Емблематичната Jungle Railway: Пътуване с влак в Югоизточна Азия
Светлината надничаше през прозореца на горното ми легло и ме разсъни, тъкмо когато влакът ни прелетя през релсите, споделя журналистът Марко Ферарезе в материал за BBC Travel. Навън лилавите лъчи пробиха пелена от ниско висящи облаци и размразиха конденза по прозорците на влака, разкривайки криволичещи и мъгливи хълмове, покрити с виридиански балдахини. Изведнъж две страни от гора се затвориха, съвсем докосвайки влака. Аз ахнах, само че влакът продължи да се движи незасегнат. Станах от леглото си и се спуснах надолу по металната стълба, като посегнах към обувките си.
Пътувах с влака Ekspres Rakyat Timuran по линията на източното крайбрежие на Малайзия. Въпреки името, той в действителност в никакъв случай не допира брега, а по-скоро заобикаля някои от най-старите дъждовни гори в света в залесената сърцевина на Малайзия. Поради това историческата писта е по-известна като „ Железницата на джунглата “.
Ekspres Rakyat Timuran е последният останал трен в Малайзия, употребяващ дизелови локомотиви – надалеч от модерната и бърза електрическа услуга на West Coast Line, която свързва Сингапур и Южен Тайланд за по-малко от девет часа. Въпреки това, с новините за по-бърза 665-километрова железопътна връзка на източното крайбрежие, която ще отвори нов маршрут по източното крайбрежие на Малайзия (който ще стартира до 2026 г.), бавната железопътна линия Jungle, която лишава повече от 16 часа, може скоро да стане остаряла.
И по този начин, купих еднопосочен билет – за по-ниско легло коства единствено към 10 $ – и се втурнах да опитам едно от най-великите исторически пътувания с трен в Югоизточна Азия. За тези, които обичат бавното пътешестване, Jungle Railway ви потапя в локалната история и това е най-романтичният метод да стигнете до обградени с корали острови като Perhentians и Redang, разпръснати край североизточното крайбрежие на Малайзия.
Jungle Railway свързва най-южния завършек на Малайзийския полуостров с границата с Тайланд на североизток. Най-добрият метод да го изпитате е като започнете от град Джохор Бахру покрай границата със Сингапур и тръгнете на север. Влакът потегля в 20:35, което ви разрешава да спите през първата част от пътуването, когато минава през градовете на южните равнини, и да се разсъните с превъзходни гледки към антична тропическа гора навътре в страната.
На сутринта, откакто станах от леглото си, се насочих към вагон-ресторанта в центъра на влака, където други " ранни птички " към този момент отпиваха дебело локално копи (малайзийско кафе). Млади дами със забрадки седяха до фамилии и по-възрастни двойки, наслаждавайки се на пейзажа, до момента в който миризмата на намазан с кокосово сладко изгорял самун изпълваше въздуха. Седнах на една празна скамейка и погледнах на открито, с цел да видя къщите с ламаринени покриви, обградени от джунгла и трагични карстови скални формирания.
От 19-ти век влакът Jungle е бил главната избавителна линия навътре в " Британска Малая ", свързвайки отдалечени селски села с някогашни колониални аванпостове като Куала Липис, пустата столица на щата Паханг сред 1898 и 1955 година Британската колониална администрация стартира построяването на маршрута през 1885 година, с цел да помогне за преместването на товари в цялата страна, кръщавайки влака Golden Blowpipe в чест на оръжието, което туземецът Оранг Аслие употребявал за лов в тази в миналото непроницаема пустиня.
Минават десетилетия, преди британците да съумеят да положат 530-километровите линии в гъстата първична гора, а селищата порастват към другите спирки. В последна сметка услугата стартира през 1938 година, като най-сетне свързва Тумпат покрай границата с Тайланд в североизточната част на Малайзия с град Гемас в Негери Сембилан.
След закуска първата огромна спирка бе Гуа Мусанг в южен Келантан, където слязох от влака, с цел да огледам покрайнините, забелязвайки дървени ръчно рисувани табели от колониални времена, които към момента висят със стрелки, сочещи към двата противоположни края на линията.
След вечеря постоянно се разхождах със фамилията си до гарата, с цел да гледаме минаващия трен. Брояхме звездите и чакахме маймуните да дойдат, без да вършим нищо, и по-късно се връщахме пешком “, сподели Онг Сиу Уун, която е израснала в Гуа Мусанг, където огромно варовиково скално образувание се извисява над междинната станция на Джунглата като черупка на гигантска каменна костенурка.
