Ето как да пазим сърцето през зимата
Студ, вируси, тежки трапези – все „ неприятели “ на здравото сърце. Какви закани го дебнат в най-мразовития сезон? Влошава ли се положението на хронично болните и за какво? Наистина ли зимата е „ сезонът на инфарктите “? Доколко COVID-пандемията е тестване за сърдечносъдовата система? И за какво профилактиката би трябвало да е „ идея “, а не – „ факсимиле “? Отговорите на всички тези въпроси дава полк. проф. доктор Ивайло Даскалов, дм, шеф на Клиниката по кардиология във ВМА.
Зимата е „ зложелател “ е на сърцето, считат мнозина. Дали е по този начин обаче?
„ Не мисля, че това е най-критичният сезон за сърцето. Просто тогава е по-вероятно да се обострят някои недоволства при сърдечноболните пациенти. Това е по този начин, тъй като студеното и мразовито време провокира дистрес и дезадаптация на кръвоносните съдове, като най-честите клинични прояви са влошен надзор на кръвното налягане и по-рядко – гръдна болежка при излагане на студено “, изяснява проф. Ивайло Даскалов. Въпреки това счита, че зимата не е предизвикателство за която и да е категория сърдечно заболели, от позиция на адаптиране на медикаментозната терапия.
„ Това са хронично заболели, които в годините и сезоните имат построени схеми на лекуване. Принципно, самите пациенти доста добре умеят сезонно да приспособяват лечението си. По-скоро, все по-често срещано събитие, за жалост, е да се преустановяват огромна част от сърдечно характерните медикаменти, заради неспособност да се заплащат скъпите сметки през зимния сезон. Следва утежняване на положението и банкет в болница, усъвършенстване, изписване, домашно лекуване, прекъсване на медикаментите и по този начин – до безкрай… Това е казусът! “, не крие кардиологът.
Активността на респираторните вируси през зимата също е рисков фактор за сърцето. „ От началото на COVID-19 пандемията, сякаш, в тази част на годината по-скоро се усилят трагично пациентите с коронавирусна зараза, като съвсем не остава място в статистиката за пациенти с другояче „ банални” инфекции – като грип, RS вирус, аденовирус, парагрипен вирус, Ебщайн-Бар, коксаки вируси и други “, споделя опита си началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.
„ Независимо дали се касае за COVID-19 или друга вирусна зараза, кардиналното състояние е, че не се чака – при удобно протичане на заболяването – сърцето да бъде наранено или, още по-точно казано, да бъде ангажирано от възпалителния развой. Някои вируси обаче имат тропизъм към сърцето “, признава кардиологът. Какво значи това? „ Че при зараза тези вируси имат по-голяма податливост да проникват в сърцето и по този начин да провокират инфектиране – миокардит и/или перикардит. Такива са, да вземем за пример, коксаки вирусите от група Б “, прецизира професорът.
Кога коронавирусът нападна сърцето?
Доколко COVID-19 е опасност за сърцето и за какво? „ Първоначално се одобри, че вирусът няма непосредствено увреждащо деяние върху сърцето, което мнение доста бързо се поправя и в този момент се смята, че провокира комлексна увреда, състояща се от инфектиране на миокарда и/или перикарда и тромбоза на кръвоносните съдове. В леките случаи заболяването се самоизлекува и пациентът може в никакъв случай да не разбере, че е имал здравословен проблем. Единствен симптом могат да са грипоподобни недоволства. В другия набор са редките случаи, когато инфекцията може да повреди сърцето и да провокира признаци на сърдечна непълнота и нарушавания на сърдечния темп “, разкрива проф. Даскалов.
„ Вероятността е прекомерно огромна обаче пациентите с COVID-19, боледуващи от тежка двустранна пневмония, да попаднат точно в тази група. Причината е, че тежките възпалителни белодробни промени, постоянно се съпътстват от парапневмонично имуномедиирано инфектиране и на сърцето. Всичко това слага тази група заболели в доста висок непосреден риск, обвързван с прогнозата. Лечението и реанимационните грижи за кардио-респираторната система при тази група заболели следват най-високите медицински стандарти “, акцентира експертът от ВМА.
Рехабилитацията е значима след тежък Коронавирус
Пост-COVID синдромът е друга значима тематика близо 2 години след експлоадирането на пандемията. „ За него е особено, че появяването и продължителността на недоволствата не са в директна взаимозависимост от тежестта на протичане на острата фаза на заболяването или мястото на лекуването – във или отвън болница.
Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват още веднъж, както и да се трансформират по интензитет “, споделя челния си опит професорът. „ Оплакванията на пациентите са най-вече от страна на дихателната система, сърцето и нервната система. Макар и по-рядко, могат да бъдат наранени отделителната и хрансмилателната системи, даже кожата и лигавиците, да се следят нарушавания в кръвосъсирването. От страна на сърцето, най-често се диагностицират влошен надзор на кръвното налягане, ритъмно-проводни нарушавания, тромботични затруднения, включително – белодробен тромбоемболизъм, по-рядко изострен – коронарен синдром, миокардити и перикардити “, изяснява кардиологът. Профилактиката включва няколко поредни стадия. „ Връщането към нормална физическа интензивност или спортуване е желателно да става след задоволително надеждно следен интервал без признаци. При пациенти, при които са налице недоволства – изключително температура – е наложително подробно проучване на сърцето и белия дроб преди да се пристъпи към натоварвания. При дейните спортисти е нужна професионална преценка за валидност, преди включване в подготвителен цикъл “, акцентира проф. Даскалов.
„ Това, което е значимо да се знае от всички лекари и пациенти, е нуждата от рехабилитация при миналите проблематично през заболяването, тъй като няколко месеца след изписване от болница те не престават да страдат от остатъчни признаци, съчетани с нарушавания в дихателната функционалност и патологични промени в рентгеновите изледвания. Затова ранните и съответни рехабилитационните грижи могат да редуцират доста тежестта и продължителността на недоволствата и да подобрят качеството на живот”, акцентира началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.
Ваксинацията е целесъобразна
Добрата вест е, че дребна част от преболедовалите възпалителни сърдечни заболявания пациенти остават с трайни промени в сърцето, като не демонстрират при следене във времето наклонност за назад развиване, успокоява проф. Даскалов.
„ Това могат да бъдат течност в перикардната торбичка, огнищна и сегментна фиброза в миокарда, намалена помпена функционалност на сърцето, които да са причина за непрекъснати или епизодично обострящи се недоволства от зной, лесна отмалялост и аритмия. Такива промени в сърцето и надлежно – недоволства, могат да се появят при изцяло здрави преди този момент, младежи, без никакви съпътстващи болести. От тази позиция, с цел да не се стига до сложното и дълготрайно лекуване на възпалителните заболявания на сърцето, акцент се слага на профилактиката, т.е. да не се допусне разболяване в остра фаза”, безапелационен в кардиологът.
„ Няма да се уморя да дублирам, че на сегашния стадий единственото научно потвърдено, дейно средство за профилактика е имунизацията против ковид.
Преболедуването не защищава от наново заразяване! Ваксинацията не подсигурява изцяло опцията пациентът да не бъде пациентът, когато е изложен на солидна експозиция на вируси, само че обезпечава това да не се прекара тежка форма на заболяването, да не се стигне до интубация, да не се развият затруднения и – най-важното – да не се стигне до летален излаз от заболяването! “, предизвестява проф. Даскалов
„ Много постоянно се задава въпросът дали сърдечно болните пациенти не са противопоказани за имунизация. Напротив, тъкмо противоположното! Тази група е високорискова и предстои, по медицински показания, на наложителна имунизация, с цел да се избегнат тежка форма на протичане на COVID-инфекцията и летален излаз “, припомня началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.
При мощна гръдна болежка и гадене – в Спешното!
Каква е повода инфарктите да зачестяват в най-студеното време? И за кои тревожни признаци би трябвало да сме „ нащрек “ и неотложно да потърсим лекарска помощ? „ Вече обясних какво се случва с кръвоносните съдове при студено време. При сърдечния инфаркт нещата наподобяват много по-сложни. Макар че съществуват няколко вероятни разновидността, в класическия тип е належащо пациентът да има атеросклеротична плака в някоя сърдечна артерия, която, описателно казано, е разранена (нестабилна) и върху нейната повърхнина доста бързо се образува кръвен съсирек, който изцяло запушва лумена. По този метод се стопира кръвоснабдяването на сърцето, след тромбозиралата артерия. Ако доста бързо не се възвърне кръвотокът, тъканта на сърцето умира. Това съставлява сърдечният инфаркт “, коментира механизма професорът.
Тревожните признаци са мощна гръдна болежка – със или без лъчение към лявата ръка и/или към шията, и/или гърба, доста постоянно и има гадене – със или без повръщане. При инфаркт тези недоволства не минават, даже се ускоряват.
