Световните лидери, участващи във виртуалната среща за климата за Деня

...
Световните лидери, участващи във виртуалната среща за климата за Деня
Коментари Харесай

Глобалният икономически отговор на климатичните промени: какъв е планът?

Световните водачи, участващи във виртуалната среща за климата за Деня на Земята, са единомислещи: битката с климатичните промени ще бъде от изгода за икономическия напредък в международен мащаб.

Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, китайският президент Си Цзинпин и ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева бяха измежду формалните лица, които поддържаха апелите за по-високи налози върху въглеродните излъчвания и големи вложения в зелена сила за ограничение на повишаващите се температури и да се сложи света по пътя към просперитета.

" Франс прес " прави малко ревю на най-новото в световните старания за битка с климатичните промени:

Климатичните промени са огромна опасност за световния стопански напредък, като заплахите варират от спадове в добивите, рискови метеорологични условия, които опустошават туристическите стопански системи, епидемии и други произшествия, които биха влошили продуктивността.

Ефектите могат да понижат международния БВП с цели 18 % до 2050 година спрямо прогнозите без климатични промени съгласно отчет, оповестен от Swiss Re, един от най-големите снабдители на презастрахователни услуги в света.

Китай може да загуби 24% от Брутният вътрешен продукт в най-лошия случай, най-голямото влияние, до момента в който Европа може да загуби 11%, а Съединени американски щати - към 10% съгласно отчета.

Световната банка пресмята, че още сред 32 милиона и 132 млн. души могат да изпаднат в последна беднотия до 2030 година поради резултатите от климатичните промени.

Световната банка е определила пет предпочитани области за вложения: системи за ранно предизвестие, устойчива на климата инфраструктура, земеделие в сухоземни зони, отбрана на мангрови гори и резистентност на водата.

Базираната във Вашингтон банка за развиване пресметна, че вложението на 1,8 трлн. $ в тези области в международен мащаб през идващите девет години може да генерира 7,1 трлн. $ възвръщаемост.

През януари Международната организация по енергетика прикани за " решителни дейности " до 2030 година

Тя прикани за увеличение на каузи на годишните продажби на електрически коли до над 50 % от три % сега, увеличение на производството на нисковъглероден водород до 40 млн. метрични тона от единствено 450 000 тона в този момент и увеличение на вложенията в чиста електрическа сила до 1,6 трлн. $ от 380 милиарда $.

Световни водачи и мултилатерални институции споделят, че тези вложения ще генерират милиони работни места, без да показват точни цифри.

Данъкът върху въглеродните излъчвания, прицелен в най-големите източници на излъчвания, ще има за цел да промени държанието на потребителите, като ги насърчи да употребяват по-малко сила, да купуват електрически транспортни средства и енергийно по-ефективни домашен артикули.

МВФ твърди, че подобен налог е единственият метод да се задържи температурата на планетата в границите на 1,5 градуса по Целзий над времената отпреди индустриалната ера.

" Изпълнени са над 60 схеми за ценообразуване, само че междинната световна цена сега е 2 $ на звук, а би трябвало да се увеличи до 75 $ на звук до 2030 година, с цел да се лимитират излъчванията в сходство с задачите на Парижкото съглашение ", сподели шефът на МВФ на виртуална среща за климата през вчерашния ден.

Тя предложи минимална цена на CO2 за най-големите емитенти, която да покрива до 80 % от световните излъчвания, само че " с диференцирано ценообразуване за страни на разнообразни равнища на икономическо развиване ".

Данъкът върху въглеродните излъчвания, комбиниран с увеличени вложения в екологосъобразна инфраструктура, може да увеличи международния Брутният вътрешен продукт над 0,7 % годишно през идващите 15 години, означи Георгиева.

МВФ пресмята, че налог върху въглеродните излъчвания от минимум 50 $ на звук през 2030 година за страните от Г-20 и 25 $ на звук за разрастващите се стопански системи би удвоил намаляването на излъчванията спрямо настоящите задължения.

Събраните данъчни доходи биха били обилни, вариращи от 0,5 до 4,5 % от националното благосъстояние според от страната.

Тези средства могат да бъдат употребявани за понижаване на налозите върху приходите или да бъдат преразпределени сред най-бедните семейства.

МВФ и Световната банка обмислят опцията за понижаване на дълга на бедните страни в подмяна на зелени вложения. Целта е да се създадат съответни оферти до срещата на върха по климата COP26 по-късно тази година.

Подкрепен от Организацията на обединените народи, Зеленият климатичен фонд има за цел да трансферира средства от богати страни към по-бедните страни в риск от климатични промени, с цел да заплаща за планове за битка с последствията от повишението на температурите.

Съединени американски щати желаят да прибавят спомагателни 1,2 милиарда Долара към фонда през идната година.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР