Спасяват 65 сгради паметници на културата по парижки модел
Стотици прелестни здания - монументи на културата от национално и локално значение, се разрушават и чакат своето „ възобновление “. За 65 постройки в столицата то към този момент е пристигнало, написа Монитор.
До момента са реставрирани и приведени в достоверния им тип, със съгласувани с Националния институт за недвижимо културно завещание планове, 42 здания - монументи на културата. По 10 здания се работи сега и на 13 здания документите са в процедура. Това оповестиха от Столичната община, регион „ Възраждане “, където са съсредоточени огромна част от паметниците на архитектурата от предишния век. Опитът е заимстван от парижкия регион „ Маре ”, с който кметството има подписан контракт за съдействие от 2015 година „ Работим интензивно със притежателите – първо по определяне на казуса, след това по увещание, в това число с административни процедури за премахване на нередностите, тъй като по закон това е ангажимент на притежателите ”, изясняват от общината. Местната администрация започва и стратегия „ Културно завещание “, с която поддържа изработването на планове за възстановяване на остарели здания. 300 000 лева се отпускат от бюджета на общината, като оптималният размер на един план е до 75 000 лева
И в Русе има доста позитивни образци на закупени и реставрирани остарели здания монументи на културата по основната улица „ Александровска “. Те се открояват измежду други постройки с рушащи се фасади, които чакат своя добър собственик. Там следва реституция на превъзходната в миналото постройка монумент на културата на улиците „ Николаевска “ и „ Рила “ - доходното здание на фабриканта Сабетай Бениеш. Рушащата се сграда бе купена от русенец, който ще върне първичния й искра.
С години обаче чака реституция постройката, в която се е помещавало първото застрахователно сдружение в България, намираща се на „ Александровска “. Общината преди време „ опакова “ постройката, с цел да не пострада минувач. Паното защищава и демонстрира по какъв начин е изглеждала в миналото постройката, само че е краткотрайно решение.
Има вяра и за 122-годишната постройка на полуразрушената Синагога във Видин. До края на годината стартира дълго мечтаният, от близо 36 години, ремонт и превръщането й в културен център на името на Жул Паскин. С европейски средства по планове на общината във Видин бяха избавени няколко остарели здания, които са емблематични за града - измежду тях са музей " Конака ", там в този момент се обитава Историческият музей, „ Кръстата казарма ”, първата театрална постройка в страната –театър „ Вида ”, където пък в този момент тече главен ремонт.
На фона на десетките монументи на недвижимото културно завещание в Пловдив, не повече от четири-пет къщи в центъра са в сериозно положение сега, заяви кметът на регион „ Централен ” Георги Стаменов. Причината за положението им е, че от кметството не могат да открият притежателите, които са в чужбина. „ Навсякъде по останалите здания сме връчили наставления. В огромна част от тях притежателите или са обезопасили постройките си, или са изготвили планове и надлежно са възобновени самите фасади ”, посочи районният кмет. По думите му по-голямата част от такива здания в центъра са били включени за възобновяване на фасадите към европрограмата „ Региони в напредък ”, като за тях ще се подхващат и ограничения за енергийна успеваемост.
Сградата на тогавашната Софийска банка на ул. „ Преслав “ 24 във Варна, която се разрушава от години и е един от най-емблематичните архитектурни монументи в града, ще бъде ремонтирана за сметка на общината, в случай че притежателите й не пристъпят към нейното подсилване, съобщи преди няколко месеца основният проектант на община Варна Виктор Бузев. Законът планува вложените в ремонта пари общината да си върне, като ипотекира постройката. Малко след тази радикална стъпка на кметството в морската столица двама вложители са декларирали предпочитание да работят по постройката и да възвърнат предходния й искра. От общинския отдел „ Културно завещание “ прецизираха, че емблематичните здания с издадени кметски заповеди за подсилване от притежателите са 32. През тази година изцяло са възобновени 5 старинни здания, а 13 са отчасти приключени в разнообразни елементи на Варна. В момента се работи по реставрирането на други 3 здания с историческо значение.