Jungle Railway не е проектирана за скорост. „ Понякога влаковете би трябвало да спрат и да изчакат слоновете да преминат или падналите трупи да бъдат отстранени от релсите “, сподели Онг, припомняйки си заплахите от возенето на влака преди 30 години, когато го употребява, с цел да пътува до учебно заведение в най-южния щат Джохор. Дори и през днешния ден услугата към момента се движи по една споделена железопътна линия през по-голямата част от пътя, което принуждава противоположните влакове да бъдат настроени да се разминават един с различен на избрани гари.
Не след дълго минахме около село Дабонг, където се намират огромните варовикови пещери Икан и Керис (известни с „ Божията светлина “, която се филтрира през процеп в тавана на комплекса) и високият 305-метров водопад Джелаванг - един от най-високите в полуостров Малайзия. След това влакът зави на изток около завоите на река Галас и по-късно се завъртя на югоизток, напускайки покритата с джунгла сърцевина и връщайки се към равнини, осеяни с оризища полета, обичайни малайски домове и редици високи кокосови дървета.
Но най-спиращият дъха преход пристигна към час преди спираката Wakaf Bharu, предпоследната станция на линията, където се претърколихме през черните стоманени стени на историческия мост Guillemard, част от историческото английско инженерство, което пресича река Kelantan. Построен през 1925 година, този 600-метров еднорелсов мост (най-дългият железопътен мост в страната) е отчасти опустошен от британците по време на Втората международна война, с цел да предотврати напредването на Японската императорска войска, която в последна сметка съумява да окупира колониална Малая сред 1941-1945 година Възстановен е във типа, в който е през днешния ден през 1948 година
Влакът продължи да минава през равнините, оставяйки ме да се удивлявам на подвига на построяването и поддържането на тази железопътна линия през територията на тигрите и слоновете. Тя е все толкоз значима в джунглата за свързване на отдалечените селища във вътрешността. Накрая, с едно последно изсвирване, дизеловият локомотив спря с вик на дребната гара Tumpat, северният завършек на линията, връщайки ме назад към действителността. Само на 10 километра отсам река Голок бележи границата с Тайланд.
Слязох с дребното останали пасажери, потеглих към изхода и погледнах остарелия дизелов вагон на влака, недоумявайки по какъв начин съумя да ни преведе през цялата страна. Отвъд него виждах златни скулптури на Буда и храмове, които блестяха на обедното слънце, вместо ислямските джамии, около които бяхме минали по маршрута. Ще бъде доста мъчно, помислих си, за новата железопътна връзка на източното крайбрежие да засенчи очарованието на бавното пътешестване по този излишък от предишното на Малайзия.
Пътувах с влака Ekspres Rakyat Timuran по линията на източното крайбрежие на Малайзия. Въпреки името, той в действителност в никакъв случай не допира брега, а по-скоро заобикаля някои от най-старите дъждовни гори в света в залесената сърцевина на Малайзия. Поради това историческата писта е по-известна като „ Железницата на джунглата “.
Ekspres Rakyat Timuran е последният останал трен в Малайзия, употребяващ дизелови локомотиви – надалеч от модерната и бърза електрическа услуга на West Coast Line, която свързва Сингапур и Южен Тайланд за по-малко от девет часа. Въпреки това, с новините за по-бърза 665-километрова железопътна връзка на източното крайбрежие, която ще отвори нов маршрут по източното крайбрежие на Малайзия (който ще стартира до 2026 г.), бавната железопътна линия Jungle, която лишава повече от 16 часа, може скоро да стане остаряла.
И по този начин, купих еднопосочен билет – за по-ниско легло коства единствено към 10 $ – и се втурнах да опитам едно от най-великите исторически пътувания с трен в Югоизточна Азия. За тези, които обичат бавното пътешестване, Jungle Railway ви потапя в локалната история и това е най-романтичният метод да стигнете до обградени с корали острови като Perhentians и Redang, разпръснати край североизточното крайбрежие на Малайзия.
Jungle Railway свързва най-южния завършек на Малайзийския полуостров с границата с Тайланд на североизток. Най-добрият метод да го изпитате е като започнете от град Джохор Бахру покрай границата със Сингапур и тръгнете на север. Влакът потегля в 20:35, което ви разрешава да спите през първата част от пътуването, когато минава през градовете на южните равнини, и да се разсъните с превъзходни гледки към антична тропическа гора навътре в страната.
