„5 минути София – кварталите“: Студентски град
Студентски град е умислен като научен анклав в растящата, само че нестарееща българска столица. Проектът стартира да се построява при започване на 60-те години на ХХ век върху отчуждени земи в покрайнините на София. Един от най-мащабните по това време – той планува построяването на над 60 многоетажни блока студентски общежития, образователни и спортни центрове, библиотека, поликлиника, кино, места за самообразование и превозване на свободното време, алеи и паркове.
Част от работата по построяването на комплекса е осъществена с непринуден труд. Официално кампусът е открит на 5 декември 1975 година с името Студентски град „ Христо Ботев “. Днес мнозина го назовават с най-различни шеговити названия, като „ Малкият Слънчев бряг “ и „ Българският Лас Вегас “.
Как се случва тази непредвидена промяна?
Студентски град резервира относително неизменен университетския си тип до началото на измененията. През 90-те години реституцията дава опция отчуждените земи да бъдат върнати на притежателите им. Университетите получават автономност и право върху общежитията и терените, прилежащи към тях, а основаните студентски препоръки поемат избрани административни функционалности. С тези законови промени стартира комерсиализацията на Студентски град.
Наследниците на земите и някои от университетите продават или дават чартърен терените без специфична държавна регулация, съобразена с първичния план, статут и съществуващата архитектурен идея. Част от общежитията са занемарени, а към тях стартират да никнат новопостроени комплекси и заведения.
В началото на новото хилядолетие в южната част на Студентски град – към Зимния замък, Националната спортна академия и фамилните общежития – се оформя огромна жилищна зона. Десет години по-късно в университетския квартал има над 150 нощни заведения – нощни заведения, клубове, казина, стрийтбарове... А неговите към 100 хиляди жители го подреждат в първата петица с най-населените региони в София.
Шумът става непрекъснатият съквартирант на студентите.
В Студентски град има шест висши образователни заведения – Университетът за национално и международно стопанство (УНСС), Техническият университет, Минно-геоложкият университет, Химикотехнологичният и металургичен университет, Лесотехническият университет и Националната спорта академия (НСА).
Заради промененото лице на Студентски град през 2012 година Съветът на ректорите на висшите учебни заведения в България предлага построяването на нов Студентски град, като концепцията е новият кампус да бъде ситуиран край софийското село Лозен . Идеята остава към масата за полемики.
Въпреки всичко местоположението на квартала в югоизточната част на София поддържа интереса на строителните вложители и всички в бизнеса с недвижими парцели. Студентски град продължава да има славата на един от регионите в София с най-чист въздух, а съгласно градоустройствения проект, там не се плануват градежи на промишлени предприятия. Двете многофункционални зали – „ Христо Ботев ” и Зимен замък на спорта, както и съществуващите зелени и спортни площи, а и близостта на Зоологическата градина, вършат квартала желано място за живеене на млади фамилии.
Засиленото жилищно строителство поради удобното местонахождение и комфортната инфраструктура обаче не компенсират упадъка на престижа на квартала като академични център.
Днес студентите в този наименуван на тях град са три пъти по-малко от останалите жители , а техните общежития надлежно са три пъти по-малко от заведенията в региона. Така Студентски град с изключение на културно-образователен стана питейно-увеселителен център.
Част от работата по построяването на комплекса е осъществена с непринуден труд. Официално кампусът е открит на 5 декември 1975 година с името Студентски град „ Христо Ботев “. Днес мнозина го назовават с най-различни шеговити названия, като „ Малкият Слънчев бряг “ и „ Българският Лас Вегас “.
Как се случва тази непредвидена промяна?
Студентски град резервира относително неизменен университетския си тип до началото на измененията. През 90-те години реституцията дава опция отчуждените земи да бъдат върнати на притежателите им. Университетите получават автономност и право върху общежитията и терените, прилежащи към тях, а основаните студентски препоръки поемат избрани административни функционалности. С тези законови промени стартира комерсиализацията на Студентски град.
Наследниците на земите и някои от университетите продават или дават чартърен терените без специфична държавна регулация, съобразена с първичния план, статут и съществуващата архитектурен идея. Част от общежитията са занемарени, а към тях стартират да никнат новопостроени комплекси и заведения.
В началото на новото хилядолетие в южната част на Студентски град – към Зимния замък, Националната спортна академия и фамилните общежития – се оформя огромна жилищна зона. Десет години по-късно в университетския квартал има над 150 нощни заведения – нощни заведения, клубове, казина, стрийтбарове... А неговите към 100 хиляди жители го подреждат в първата петица с най-населените региони в София.
Шумът става непрекъснатият съквартирант на студентите.
В Студентски град има шест висши образователни заведения – Университетът за национално и международно стопанство (УНСС), Техническият университет, Минно-геоложкият университет, Химикотехнологичният и металургичен университет, Лесотехническият университет и Националната спорта академия (НСА).
Заради промененото лице на Студентски град през 2012 година Съветът на ректорите на висшите учебни заведения в България предлага построяването на нов Студентски град, като концепцията е новият кампус да бъде ситуиран край софийското село Лозен . Идеята остава към масата за полемики.
Въпреки всичко местоположението на квартала в югоизточната част на София поддържа интереса на строителните вложители и всички в бизнеса с недвижими парцели. Студентски град продължава да има славата на един от регионите в София с най-чист въздух, а съгласно градоустройствения проект, там не се плануват градежи на промишлени предприятия. Двете многофункционални зали – „ Христо Ботев ” и Зимен замък на спорта, както и съществуващите зелени и спортни площи, а и близостта на Зоологическата градина, вършат квартала желано място за живеене на млади фамилии.
Засиленото жилищно строителство поради удобното местонахождение и комфортната инфраструктура обаче не компенсират упадъка на престижа на квартала като академични център.
Днес студентите в този наименуван на тях град са три пъти по-малко от останалите жители , а техните общежития надлежно са три пъти по-малко от заведенията в региона. Така Студентски град с изключение на културно-образователен стана питейно-увеселителен център.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