За страдание обаче доста още красиви къщи не престават да се разрушават, а някои и стигат до стадий на самосрутване или неспособност да бъдат възобновени. Между 20 и 25 къщи монументи на културата постепенно се разпадат всяка година в община Велико Търново, сочи тъжната статистика на институцията. Повечето от къщите са изоставени. Старата столица е на трето място в България по брой монументи на културата с локално и национално значение. На територията на общината има над 550 културни полезности. Най-проблемен е остарелият град на Търново, където огромна част от постройките са на повече от 100 години. Основният проблем е, че множеството от тях по документи имат притежатели, които не се интересуват от тях и не ги ремонтират, само че в това време и не желаят да ги продадат, нито дават на общината да ги събори.
Шедьовър на архитектурата се разрушава безмилостно в сърцето на Бургас. Двуетажната постройка, която се намира на централната пешеходна улица " Александровска " и на метри от общината, безусловно е пред сриване. Проблемът виси от години, само че притежателите не са взели никакви ограничения за реставрацията или укрепването. Те са наследници на тогавашния притежател на къщата - фамозния еврейски търговец Исак Презенти, който е бил най-големият експортьор на жито при започване на предишния век. Огромната постройка е била издигната през 19-и век като конак на Османската империя и дълги години е играла ролята на административен център. В началото на 20-и век парцелът е изплатен от еврейския търговец Презенти, който след главен ремонт го преустроил в кредитно-търговска къща. Миналата година община Бургас разгласи социална поръчка за реставрацията на 10 остарели здания в центъра на града.
„ Телеграф капия “ 10 години тъне в съсипия
Близо десетина години емблематичният за Видин монумент на културата “Телеграф капия “ тъне в съсипия. Паметникът съставлява една от изцяло непокътнатите няколко капии (порти) на видинското кале, само че през днешния ден подухва единствено мемоари на видинчани. Във Facebook те са се организирали група „ Помните ли Телеграф капия? ”, където хора от разнообразни градове в България и от чужбина качват клипчета от 80-те и 90-те години.
По времето на социализма този знак на Видин е трансфорат в заведение. Каменната капия е достроена със стъклен покрив и е превърната в бар, а към него е построен ресторант-градина. През 70-те и 80-те години бар-дискотека „ Телеграф капия ” става най-популярното заведение във Видин. След приватизацията на „ Балкантурист ” лятната градина и кухнята на заведението стават частна благосъстоятелност. Същевременно заведението е обществена държавна благосъстоятелност, а пристроените на входа сервизни пространства, както и земята, са общински.
Местната администрация има концепция какво би трябвало да се направи, само че към момента нищо не е подхванала. Според публична информация собствеността върху паметника на културата е доста комплицирана – дялове имат общината и страната, само че незнайно по какъв начин са се сдобили с елементи от нея и три физически лица.
“Казусът с „ Телеграф капия “ е много впримчен ”, разяснява кметът на Видин Огнян Ценков. Той добави, че ще бъдат подхванати дейности за изясняване на съсобствеността в региона, с цел да може общината да стопанисва своята част: “Имахме някои въпроси за доизясняване по отношение на отдаване на петна чартърен. Те бяха сложени от наематели в “Крайдунавския парк ” и оттова стана ясно, че в случай че желаеме да реставрираме паметника, ни би трябвало позволение от Националния институт за недвижимо културно завещание. Ще придобием тези разрешителни и по-късно ще проведем търгове. Имахме и каузи в Административния съд. Трябва да забележим коя част е наша, с цел да я стопанисваме ”, разяснява Ценков.
Крепостната врата “Телеграф капия ” е част от укрепителните уреди на крепостта Калето във Видин и е издигната през 1735 година Тя е една от 13-те врати на Видинската цитадела, които са я пазели от нашественици. Тази врата е била главната откъм река Дунав. Служила е и за митница. Срещу нея е било градското пристанище.
