Копието на Ахил
Световната история е цялостна с митове за свещени оръжия, които били почитани поради тяхната мощ и съвършенство при направата – само че най-много, поради сакралните свойства, които им били приписвани. Например, в средновековните митове това били Ескалибур – мечът на крал Артур, Олифант и Дюрандал – надлежно рогът и мечът на граф Роланд, както и едно напълно действително оръжие – мечът „ Жуаьоз “ („ Радостен “) на Карл Велики.
В античния свят с подобен авторитет се употребило копието на Ахил – гръцкият воин, умрял пред стените на Троя. Дори единствено по външния си тип, това било доста впечатляващо оръжие. В „ Илиада “ Омир го разказва като изключително тежко, с ръкохватка от явен. Поетът на няколко пъти загатва, че Ахил можел еднообразно ловко да поразява враговете, както отдалеко, хвърляйки го – по този начин и в непосредствен пердах, да вземем за пример по време на дуела с Хектор, който убива с удар в шията.
Доста в детайли Омир разказва и историята на копието: по време на сватбеното празненство на бащата на Ахил – Пелей, с нимфата Тетида, поканеният измежду гостите кентавър Хирон подарил копието на младоженеца. Когато тръгнал за Троя, Ахил взел реликвата със себе си.
Според епическата поема “Етиопида “ (VIIIв. прочие Хр.) след гибелта на великия воин за неговото оръжие се борили съратниците му Одисей и Аякс. Победил хитрият Одисей, който взел бронята, копието, меча и щита на Ахил. После ги предал на младия Неоптолем – сина на Ахил и Деидамия. След завладяването на Троя, в което взел участие и Неоптолем, ахейците отплавали за родината си – само че копието, незнайно по какъв начин, останало в Мала Азия (или след това било пренесено още веднъж там). То дълго време се намирало в храма на Атина в античния град Фаселис, чиито отломки се намират близо до днешния турски курорт Анталия.
По всяка възможност, копието на Ахил било дълго 2 метра или малко повече и фактически се употребило за непосредствен пердах и като метателно оръжие. Върхът му бил от мед, а задната част – с медна обковка. Вероятно, огромното тегло на копието отговаряло на изключителната физическа мощ на Ахил, което му разрешавало да бъде сигурен, че никой различен не може да го употребява – а тежестта се постигала посредством необикновената дебелина на дръжката. И в действителност, един път тежестта на копието избавило живота на гръцкия воин. В един от следващите бойни епизоди той го хвърля по троянеца Астеропей, само че не улучва и копието се забива в земята. Всички опити на троянеца да го изтръгне и да го употребява остават напразни – а самият Ахил елементарно го изважда и убива Астеропей.
За най-известен исторически миг при почитането на това оръжие като свещена светиня може да се счита случката, когато през 333г. прочие Хр. Александър Македонски, отпред на отряд свои бойци, минава по крайбрежието на планината Тавър и отива във Фаселис (или, както го назовават гръцките историци, Фаселида). Александър се отбил в града особено, с цел да отдаде респект на копието като на „ източник на мощ “ и да се помоли за триумф на своите инициативи – то се намирало в основния храм на града.
Сетне траял пътя си за да покори Мала Азия, Египет и Персия, постигайки огромни триумфи.
