Евгений Дайнов: Кой и защо пръска отрова, страх и агресия
Страховити съждения, заклинания и закани и на места по някой факт, изваден от подтекст и затрупан с плътна мъгла – по този начин наподобява пропагандата, с която някои медии заливат българите, написа Евгений Дайнов в уеб страницата Дойче веле.
Разликата сред информация и агитация не е сложна за разказване. При информацията имаш елементарен достъп, посредством справедливи източници, до всички данни по даден въпрос, както и до всеки негов подробност. При пропагандата достъп нямаш, а нейните представители ти показват единствено съждения и изказвания, на места подкрепени с някоя детайлност, извадена от подтекст и покрита с паяжина от неистини. Това е ситуацията във връзка войната в Украйна. Това е и ситуацията при нейните отгласи в политическото противоборство в България.
Разликата сред украинските и съветските медии
Да стартираме с Украйна, тъй като там се взема решение огромният въпрос: дали в бъдещите десетилетия властта ще упражняват негодници или жителите ще се самоуправляват в границите на демократичната народна власт, описвана най-добре като “свобода в закона ”?
Ако човек желае да ревизира какво става и влезе в украински уеб сайтове, вижда пред себе си половин дузина, които оферират карти на бойните дейности и измененията по тях. Коментатори разискват къде и за какво руснаците са настъпили и къде и за какво украинците са отстъпили. Имаме информация: систематична, елементарно проверима картина, допълнена от репортери на място, работещи за международни медии с добра известност.
Ако обаче човек влезе в съветски уеб сайтове, там гледа неподкрепени с обстоятелства неистини, гарнирани със закани към “колективния Запад ”. Карти има на места и те не са проверими. Затова пък има обилие от облици на “унищожена ” западна техника на украинците. Последният път пропагандаторите предложиха танк, сякаш в Украйна в края на януари, обзет от пламъци на фона на сочно-зелени палми. Кореспонденти на медии с добра известност не са допускани до следена от руснаците територия.
“Кризите ”, в които тъне България
Немалко медии в България оферират най-вече агитация от съветски вид. Предлагат я освен във връзка войната, само че и във връзка вътрешните ни боричкания. Структурата на предлаганото следва тъкмо съветския модел: страховити съждения, заклинания и закани и на места по някой факт, изваден от подтекст и затрупан с плътна мъгла.
Все отново живеем във време, в което информацията е елементарно налична. Тя може да обори всяка агитация, стига човек да не е отнесъл мисловния си уред в най-близката заложна къща.
Да проверим главното обръщение на водещите медии. Журналисти и водещи нападат своите посетители с разнообразни версии на еднакъв въпрос: “Как да оцелеем измежду множеството рецесии? ”. Да ги забележим тези рецесии.
“Икономическа рецесия ” отбелязва свиваща се, а не растяща стопанска система. Такава рецесия у нас не съществува, за разлика от диктаторски страни като Русия, Унгария или Зимбабве. Ръстът на Брутният вътрешен продукт у нас за 2021-а година (първата година без ръководство на ГЕРБ) е 7,6 на 100 – много над междинното за Европейски Съюз. В края на 2022-а година растежът е 3,3 % – към междинното за Европейски Съюз. Ръстът на промишленото произвеждане обаче е 17,7 на 100 – безспорен връх за България и доста над междинното за Европейски Съюз. Двуцифрен е растежът и на износа, и на вноса. Потреблението е повишено с пет на 100, т.е. “народът не гладува ”. А не гладува, защото растежът на приходите компенсира растежа на цените (инфлацията). Положението не е цветущо – въпреки всичко сме на опашката на Европейски Съюз по множеството индикатори – само че не е и рецесия. И няма по какъв начин да стане рецесия, защото инфлацията бе победена в Съединени американски щати и укротена в Европейски Съюз – този развой към този момент стига и до нас.