До момента са реставрирани и приведени в достоверния им тип, със съгласувани с Националния институт за недвижимо културно завещание планове, 42 здания - монументи на културата. По 10 здания се работи сега и на 13 здания документите са в процедура. Това оповестиха от Столичната община, регион „ Възраждане “, където са съсредоточени огромна част от паметниците на архитектурата от предишния век. Опитът е заимстван от парижкия регион „ Маре ”, с който кметството има подписан контракт за съдействие от 2015 година „ Работим интензивно със притежателите – първо по определяне на казуса, след това по увещание, в това число с административни процедури за премахване на нередностите, тъй като по закон това е ангажимент на притежателите ”, изясняват от общината. Местната администрация започва и стратегия „ Културно завещание “, с която поддържа изработването на планове за възстановяване на остарели здания. 300 000 лева се отпускат от бюджета на общината, като оптималният размер на един план е до 75 000 лева
И в Русе има доста позитивни образци на закупени и реставрирани остарели здания монументи на културата по основната улица „ Александровска “. Те се открояват измежду други постройки с рушащи се фасади, които чакат своя добър собственик. Там следва реституция на превъзходната в миналото постройка монумент на културата на улиците „ Николаевска “ и „ Рила “ - доходното здание на фабриканта Сабетай Бениеш. Рушащата се сграда бе купена от русенец, който ще върне първичния й искра.
С години обаче чака реституция постройката, в която се е помещавало първото застрахователно сдружение в България, намираща се на „ Александровска “. Общината преди време „ опакова “ постройката, с цел да не пострада минувач. Паното защищава и демонстрира по какъв начин е изглеждала в миналото постройката, само че е краткотрайно решение.
Има вяра и за 122-годишната постройка на полуразрушената Синагога във Видин. До края на годината стартира дълго мечтаният, от близо 36 години, ремонт и превръщането й в културен център на името на Жул Паскин. С европейски средства по планове на общината във Видин бяха избавени няколко остарели здания, които са емблематични за града - измежду тях са музей " Конака ", там в този момент се обитава Историческият музей, „ Кръстата казарма ”, първата театрална постройка в страната –театър „ Вида ”, където пък в този момент тече главен ремонт.
На фона на десетките монументи на недвижимото културно завещание в Пловдив, не повече от четири-пет къщи в центъра са в сериозно положение сега, заяви кметът на регион „ Централен ” Георги Стаменов. Причината за положението им е, че от кметството не могат да открият притежателите, които са в чужбина. „ Навсякъде по останалите здания сме връчили наставления. В огромна част от тях притежателите или са обезопасили постройките си, или са изготвили планове и надлежно са възобновени самите фасади ”, посочи районният кмет. По думите му по-голямата част от такива здания в центъра са били включени за възобновяване на фасадите към европрограмата „ Региони в напредък ”, като за тях ще се подхващат и ограничения за енергийна успеваемост.
Сградата на тогавашната Софийска банка на ул. „ Преслав “ 24 във Варна, която се разрушава от години и е един от най-емблематичните архитектурни монументи в града, ще бъде ремонтирана за сметка на общината, в случай че притежателите й не пристъпят към нейното подсилване, съобщи преди няколко месеца основният проектант на община Варна Виктор Бузев. Законът планува вложените в ремонта пари общината да си върне, като ипотекира постройката. Малко след тази радикална стъпка на кметството в морската столица двама вложители са декларирали предпочитание да работят по постройката и да възвърнат предходния й искра. От общинския отдел „ Културно завещание “ прецизираха, че емблематичните здания с издадени кметски заповеди за подсилване от притежателите са 32. През тази година изцяло са възобновени 5 старинни здания, а 13 са отчасти приключени в разнообразни елементи на Варна. В момента се работи по реставрирането на други 3 здания с историческо значение.
