Станимир Беломъжев: Световната титла е детската ми мечта
Световният първенец в ски ориентирането Станимир Беломъжев даде изявление пред " България Днес ", в което описа детайлности за спортната си кариера и задачите, които си е сложил. Той ще получи премията " Икар " за спортно дългоденствие.
Станимир Беломъжев завоюва първа международна купа и счупи щеките си с мощен зов! (ВИДЕО)
Българинът даде най-хубаво време в междинната отдалеченост
Започнахте сезона с призово класиране за Световната купа. Доволен ли сте от началото на спортната година?
- Подготовката мина сносно. Започнах интензивно от май. През август участвах на надпревари по маутинбайк насочване. С тях се приготвих механически, тъй като нещата са идентични със ски ориентирането. През септември и октомври направих два ползотворни лагера на Белмекен. Имам една лека контузия на лявата ръка, която се обади на първите стартове. Надявам се да отшуми до европейското състезание в България през февруари. През този сезон не съм си сложил за цел да нападам първото място в генералното класиране за Световната купа. По-скоро съм фокусиран върху европейското състезание и вероятно олимпийска квота в ски бягането. Сверих си часовника във Финландия на първия старт от Световната купа. Все още съм надалеч от формата, в която желая да бъда.
Непрекъснато пътувате с автомобил из цяла Европа, с цел да участвате в надпревари. Трудно ли е възобновяване след сходни автомаратони от по стотици километри?
- Като дребен ми се струваше занимателно, само че към този момент тежи на мен и на татко ми. Това е нашият екип. Той е треньор, водач, теляк, готвач и въобще всичко. Много е тежко да пътуват двама души с кола по 2000-2500 км. Като наказване е, само че нямаме различен избор, тъй като няма по какъв начин да си разрешаваме самолети или да наемаме автомобил на място. Имаме потребност да сме мобилни, с цел да вървим на надпревари и тренировки. Затова избираме да пътуваме с персонален превоз. За последно тръгнахме от Норвегия. Потеглихме в 10 сутринта и пристигнахме в 2 през нощта в Германия. Представете си, в случай че трябваше да се приберем до България. Предпочитаме дългите дистанции да ги разделяме на по 1000 км, с цел да не се получава отмалялост. Гледаме да се настаним и в случай че има опция, да се потренира 1-2 дни. Чак по-късно да продължим с пътуването.
Няма ли друга опция за напредване?
- Опитвам се да мисля по-философски и да възприема обстановката. Ако желая да бъда добре квалифициран, това е единственият метод, тъй като не може да си позволим по-скъпи пътувания. Елиминирам от мислите си, че това може да ми повлияе на формата или подготовката. Повечето мои съперници имат по-сериозни екипи и застраховане. Когато има кажа, че пътувам на такива дистанции с автомобил, не могат да го възприемат, тъй като в никакъв случай не са преживявали сходно нещо.
Какво промени международната купа, която завоювахте през 2017 година?
- Титлата беше детска фантазия. Бях най-щастливият човек на света. Осъзнах, че повече от 15 години непосилен труд и ограничения на фамилията се осъществиха. Надявах се, че нещата отсега нататък ще се трансформират и отношението на министерство и федерация ще бъдат разнообразни. Уви, всичко си върви както досега. Това ме наскърбява. Винаги се надявам да се трансформират нещата за положително, когато нещо хубаво се случи. Моите съперници ме разпитват какво се случи, откакто завоювах купата. Обясних им, че е имало голям интерес в продължение на седмица-две. Обиколих всевъзможен тип медии. Питат ме дали ще бъда по-добре финансово гарантиран на лагери и надпревари. Не знаех какво да им кажа. Дори се срамя да им обясня по какъв начин стоят нещата в България. Изключително мъчно е да си състезател и да се бориш в нашата страна. Има голяма разлика в помощта за олимпийски и неолимпийски спортове. Парите са пет пъти по-малко при нас. А положеният труд е еднакъв.
Първият ви зимен спорт е ски бягането. Какви са вашите шансове да се борите за олимпийска квота?
- Имахме няколко срещи с управлението на Българска федерация ски. За жал не виждам тяхната поддръжка. Самата концепция за покриване на олимпийска квота ми се струваше действителна. Сега е като фантазия. Квотата би трябвало да се вземе до 20 януари. Имам към месец. Трябва да вземам участие на доста надпревари. Всяко едно от тях коства пари. От федерацията не могат да покрият разноските. Трябва от мен да ги отделя, само че моите средства през тази година са доста малко. Ако не са моите спонсори, няма по какъв начин да проведа една целенасочена и естествена подготовка. Не мога да подцени обстоятелството, че сме домакини на европейското състезание по ски насочване. Ще вземам участие на надпревари по ски тичане в Балкански купи. Те ще бъдат оптимално евтини. Няма гаранция, че ще покрия хубави ФИС точки. Подкрепата на федерацията е, че могат да ми пуснат поръчка. Дотам завършва.