Да огледаме “кризата с цената на горивата ”. В началото на първия длъжностен кабинет на Гълъб Донев, подсещам, властта разгласи такава голяма рецесия, дължаща се на растежа на цените на горивата, че чак сътвори ексклузивен щаб, който щеше да заседава непрекъснато, с цел да избави Отечеството. Не заседава нито един път, само че по тази причина пък ни споделиха, че в случай че не се върнем в прегръдката на “Газпром ”, през зимата ще станем на ледени висулки.
Вече е зима. Има сняг. Според “Булгаргаз ” цената на газа, блъснала към 300 лв/квч през август поради съветското навлизане в Украйна и последвалия съветски напън върху Европа, през днешния ден е 135 лева Цените в Европа хвърчат надолу с още по-голяма скорост, защото Старият континент с впечатляваща експедитивност и увереност се откачи от съветската енергийна взаимозависимост още в края на предходната година. А до момента в който през лятото и есента цената по бензиностанциите в действителност беше мъчно търпима, несметно руганото от пропагандата държавно управление на Кирил Петков вкара онази 25-стотинкова отплата, която оказа помощ на стопанската система да не спре. И да реализира тези върхове, които описах нагоре.
Откакто Борисов не ни ръководи
А какво да кажем за “политическата рецесия ”? Ако слушаме пропагандаторите, страната е изпаднала в безпомощно положение, защото партиите не могат да образуват държавно управление. Но всяка разходка из страниците на съответните институции ще покаже, че такова нещо няма.
Всичките тези страхове ни се насаждат с очевидната концепция да се уплашим и да повикаме огромен и мощен избавител (някой Владимир Путин или Бойко Борисов) да ни избави. Само че последният път, когато България бе ръководена от Борисов, стопанската система в действителност се сви – влезе в криза – с над две на 100. А откогато Борисов не ни избавя, съгласно Министерството на финансите Брутният вътрешен продукт е повишен от 120 милиарда лв. (2020 г.) на 151 милиарда лв. (2022 г.) – общо растеж от към 20 %, което е безспорен връх в Европейски Съюз.
Каква картина ни разкриват числата, т.е. не пропагандата, а информацията? Отговорът е явен. Под цялата нервност във връзка неналичието на държавно управление работи една стопанска система, която диша с лекост и разкършва плещи след края на Борисовата “стабилност ”. На нея мощно ръководство не ѝ би трябвало – при “силното ” ръководство до 2020-а година тя едвам дишаше.
При това състояние политическата “криза ” е явен плюс, а не минус.
За способността да се схващат нещата
Какви други рецесии останаха? Сетих се – македонският въпрос. Въвеждането на позорното българско несъгласие, наложено от Вътрешна македонска революционна организация, както и сегашната каша, явно забърквана от днешните съветски проксита-националисти има единствено една цел: да вдигне гласа за съответните проксита на идващи избори. Ветото обаче не вкара Вътрешна македонска революционна организация в тогавашния парламент. Дали сегашните “копейки ”, както станаха известни (за разлика от “рубладжиите ”, заклеймявани от Захарий Стоянов в края на 19-ти век) ще извадят електорални позитиви – това е също извънредно подозрително.
Може би по тази причина те извадиха още една тактичност – опозиция против въвеждането на еврото. Освен с имагинерната загуба на валутен суверенитет (загубен още през 1997-а година) и с “пронизването на българския лъв ” от Мадарския конник, ни плашат и с инфлацията в Хърватия. Която е много по-ниска от тази в България, както се оказа. Плашат ни и с рецесията в страните, боравещи с евро – а те в своя растеж на Брутният вътрешен продукт тези дни са задминали освен Китай, само че и Съединени американски щати.
Пропагандата пръска отрова, боязън и експанзия. Информацията пръска познание, а знанието, както знаем, е мощ. Точно тази мощ пропагандните медии в България не желаят да позволен да се откри по нашите земи.
Време е да излезем от тресавището на пропагандата и да се просветим. Да си спомним това, което споделя за Просвещението философът Кант преди над две епохи: “Просвещението е освобождението на индивида от неговото самоналожено опекунство. Опекунството – това е неспособността на индивида да схваща нещата без управление от страна на някой различен ”.
