощ ще открием, че щастието се мери с пари и дава съответен отговор на някои доста значими въпроси.
Нека погледнем да вземем за пример Съединени американски щати като страна, която се счита за развита и има правото и ресурса да взе участие и да диктува международната политика. Едва ли има човек, който не би бил склонен с това. Статистиците обръщат доста внимание на годишните заплати и пресмятат, че в избрани щати, учителите взимат доста по-ниски заплати, по отношение на служителите на реда. Изхождаме с концепцията, че високата заплата е предлог за повече закононарушения и повече опасности. Съответно през 2020 година междинната заплата на патрулен служител на реда е към 65 540 $. Колко мислите, че е междинната заплата на един преподавател в началното учебно заведение – сумата е 60 940 $.
След като приказваме за благополучие, дано приемем, че един човек се усеща благополучен, когато живее в спокойно и несъмнено общество, т.е. такова, в което няма никой да открадне автомобила ви, няма да ви нападне на стълбите, до момента в който се прибирате и още доста други неприятни моменти от нормалния метод на живот. Логичното е да попитаме, в случай че щатите, в които полицията е добре платена, можем ли да считаме, че са и по-сигурни. Оказва се, че не е тъкмо по този начин. Щати като Калифорния и Невада, са вложили извънредно доста в сигурност, само че не дават безусловно никакъв резултат.
При популация от съвсем 40 милиона души в Калифорния на година ще открием 166 883 закононарушения или по 43 на всеки 10 000 души. Картинката в Невада е още по-неприятна. Там при популация от 2.8 милиона души, закононарушенията са 20 118 или по 70 на 10 000 души. Там годишните чекове на униформените са към 68 хиляди $, до момента в който учителите взимат 46 хиляди $. Наблюдаваме противоположната обстановка, в която да вземем за пример в Джорджия един преподавател взима сумата от 61 хиляди $, до момента в който служителите на реда се радват на заплащане от 46 хиляди $. Какъв е резултатът?
При популация от 10 214 860 души, закононарушенията на година са 38 643 или по 38 на всеки 10 000 души. Един от най-безопасните щати остава Вирджиния, където учителите взимат малко повече от униформените, само че и престъпността е доста по-ниска. Статистиката става още по-интересна, когато обърнем внимание на броят хора, които се озовават в пандиза. Оказва се, че Луизиана и Оклахома изпреварват даже Съединени американски щати при затварянето на хора. Първият щат прибира към 728 души на всеки 100, до момента в който вторият взима 698 индивида на всеки 100, генерално във всички останали щати цифрата е 639 души.
След това ще открием Тайланд с 549 души на всеки 100, Куба с 510 и Русия с 341 души. Следователно можем да кажем, освен това много умерено, че парите могат да подсигуряват благополучие и явно сигурност, само че тук идва по-важният въпрос – в какво ще се влагат? Въпреки това ще открием, че въпреки и науката и образованието да дават резултат, Съединени американски щати е и страната с най-вече вложения във военната си промишленост – 39%, следвани от Китай с 13% и Индия с към 3.7%. Русия в това отношение влага едвам 3.1% за армията си, въпреки и това до някаква степен да остава не толкоз сигурна информация. Изследването е на Стокхолмската Международна организация за проучване. Нека оценим и качеството си на живот по един доста забавен аршин. Колко часа работа ще са нужни, с цел да заплатите интернет връзката си, приказваме за месечния абонамент и съответно за стационарната линия, а не за мобилния телефон.
Нека посочим, съгласно проучване Дигиталния показател на качеството, средностатистическият нигериец има потребност от близо 33 часа и 42 минути, с цел да създаде тази животоспасяваща линия. В Кения са нужни 14 часа и 21 минути, а в това отношение в Канада ще са нужни 7 минути. Някои статистици ревизират стандарта на живот с изчисляването на хамбургерите Big Mac, тъй като във всяка една страна, въпреки и съставките да са идентични, цената е друга. Една доста тъжна страна е, че до момента в който военната промишленост се развива, здравната към момента не може да се оправи с някои съществени проблеми, както забелязахме през последните две години.
Не е мъчно да забележим, че чумата коства живота на 200 милиона души и са нужни към 200 години на Европа, с цел да се възвърне като популация. През март 2021 година стана ясно, че умрелите от ковид са 2.7 милиона души. Как се реализира всичко това с повече проучвания, повече средства за развиване на науката. Испанският грип, който също идва от Китай взима живота на 45 милиона души и към 100 години по-късно виждаме резултатът с актуалната пандемия, въпреки и през 1919 година да се води първият световен спор.
Практически не е мъчно да открием, че по отношение на всички тези числа, в доста връзки не се нареждаме толкоз надалеч от наложените стандарти на живот. Не би трябвало да забравяме една доста значима детайлност в горните числа – статистиката е инструмент, който може да се разчете по доста и най-различни способи, всеки може да направи заключения и е свободен да ги употребява, както откри за добре, само че е повече от явно, когато приказваме за благополучие, няма по какъв начин да не използваме и финансите в него.
А що се отнася до това дали животът е станал по-добър, някои американски социолози потвърждават нещо доста значимо – тогавашните крепостни селяни са били доста по-щастливи и са работели доста по-малко, въпреки и да не престават да бъдат тъкмо толкоз небогати, колкото и модерните хора.
