Македонският “принос” за Трибунала в Хага
Странните превратности на ориста още веднъж го вкараха в очакване на следващата правосъдна борба
Когато към този момент се обрисува краят на работата на Международния съд в Хага за закононарушенията в някогашна Югославия, се случиха неща, които върнаха загатна за обвиняванията, отбраната и присъдите на хора, които минаха оттова. Най-напред бе доживотната присъда на военния пълководец на босненските сърби Ратко Младич, последва случая, при който босненският хърватин, военачалник Слободан Праляк театрално, само че смъртоносно изпи дребна чашка с цианкалий пред съдиите, които потвърждаваха 20-годишната му присъда. И двата случая потвърдиха опасенията, че дебатът за виновността и за отговорните за жертвите и закононарушенията във войните от разпада на СФРЮ, ще продължава с нова активност и ново озлобление, изключително сред Белград и Загреб.
На този декор някак си не обърнахме внимание, че един някогашен наказан от Трибунала в Хага, който почтително си излежа присъдата, получи домакински арест от своя локален съд. Нищо работа, ще кажете, толкоз работи му минаха през главата, та един домакински арест ли ще го уплаши. Да де, но обвиняването по никакъв начин не е безобидно, обвързвано е с едно от най-драматичните и трагични в това време събития от най-новата история на самостоятелна и суверенна Македония, на което е съдено да стане вододел за това тази някогашна югорепублика ще я бъде или няма да я бъде, и в случай че я бъде – каква ще я бъде.
… Преди години, когато още работех в Скопие, ми бяха пристигнали на посетители другари от България. Разхождайки се из центъра, на стената на една от най-представителните здания видяха голям надпис с червен спрей: “Свобода за Йохан! ” Кой е този Йохан, попитаха. Разбира се, не бяха длъжни да знаят. Обясних им, че това е единственият македонец, който беше наказан от Трибунала в Хага за закононарушения против човечеството, осъществени по време на въоръжения спор през 2001 година Магистратите му дефинираха присъда от 12 години, от които той излежа осем – шест години в пандиза на Трибунала в Схевенинген и две в немския град Диц. Имаше такава процедура част от присъдата да се излежава в Холандия, а останалата – в друга страна, само че не в родната. Приятелите ми схванаха, а след това към този момент сами потърсиха информация за случая с Йохан Тарчуловски.
На 12 август 2001 година, единствено един ден преди да бъде подписан Охридският кротичък контракт, поставил завършек на спора в Македония, рано сутринта полицейска част, водена от Тарчуловски, влезнала в село Люботен, покрай Скопие. Полицаите почнали претършуване, настанала блъсканица, в която били убити шестима невъоръжени локални албанци, а още десетина били подложени на пердах и принуждение в контролния полицейски пункт в края на селото. Като последица от багра един от измъчваните албанци умрял. Заедно с това по разпореждане на Тарчуловски, някогашен бодигард на премиера Любчо Георгиевски, и след това, по категорично искане на президента Борис Трайковски, станал негов телохранител, били запалени 14 къщи, а на няколко други били породени съществени щети… И до момента си припомням този ден, гледайки от прозореца на кореспондентския пункт на Българска национална телевизия в Скопие облаците пушек, които се виждаха над Люботен, насреща, в подножието на Скопска Църна гора… Същият ден, минимум 90-ина албанци, които се опитвали да бягат от селото, били подложени на тормоз от служителите на реда, блокирали достъпа до селото.
Тарчуловски беше екстрадиран в Хага през март 2005 година Обвинението му беше предявено малко преди този момент, а присъдата беше оповестена през лятото на същата година. Това беше време, когато в Македония се правеха опити да се разчисти всичко, обвързвано с въоръжения спор от 2001 година Кризата нямаше директна връзка с разпада на някогашна Югославия, както войните на север в Босна през 1992–1995 година, само че казусът с Тарчуловски бе визиран таман през оптиката на Трибунала в Хага, основан от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с цел да прегледа и накаже отговорните за закононарушенията против човечеството при краха на СФРЮ. Обратно, обвързването на този случай с Трибунала даде съображение на историците на новото време да одобряват, че и Македония, която се гордееше от самото начало, че е останала встрани от жертвените войни в другите югорепублики, въпреки всичко е имала някаква остатъчна връзка с процеса на раздробяване на Титова Югославия, като е дала съответните жертви и е понесла материални вреди. Споровете не престават, само че първо, Тарчуловски получи своята 12-годишна присъда, и второ, спорът от 2001-а, който разтресе страната и региона две години откакто Киро Глигоров се отдръпна от президентския си пост и не се кандидатира за втори мандат, сложи под доста съществено подозрение повтаряната непрестанно като нечуван миротворчески триумф негова мантра за Македония като “оазис на мира ”, който нямал нищо общо с войните на север.