Когато попадате в лапите на пропагандата, попадате под опекунството на някакви хора. А тези хора не следват вашия интерес. Имат си собствен и той няма да ви хареса.
Разликата сред информация и агитация не е сложна за разказване. При информацията имаш елементарен достъп, посредством справедливи източници, до всички данни по даден въпрос, както и до всеки негов подробност. При пропагандата достъп нямаш, а нейните представители ти показват единствено съждения и изказвания, на места подкрепени с някоя детайлност, извадена от подтекст и покрита с паяжина от неистини. Това е ситуацията във връзка войната в Украйна. Това е и ситуацията при нейните отгласи в политическото противоборство в България.
Разликата сред украинските и съветските медии
Да стартираме с Украйна, тъй като там се взема решение огромният въпрос: дали в бъдещите десетилетия властта ще упражняват негодници или жителите ще се самоуправляват в границите на демократичната народна власт, описвана най-добре като “свобода в закона ”?
Ако човек желае да ревизира какво става и влезе в украински уеб сайтове, вижда пред себе си половин дузина, които оферират карти на бойните дейности и измененията по тях. Коментатори разискват къде и за какво руснаците са настъпили и къде и за какво украинците са отстъпили. Имаме информация: систематична, елементарно проверима картина, допълнена от репортери на място, работещи за международни медии с добра известност.
Ако обаче човек влезе в съветски уеб сайтове, там гледа неподкрепени с обстоятелства неистини, гарнирани със закани към “колективния Запад ”. Карти има на места и те не са проверими. Затова пък има обилие от облици на “унищожена ” западна техника на украинците. Последният път пропагандаторите предложиха танк, сякаш в Украйна в края на януари, обзет от пламъци на фона на сочно-зелени палми. Кореспонденти на медии с добра известност не са допускани до следена от руснаците територия.
“Кризите ”, в които тъне България
Немалко медии в България оферират най-вече агитация от съветски вид. Предлагат я освен във връзка войната, само че и във връзка вътрешните ни боричкания. Структурата на предлаганото следва тъкмо съветския модел: страховити съждения, заклинания и закани и на места по някой факт, изваден от подтекст и затрупан с плътна мъгла.
Все отново живеем във време, в което информацията е елементарно налична. Тя може да обори всяка агитация, стига човек да не е отнесъл мисловния си уред в най-близката заложна къща.
Да проверим главното обръщение на водещите медии. Журналисти и водещи нападат своите посетители с разнообразни версии на еднакъв въпрос: “Как да оцелеем измежду множеството рецесии? ”. Да ги забележим тези рецесии.
“Икономическа рецесия ” отбелязва свиваща се, а не растяща стопанска система. Такава рецесия у нас не съществува, за разлика от диктаторски страни като Русия, Унгария или Зимбабве. Ръстът на Брутният вътрешен продукт у нас за 2021-а година (първата година без ръководство на ГЕРБ) е 7,6 на 100 – много над междинното за Европейски Съюз. В края на 2022-а година растежът е 3,3 % – към междинното за Европейски Съюз. Ръстът на промишленото произвеждане обаче е 17,7 на 100 – безспорен връх за България и доста над междинното за Европейски Съюз. Двуцифрен е растежът и на износа, и на вноса. Потреблението е повишено с пет на 100, т.е. “народът не гладува ”. А не гладува, защото растежът на приходите компенсира растежа на цените (инфлацията). Положението не е цветущо – въпреки всичко сме на опашката на Европейски Съюз по множеството индикатори – само че не е и рецесия. И няма по какъв начин да стане рецесия, защото инфлацията бе победена в Съединени американски щати и укротена в Европейски Съюз – този развой към този момент стига и до нас.
Да огледаме “кризата с цената на горивата ”. В началото на първия длъжностен кабинет на Гълъб Донев, подсещам, властта разгласи такава голяма рецесия, дължаща се на растежа на цените на горивата, че чак сътвори ексклузивен щаб, който щеше да заседава непрекъснато, с цел да избави Отечеството. Не заседава нито един път, само че по тази причина пък ни споделиха, че в случай че не се върнем в прегръдката на “Газпром ”, през зимата ще станем на ледени висулки.
