Упадъкът на интелигентността има един естествен спътник - страха ♥ Ориана ФАЛАЧИ
„ Страх от мислене, боязън от заключения, противоположни на наложените непознати формули. Страх, че не си достатъчно обуздан, раболепен, че не си в строя и затова подлежиш на заклеймяване, на гражданска гибел, с която бездушните и инертни демокрации изнудват жителите. “
(1929 ~ 2006)
Упадъкът на интелигентността - общата и персоналната
Упадъкът на интелигентността - общата и персоналната - имам поради несъзнателният разсъдък, който управлява инстинкта за самозапазване, и съзнателният разсъдък, напътстващ учението, осъзнаването, преценката. Тоест интелигентността, която ни оказва помощ да отличим положителното от злото. Парадоксално е, само че в този момент сме по-малко интелигентни от времето, когато не можехме да летим до Марс, когато не можехме да сменяем отрязана ръка, извадено око или болно сърце. Когато не можехме да клонираме овца или себе си. Съзнанието ни беше по-ясно, мисълта ни беше по-бистра в годините, когато нашите учебни заведения не бяха налични за всеки, когато нямаше технологии, които премахват тъгите на глада и несигурността за бъдещето и вършат живота елементарен за всички. Когато това обилие го нямаше, и ние трябваше да решаваме живота си, трябваше да мислим с главите си. За разлика от през днешния ден. В най-дребните неща от всекидневието, днешното общество взема решение вместо нас. Решенията са опаковани като подготвена храна. „ Ние мислим вместо вас, по тази причина не мислете повече “ - това е вледеняващият надпис, проблясващ в ъгъла на телевизионния екран, когато превключвам на канала за просвета и научна фантастика. Същото вършат и проклетите компютри, като автоматизирано поправят грешките и ти оферират най-хубавото решение. Така хората даже не могат да научат правописа. Хората се отпускат, а това води до оглупяване. Следователно хората към този момент не употребяват това, което носят на раменете си. Мислят, само че без да употребяват главите си. Дори и с цел да изваждат, събират, умножават и разделят цифри. Когато бях дете, всички можеха да вършат това, даже и необразованите. В бакалията имаше ръчен кантар с теглилки и продавачът трябваше да употребява мозъка си, с цел да пресметна цената на сирене, което тежи 122 грама, риба - 639 грама, или пиле с тежест 270 грама. И продавачът тъкмо това правеше - бързо, безпогрешно. В тези години глупавите никога не можеха да станат продавачи в бакалия, плод-зеленчук, месарски или риболовен магазин. Днес всеки може да стане продавач. Дори невежите модисти и манекенки, които ме показват покрита с патрони и не знаят кои са Жана Д'Арк, Мария Стюарт, Мария Антоанета и Екатерина Велика. Защото през днешния ден електронните везни, които мерят тежестта и пресмятат цената, замениха кантара с теглилки и мислят вместо продавачите. Когато бях дете, газовите и електрическите готварски печки бяха разкош, наличен единствено за богатите. За да си сваря яйце, трябваше да запаля огън с въглища. Огънят трябваше да се разпалва с духалка. Днес е задоволително единствено да завъртиш един ключ и готварската печка сама стартира да работи. Всичко това би било голямо предимство, в случай че хората използваха извоюваното време, с цел да мислят, да изобретяват, да се впуснат в света на концепциите, да разделят положителното от злото, да схванат, че някой ги мами и им постанова волята си. Ако...