„ Правилното решение е консултация в незабавен център, където има поделение по инвазивна кардиология. В идеалния случай, при бърза и точна клинична ориентировка в незабавното поделение, пациентът непосредствено се насочва в катетъризационната зала на инвазивна кардиология, за диагностична коронарография, където се прецизира „ отговорната артерия” и се пристъпва към дезобструкция и стентиране. Това е най-общият случай”, прецизира кардиологът от ВМА.
По-полека с „ празничните маратони “
„ Празничните маратони “ – с преяждане и препиване, присъщи за сезона, става известно, са по-коварни за здравето на сърцето от по-еднообразното хранене през зимата. „ В актуалния живот мъчно може да се реализира бедна на витамини диета. По-скоро, от прекомерно усърдие, може да се провокират прояви на хипервитаминоза, въпреки че организмът има защитни механизми, посредством които непотребното се отстранява. Въпреки това, аз не съм последовател на прекаляването с витамини и микроелементи, при цялото многообразие на естествени артикули, от които могат да се доставят “, акцентира проф. Даскалов.
В същото време, „ свръхдозата “ храна и алкохол се отразяват доста неприятно на сърдечносъдовото ни здраве. „ Така че, те би трябвало да бъдат избягвани – с цената на доста огромни старания. Някои от тези празнични, да ги назовем „ събития “, могат да завършат по неочакван метод. Затова, по-добре занапред да е ясно, че освен стомахът и дебелото черво не устоят на „ ястие и пиянство до дупка”. Но, за разлика от тези органи, при сърцето крайният резултат може да е съдбовен “, не крие проф. Даскалов.
Коледно заричане към сърцето
Можем ли тогава – и по какъв начин – да приспособяваме режима си през зимата, с цел да облекчим сърцето? „ Този въпрос, от една страна, е с доста елементарен за отговор, от друга – с доста сложен. Да, можем да създадем, на доктрина, всичко належащо за едно подържано във форма сърце. Това включва, най-общо, да се храним здравословно, да поддържаме оптимално телесно тегло, да спортуваме в свободното време, през останалото да вървим пешком, да имаме непрестанен нощен сън от осем часа, да заобикаляме душевен стрес – на работа и у дома, да не пушим и прекаляваме с алкохола, никаква дрога, да вървим постоянно на профилактични прегледи… “, дава рецептата кардиологът. Но с усмивка признава на финала: „ Това беше лесната част! Следва сложната, при която всеки самичък да реши – какво може да прави за сърцето си или какво ще си обещае на Коледа, че ще съблюдава в бъдеще! “./Дарик
Зимата е „ зложелател “ е на сърцето, считат мнозина. Дали е по този начин обаче?
„ Не мисля, че това е най-критичният сезон за сърцето. Просто тогава е по-вероятно да се обострят някои недоволства при сърдечноболните пациенти. Това е по този начин, тъй като студеното и мразовито време провокира дистрес и дезадаптация на кръвоносните съдове, като най-честите клинични прояви са влошен надзор на кръвното налягане и по-рядко – гръдна болежка при излагане на студено “, изяснява проф. Ивайло Даскалов. Въпреки това счита, че зимата не е предизвикателство за която и да е категория сърдечно заболели, от позиция на адаптиране на медикаментозната терапия.
„ Това са хронично заболели, които в годините и сезоните имат построени схеми на лекуване. Принципно, самите пациенти доста добре умеят сезонно да приспособяват лечението си. По-скоро, все по-често срещано събитие, за жалост, е да се преустановяват огромна част от сърдечно характерните медикаменти, заради неспособност да се заплащат скъпите сметки през зимния сезон. Следва утежняване на положението и банкет в болница, усъвършенстване, изписване, домашно лекуване, прекъсване на медикаментите и по този начин – до безкрай… Това е казусът! “, не крие кардиологът.
Активността на респираторните вируси през зимата също е рисков фактор за сърцето. „ От началото на COVID-19 пандемията, сякаш, в тази част на годината по-скоро се усилят трагично пациентите с коронавирусна зараза, като съвсем не остава място в статистиката за пациенти с другояче „ банални” инфекции – като грип, RS вирус, аденовирус, парагрипен вирус, Ебщайн-Бар, коксаки вируси и други “, споделя опита си началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.