Интересното бе друго. Заедно с Тарчуловски за Хага отпътува и някогашният вътрешен министър Любе Бошковски, известният “брат Любе ”. Обвинението против него бе, че по време на командваната от Тарчуловски интервенция в Люботен, той е стоял на терасата на една от вилите на хълма над селото и е следил като един македонски Нерон пламъците на горящите къщи и насилието над цивилните албанци. Гледал е, само че не е заповядал всичко това да бъде прекъснато, значи, като командващ е отговорен. Мина не мина известно време, брат Любе бе открит за почтен, обвиняването против него отпадна и той се върна в Скопие като воин, посрещнат на летището от премиера Никола Груевски. Тарчуловски се почувства предаден, тъй като смяташе, че колкото той като реализатор на заповеди носи виновност, толкоз и този, който му е наредил е солидарно отговорен.
Ако може да служи за разтуха, идната орис на Бошковски се разви по този начин, че вместо да лежи в пандиза на Трибунала Схевенинген, той бе вкаран и излежа присъда от шест години в скопския следствен изолатор Шуту Оризари. Хората към Груевски, който го прегръщаше на летището откакто се върна от Хага, му спретнаха тънка провокация и измежду бял ден го задържаха с обвиняването, че носи със себе си противозаконни хиляди евро. А истината бе, че брат Любе се беше осмелил да се впусне в политиката на крилете на славата на победител над магистратите в Хага, сътвори партията “Обединени за Македония ”, кандидатира се за президент на страната на същите избори, на които сегашният държавен глава Георге Иванов завоюва първия си мандат. Груевски не можа да елементарни на “брата ”, че “тегли ” и “дърпа ” от “патриотичния ” електорат на ВМРО-ДПМНЕ и по този начин понижава опцията Груевски да се укрепи със устойчиво парламентарно болшинство отпред на властта в страната. Та, Тарчуловски си излежа своето в Холандия и Германия, до момента в който почтеният сякаш Любе търка наровете в Скопие.
И още нещо наложително би трябвало да се каже. След края на спора през 2001-а година бяха спретнати цели четири обвинявания против членове на Армията за национално избавление (АНО) за осъществено принуждение над цивилни македонци. И тези четири каузи попадаха под критериите за закононарушения против човечеството, както и делото против Тарчуловски, по тази причина страната ги прати и тях в Хага. Скоро обаче магистратите от Трибунала върнаха четирите дебели папки назад в Скопие с рекомендацията локалната правосъдна власт в Македония да ги реши. Как да ги реши в миг, когато по силата на Охридския контракт всички членове на АНО отпред с Али Ахмети бяха амнистирани. Въпреки сериозният публичен напън, тогавашният президент Борис Трайковски помилва всички, които бяха обвинени по въпросните случаи. Нали под натиска на интернационалната общественост духаше нов вятър за помиряване и амнистия, та и тези четири каузи потънаха някъде из складовете.
Така единствено Йохан Тарчуловски понесе дейно наказване от рецесията през 2001 година След осем години затвор се върна в Скопие, Груевски и него посрещна на летището като воин, хиляди хора му се радваха, фамилията му получи бонуси от страната като на най-заслужил родолюбец, а на парламентарните избори на 11 декември предходната година стана народен представител от квотата на ВМРО-ДПМНЕ. На локалния избор се опита да стане кмет на най-голямата община в Македония – скопската “Кисела вода ”, само че загуби на балотажа от Филип Темелковски. А преди няколко дни дружно с още петима депутати от ВМРО-ДПМНЕ бе упрекнат, че е взел участие в събитията на 27 април вечерта в Народното събрание, по време на по този начин наречената “нощ на превързаните глави ”. Имунитетът на шестимата бе свален, трима от тях отпътуваха в следствения арест в Шуто Оризари, а Йохан Тарчуловски получи домакински арест.
И отпътува вкъщи да размишлява на мира за странните превратности на ориста, които още веднъж го вкараха в очакване на следващата правосъдна борба, както и за това какъв брой елементарно човек се отхвърля от уроците, които тя, Съдбата му дава.
