Страхът ни сковава и предопределя действията ни, понякога без да

Страхът ни сковава и предопределя дейностите ни, от време на време без да го осъзнаваме. Страхуваме се да не се разболеем и да умрем, да останем без прехранване, да бъдем убити, да не загубим близки, да бъдем изоставени от обичаните ни хора. Страх ни е от измама и изменничество, боязън от принуждение. Можем да се опасяваме освен за себе си, само че и за околните си...

„ Живот без боязън “ е втората книга от поредицата „ Трансформация на отрицателните страсти “ на доктор Валерий Синелников. В него той изследва страховете и ни учи да осъзнаваме тяхната природа и подсъзнателните аргументи за появяването им. Хвърля светлина върху осъзнаването на „ тъмните “ страни на нашия живот, което ще ни помогне да се отървем от доста очевидни и скрити страхове, а към останалите – да използван доста ефикасни техники, които ще ни оказват помощ да се сбогуваме със своята нерешителност вечно. 
В книгата си Синелников дава съответни практики, с които да обуздаем страховете си и да се научим да живеем качествено. Сред тях са работа с облици, дихателни техники, одухотворяване на предмети в съзнанието ни, разбор на претекстовете и страстите, които ни тласкат в блатото на ужасните догатки, които тровят живота ни и ние го прекарваме в очакване да се случи нещо злокобно. Развивайте храброст, поучава Синелников. Всеки ден правете нещо, което нормално не бихте създали. Постепенно смелостта ще навлезе в живота ви. Ще можете да се изправите пред непознатото умерено и решително, вярвайки в себе си и света към вас.

В моята здравна процедура открих, че на доста хора им е мъчно да се оправят със страховете, тъй като нямат ефикасна тактика за работа с страстите си и не знаят по какъв начин да управляват възприятията си. В по-голямата си част те се пробват да се разсейват от неприятните усеща или бързо да ги не помнят. Но това е фундаментално неправилно, защото вследствие на такова отношение към личните отрицателни страсти, те се изтласкват в региона на несъзнаваното, където се съхраняват в продължение на години, причинявайки доста неудобства и са основа за развиване на доста болести.
Когато работите със страхове, е доста значимо не да ги потискате, а да ги изведете на умишлено равнище. В 50 % от случаите това към този момент е задоволително, с цел да се отървете от тях. Как да го създадем?
Зададохте ли си към този момент тези въпроси:
Как да схвана от кое място идва страховете ми?Какъв облик, обвързван със страха, е в моето подсъзнание?От какво или от кого съответно се опасявам?Кой или какво ме плаши?Кой или какво ме заплашва действително?Кога за първи път изпитах това възприятие?Винаги ли е налице това възприятие или поражда в избрани моменти от живота? Какви са тези обстановки и с кого/какво са свързани?

За някои хора страшните облици са доста ярки и цветни, показани във въображението им, до момента в който други ще би трябвало да се под напрежение или, назад, да се провиснал, с цел да си спомнят неприятни картини. Горните въпроси ще ви оказват помощ да извършите това. Синелников назовава такива въпроси вълшебен, защото отговорите на тях ще оказват помощ да се разкрият образите-спомени, скрити в подсъзнанието, създаващи напрежение. Можем да работим с тези облици, които към този момент познаваме.

Негативното отношение към себе си поражда същото отношение на други хора към вас и това провокира у вас експанзия и боязън, т.е. отговор на насилието, което е ориентирано към вас.
Ако сте нападателни към себе си, тогава не очаквайте другите да са другарски настроени към вас.
Как може да се изрази автоагресията?
Това е взискателност и несъразмерни условия към себе си, самооценка, виновност, ненавист. Всички тези усеща основават несъмнено вътрешно положение и другите хора го усещат. Неусетно започваме да проектираме отрицателно отношение към себе си върху целия свят към нас и да виждаме в другите това, което не харесваме в себе си. Ние се отнасяме към другите по същия метод, по който се отнасяме към себе си.
Когато човек изпитва липса на обич към себе си, той последователно стартира да ненавижда другите, първо безшумно, а по-късно намерено. Такъв човек желае да възвърне реда в живота на различен, а не в персоналния си живот. А намесата в живота на различен е форма на тънко принуждение. Вместо да променяте другите хора, би трябвало да започнете да управлявате живота си.

Според Синелников би трябвало да приемете всички аспекти на вашата персона, да видите себе си в разнообразни форми, в разнообразни проявления. Приемете се такива, каквито сте и просто продължете напред, растете и се развивайте, хвалете се за дребните триумфи и не се обвинявайте, в случай че извършите неточност, поучава създателят. Учете се от грешките. Също по този начин не би трябвало да се самосъжалявате и да угаждате на слабостите си.

Човек, който приема себе си, не излъчва отрицателни мисли. Да си в компанията на подобен човек е елементарно и прелестно.
Прости си. Без амнистия ще носим виновността в сърцата си като тежко задължение и тя ще притегли наказване в живота ни, а наказването неизбежно е обвързвано с принуждение, а насилието поражда боязън. Оказва се, че виновността е измежду главните аргументи за страха.

Любовта е в основата на ненасилието. А това значи освобождение от страха. Както сподели Исус Христос: „ Съвършената обич унищожава страха “, написа Синелников. Където насилието основава боязън, а страхът основава принуждение, любовта основава същинска сигурност, добавя той.
Човек би трябвало по едно и също време да практикува обич към себе си и към другите. Едното не може да съществува без другото.

Някои може да не са съгласни с това. Често чувате: „ Обичам хората, само че те се отнасят зле с мен. Как е допустимо това? “ Но когато започнеш да откриваш каква е тази обич, се оказва, че угаждането на слабостите на различен човек бива наречено обич, или желанието да изглеждаш добре в неговите очи, или желанието да получиш нещо от него в подмяна на вниманието ти. Но това не е обич. Любовта е безкористно възприятие. Целият свят се крепи на това възприятие.