„ Независимо дали се касае за COVID-19 или друга вирусна зараза, кардиналното състояние е, че не се чака – при удобно протичане на заболяването – сърцето да бъде наранено или, още по-точно казано, да бъде ангажирано от възпалителния развой. Някои вируси обаче имат тропизъм към сърцето “, признава кардиологът. Какво значи това? „ Че при зараза тези вируси имат по-голяма податливост да проникват в сърцето и по този начин да провокират инфектиране – миокардит и/или перикардит. Такива са, да вземем за пример, коксаки вирусите от група Б “, прецизира професорът.
Кога коронавирусът нападна сърцето?
Доколко COVID-19 е опасност за сърцето и за какво? „ Първоначално се одобри, че вирусът няма непосредствено увреждащо деяние върху сърцето, което мнение доста бързо се поправя и в този момент се смята, че провокира комлексна увреда, състояща се от инфектиране на миокарда и/или перикарда и тромбоза на кръвоносните съдове. В леките случаи заболяването се самоизлекува и пациентът може в никакъв случай да не разбере, че е имал здравословен проблем. Единствен симптом могат да са грипоподобни недоволства. В другия набор са редките случаи, когато инфекцията може да повреди сърцето и да провокира признаци на сърдечна непълнота и нарушавания на сърдечния темп “, разкрива проф. Даскалов.
„ Вероятността е прекомерно огромна обаче пациентите с COVID-19, боледуващи от тежка двустранна пневмония, да попаднат точно в тази група. Причината е, че тежките възпалителни белодробни промени, постоянно се съпътстват от парапневмонично имуномедиирано инфектиране и на сърцето. Всичко това слага тази група заболели в доста висок непосреден риск, обвързван с прогнозата. Лечението и реанимационните грижи за кардио-респираторната система при тази група заболели следват най-високите медицински стандарти “, акцентира експертът от ВМА.
Рехабилитацията е значима след тежък Коронавирус
Пост-COVID синдромът е друга значима тематика близо 2 години след експлоадирането на пандемията. „ За него е особено, че появяването и продължителността на недоволствата не са в директна взаимозависимост от тежестта на протичане на острата фаза на заболяването или мястото на лекуването – във или отвън болница.
Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват още веднъж, както и да се трансформират по интензитет “, споделя челния си опит професорът. „ Оплакванията на пациентите са най-вече от страна на дихателната система, сърцето и нервната система. Макар и по-рядко, могат да бъдат наранени отделителната и хрансмилателната системи, даже кожата и лигавиците, да се следят нарушавания в кръвосъсирването. От страна на сърцето, най-често се диагностицират влошен надзор на кръвното налягане, ритъмно-проводни нарушавания, тромботични затруднения, включително – белодробен тромбоемболизъм, по-рядко изострен – коронарен синдром, миокардити и перикардити “, изяснява кардиологът. Профилактиката включва няколко поредни стадия. „ Връщането към нормална физическа интензивност или спортуване е желателно да става след задоволително надеждно следен интервал без признаци. При пациенти, при които са налице недоволства – изключително температура – е наложително подробно проучване на сърцето и белия дроб преди да се пристъпи към натоварвания. При дейните спортисти е нужна професионална преценка за валидност, преди включване в подготвителен цикъл “, акцентира проф. Даскалов.
„ Това, което е значимо да се знае от всички лекари и пациенти, е нуждата от рехабилитация при миналите проблематично през заболяването, тъй като няколко месеца след изписване от болница те не престават да страдат от остатъчни признаци, съчетани с нарушавания в дихателната функционалност и патологични промени в рентгеновите изледвания. Затова ранните и съответни рехабилитационните грижи могат да редуцират доста тежестта и продължителността на недоволствата и да подобрят качеството на живот”, акцентира началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.
Ваксинацията е целесъобразна
Добрата вест е, че дребна част от преболедовалите възпалителни сърдечни заболявания пациенти остават с трайни промени в сърцето, като не демонстрират при следене във времето наклонност за назад развиване, успокоява проф. Даскалов.
„ Това могат да бъдат течност в перикардната торбичка, огнищна и сегментна фиброза в миокарда, намалена помпена функционалност на сърцето, които да са причина за непрекъснати или епизодично обострящи се недоволства от зной, лесна отмалялост и аритмия. Такива промени в сърцето и надлежно – недоволства, могат да се появят при изцяло здрави преди този момент, младежи, без никакви съпътстващи болести. От тази позиция, с цел да не се стига до сложното и дълготрайно лекуване на възпалителните заболявания на сърцето, акцент се слага на профилактиката, т.е. да не се допусне разболяване в остра фаза”, безапелационен в кардиологът.
„ Няма да се уморя да дублирам, че на сегашния стадий единственото научно потвърдено, дейно средство за профилактика е имунизацията против ковид.