За страдание обаче доста още красиви къщи не престават да се разрушават, а някои и стигат до стадий на самосрутване или неспособност да бъдат възобновени. Между 20 и 25 къщи монументи на културата постепенно се разпадат всяка година в община Велико Търново, сочи тъжната статистика на институцията. Повечето от къщите са изоставени. Старата столица е на трето място в България по брой монументи на културата с локално и национално значение. На територията на общината има над 550 културни полезности. Най-проблемен е остарелият град на Търново, където огромна част от постройките са на повече от 100 години. Основният проблем е, че множеството от тях по документи имат притежатели, които не се интересуват от тях и не ги ремонтират, само че в това време и не желаят да ги продадат, нито дават на общината да ги събори.
Шедьовър на архитектурата се разрушава безмилостно в сърцето на Бургас. Двуетажната постройка, която се намира на централната пешеходна улица " Александровска " и на метри от общината, безусловно е пред сриване. Проблемът виси от години, само че притежателите не са взели никакви ограничения за реставрацията или укрепването. Те са наследници на тогавашния притежател на къщата - фамозния еврейски търговец Исак Презенти, който е бил най-големият експортьор на жито при започване на предишния век. Огромната постройка е била издигната през 19-и век като конак на Османската империя и дълги години е играла ролята на административен център. В началото на 20-и век парцелът е изплатен от еврейския търговец Презенти, който след главен ремонт го преустроил в кредитно-търговска къща. Миналата година община Бургас разгласи социална поръчка за реставрацията на 10 остарели здания в центъра на града.
„ Телеграф капия “ 10 години тъне в съсипия
Близо десетина години емблематичният за Видин монумент на културата “Телеграф капия “ тъне в съсипия. Паметникът съставлява една от изцяло непокътнатите няколко капии (порти) на видинското кале, само че през днешния ден подухва единствено мемоари на видинчани. Във Facebook те са се организирали група „ Помните ли Телеграф капия? ”, където хора от разнообразни градове в България и от чужбина качват клипчета от 80-те и 90-те години.
По времето на социализма този знак на Видин е трансфорат в заведение. Каменната капия е достроена със стъклен покрив и е превърната в бар, а към него е построен ресторант-градина. През 70-те и 80-те години бар-дискотека „ Телеграф капия ” става най-популярното заведение във Видин. След приватизацията на „ Балкантурист ” лятната градина и кухнята на заведението стават частна благосъстоятелност. Същевременно заведението е обществена държавна благосъстоятелност, а пристроените на входа сервизни пространства, както и земята, са общински.
Местната администрация има концепция какво би трябвало да се направи, само че към момента нищо не е подхванала. Според публична информация собствеността върху паметника на културата е доста комплицирана – дялове имат общината и страната, само че незнайно по какъв начин са се сдобили с елементи от нея и три физически лица.
“Казусът с „ Телеграф капия “ е много впримчен ”, разяснява кметът на Видин Огнян Ценков. Той добави, че ще бъдат подхванати дейности за изясняване на съсобствеността в региона, с цел да може общината да стопанисва своята част: “Имахме някои въпроси за доизясняване по отношение на отдаване на петна чартърен. Те бяха сложени от наематели в “Крайдунавския парк ” и оттова стана ясно, че в случай че желаеме да реставрираме паметника, ни би трябвало позволение от Националния институт за недвижимо културно завещание. Ще придобием тези разрешителни и по-късно ще проведем търгове. Имахме и каузи в Административния съд. Трябва да забележим коя част е наша, с цел да я стопанисваме ”, разяснява Ценков.
Крепостната врата “Телеграф капия ” е част от укрепителните уреди на крепостта Калето във Видин и е издигната през 1735 година Тя е една от 13-те врати на Видинската цитадела, които са я пазели от нашественици. Тази врата е била главната откъм река Дунав. Служила е и за митница. Срещу нея е било градското пристанище.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