Вече е зима. Има сняг. Според “Булгаргаз ” цената на газа, блъснала към 300 лв/квч през август поради съветското навлизане в Украйна и последвалия съветски напън върху Европа, през днешния ден е 135 лева Цените в Европа хвърчат надолу с още по-голяма скорост, защото Старият континент с впечатляваща експедитивност и увереност се откачи от съветската енергийна взаимозависимост още в края на предходната година. А до момента в който през лятото и есента цената по бензиностанциите в действителност беше мъчно търпима, несметно руганото от пропагандата държавно управление на Кирил Петков вкара онази 25-стотинкова отплата, която оказа помощ на стопанската система да не спре. И да реализира тези върхове, които описах нагоре.
Откакто Борисов не ни ръководи
А какво да кажем за “политическата рецесия ”? Ако слушаме пропагандаторите, страната е изпаднала в безпомощно положение, защото партиите не могат да образуват държавно управление. Но всяка разходка из страниците на съответните институции ще покаже, че такова нещо няма.
Всичките тези страхове ни се насаждат с очевидната концепция да се уплашим и да повикаме огромен и мощен избавител (някой Владимир Путин или Бойко Борисов) да ни избави. Само че последният път, когато България бе ръководена от Борисов, стопанската система в действителност се сви – влезе в криза – с над две на 100. А откогато Борисов не ни избавя, съгласно Министерството на финансите Брутният вътрешен продукт е повишен от 120 милиарда лв. (2020 г.) на 151 милиарда лв. (2022 г.) – общо растеж от към 20 %, което е безспорен връх в Европейски Съюз.
Каква картина ни разкриват числата, т.е. не пропагандата, а информацията? Отговорът е явен. Под цялата нервност във връзка неналичието на държавно управление работи една стопанска система, която диша с лекост и разкършва плещи след края на Борисовата “стабилност ”. На нея мощно ръководство не ѝ би трябвало – при “силното ” ръководство до 2020-а година тя едвам дишаше.
При това състояние политическата “криза ” е явен плюс, а не минус.
За способността да се схващат нещата
Какви други рецесии останаха? Сетих се – македонският въпрос. Въвеждането на позорното българско несъгласие, наложено от Вътрешна македонска революционна организация, както и сегашната каша, явно забърквана от днешните съветски проксита-националисти има единствено една цел: да вдигне гласа за съответните проксита на идващи избори. Ветото обаче не вкара Вътрешна македонска революционна организация в тогавашния парламент. Дали сегашните “копейки ”, както станаха известни (за разлика от “рубладжиите ”, заклеймявани от Захарий Стоянов в края на 19-ти век) ще извадят електорални позитиви – това е също извънредно подозрително.
Може би по тази причина те извадиха още една тактичност – опозиция против въвеждането на еврото. Освен с имагинерната загуба на валутен суверенитет (загубен още през 1997-а година) и с “пронизването на българския лъв ” от Мадарския конник, ни плашат и с инфлацията в Хърватия. Която е много по-ниска от тази в България, както се оказа. Плашат ни и с рецесията в страните, боравещи с евро – а те в своя растеж на Брутният вътрешен продукт тези дни са задминали освен Китай, само че и Съединени американски щати.
Пропагандата пръска отрова, боязън и експанзия. Информацията пръска познание, а знанието, както знаем, е мощ. Точно тази мощ пропагандните медии в България не желаят да позволен да се откри по нашите земи.
Време е да излезем от тресавището на пропагандата и да се просветим. Да си спомним това, което споделя за Просвещението философът Кант преди над две епохи: “Просвещението е освобождението на индивида от неговото самоналожено опекунство. Опекунството – това е неспособността на индивида да схваща нещата без управление от страна на някой различен ”.
Когато попадате в лапите на пропагандата, попадате под опекунството на някакви хора. А тези хора не следват вашия интерес. Имат си собствен и той няма да ви хареса.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