Преболедуването не защищава от наново заразяване! Ваксинацията не подсигурява изцяло опцията пациентът да не бъде пациентът, когато е изложен на солидна експозиция на вируси, само че обезпечава това да не се прекара тежка форма на заболяването, да не се стигне до интубация, да не се развият затруднения и – най-важното – да не се стигне до летален излаз от заболяването! “, предизвестява проф. Даскалов
„ Много постоянно се задава въпросът дали сърдечно болните пациенти не са противопоказани за имунизация. Напротив, тъкмо противоположното! Тази група е високорискова и предстои, по медицински показания, на наложителна имунизация, с цел да се избегнат тежка форма на протичане на COVID-инфекцията и летален излаз “, припомня началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.
При мощна гръдна болежка и гадене – в Спешното!
Каква е повода инфарктите да зачестяват в най-студеното време? И за кои тревожни признаци би трябвало да сме „ нащрек “ и неотложно да потърсим лекарска помощ? „ Вече обясних какво се случва с кръвоносните съдове при студено време. При сърдечния инфаркт нещата наподобяват много по-сложни. Макар че съществуват няколко вероятни разновидността, в класическия тип е належащо пациентът да има атеросклеротична плака в някоя сърдечна артерия, която, описателно казано, е разранена (нестабилна) и върху нейната повърхнина доста бързо се образува кръвен съсирек, който изцяло запушва лумена. По този метод се стопира кръвоснабдяването на сърцето, след тромбозиралата артерия. Ако доста бързо не се възвърне кръвотокът, тъканта на сърцето умира. Това съставлява сърдечният инфаркт “, коментира механизма професорът.
Тревожните признаци са мощна гръдна болежка – със или без лъчение към лявата ръка и/или към шията, и/или гърба, доста постоянно и има гадене – със или без повръщане. При инфаркт тези недоволства не минават, даже се ускоряват.
„ Правилното решение е консултация в незабавен център, където има поделение по инвазивна кардиология. В идеалния случай, при бърза и точна клинична ориентировка в незабавното поделение, пациентът непосредствено се насочва в катетъризационната зала на инвазивна кардиология, за диагностична коронарография, където се прецизира „ отговорната артерия” и се пристъпва към дезобструкция и стентиране. Това е най-общият случай”, прецизира кардиологът от ВМА.
По-полека с „ празничните маратони “
„ Празничните маратони “ – с преяждане и препиване, присъщи за сезона, става известно, са по-коварни за здравето на сърцето от по-еднообразното хранене през зимата. „ В актуалния живот мъчно може да се реализира бедна на витамини диета. По-скоро, от прекомерно усърдие, може да се провокират прояви на хипервитаминоза, въпреки че организмът има защитни механизми, посредством които непотребното се отстранява. Въпреки това, аз не съм последовател на прекаляването с витамини и микроелементи, при цялото многообразие на естествени артикули, от които могат да се доставят “, акцентира проф. Даскалов.
В същото време, „ свръхдозата “ храна и алкохол се отразяват доста неприятно на сърдечносъдовото ни здраве. „ Така че, те би трябвало да бъдат избягвани – с цената на доста огромни старания. Някои от тези празнични, да ги назовем „ събития “, могат да завършат по неочакван метод. Затова, по-добре занапред да е ясно, че освен стомахът и дебелото черво не устоят на „ ястие и пиянство до дупка”. Но, за разлика от тези органи, при сърцето крайният резултат може да е съдбовен “, не крие проф. Даскалов.
Коледно заричане към сърцето
Можем ли тогава – и по какъв начин – да приспособяваме режима си през зимата, с цел да облекчим сърцето? „ Този въпрос, от една страна, е с доста елементарен за отговор, от друга – с доста сложен. Да, можем да създадем, на доктрина, всичко належащо за едно подържано във форма сърце. Това включва, най-общо, да се храним здравословно, да поддържаме оптимално телесно тегло, да спортуваме в свободното време, през останалото да вървим пешком, да имаме непрестанен нощен сън от осем часа, да заобикаляме душевен стрес – на работа и у дома, да не пушим и прекаляваме с алкохола, никаква дрога, да вървим постоянно на профилактични прегледи… “, дава рецептата кардиологът. Но с усмивка признава на финала: „ Това беше лесната част! Следва сложната, при която всеки самичък да реши – какво може да прави за сърцето си или какво ще си обещае на Коледа, че ще съблюдава в бъдеще! “./Дарик
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