Ски ориентирането и ски бягането са много разнообразни. Чувствате ли се убеден, че можете да бъдете на подобаващото равнище в олимпийския спорт?
- Спортовете са доста разнообразни. Имам сили да покрия квота, само че не мисля, че мога да се боря за Топ 30 в Пьончан. Голяма част от публицистите считат, че когато се класираш за олимпиада, надали не отиваш да се бориш за медалите. В България сме много изостанали със зимните спортове. Ние сме южна страна и нямаме сняг. В Норвегия, единствено в региона на Лилехамер има над 600 км писти за ски тичане. Живея в област Ловеч, а там нямаме и 600 км асфалт. В цяла България не разполагаме с 10 км обработвани писти за ски тичане. Вижте каква е разликата. За норвежците ски бягането е вяра. През уикенда деца и дядовци излизат да практикуват, с цел да бъдат измежду природата и да дишат въздух. Как да се състезаваш с такива хора? Трябва да знаеш къде ти е мястото. Дори и да си страховит гений, отново има нещо доста огромно, което те дели от тях. Не би трябвало да се чакат огромни резултати от нашите спортисти, тъй като това носи напрежение. Понякога публицистите стартират да приказват за провали и туристи, само че нещата не са по този начин. Нека да забележим къде сме ние и къде са другите. Участието на олимпиадата е горделивост. Единици като Краси Анев, Влади Илиев, Сани Жекова и Радо Дивеча съумяват да се борят с сходни народи и да ги побеждават.
Как виждате вашите шансове за класиране на олимпиадата?
- Реалист съм и се пробвам да виждам положително на всяко едно нещо. Надявам се нещата да се случат. От Йордан Йовчев съм чувал следното нещо - ще създадем каквото би трябвало, пък да става каквото ще!
Станимир Беломъжев описа и от кое място идва семейството му: " От татко ми знам, че наш отдалечен прародител е бил албинос. По това време не е имало семейства. Те идват по-късно в българското общество. Прадядото е бил именуван Белия мъж. Оттам произлиза и нашата фамилия Беломъжеви ".
Станимир Беломъжев завоюва първа международна купа и счупи щеките си с мощен зов! (ВИДЕО)
Българинът даде най-хубаво време в междинната отдалеченост
Започнахте сезона с призово класиране за Световната купа. Доволен ли сте от началото на спортната година?
- Подготовката мина сносно. Започнах интензивно от май. През август участвах на надпревари по маутинбайк насочване. С тях се приготвих механически, тъй като нещата са идентични със ски ориентирането. През септември и октомври направих два ползотворни лагера на Белмекен. Имам една лека контузия на лявата ръка, която се обади на първите стартове. Надявам се да отшуми до европейското състезание в България през февруари. През този сезон не съм си сложил за цел да нападам първото място в генералното класиране за Световната купа. По-скоро съм фокусиран върху европейското състезание и вероятно олимпийска квота в ски бягането. Сверих си часовника във Финландия на първия старт от Световната купа. Все още съм надалеч от формата, в която желая да бъда.
Непрекъснато пътувате с автомобил из цяла Европа, с цел да участвате в надпревари. Трудно ли е възобновяване след сходни автомаратони от по стотици километри?
- Като дребен ми се струваше занимателно, само че към този момент тежи на мен и на татко ми. Това е нашият екип. Той е треньор, водач, теляк, готвач и въобще всичко. Много е тежко да пътуват двама души с кола по 2000-2500 км. Като наказване е, само че нямаме различен избор, тъй като няма по какъв начин да си разрешаваме самолети или да наемаме автомобил на място. Имаме потребност да сме мобилни, с цел да вървим на надпревари и тренировки. Затова избираме да пътуваме с персонален превоз. За последно тръгнахме от Норвегия. Потеглихме в 10 сутринта и пристигнахме в 2 през нощта в Германия. Представете си, в случай че трябваше да се приберем до България. Предпочитаме дългите дистанции да ги разделяме на по 1000 км, с цел да не се получава отмалялост. Гледаме да се настаним и в случай че има опция, да се потренира 1-2 дни. Чак по-късно да продължим с пътуването.
Няма ли друга опция за напредване?
