Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и

Светът е посредствен. Златен век в никакъв случай не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света е, че той ще стане по-голям, по-многолюден, само че няма да усили размерите си. Колкото и заслужено индивидът, който сте избрали, да дели баницата, светът няма да усили размерите си, а порциите сигурно ще станат по-малки. В светлината на това изказване или, по-скоро, в тъмнината – би трябвало да разчитате на домашно сготвеното от вас ястие. Тоест да управлявате света независимо или най-малко тази част от него, която ви е налична и се намира в рамките на вашите благоприятни условия.

Някога в един ярък миг желаете да станете богати и популярни или и двете? Не се отдавайте напълно на тази мисъл. Да жадуваш за това, което има някой различен, значи да загубиш личната си уникалност. От друга страна обаче, това подтиква всеобщото производство…

Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и извънредно да е ситуацията, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, страната, началството, расата, родителите, етапите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и така нататък В момента, в който хвърлите виновността върху нещо, вие сривате личната си решителност за смяна.

Постарайте се да не обръщате внимание на тези, които се пробват да създадат живота ви трагичен. Ще има доста такива – както на публична служба, по този начин и самоназначили се. Търпете ги, в случай че не можете да ги избегнете, само че сега, в който се избавите от тях ги забравете незабавно.

Ако живееш задоволително дълго, виждаш, че дребните отстъпки водят до огромни загуби. И ти се желае по-открито да заявиш позицията си, тъй като това доста те тормози.

Изобщо в живота няма нищо неприятно. Единственото неприятно в него съгласно мен е неговата предсказуемост.

За равнодушието си към културата обществото се разплаща на първо време с гражданските си свободи. Стесняването на културния мироглед е майка на стесняването на политическия мироглед. Нищо не поправя по този начин пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато след това почват да секат глави, то дори е разумно.

Мисля, че мъдростта нормално е плод на претърпяна рецесия. Стига рецесията да не ви смаже, тя поражда нерешителност и обезсърчение, а таман те са бащата и майката на мъдростта. Всъщност не считам, че до мъдростта се стига само посредством страдалчество: всяко предписание си има изключения и съм виждал по какъв начин мъдростта се придобива и посредством благополучие. Но това не се случва постоянно.

Съсредоточете се върху точността на езика си. Старайте се да разширявате речника си и се отнасяйте към него, както се отнасяте към банковата си сметка. Отделяйте му задоволително внимание и се старайте да увеличите дивидентите. Целта не е професионален триумф или да ви направи всемирски звезди. Целта е да имате опция да изразите себе си колкото е допустимо по-пълно и тъкмо. С една дума задачата е вашето равновесие.

С всеки ден в душата на човек доста неща се трансформират, обаче методът на изложение остава същият. Способността да се изразиш ясно изостава от опита. А това въздейства пагубно на душeвността – възприятията, оттенъците, мислите, усещанията, които остават неизказани, непроизнесени, не се задоволяват с приблизителна дефиниция. Те се натрупват вътре в нас и могат да доведат до душевен срив.

Да се учи философия би трябвало, когато философията не ви би трябвало. Когато се досещате, че столовете във вашата гостна и Млечният път са свързани между тях вероятно по-тясно, в сравнение с повода и следствието, в сравнение с самите вие с вашите родственици. Че общото у столовете и съзвездията е тяхната апатия, безсърдечност. Това сродява повече от съвкуплението или пък кръвта. Разбира се, да се стремим да заприличаме на движимости не трябва. От друга страна, разболеете ли се, не е речено, че би трябвало да оздравеете или да се изнервяте от типа си. Ето това знаят хората над петдесетте. Затова от време на време, като се гледат в огледалото, смесват естетика  и метафизика.

Вече съм привикнал с това каква роля играе в живота ми парадоксът. Дори си мисля, че тъкмо по този начин би трябвало да бъде. Колкото по-неизбежно и по-нелепо – толкоз по-добре, толкоз по същински.

В идващия век

Преминава действителността в нищожност последователно.

Ще прочетеш буквите, излезли отдолу под това перо,

и ще го упрекнеш, както мравка — дърво,

за неговата леност.

Помни: хората напущат квартирите единствено при някой директен

мотив — я наемът скочил, я почнала жилищна криза;

просто бъдещето желае да влиза и излиза

без тях.

Но да вземем съзвездията: съгласно правосъдното им досие,

в случай че светлинната скорост е злополучие,

наличието им е неявяване и битието — разследване

на несъществуване.

С времето уликите стават по-важни от виновността, наште дни —

по-забавни от живота; и гласът става голям

препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни

телескоп, ни даже някакъв спомен.

Йосиф Бродски е съветски и американски стихотворец, притежател на Нобеловата премия за литература за 1987 година Роден  е на 24 май 1940 година в Ленинград, през днешния ден Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф.

В първите години от живота си той претърпява обсадата на Ленинград. На 15 години напуща учебно заведение, работи на разнообразни места, в това число болница, морга, фабрика, корабен казан и геоложка експедиция.

Бродски научава британски и полски и развива изчерпателен интерес към класическа философия, вяра и митология, британска и американска лирика.

Започва да написа стихове през 1957 година Без официално обучение, по-късно той признава, че е взимал книги отвред, в това число от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова , която назовава някои негови стихове „ пленяващи “.

През 1964 година той е упрекнат от руските управляващи в тунеядство и е наказан на пет години изгнание, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 година присъдата му е понижена след митинги на изявени литературни деятели.

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, множеството му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 година е изпъден от страната и през 1977 година става жител на Съединени американски щати.

Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 година е професор по литература в колежа „ Маунт-Холиок “. Освен на съветски той написа сполучливо стихове и на британски.

През 1990 година му е възобновено руското поданство. Почива от инфаркт в Ню Йорк на 28 януари 1996 година и е заровен във Венеция.