Малък бонус сега или голям бонус утре, какво отговориха българите
Светът е разграничен по въпроса за потребността от пари – 46% от нас биха предпочели да получат някаква сума пари в този момент, до момента в който 42% са склонни да почакат повече, само че да получат двойна сума.
Любопитните данни са част от специфична изследователска стратегия, извършена от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ GIA в 56 страни по целия свят, покриващо над две трети от международното население (и повече от 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват изследвания на публичното мнение). Програмата отбелязва 75-ата годишнина от основаването на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Респондентите бяха изправени пред опит и бяха помолени да помислят за настоящия си домашен приход и да изберат сред това да получат в допълнение заплащане през днешния ден, равно на нормалния им месечен приход, или да получат в допълнение заплащане, равно на два пъти месечния им приход, само че след една година. Въпросът се отнася до известно разбиране в логиката на психиката и поведенческата стопанска система – „ уклон към сегашното “ (present bias) или склонността ни да избираме по-малка незабавна премия пред по-голяма премия в бъдеще.
Резултатите демонстрират много разграничени отзиви по света – 46% демонстрират ясно изразено желание към сегашното, до момента в който 42% са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.
Мисълта за непосредствените финансови усложнения е водеща за хората от страните с по-ниски приходи – които наподобяват по-склонни да изберат някакъв бонус в този момент, даже и по-малък – 53% против 42%. Колкото по-висок е националният приход, толкоз хората са по-склонни да изчакат към по-голямо заплащане в бъдеще – 38% против 48% в най-богатите страни.
Възрастта наподобява има много нищожен резултат върху възгледите на респондентите, макар че по-младите генерации наподобяват може би по-малко склонни да демонстрират желание към сегашното. Личните приходи и образованието са факторите, които наподобяват по-определящи в настройките на хората по отношение на алтернативата бъдещо благосъстояние/настоящо възстановяване. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-ниско е фокусирането в сегашното.
Регионите на Близкия изток, Северна Америка и Латинска Америка са водещи в класацията за уклон към сегашното – с дялове от над 60%, потвърждаващи, че биха предпочели да получават едно месечно заплащане, само че в този момент. На другия завършек на скалата са Европейски Съюз и Северна Америка – дялове към 40%.
Нигерия, Ирак, Либия и Пакистан оглавяват листата – със 76%, 74% и 69% – показващи желания към сегашното. Най-богатите и по-развити страни в света са на другия полюс във връзка с „ тук и в този момент “ – 16% в Швеция, 24% в Нидерландия, 31% в Япония. За отбелязване е казусът със Съединени американски щати и Руската федерация. Хората в Русия, да вземем за пример, демонстрират много по-слаби желания към сегашното (32%), само че там е и максимален делът на интервюираните, които не могат да изберат алтернатива – 48%. Останалите 20% показват желания към по-голямо заплащане в бъдеще. Съединени американски щати също са измежду нациите, които демонстрират по-малка податливост да избират сегашното – 39%, като 48% са насочени към бъдещето (останалите не са решили).
Като цяло, наподобява, че дружно с отговорите на въпросите „ Колко надалеч е бъдещето? “ и „ Колко ми трябват парите сега? “ несигурността също дефинира нашите желания за заплащане.
Къде сме ние?
Обществото у нас е измежду тези, които са по-скоро склонни да избират сегашното пред различна по-голяма цел, само че отсрочена в бъдещето. 53% у нас споделят, че избират да получат еквивалента на една месечна заплата през днешния ден, а 30 на 100 биха предпочели двойно заплащане, само че след една година. Останалите не могат да преценяват.
Предпочитанията към сегашното у нас са надалеч от записаните в изследването най-високи стойности от към 60-70 на 100, само че въпреки всичко са и по-високи от междинните за света. Нагласите у нас се разграничават и от записаните приблизително за Европейски Съюз, където 39% на 100 от запитаните показват уклон към сегашното, а 46 на 100 желания към бъдещето. Ситуацията в останалите страни от Европа, които са отвън Европейски Съюз, също много се разграничава – там делът на респондентите с желания към сегашното надвишава този на респондентите с желания към бъдещето, само че не толкоз, колкото у нас (44% против 34%).
Сходни на нашите са настройките в Косово, Молдова, Румъния и други страни, близки до нашата географски или по стопански индикатори.
Като цяло, теорията за уклон към сегашното работи най-добре, когато се приложи към хора, които са сложени в идентични условия. Ясно е кой има желания към сегашното всред двама души, които получават еднообразно възнаграждение и живеят в идентична икономическа конюнктура, в случай че единият харчи повече, а другият избира да пести. Реалният живот обаче в никакъв случай не предлага сходни идеални, следени условия – естествено е по-бедните хора и хората от по-бедни страни да са по-склонни да кажат, че избират парите в този момент.
