Стотици хиляди тонове храна всяка година се разхищават в България:

Стотици хиляди тонове храна всяка година се разхищават в България: остават непродадени, изтича им срокът на валидност и се изхвърлят на боклука. В същото време 23.4% от българите живеят под прага на беднотия, а 31.6% не могат да си разрешат месо, пилешко или риба всеки втори ден, демонстрират данни на Национален статистически институт, залегнали в.

Разхищението на храна е самобитна пандемия в целия свят и в частност в Европейски Съюз - в общността годишно се губят 87.6 млн. тона годна за консумация храна или по 173 кг на човек. Любопитен подробност е, че най-разхищаващи са не заводи или заведения за хранене, а семействата. В България досега е правено единствено едно проучване по въпроса, от към този момент далечната 2010 година, което демонстрира, че на боклука годишно се изхвърлят цели 670 000 тона храна.

На фона на цялата тази картина, следващата година ще се отбележат 10 години, откогато Българската хранителна банка (БХБ) се бори да резервира храните с изтичащ период на валидност и те да стигнат до нуждаещите се хора, вместо да се изхвърлят няколко дни по-късно на боклука. Обикновено храните се подаряват сред 10 дни и две седмици преди да изтече срокът им на валидност.

Редица бюрократични недомислия обаче спъват даряването и като че ли целят да откажат хората, сподели инспекция на Mediapool.

Правилата на играта във връзка с " спасяването на храна " скоро ще се трансформират и на равнище Европейски Съюз, тъй като от следващата година Брюксел стартира да изисква всички компании да регистрират какви количества храна са избавили от разхищаване и по какъв начин са опазили околната среда в сходство с готвената " зелена договорка " на общността и превръщането на стопанската система в неутрална за климата до 2050 година

Грандиозната, само че мъчно постижима цел на Европейски Съюз е, до 2030 година да понижи с 50% изхвърлянето на храна . Именно по тази причина все по-актуален е въпросът по какъв начин да бъдат махнати пречките за " избавяне " на храна у нас и тя да бъде дарена на нуждаещите се, до момента в който е още в период на валидност.

В 2021 година: Големи очаквания и празна нула

Решителна крачка във връзка с даряването на храни в България бе направена при започване на тази година. През февруари стана факт дълго чаканата разпоредба за така наречен " хранително банкиране " - термин, зад който действително стои процесът на даряване на храни, чийто период на валидност изтича скоро. Въпросната разреши най-сетне да могат да се подаряват и храни с изминал период " най-хубав до " . В свои разбори Брюксел, а и Българската организация по сигурност на храните неведнъж са посочвали, че приключването на този период не значи, че храната е развалена или рискова за здравето. Единствено значи, че продуктът към този момент не е с чудесно качество, само че е безвреден за консумация още седмици или месеци напред .

" Тази смяна бе предстояща, само че се оказа, че има пропуск в процедурата, написана в наредбата. За да се дарят храни със период " най-хубав до " се изисква първо лабораторно проучване, което да покаже, че няма никакви патогени в храната и тя е безвредна. Дотук добре, само че този тест не може да покаже какъв брой още може да се удължи срокът на валидност. Той е моментна фотография, че храната е безвредна. И това краткотрайно още веднъж блокира даряването на този вид артикули ", уточни пред Mediapool Цанка Миланова, шеф на Българската хранителна банка. Така, поради дупката в наредбата, се е оказало, че няма изясненост какъв брой още може да се удължи срокът на валидност на дарената храна, чийто период " най-хубав до " е преди малко изминал.

Решаването на проблема лишава към 8 месеца - от края на февруари чак доникъде на октомври. През това време е направено е координиране с Центъра за оценка на риска към Българската организация за сигурност на храните, който е решавал този въпрос.

" Това лиши време и на процедура при написана опция сме дарили 0 количества храни със период " най-хубав до " от февруари до октомври ", сподели още Миланова. Проверка на Mediapool на уеб страницата на Българската организация за сигурност на храните фактически откри, че на 15 октомври е, в която са написани с какъв брой още може да се удължи годността на съществени видове храни .

От заповедта излиза наяве, че да вземем за пример с цяла 1 година може да се удължи срокът " най-хубав до " за макарони, брашно, грис, ориз, консерви, мед, бонбони, кафе, буркани и други

До 3 месеца се удължава срокът за сушени салами вид " луканка ", сухари, бисквити, чипс и други



Photo by from

До 1 месец се удължава срокът " най-хубав до " за сладкарски произведения без заряд - мъфини, кексчета и др

Гратисът в периода за самун и кисело мляко и йогурти е 15 дни .

Пропускът в наредбата към този момент е решен, само че изниква нов препъникамък пред даряването на храни със период " най-хубав до " . Бедните хора деликатно наблюдават изписаните периоди на опаковките и в случай че видят, че им се дава храна с изминал период на валидност, отхвърлят да я вземат. Това се отнася и за артикули с надпис " най-хубав до ", тъй като хората си мислят, че храната към този момент е развалена.

