Стрихнинът е особено интересна отрова. Позната е на света като

Стрихнинът е изключително забавна отрова. Позната е на света като вещество, което има за цел да унищожи своя правоприемник, само че в предишното е имал и друга популярност. За мнозина това е съвършен тоник, който може да направи чудеса при започване на XX век. В началото е съставна част, която дава доста сила и икономисва прочувствения разпад, до момента в който не стигнем до идващият миг, когато тялото стартира да страда от несъразмерния банкет.

Енергията идва с цената на здравето, а това е формула, която работи за всеки един токсин или опиат. Самите позитиви от стрихнина наподобяват неизчерпаеми. Психолози като Карл Лешли ще открие, че стрихнинът разрешава на плъховете да се движат по-бързо в тунелите и да откриват изходите. Това е съставката, която оказва помощ на Томас Хик да завоюва златен орден през 1904 година Студентите по медицина го обожават, той им дава сила за изпитите и маратоните от учене.

Томас Хикс

Дори Адолф Хитлер е употребявал стрихнин, откакто неговите бойци губят борбата за Сталинград. Звучи повече от прелестно, само че всичко има своята тъмна страна. Артър Конан Дойл ще употребява стрихнин за огромна част от историите на Шерлок Холмс и неговият другар доктор Уотсън. Алфред Хитчкок също ще употребява стрихнин в своя обичан „ Психо “ – Норман Бейтс убива майка си с това вещество и по-късно стартира обикаля с кухненския нож. Стивън Кинг ще добави тази съставна част в своя разказ „ Г-н Мерцедес “, оповестен през 2014 година Агата Кристи също не е изключение в историите със стрихнин.

Тя е толкоз точна в описването на отровата, че мнозина стартират да се чудят дали и тя не е взимала от него, с цел да пресъздаде преживяването. Други се сещат, че Агата е работила като доброволец в болница по време на Втората Световна война във Англия. Защо толкоз писатели избират стрихнина като основен воин в своите романи? По това време той е толкоз публикуван, че на всички места се появяват вести за хора, които са се отровили. Дори и на този стадий се счита, че тази отрова е в топ 10 на осъществените закононарушения, изоставайки единствено от арсена и цианида.

Стрихнинът се ражда тъкмо като атропина, кофеина, никотина и даже кокаина – той е чист алкалоид. Всички тези съставки имат горчив усет и могат да се открият в растения, които потвърждават, че не са за изразходване. В това отношение човек е минал през най-различни тествания, с цел да успее да култивира всяка една годишна продукция и да успее да употребява допустимо най-грешните храни.

Стрихнинът е открит от Карл Линаеус през 1753 година Откритието на този академик е Strychnos nux vomica и се извлича от азиатско постоянно зелено растение. Не е ясно дали локалните са употребявали тази съставна част, с цел да убиват или просто са станали жертва на неверна консумация. Няма информация дали въобще това се е случило или не, няма такава информация и списък при започване на XX век. Стрихнинът влиза в европейските пазари, когато корабите стартират да уголемяват своя периметър из целия свят.

Плавателните съдове имат един доста значим пътник – плъховете. Гризачите се хранят с всичко ядливо на кораба и не престават да популяризират болести. В началото на XIX век стрихнинът влиза в приложимост против тази злина и е единственото решение за комерсиалния флот – всеки един от тях. Около 5 хиляди тона стрихнин стартират да се продават на семена и доближават до Лондон. Кредото му не се трансформира и приложението продължава да е за битка с мишки. Търговското име на острова е „ Vermin Killer “.

Не е чиста отрова, а композиция от брашно, соя и стрихнин, което може да се сложи върху парче самун или сирене и да се остави на пода в кухнята, където плъховете ще създадат едно значимо пиршество. По това време Алфред Свайн Тейлър ще уточни, че това е потентна и рискова отрова, която за жал се продава от глупави хора на извънредно елементарни хора. Последните могат да се натровят с лекост или да се самоубият. Еко системите работят извънредно елементарно. С отравянето на гризачите, стартират да страдат бездомните котки и кучета.

Малко по-късно стартира и разправията с досадните домашни котки, които постоянно могат да бъдат грубо осъдени. Хенри Рудолф е прочут публицист, само че не пропуща опцията да токсини котката на съседите, която не стопира да му досажда. Като рационален човек, той слага отровата в двора и слага етикет „ ОТРОВА “. През нощта се буди и взема решение да вземе една доза куинин – също горчив алкалоид. За изненада обаче, в тъмното ще вземе бутилката стрихнин.

След към 3 часа и половина ще почине. Едва тогава ще стартира да се приказва за по-добра отбрана на отровите, които могат да доведат до нови проблеми и нови главоболия. Смята се, че стрихнинът е допустимо най-горчивото вещество, което човек може да опита. Хенри взима алкалоид, който би трябвало да помогне за маларията и да облекчава мускулни крампи.

Хирурзите на Наполеон доближават до заключението, че в случай че една бяла и прахообразна горчива съставна част има подобен резултат върху човек, то тогава и другата – стрихнинът, би трябвало да има подобен резултат. Французите първи схващат каква е истината, откакто тази терапия води до редица проблеми и висока смъртност. Медицината в този миг е правила всевъзможни вероятни неточности, преди да успее да направи връзката, че не всяко вещество може да бъде потребно.