Любопитните данни са част от специфична изследователска стратегия, извършена от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ GIA в 56 страни по целия свят, покриващо над две трети от международното население (и повече от 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват изследвания на публичното мнение). Програмата отбелязва 75-ата годишнина от основаването на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Респондентите бяха изправени пред опит и бяха помолени да помислят за настоящия си домашен приход и да изберат сред това да получат в допълнение заплащане през днешния ден, равно на нормалния им месечен приход, или да получат в допълнение заплащане, равно на два пъти месечния им приход, само че след една година. Въпросът се отнася до известно разбиране в логиката на психиката и поведенческата стопанска система – „ уклон към сегашното “ (present bias) или склонността ни да избираме по-малка незабавна премия пред по-голяма премия в бъдеще.
Резултатите демонстрират много разграничени отзиви по света – 46% демонстрират ясно изразено желание към сегашното, до момента в който 42% са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.
Мисълта за непосредствените финансови усложнения е водеща за хората от страните с по-ниски приходи – които наподобяват по-склонни да изберат някакъв бонус в този момент, даже и по-малък – 53% против 42%. Колкото по-висок е националният приход, толкоз хората са по-склонни да изчакат към по-голямо заплащане в бъдеще – 38% против 48% в най-богатите страни.
Възрастта наподобява има много нищожен резултат върху възгледите на респондентите, макар че по-младите генерации наподобяват може би по-малко склонни да демонстрират желание към сегашното. Личните приходи и образованието са факторите, които наподобяват по-определящи в настройките на хората по отношение на алтернативата бъдещо благосъстояние/настоящо възстановяване. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-ниско е фокусирането в сегашното.
Регионите на Близкия изток, Северна Америка и Латинска Америка са водещи в класацията за уклон към сегашното – с дялове от над 60%, потвърждаващи, че биха предпочели да получават едно месечно заплащане, само че в този момент. На другия завършек на скалата са Европейски Съюз и Северна Америка – дялове към 40%.
Нигерия, Ирак, Либия и Пакистан оглавяват листата – със 76%, 74% и 69% – показващи желания към сегашното. Най-богатите и по-развити страни в света са на другия полюс във връзка с „ тук и в този момент “ – 16% в Швеция, 24% в Нидерландия, 31% в Япония. За отбелязване е казусът със Съединени американски щати и Руската федерация. Хората в Русия, да вземем за пример, демонстрират много по-слаби желания към сегашното (32%), само че там е и максимален делът на интервюираните, които не могат да изберат алтернатива – 48%. Останалите 20% показват желания към по-голямо заплащане в бъдеще. Съединени американски щати също са измежду нациите, които демонстрират по-малка податливост да избират сегашното – 39%, като 48% са насочени към бъдещето (останалите не са решили).
Като цяло, наподобява, че дружно с отговорите на въпросите „ Колко надалеч е бъдещето? “ и „ Колко ми трябват парите сега? “ несигурността също дефинира нашите желания за заплащане.
Къде сме ние?
Обществото у нас е измежду тези, които са по-скоро склонни да избират сегашното пред различна по-голяма цел, само че отсрочена в бъдещето. 53% у нас споделят, че избират да получат еквивалента на една месечна заплата през днешния ден, а 30 на 100 биха предпочели двойно заплащане, само че след една година. Останалите не могат да преценяват.
Предпочитанията към сегашното у нас са надалеч от записаните в изследването най-високи стойности от към 60-70 на 100, само че въпреки всичко са и по-високи от междинните за света. Нагласите у нас се разграничават и от записаните приблизително за Европейски Съюз, където 39% на 100 от запитаните показват уклон към сегашното, а 46 на 100 желания към бъдещето. Ситуацията в останалите страни от Европа, които са отвън Европейски Съюз, също много се разграничава – там делът на респондентите с желания към сегашното надвишава този на респондентите с желания към бъдещето, само че не толкоз, колкото у нас (44% против 34%).
Сходни на нашите са настройките в Косово, Молдова, Румъния и други страни, близки до нашата географски или по стопански индикатори.
Като цяло, теорията за уклон към сегашното работи най-добре, когато се приложи към хора, които са сложени в идентични условия. Ясно е кой има желания към сегашното всред двама души, които получават еднообразно възнаграждение и живеят в идентична икономическа конюнктура, в случай че единият харчи повече, а другият избира да пести. Реалният живот обаче в никакъв случай не предлага сходни идеални, следени условия – естествено е по-бедните хора и хората от по-бедни страни да са по-склонни да кажат, че избират парите в този момент.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