Европа чака от Байдън разведряване със САЩ
Светът посрещна с огромни упования новия американски президент Джо Байдън, само че надали някъде очакванията са по-високи, в сравнение с европейския континент, където се надяват на възкръсване на трансатлантическите връзки след години на застой и даже злост по времето на Доналд Тръмп.
Има учредения за оптимизъм. Байдън и държавният му секретар Антъни Блинкън са изявени атлантици, придържащи се към концепцията, че Съединените щати и Европа към момента са стълбовете на интернационалната система. Новият президент се хареса на европейците и с уговорката си за завръщане на страната си към Парижкото съглашение за климата и в Световната здравна организация, към Иранското нуклеарно съглашение, както и като цяло да следва правилата на мултилатерализма.
Това завръщане обаче няма да е просто. Възстановяването на трансатлантическото партньорство ще изисква адаптиране на актуалните съглашения в сигурността, политиката и стопанската система към новите интернационалните закани и геополитически съперничества. Реформирането на НАТО и задълбочаването на връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз ще заемат централна роля.
Трансатлантическите връзки бяха подложени на напрежение при президентите Джордж Буш-младши и Барак Обама – поради противоречивото навлизане в Ирак на първия и "завоя към Азия " на втория. С влизането си в Белия дом обаче Доналд
Тръмп в действителност заплаши съюзническите връзки.
Той сложи под въпрос американските задължения към НАТО и окуражаваше центробежните сили в Европа.
Байдън даде обещание възобновяване, а Европа това и чака. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предложения Байдън на среща на върха на Алианса в първите месеци на 2021-ва, където той се надява водачите на съюзните страни да поддържат "новата идея " за пакта, показана от него предходната година. Представителите на Европейски Съюз в Брюксел също виждат в избирането на Байдън огромна опция за смяна. През декември Еврокомисията и първият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел показаха пред Европарламента и Европейския съвет отчет за "нов дневен ред на Европейски Съюз и Съединени американски щати за световна смяна ", предусещащ възобновление на трансатлантическите връзки като главен детайл на "нов световен съюз на сътрудници и съидейници ".
Три са посоките, в които е необходим значителен прогрес, с цел да бъдат осъществени на процедура гръмките планове.
На първо място е нужна
обща тактика по отношение на Китай
Най-голямото геополитическо предизвикателство е основаването на общ фронт на Европейски Съюз и Съединени американски щати за опълчване на Пекин – нещо, на което в Европа от дълго време се опълчват. Ситуацията обаче стартира да се трансформира, защото на континента се усеща все по-силна паника от военната рационализация на Китай, районните му упоритости, упражнявания от него дипломатически напън и репресиите вкъщи, в това число в Хонконг. Европейският стратегически документ за "нов дневен ред " с Вашингтон приканва за по-тясна съгласуваност пред "стратегическите провокации ", поставяни от Китай, а планът за "стратегическа идея " на НАТО обрисува като задача на Алианса възправянето против китайския напън.
Докато Съединени американски щати чакаха промяната на властта, Европейски Съюз се разбра с Китай
В Европа наподобява са подготвени да извървят пътя до дъно, при все това има разминавания сред обособените европейски страни във визията им за заплахата от страна на азиатския колос. На 30 декември Европейски Съюз подписа с Китай съглашение за вложения макар възраженията на екипа на към момента бъдещия президент Байдън. Макар че съгласно Брюксел моментът е бил чисто инцидентен, това отново изглеждаше като предизвикателство пред новия собственик на Белия дом. Истински единни евроатлантически позиции ще са вероятни единствено когато двете страни реализиран общо схващане за заканите от Китай и координират политиките си. Засега обаче в Европейски Съюз има мощни гласове против въвличането на блока в нова Студена война, диктувана от Вашингтон.
