Студ, нива, вой на чакали и къща“ от найлон. Суровата

Студ, равнища, писък на чакали и „ къща “ от найлон. Суровата реалност за една женица. Руска Белчева от село Гняздово. Така е привикнала тя. На равнищата. Нива №8. Яде каквото откри, а от време на време от магазина й дават по парче колбас.

Тази тъжна история въпреки всичко има благополучен край. Щастлив за Руска. На нея не й би трябвало доста, с цел да се появи усмивката на лицето й.  61-годишната жена от месец и покрив над главата си. През декември чисто нов фургон беше докаран и подложен върху парцела на Руска. Мобилната къща коства 12 000 лв., а средствата са събрани с дарения от отец Николай от София.

За да се отблагодари и на служащите, които ѝ поставиха дом,
Руска подари диви гъби, събирани в планината.
„ От сърце благодаря на всички хора. Благодаря, че има такива, които оказват помощ в невъзможност. Пожелавам радостни празници след няколко месеца под намерено небе “, сподели щастлива Руска пред bgonair.bg.

А къде е равнищата й и по какъв начин живееше тя преди да пристигна подаръкът.

Горски път, черен. Минава около два кладенеца, само че водата им не става за пиянство. На възвишението горе се чуват чановете от малко стадо овце. Застанали са на равното, край две купчини, покрити с найлон.

Половин декар равнища, която е благосъстоятелност на Руска. Всичко покрито съставлява цялата й покъщина. Едно обезверено човешко създание, което живее измежду старите куфари, под найлона, под небето от месеци наред, написа 24rodopi.com.

„ Аз съм скитник. Всичко, което имам е тук-това парче земя и тези вехтории “, споделя Руска Белчева. Цяло лято е прекарала там, навън. Друг дом няма. Земята е завещание от умрелия й татко.

„ Той остави майка ми преди доста години и си взе друга жена. Аз съм родена в село Мост. Не се омъжих, грижех се за майка ми. Беше неработоспособен. Учих във вечерно учебно заведение. Имахме къща в смолянско село.
Изгоря при пожар, дружно с майка ми.
Останах без нищо. Сега аз съм в нейното състояние. Нямам нищо “, споделя дамата.

Дълги години е работила в Бургас-като камериерка, по хотели. В последните две десетилетия е живяла в стопанството на пенсионер. Грижила се е за парцела, животните, за него. В един миг той я гони.

„ Каза токът и водата са доста скъпи, ти харчиш доста, махай се. Нае бус, на който ми се натовариха нещата и се докараха тук. Единственото място, което владея “, споделя Руска. Тя има документи за пенсия, може да кандидатства пред обществените за помощ, само че няма… адресна регистрация.

„ Личната ми карта е на бургаския адрес. Навсякъде ме връщат, желаят адресна регистрация. Как, на равнища №8?! Просто желая да ме записват, не желая пари, към момента мога да работя, имам две ръце, мога да стартира в цеха в Калоянци или пък в този в Перперек. Моля се на всички места, само че ме отпращат “, споделя дамата.
Как живее под намерено небе?
„ Завивам се с одеяла. Под найлона, когато вали. Няма по какъв начин да сготвям. Ям неща от гората, плодове, в магазина ми дават по парче колбас “, споделя 61-годишната Руска.

Овехтял диван, остаряла печка, в която държи облекла, матрак на земята, окъсани куфари-цялото имущество на дамата.

Единствената сянка идва от орех наоколо. През лятото я изгонили от там. Защото било непознат парцел. Имала изгаряния по кожата от слънцето.

Вечер заспива с песента на чакалите.

„ Животните са благи. Идват сърна, елен. Дори чакалите не ме закачат. А ги слушам всяка вечер по какъв начин вият, от двете ми страни. Няма добродетели към този момент “.

Но очевидно има още положителни хора и Руска към този момент спи във фургон. Край чакалите.