" Ние не одобряваме храни със период " най-хубав до ", тъй като там, където раздаваме, хората са необразовани и споделят: вие ни давате храна отвън периода. Затова гледаме храните ни да имат най-малко 10 дни оставащ период на валидност, въпреки че имаме дарения, които идват при нас с месеци напред в период на валидност ", описа пред Mediapool Желю Желев , ръководител на УС на съдружие " Верният аставник " . Това е втората организация, която е лицензирана по Закона за храните да " избавя храни " от боклука посредством така наречен " хранително банкиране ".

Искане за по-голям данъчен бонус посреща новото държавно управление

Най-голямото буксуване пред даряването на храни в България бе в интервала 2012 - 2017 година През цялото това време бизнесът действително нямаше никакъв тласък да подарява. Защо? За всеки кг дарена храна от бизнесмените се изискваше да заплащат 20% Данък добавена стойност. Парадоксът бе, че, в случай че се пристъпи към унищожаването ѝ, данъкът не се начислява. Периодично през всички тези години бизнесът поставяше този въпрос.

Сред най-активните бе притежателят на месопреработвателното дружество " Тандем " Кирил Вътев, който е и и бе ръководител на Асоциацията на месопреработвателите в България. След редица срещи смяната настъпи едвам през 2017 година, като бе изработен единствено непълен компромис - 0% Данък добавена стойност за подаяние на храни, само че единствено до 0.5% от годишния оборот на компанията за миналата година.

В елементи, член 6, ал.4,т. е в Закона за налог добавена стойност е единствено за количества, при които " общата стойност на безплатно предоставените хранителни артикули към оператори на хранителна банка за настоящата календарна година не надвишава 0.5 на 100 от общата стойност на осъществените от лицето облагаеми доставки на хранителни артикули през календарната година преди настоящата ".

Бъдещето съдружно държавно управление , за което сега се договарят Политическа партия, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и Демократична България ще бъде посрещнато с искане за разширение на това данъчно облекчение за повече храни да се подаряват в изискванията на поскъпващи цени в магазините, откри инспекцията на Mediapool.

" Надявам се скоро да имаме постоянно държавно управление, с което да влезем в диалог, в който да се реши дали имаме учредения за повишаване на този предел - да не е 0.5%, а да е 0% Данък добавена стойност до 1.5 - 3% от оборота на донора. Със сигурност повишението на този предел ще отстрани в допълнение ограничаване пред даряването ", уверена е Цанка Миланова.

Проверка на Mediapool сподели, че бизнесът приветства концепцията за нарастване на данъчното облекчение .

" Да, бизнесът поддържа концепцията за увеличение на тавана от 0.5% на по-висок %. В нашата асоциация имаме доста компании, дейни донори, и сега се оказва, че някои от тях подаряват, да вземем за пример доникъде на годината, изчерпва се облекчението за нулев Данък добавена стойност по отношение на тавана за оборот и по-късно те би трябвало да стартират да унищожават храна или да заплащат за нея по 20% Данък добавена стойност ", разяснява пред Mediapool Яна Иванова, шеф на Сдружение " Храни и питиета България " . То сплотява огромните интернационални компании, предлагащи храни на българския пазар.

Тя добави, че наред с това, сега цените на храните се усилват поради инфлацията и сигурно търсенето ще намалее и евентуално ще има повече неосъществени храни. А по-високо данъчно облекчение ще е мощен тласък да се дарят непродадените количества, вместо да се изхвърлят.

Въпреки Данък добавена стойност облекчението, " лепенки " оплитат бизнеса

Независимо от извоюваното през 2017 година Данък добавена стойност облекчение даряването на храни забива в друга спънка, която продължава цели 3 години - до края на 2019 година През 2017 година в Закона за храните е записано, че върху всеки артикул за даряване би трябвало да се поставя стикер с надпис, че храната е предопределена за подаяние, а не за продажба. " Големият подробност " е, че упоменатите " лепенки " трябваше да бъдат сложени върху всеки индивидуален артикул. С други думи, в случай че да вземем за пример се подарява кашон с вафли, Законът за храните изискваше върху всяка единична вафла да има надпис, че е подаяние .

" Надписите бяха преграда за даряване от 2017 до 2019 година и тя даде съществено отражение върху дарените през нас храни за бедните . Ако през 2016-а година са дарени доста над 200 тона храни, то през идващите три години количествата падат с минимум 25% до 150 - 152 тона ", показва Цанка Миланова.

Едва през юни 2020 година е признат нов Закон за храните, който анулира това условие. Отливът от даряване през този интервал от време се дължи на обстоятелството, че въпросните лепенки са посочени като сериозен разход от страна на бизнеса, настрана с цел да се извърши условието е належащо спомагателни служащи да се занимават с тази активност.

