ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Антоновден е - черпят 16 имена, прави се и този специален ритуал за здраве
Св. преподобни (ок. 250/1- 356 г.) - подвижничеството е толкоз антично, колкото и християнството, само че подвижниците от първите епохи не напущали света. Те живеели в градове и села, в фамилии или уединено, а от време на време и на дребни групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си мостри в лицето на преподобните Павел Тивейски и Велики.
свързани новини19682на 12.01.2022
Св. се родил към 251 година в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато умряли родителите му. Те му оставили благосъстоянието си и грижата за по-малката му сестра.
Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното благосъстояние, за обичаната сестра. След това пристигнало жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола срещу юношите. Но мисълта за Христа и за безконечните страдания подкрепяли и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото избавление.
свързани новини6634на 10.01.2022
Своите умножени блага св. Антоний обилно отдавал на Църквата. Посетил на два пъти шумната столица на Египет – Александрия. Първият път той дошъл там в 311 година по време на гонението, подхванато от император Максимин, само че Бог го запазил от страдалчество поради великата задача на монашеството.
По молбата на самия св. Атанасий Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, с цел да помогне в битката против нестихналото и след Никейския събор арианство.
Преподобни претърпял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и мощ. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат скрито, с цел да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна наслада озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата възпитаници, останали до дъно при него. Той умрял на 17 януари 356 година.
Според българската национална традиция се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не трябва да шият и плетат, тъй като се има вяра, че в случай че се убодат няма да зарасне елементарно. Не варят фасул и леща, с цел да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специфични содени питки, които се раздават за здраве на родственици и другари. Една питка наложително се закача на тавана. Тя се назовава „ за белята “ или „ за лелята “, т.е за чумата. Затова и е прочут още като Лелинден.
ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Тонка, Тоньо, Тотка, Тотю, Тотьо, Дончо, Донко, Донка
свързани новини19682на 12.01.2022
Св. се родил към 251 година в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато умряли родителите му. Те му оставили благосъстоянието си и грижата за по-малката му сестра.
Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното благосъстояние, за обичаната сестра. След това пристигнало жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола срещу юношите. Но мисълта за Христа и за безконечните страдания подкрепяли и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото избавление.
свързани новини6634на 10.01.2022
Своите умножени блага св. Антоний обилно отдавал на Църквата. Посетил на два пъти шумната столица на Египет – Александрия. Първият път той дошъл там в 311 година по време на гонението, подхванато от император Максимин, само че Бог го запазил от страдалчество поради великата задача на монашеството.
По молбата на самия св. Атанасий Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, с цел да помогне в битката против нестихналото и след Никейския събор арианство.
Преподобни претърпял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и мощ. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат скрито, с цел да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна наслада озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата възпитаници, останали до дъно при него. Той умрял на 17 януари 356 година.
Според българската национална традиция се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не трябва да шият и плетат, тъй като се има вяра, че в случай че се убодат няма да зарасне елементарно. Не варят фасул и леща, с цел да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специфични содени питки, които се раздават за здраве на родственици и другари. Една питка наложително се закача на тавана. Тя се назовава „ за белята “ или „ за лелята “, т.е за чумата. Затова и е прочут още като Лелинден.
ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Тонка, Тоньо, Тотка, Тотю, Тотьо, Дончо, Донко, Донка
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