Мозъкът е като мускул. Както всички други мускули, мозъкът има потребност от упражнение. Ако не се упражнява, той става мързелив, муден. Атрофира като краката ми, тъй като седнал съм пред бюрото с месеци. Месеци наред аз не се движа. Мозъкът губи интелигентността си, тъй като атрофира. Нещо по-лошо: мозъкът оглупява. Затова той не може да мисли, да преценя и се покорява на решенията, взети от други, предава се на готовите решения. Мозъкът приема безкритично мисли, модифицирани и опаковани като полуготова храна. Всъщност приема предписания, не толкоз мисли. Поглъща формули за религия, а не хрумвания. Като формулата на пацифизма, на империализма, на съжалението, на подправената добрина, на расизма, конформизма, страха. Разбира се, мозъкът прави всичко това, без да го осъзнава. Защо? Защото тези формули са токсини, които са безцветни, безвкусни, без аромат. Тези формули са като арсеник, поглъщан дълго време. Нищо не е по-беззащитно, нищо не се поддава по-лесно на операция от атрофиралия мозък. От глупавия мозък, от мозъка, който не мисли, или мисли с непознат мозък. Можете да напълните такова схващане с каквото желаете - от баснята за милостивия Аллах до догмата за девствеността на Богородица. Можете да накарате такова схващане да повярва, че Исус е оракул на исляма, че има девет съпруги и осемнадесет държанки, проповядва историята за „ око за око, зъб за зъб “ и е умрял на 85-годишна възраст от пневмония. Можете да убедите подобен мозък, че Сократ е сириец от Дамаск, Платон е иракчанин от Багдад, Коперник е египтянин от Кайро, Леонардо да Винчи - мароканец от Рабат и всички са завършили университета в Кабул. Можете да убедите подобен мозък, че Буш е правоприемник на Хитлер и чете всяка заран на закуска „ Моята битка “. Че Шарон е толкоз пълен, тъй като яде палестински деца, че ислямската просвета е най-висшата, и че без исляма Западът нямаше да съществува. Можете да накарате човек с подобен мозък да повярва, че мултикултурализмът е „ безапелационният императив “ на Имануел Кант, че нашето избавление е в Корана, че мюсюлманите желаят да се интегрират, а шарените флагове са знак на мира. Както и че хора като мен са реакционери, войнолюбци, убийци. Атрофиралият мозък ще одобри всяка неистина, всяка нелепост, тъй като не може да мисли независимо, не може да събере две и две, не може даже огън да възпламени. Закърнелият мозък гълтам всяка нелепост и я изплюва и популяризира автоматизирано, както завъртаме ключа на газовата печка и четем цената на електронната везна. Но подобен мозък освен е атрофирал, той е лоботомизиран, опериран. Лоботомията е умствена кастрация, която наподобява на половата кастрация. Състои се в ампутиране на нервните връзки, контролиращи мисленето. Нервните връзки ръководят мисленето, както тестикулярните връзки управляват тестисите. Когато ви лоботомизира, вие спирате да мислите. Когато ви кастрират, половите ви стремежи изчезват. В двата случая се превръщате в чинно оръдие в ръцете на мъчителя си. И в случай че мъчителят работи, тъй като се опасява, той предава страха си на лоботомизираният послушник. Упадъкът на интелигентността има един натурален сателит - страха.
Нека повторя тази дума, която ненавиждам, само че употребявам постоянно - боязън. Страх от мислене, боязън от заключения, противоположни на наложените непознати формули. Страх от намерено слово, водещо към преценка, друга от общоприетата. Страх, че не си достатъчно обуздан, раболепен, че не си в строя и затова подлежиш на заклеймяване, на гражданска гибел, с която бездушните и инертни демокрации изнудват жителите. С две думи - боязън да бъдеш свободен, да рискуваш, да бъдеш самоуверен. „ Тайната на щастието е свободата, а тайната на свободата е смелостта “. Автор на тези думи е Перикъл, който е знаел какво приказва. Днес щастието се преследва с много нечестни средства, а смелостта е разкош и чудатост, презирана и считана за полуда. Страхливостта, обаче, се смята за евтина храна за обмен във всеки магазин. Магазинът на потисниците, които продават боязън, маскиран като подправена революция. Магазинът на измамниците, които се преструват на рицари, единствено когато нищо не рискуват. Магазинът на нищожествата, които живеят от лъжливото показване на равенството. Страхливците постоянно търсят леговище в равенството, в никакъв случай в свободата. Колко прав е бил Алексис дьо Токвил с мисълта си, че женитбата, върху която е издигната демокрацията, се е провалила - женитбата сред равенството и свободата. Провалила се е, тъй като можем да бъдем равни и под иго. Защото човешките създания обичат доста повече равенството, в сравнение с свободата. Защото в морето на колективизма равенството освобождава хората от бремето на отговорностите. Равенството не изисква жертвите и смелостта, които са нужни за свободата. Иначе казано - равенството не се нуждае от независимост. Колко прав е бил Токвил, когато споделя, че в демокрацията думата тъждество значи единствено равенството пред законите на страната, само че не и тъждество на мозъците и морала. Нито на полезностите, интелигентността и смелостта. Токвил е още веднъж прав като споделя, че в демокрацията гласовете се броят, само че не се претеглят. Това е повода количеството да се цени повече от качеството в демократичните страни и съвсем постоянно неинтелигентните да ръководят останалите.
Токвил е споделил също, че не би трябвало да съдим прекомерно строго тези, които вършат неточности. Но с това не мога да се съглася. „ Мекушав лекар не може да лекува заболявания “ - споделяше майка ми, когато бях дете и не желаех да промива раните ми със алкохол. Не с безмълвие или незаслужени хвалби ще разбудим съвестта на хората и ще ги накараме да загасят пожара в Троя.
Из: „ Силата на разсъдъка “, Ориана Фалачи, ИК МаК, 2008 година
Снимка: commons.wikimedia.org