Когато към този момент се обрисува краят на работата на Международния съд в Хага за закононарушенията в някогашна Югославия, се случиха неща, които върнаха загатна за обвиняванията, отбраната и присъдите на хора, които минаха оттова. Най-напред бе доживотната присъда на военния пълководец на босненските сърби Ратко Младич, последва случая, при който босненският хърватин, военачалник Слободан Праляк театрално, само че смъртоносно изпи дребна чашка с цианкалий пред съдиите, които потвърждаваха 20-годишната му присъда. И двата случая потвърдиха опасенията, че дебатът за виновността и за отговорните за жертвите и закононарушенията във войните от разпада на СФРЮ, ще продължава с нова активност и ново озлобление, изключително сред Белград и Загреб.
На този декор някак си не обърнахме внимание, че един някогашен наказан от Трибунала в Хага, който почтително си излежа присъдата, получи домакински арест от своя локален съд. Нищо работа, ще кажете, толкоз работи му минаха през главата, та един домакински арест ли ще го уплаши. Да де, но обвиняването по никакъв начин не е безобидно, обвързвано е с едно от най-драматичните и трагични в това време събития от най-новата история на самостоятелна и суверенна Македония, на което е съдено да стане вододел за това тази някогашна югорепублика ще я бъде или няма да я бъде, и в случай че я бъде – каква ще я бъде.
… Преди години, когато още работех в Скопие, ми бяха пристигнали на посетители другари от България. Разхождайки се из центъра, на стената на една от най-представителните здания видяха голям надпис с червен спрей: “Свобода за Йохан! ” Кой е този Йохан, попитаха. Разбира се, не бяха длъжни да знаят. Обясних им, че това е единственият македонец, който беше наказан от Трибунала в Хага за закононарушения против човечеството, осъществени по време на въоръжения спор през 2001 година Магистратите му дефинираха присъда от 12 години, от които той излежа осем – шест години в пандиза на Трибунала в Схевенинген и две в немския град Диц. Имаше такава процедура част от присъдата да се излежава в Холандия, а останалата – в друга страна, само че не в родната. Приятелите ми схванаха, а след това към този момент сами потърсиха информация за случая с Йохан Тарчуловски.
На 12 август 2001 година, единствено един ден преди да бъде подписан Охридският кротичък контракт, поставил завършек на спора в Македония, рано сутринта полицейска част, водена от Тарчуловски, влезнала в село Люботен, покрай Скопие. Полицаите почнали претършуване, настанала блъсканица, в която били убити шестима невъоръжени локални албанци, а още десетина били подложени на пердах и принуждение в контролния полицейски пункт в края на селото. Като последица от багра един от измъчваните албанци умрял. Заедно с това по разпореждане на Тарчуловски, някогашен бодигард на премиера Любчо Георгиевски, и след това, по категорично искане на президента Борис Трайковски, станал негов телохранител, били запалени 14 къщи, а на няколко други били породени съществени щети… И до момента си припомням този ден, гледайки от прозореца на кореспондентския пункт на Българска национална телевизия в Скопие облаците пушек, които се виждаха над Люботен, насреща, в подножието на Скопска Църна гора… Същият ден, минимум 90-ина албанци, които се опитвали да бягат от селото, били подложени на тормоз от служителите на реда, блокирали достъпа до селото.
Тарчуловски беше екстрадиран в Хага през март 2005 година Обвинението му беше предявено малко преди този момент, а присъдата беше оповестена през лятото на същата година. Това беше време, когато в Македония се правеха опити да се разчисти всичко, обвързвано с въоръжения спор от 2001 година Кризата нямаше директна връзка с разпада на някогашна Югославия, както войните на север в Босна през 1992–1995 година, само че казусът с Тарчуловски бе визиран таман през оптиката на Трибунала в Хага, основан от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с цел да прегледа и накаже отговорните за закононарушенията против човечеството при краха на СФРЮ. Обратно, обвързването на този случай с Трибунала даде съображение на историците на новото време да одобряват, че и Македония, която се гордееше от самото начало, че е останала встрани от жертвените войни в другите югорепублики, въпреки всичко е имала някаква остатъчна връзка с процеса на раздробяване на Титова Югославия, като е дала съответните жертви и е понесла материални вреди. Споровете не престават, само че първо, Тарчуловски получи своята 12-годишна присъда, и второ, спорът от 2001-а, който разтресе страната и региона две години откакто Киро Глигоров се отдръпна от президентския си пост и не се кандидатира за втори мандат, сложи под доста съществено подозрение повтаряната непрестанно като нечуван миротворчески триумф негова мантра за Македония като “оазис на мира ”, който нямал нищо общо с войните на север.