Следващата задача е намирането на
нова роля на НАТО
През 2019-та френският президент Еманюел Макрон провокира ужас с думите си, че пактът е в "мозъчна гибел " и към момента не е намерил аргументи за съществуването си 30 години след рухването на Берлинската стена. Планът на Столтенберг, чиято цел е да начертае пътя на Алианса до 2030-а, дава отговор навръх тази рецензия – със 138 характерни рекомендации върху 60 страници. Най-важната от тях е НАТО да укрепи политическата си роля, тъй че да усъвършенства позициите си освен по отношение на систематични съперници като Китай и Русия, само че и по отношение на редица дестабилизиращи фактори – като тероризъм, софтуерни рискове, нуклеарно въоръжаване, районна неустойчивост и даже климатични промени.
Третата посока, в която е неотложен напредък, е разширението на
съдействието на Европейски Съюз и Съединени американски щати
За разлика от Тръмп, който възприемаше Европейски Съюз като зложелател и насърчаваше опълчването сред страните членки, Байдън поддържа интеграцията на блока и издигането му като кохерентен, разчитащ на себе си артист на международната сцена, кадърен да понесе тежестта на своя дял от международното водачество. Така че е назрял моментът за съдействие сред Европейски Съюз и Съединени американски щати по необятен кръг от въпроси, освен за Китай.
Неотдавнашната декларация на Европейски Съюз обрисува обширна стратегия за трансатлантическа политика, в това число устойчиво двустранно съдействие при създаването и обезпечаването на заслужено систематизиране на имунизациите за Ковид-19, понижаване на въглеродните излъчвания и отбрана на биологичното многообразие, ръководство на електронната търговия и изкуствения разсъдък, отбрана на демокрацията в международен мащаб против властнически офанзиви, екстремизъм и дезинформация.
Очаква се Европейски Съюз да изиска утвърждението на Байдън за вид на своя "нов дневен ред " с Вашингтон на препоръчаната двустранна среща на върха в Брюксел през идващите месеци. Предвид необятното сходство на позициите на новата администрация с настояванията на Евросъюза, е доста евентуално да бъде реализирано такова съглашение.
Усилената работа по комплицираните елементи ще пристигна по-късно, когато двете страни ще работят за превъзмогване на от дълго време тлеещи източници на политическо напрежение и да намерят компромис сред разнообразни регулаторни подходи – от стандартите за цифрова цялост на персоналния живот до използването на налозите върху софтуерните колоси и въглеродните излъчвания.
Има учредения за оптимизъм. Байдън и държавният му секретар Антъни Блинкън са изявени атлантици, придържащи се към концепцията, че Съединените щати и Европа към момента са стълбовете на интернационалната система. Новият президент се хареса на европейците и с уговорката си за завръщане на страната си към Парижкото съглашение за климата и в Световната здравна организация, към Иранското нуклеарно съглашение, както и като цяло да следва правилата на мултилатерализма.
Това завръщане обаче няма да е просто. Възстановяването на трансатлантическото партньорство ще изисква адаптиране на актуалните съглашения в сигурността, политиката и стопанската система към новите интернационалните закани и геополитически съперничества. Реформирането на НАТО и задълбочаването на връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз ще заемат централна роля.
Трансатлантическите връзки бяха подложени на напрежение при президентите Джордж Буш-младши и Барак Обама – поради противоречивото навлизане в Ирак на първия и "завоя към Азия " на втория. С влизането си в Белия дом обаче Доналд
Тръмп в действителност заплаши съюзническите връзки.
Той сложи под въпрос американските задължения към НАТО и окуражаваше центробежните сили в Европа.
Байдън даде обещание възобновяване, а Европа това и чака. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предложения Байдън на среща на върха на Алианса в първите месеци на 2021-ва, където той се надява водачите на съюзните страни да поддържат "новата идея " за пакта, показана от него предходната година. Представителите на Европейски Съюз в Брюксел също виждат в избирането на Байдън огромна опция за смяна. През декември Еврокомисията и първият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел показаха пред Европарламента и Европейския съвет отчет за "нов дневен ред на Европейски Съюз и Съединени американски щати за световна смяна ", предусещащ възобновление на трансатлантическите връзки като главен детайл на "нов световен съюз на сътрудници и съидейници ".
Три са посоките, в които е необходим значителен прогрес, с цел да бъдат осъществени на процедура гръмките планове.