- Опитвам се да мисля по-философски и да възприема обстановката. Ако желая да бъда добре квалифициран, това е единственият метод, тъй като не може да си позволим по-скъпи пътувания. Елиминирам от мислите си, че това може да ми повлияе на формата или подготовката. Повечето мои съперници имат по-сериозни екипи и застраховане. Когато има кажа, че пътувам на такива дистанции с автомобил, не могат да го възприемат, тъй като в никакъв случай не са преживявали сходно нещо.
Какво промени международната купа, която завоювахте през 2017 година?
- Титлата беше детска фантазия. Бях най-щастливият човек на света. Осъзнах, че повече от 15 години непосилен труд и ограничения на фамилията се осъществиха. Надявах се, че нещата отсега нататък ще се трансформират и отношението на министерство и федерация ще бъдат разнообразни. Уви, всичко си върви както досега. Това ме наскърбява. Винаги се надявам да се трансформират нещата за положително, когато нещо хубаво се случи. Моите съперници ме разпитват какво се случи, откакто завоювах купата. Обясних им, че е имало голям интерес в продължение на седмица-две. Обиколих всевъзможен тип медии. Питат ме дали ще бъда по-добре финансово гарантиран на лагери и надпревари. Не знаех какво да им кажа. Дори се срамя да им обясня по какъв начин стоят нещата в България. Изключително мъчно е да си състезател и да се бориш в нашата страна. Има голяма разлика в помощта за олимпийски и неолимпийски спортове. Парите са пет пъти по-малко при нас. А положеният труд е еднакъв.
Първият ви зимен спорт е ски бягането. Какви са вашите шансове да се борите за олимпийска квота?
- Имахме няколко срещи с управлението на Българска федерация ски. За жал не виждам тяхната поддръжка. Самата концепция за покриване на олимпийска квота ми се струваше действителна. Сега е като фантазия. Квотата би трябвало да се вземе до 20 януари. Имам към месец. Трябва да вземам участие на доста надпревари. Всяко едно от тях коства пари. От федерацията не могат да покрият разноските. Трябва от мен да ги отделя, само че моите средства през тази година са доста малко. Ако не са моите спонсори, няма по какъв начин да проведа една целенасочена и естествена подготовка. Не мога да подцени обстоятелството, че сме домакини на европейското състезание по ски насочване. Ще вземам участие на надпревари по ски тичане в Балкански купи. Те ще бъдат оптимално евтини. Няма гаранция, че ще покрия хубави ФИС точки. Подкрепата на федерацията е, че могат да ми пуснат поръчка. Дотам завършва.
Ски ориентирането и ски бягането са много разнообразни. Чувствате ли се убеден, че можете да бъдете на подобаващото равнище в олимпийския спорт?
- Спортовете са доста разнообразни. Имам сили да покрия квота, само че не мисля, че мога да се боря за Топ 30 в Пьончан. Голяма част от публицистите считат, че когато се класираш за олимпиада, надали не отиваш да се бориш за медалите. В България сме много изостанали със зимните спортове. Ние сме южна страна и нямаме сняг. В Норвегия, единствено в региона на Лилехамер има над 600 км писти за ски тичане. Живея в област Ловеч, а там нямаме и 600 км асфалт. В цяла България не разполагаме с 10 км обработвани писти за ски тичане. Вижте каква е разликата. За норвежците ски бягането е вяра. През уикенда деца и дядовци излизат да практикуват, с цел да бъдат измежду природата и да дишат въздух. Как да се състезаваш с такива хора? Трябва да знаеш къде ти е мястото. Дори и да си страховит гений, отново има нещо доста огромно, което те дели от тях. Не би трябвало да се чакат огромни резултати от нашите спортисти, тъй като това носи напрежение. Понякога публицистите стартират да приказват за провали и туристи, само че нещата не са по този начин. Нека да забележим къде сме ние и къде са другите. Участието на олимпиадата е горделивост. Единици като Краси Анев, Влади Илиев, Сани Жекова и Радо Дивеча съумяват да се борят с сходни народи и да ги побеждават.
Как виждате вашите шансове за класиране на олимпиадата?
- Реалист съм и се пробвам да виждам положително на всяко едно нещо. Надявам се нещата да се случат. От Йордан Йовчев съм чувал следното нещо - ще създадем каквото би трябвало, пък да става каквото ще!
Станимир Беломъжев описа и от кое място идва семейството му: " От татко ми знам, че наш отдалечен прародител е бил албинос. По това време не е имало семейства. Те идват по-късно в българското общество. Прадядото е бил именуван Белия мъж. Оттам произлиза и нашата фамилия Беломъжеви ".
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