Интересното бе друго. Заедно с Тарчуловски за Хага отпътува и някогашният вътрешен министър Любе Бошковски, известният “брат Любе ”. Обвинението против него бе, че по време на командваната от Тарчуловски интервенция в Люботен, той е стоял на терасата на една от вилите на хълма над селото и е следил като един македонски Нерон пламъците на горящите къщи и насилието над цивилните албанци. Гледал е, само че не е заповядал всичко това да бъде прекъснато, значи, като командващ е отговорен. Мина не мина известно време, брат Любе бе открит за почтен, обвиняването против него отпадна и той се върна в Скопие като воин, посрещнат на летището от премиера Никола Груевски. Тарчуловски се почувства предаден, тъй като смяташе, че колкото той като реализатор на заповеди носи виновност, толкоз и този, който му е наредил е солидарно отговорен.
Ако може да служи за разтуха, идната орис на Бошковски се разви по този начин, че вместо да лежи в пандиза на Трибунала Схевенинген, той бе вкаран и излежа присъда от шест години в скопския следствен изолатор Шуту Оризари. Хората към Груевски, който го прегръщаше на летището откакто се върна от Хага, му спретнаха тънка провокация и измежду бял ден го задържаха с обвиняването, че носи със себе си противозаконни хиляди евро. А истината бе, че брат Любе се беше осмелил да се впусне в политиката на крилете на славата на победител над магистратите в Хага, сътвори партията “Обединени за Македония ”, кандидатира се за президент на страната на същите избори, на които сегашният държавен глава Георге Иванов завоюва първия си мандат. Груевски не можа да елементарни на “брата ”, че “тегли ” и “дърпа ” от “патриотичния ” електорат на ВМРО-ДПМНЕ и по този начин понижава опцията Груевски да се укрепи със устойчиво парламентарно болшинство отпред на властта в страната. Та, Тарчуловски си излежа своето в Холандия и Германия, до момента в който почтеният сякаш Любе търка наровете в Скопие.
И още нещо наложително би трябвало да се каже. След края на спора през 2001-а година бяха спретнати цели четири обвинявания против членове на Армията за национално избавление (АНО) за осъществено принуждение над цивилни македонци. И тези четири каузи попадаха под критериите за закононарушения против човечеството, както и делото против Тарчуловски, по тази причина страната ги прати и тях в Хага. Скоро обаче магистратите от Трибунала върнаха четирите дебели папки назад в Скопие с рекомендацията локалната правосъдна власт в Македония да ги реши. Как да ги реши в миг, когато по силата на Охридския контракт всички членове на АНО отпред с Али Ахмети бяха амнистирани. Въпреки сериозният публичен напън, тогавашният президент Борис Трайковски помилва всички, които бяха обвинени по въпросните случаи. Нали под натиска на интернационалната общественост духаше нов вятър за помиряване и амнистия, та и тези четири каузи потънаха някъде из складовете.
Така единствено Йохан Тарчуловски понесе дейно наказване от рецесията през 2001 година След осем години затвор се върна в Скопие, Груевски и него посрещна на летището като воин, хиляди хора му се радваха, фамилията му получи бонуси от страната като на най-заслужил родолюбец, а на парламентарните избори на 11 декември предходната година стана народен представител от квотата на ВМРО-ДПМНЕ. На локалния избор се опита да стане кмет на най-голямата община в Македония – скопската “Кисела вода ”, само че загуби на балотажа от Филип Темелковски. А преди няколко дни дружно с още петима депутати от ВМРО-ДПМНЕ бе упрекнат, че е взел участие в събитията на 27 април вечерта в Народното събрание, по време на по този начин наречената “нощ на превързаните глави ”. Имунитетът на шестимата бе свален, трима от тях отпътуваха в следствения арест в Шуто Оризари, а Йохан Тарчуловски получи домакински арест.
И отпътува вкъщи да размишлява на мира за странните превратности на ориста, които още веднъж го вкараха в очакване на следващата правосъдна борба, както и за това какъв брой елементарно човек се отхвърля от уроците, които тя, Съдбата му дава.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