На първо място е нужна
обща тактика по отношение на Китай
Най-голямото геополитическо предизвикателство е основаването на общ фронт на Европейски Съюз и Съединени американски щати за опълчване на Пекин – нещо, на което в Европа от дълго време се опълчват. Ситуацията обаче стартира да се трансформира, защото на континента се усеща все по-силна паника от военната рационализация на Китай, районните му упоритости, упражнявания от него дипломатически напън и репресиите вкъщи, в това число в Хонконг. Европейският стратегически документ за "нов дневен ред " с Вашингтон приканва за по-тясна съгласуваност пред "стратегическите провокации ", поставяни от Китай, а планът за "стратегическа идея " на НАТО обрисува като задача на Алианса възправянето против китайския напън.
Докато Съединени американски щати чакаха промяната на властта, Европейски Съюз се разбра с Китай
В Европа наподобява са подготвени да извървят пътя до дъно, при все това има разминавания сред обособените европейски страни във визията им за заплахата от страна на азиатския колос. На 30 декември Европейски Съюз подписа с Китай съглашение за вложения макар възраженията на екипа на към момента бъдещия президент Байдън. Макар че съгласно Брюксел моментът е бил чисто инцидентен, това отново изглеждаше като предизвикателство пред новия собственик на Белия дом. Истински единни евроатлантически позиции ще са вероятни единствено когато двете страни реализиран общо схващане за заканите от Китай и координират политиките си. Засега обаче в Европейски Съюз има мощни гласове против въвличането на блока в нова Студена война, диктувана от Вашингтон.
Следващата задача е намирането на
нова роля на НАТО
През 2019-та френският президент Еманюел Макрон провокира ужас с думите си, че пактът е в "мозъчна гибел " и към момента не е намерил аргументи за съществуването си 30 години след рухването на Берлинската стена. Планът на Столтенберг, чиято цел е да начертае пътя на Алианса до 2030-а, дава отговор навръх тази рецензия – със 138 характерни рекомендации върху 60 страници. Най-важната от тях е НАТО да укрепи политическата си роля, тъй че да усъвършенства позициите си освен по отношение на систематични съперници като Китай и Русия, само че и по отношение на редица дестабилизиращи фактори – като тероризъм, софтуерни рискове, нуклеарно въоръжаване, районна неустойчивост и даже климатични промени.
Третата посока, в която е неотложен напредък, е разширението на
съдействието на Европейски Съюз и Съединени американски щати
За разлика от Тръмп, който възприемаше Европейски Съюз като зложелател и насърчаваше опълчването сред страните членки, Байдън поддържа интеграцията на блока и издигането му като кохерентен, разчитащ на себе си артист на международната сцена, кадърен да понесе тежестта на своя дял от международното водачество. Така че е назрял моментът за съдействие сред Европейски Съюз и Съединени американски щати по необятен кръг от въпроси, освен за Китай.
Неотдавнашната декларация на Европейски Съюз обрисува обширна стратегия за трансатлантическа политика, в това число устойчиво двустранно съдействие при създаването и обезпечаването на заслужено систематизиране на имунизациите за Ковид-19, понижаване на въглеродните излъчвания и отбрана на биологичното многообразие, ръководство на електронната търговия и изкуствения разсъдък, отбрана на демокрацията в международен мащаб против властнически офанзиви, екстремизъм и дезинформация.
Очаква се Европейски Съюз да изиска утвърждението на Байдън за вид на своя "нов дневен ред " с Вашингтон на препоръчаната двустранна среща на върха в Брюксел през идващите месеци. Предвид необятното сходство на позициите на новата администрация с настояванията на Евросъюза, е доста евентуално да бъде реализирано такова съглашение.
Усилената работа по комплицираните елементи ще пристигна по-късно, когато двете страни ще работят за превъзмогване на от дълго време тлеещи източници на политическо напрежение и да намерят компромис сред разнообразни регулаторни подходи – от стандартите за цифрова цялост на персоналния живот до използването на налозите върху софтуерните колоси и въглеродните излъчвания.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