Станах майка едва на 17 г. Но това, което синът ми каза след време, осмисли всичко
Струваше си!
Казвам се Емилия и съм на 25 години. Синът ми през днешния ден е на 8 години и е във втори клас. Родих го, когато бях единствено на 17, тъй че не можах да завърша образованието си.
Днес работя като съветник в огромен търговски център, само че не спечелвам доста. Синът ми учи в влиятелно учебно заведение и аз заплащам последните пари за това, единствено и единствено той да получи положително обучение.
Един ден на сина ми беше обещано домашно да донесе в клас това, което обича най-вече, и да напише есе за него.
Някои от децата донесоха обичаната си играчка, някой куче, едно момиче донесе телефон от доста известна марка.
А моето момче докара мен. Избухнах в сълзи, когато той прочете есето си.
Въпреки че не мога да си разреша да купя на сина си това, което другите родители могат да си разрешат, разбрах, че не това е повода той да ме обича.
Вчера сбъднах фантазията му и му взех куче, елементарен мелез от улицата, само че доста правилен и благ.