И през днешния ден обаче трудността " лепенки " не е изцяло преодоляно. Да, под напора на бизнеса, то е отстранено от Закона за храните, само че сходен текст остава в Закона за налог добавена стойност, показаха пред Mediapool от Българската хранителна банка. Проверка в закона фактически демонстрира, че в член 6, алинея 4, т. " д " е написано: " хранителната стока с маркировка подаяние, не предстои на продажба " . От Национална агенция за приходите обаче разрешават надписа да се слага не върху всяка вафла, а върху по-голяма опаковка, в която тя идва в транспортния обект - кашони или палети, обясниха от Българската хранителна банка. Някои бизнеси обаче още се оплитат в тази норма и не знаят по какъв начин да я ползват.

Пред Mediapool от Национална агенция за приходите показаха, че нормата разрешава надписът да се слага върху потребителска или транспортна опаковка . И прецизираха, че за безплатно предоставените храни, които не са опаковани в потребителска опаковка, маркировката се слага върху транспортната опаковка. Оттам направиха и конкретизиране сред двата типа опаковки.

" Потребителска опаковка " са съдове и всевъзможни други съоръжения или материали, които са годни да извършват функционалността да съдържат и съхраняват разнообразни артикули, които се оферират в такава опаковка директно на потребителите, а " транспортна опаковка " е тази, която обгръща опакована или неопакована храна за предпазването и от замърсяване и увреждане при превозването ѝ ".

От съдружие " Верният аставник " обаче не престават да поставят надписа върху всяка опаковка, с цел да са сигурни, че няма да бъдат упрекнати в нарушаване на закона.

" Това условие към момента си стои, само че това, което ние вършим е, че ние го вършим, не задължаваме донорите. Поръчали сме такива ленти и си ги лепим. На всеки индивидуален артикул ги слагаме - това е доста работа, само че имаме доста доброволци, за което сме доста щастливи ", споделя Желю Желев.

Бизнесът чака дефинитивно позволение на този проблем от бъдещото Народно заседание и бъдещето държавно управление.

" В Закона за Данък добавена стойност към момента не е махнато условието за маркировка, само че въпреки всичко това към този момент не е условие за всяка кутия. Надяваме се, че при идната проверка на ЗДДС ще бъде доуточнено ", сподели още Яна Иванова от Сдружение " Храни и питиета България ".

Кой прави хранително банкиране?

Стартът на " спасяването на храна " в България е даден през 2012 година от с поддръжката на Фондация " Америка за България ". Ежеседмично храната, обезпечена от Българска хранителна банка за разнообразни стратегии, доближава до над 8 000 души, а годишно храната обезпечена от фондацията подкрепя над 20 000 души.(Вижте дарените храни по години и най-големите донори в графиките).

Годишно организацията избавя към 200 тона храна.

Организацията има три склада за предпазване на продуктите в София. Реализира партньорство с " Лидл " и употребява техния логистичен склад в Равно поле. Скоро ще употребява и другия им логистичен център в Кабиле. Ползва нает склад във Варна. Имаме взаимно прилагане на склад с организация от Мездра.

Дарените от компаниите храни в БХБ стигат до бедните през 60 партньорски организации допълнително от 15 области на страната.

Сдружение е записано през 2009 година в социална изгода, а през 2019 година става оператор на хранителна банка.

През 2010 година активността на организацията е финансирана от Фондация " Америка за България "

През 2020 година организацията е раздала над 20 тона храни, като е достигнала до 8 000 индивида.

Централният ѝ склад е в Бургас, имат и във Варна, Русе, Шумен, Хасково, Враца.

Зелени хоризонти

Загубата и разхищението на храни в действителност са сериозен проблем в международен мащаб. По данни на Организацията за издръжка и земеделие на Организация на обединените нации - ФАО към 30% или 1.3 милиарда тона от създадените в света храни, предопределени за консумация от индивида, се губят на другите стадии на хранителната верига. В същото време за производството на тази неконсумирана храна се изразходва една четвърт от водата , употребена в селското стопанство. И още 28% от международната обработваема земя (1.4 милиарда хектара) се употребяват за произвеждане на храни, които се пропиляват. Статистиката е от отчета " Отпечатъкът от разхищението на храни - влияние върху естествените запаси " от 2013 година на ФАО.

Въздействието върху климата на създадените, само че неконсумирани храни, възлиза на 3.6 гигатона (Gt) въглероден диоксид , до момента в който тя гние на боклука. Годишните финансови загуби, в международен мащаб, дължащи се на разхищението на храни, се пресмятат на 990 милиарда щатски $, екологичната цена е 700 милиарда щатски $, а обществената - 900 милиарда щатски $.

Заради цялата тази картина Европейски Съюз вкара рамковата инструкция за отпадъците (2008/98/ЕО), която вкарва обвързване за годишно отчитане на генерираните хранителни боклуци, като първата наложителна референтна година за отчитане е 2020 година Крайният период за подаване на данните за нея е 30 юни 2022 година В елементи, годишно в период до 31 май Национален статистически институт събира и дава на министъра на околната среда и водите данните за формираните количества хранителни боклуци. Ековедомството прави докладването до Европейска комисия.

Въпросът със спасяването на храни ще набира все по-голяма мощ в Европейски Съюз и България.

Предстои да забележим дали в идващите 10 години той ще се случва по-лесно у нас или ще остане на равнището на предходното десетилетие.