На сутринта, откакто станах от леглото си, се насочих към вагон-ресторанта в центъра на влака, където други " ранни птички " към този момент отпиваха дебело локално копи (малайзийско кафе). Млади дами със забрадки седяха до фамилии и по-възрастни двойки, наслаждавайки се на пейзажа, до момента в който миризмата на намазан с кокосово сладко изгорял самун изпълваше въздуха. Седнах на една празна скамейка и погледнах на открито, с цел да видя къщите с ламаринени покриви, обградени от джунгла и трагични карстови скални формирания.
От 19-ти век влакът Jungle е бил главната избавителна линия навътре в " Британска Малая ", свързвайки отдалечени селски села с някогашни колониални аванпостове като Куала Липис, пустата столица на щата Паханг сред 1898 и 1955 година Британската колониална администрация стартира построяването на маршрута през 1885 година, с цел да помогне за преместването на товари в цялата страна, кръщавайки влака Golden Blowpipe в чест на оръжието, което туземецът Оранг Аслие употребявал за лов в тази в миналото непроницаема пустиня.
Минават десетилетия, преди британците да съумеят да положат 530-километровите линии в гъстата първична гора, а селищата порастват към другите спирки. В последна сметка услугата стартира през 1938 година, като най-сетне свързва Тумпат покрай границата с Тайланд в североизточната част на Малайзия с град Гемас в Негери Сембилан.
След закуска първата огромна спирка бе Гуа Мусанг в южен Келантан, където слязох от влака, с цел да огледам покрайнините, забелязвайки дървени ръчно рисувани табели от колониални времена, които към момента висят със стрелки, сочещи към двата противоположни края на линията.
След вечеря постоянно се разхождах със фамилията си до гарата, с цел да гледаме минаващия трен. Брояхме звездите и чакахме маймуните да дойдат, без да вършим нищо, и по-късно се връщахме пешком “, сподели Онг Сиу Уун, която е израснала в Гуа Мусанг, където огромно варовиково скално образувание се извисява над междинната станция на Джунглата като черупка на гигантска каменна костенурка.
Jungle Railway не е проектирана за скорост. „ Понякога влаковете би трябвало да спрат и да изчакат слоновете да преминат или падналите трупи да бъдат отстранени от релсите “, сподели Онг, припомняйки си заплахите от возенето на влака преди 30 години, когато го употребява, с цел да пътува до учебно заведение в най-южния щат Джохор. Дори и през днешния ден услугата към момента се движи по една споделена железопътна линия през по-голямата част от пътя, което принуждава противоположните влакове да бъдат настроени да се разминават един с различен на избрани гари.
Не след дълго минахме около село Дабонг, където се намират огромните варовикови пещери Икан и Керис (известни с „ Божията светлина “, която се филтрира през процеп в тавана на комплекса) и високият 305-метров водопад Джелаванг - един от най-високите в полуостров Малайзия. След това влакът зави на изток около завоите на река Галас и по-късно се завъртя на югоизток, напускайки покритата с джунгла сърцевина и връщайки се към равнини, осеяни с оризища полета, обичайни малайски домове и редици високи кокосови дървета.
Но най-спиращият дъха преход пристигна към час преди спираката Wakaf Bharu, предпоследната станция на линията, където се претърколихме през черните стоманени стени на историческия мост Guillemard, част от историческото английско инженерство, което пресича река Kelantan. Построен през 1925 година, този 600-метров еднорелсов мост (най-дългият железопътен мост в страната) е отчасти опустошен от британците по време на Втората международна война, с цел да предотврати напредването на Японската императорска войска, която в последна сметка съумява да окупира колониална Малая сред 1941-1945 година Възстановен е във типа, в който е през днешния ден през 1948 година
Влакът продължи да минава през равнините, оставяйки ме да се удивлявам на подвига на построяването и поддържането на тази железопътна линия през територията на тигрите и слоновете. Тя е все толкоз значима в джунглата за свързване на отдалечените селища във вътрешността. Накрая, с едно последно изсвирване, дизеловият локомотив спря с вик на дребната гара Tumpat, северният завършек на линията, връщайки ме назад към действителността. Само на 10 километра отсам река Голок бележи границата с Тайланд.
Слязох с дребното останали пасажери, потеглих към изхода и погледнах остарелия дизелов вагон на влака, недоумявайки по какъв начин съумя да ни преведе през цялата страна. Отвъд него виждах златни скулптури на Буда и храмове, които блестяха на обедното слънце, вместо ислямските джамии, около които бяхме минали по маршрута. Ще бъде доста мъчно, помислих си, за новата железопътна връзка на източното крайбрежие да засенчи очарованието на бавното пътешестване по този излишък от предишното на Малайзия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