Стилиян Чомаковски: Обичам родното си място и знам формулата на успеха /снимки/
Стилиян Чомаковски е проспериращ младеж, който милее за родното си село и всеки ден се старае да го направи по-добро място за живеене. Един от най-успешните земеделци от Северозапада съчетава ловко земеделието и финансите – по едно и също време е зърнопроизводител и финансист с нюх към бизнеса, с огромен опит в покупко-продажбите на Българската фондова борса и интернационалните финансови пазари. Стопанството му обработва близо 13 000 дка земя в землището на село Търнава.
Господин Чомаковски е един от огромните донори в региона, подкрепящ редица спортни и културни мероприятия, като държи идеите, зад които застава, да бъдат политически неутрални. Създава и финансира личен танцов състав – „ Чом Стил “ – значима част от самодейните начинания, провеждани в Търнава. Основен донор и на църковния храм в родното му село – „ Св. ап. и ев. Лука “, който с помощта на неговата помощ е съвсем напълно реставриран. Освен културните събития, които подкрепя, Чомаковски застава и зад голям брой спортни мероприятия, подкрепящи развиването на тениса на корт и колоезденето в региона, както и разнообразни състезания за хубост, провеждани в Северозападна България.
Г-н Чомаковски, Вие сте човек, който има огромно сърце и доказателство за това е фактът, че не спирате да дарявате пари на църквата и подкрепяте един от най-големите храмови празници в Северозападна България с огромен курбан. Разкажете за курбана.
Курбанът е директно обвързван с храмовия празник в село Търнава. Провежда се на 18 октомври. Прави се за здраве и благодат, с цел да донесе „ берекет “ за всички хора – както за живущите в селото, по този начин и за множеството посетители, които идват особено поради него. Щастлив съм, че за по-малко от 10 години, провеждането му се трансформира в традиция, която събира от ден на ден и повече хора – в случай че в първата година на провеждането му, към църквата се събраха 20-30 души, то на последния храмов празник, хората бяха над 500. Това демонстрира, че вървим в вярната посока, че интензивно подкрепяни от локалната власт, в лицето на госпожа Габриела Раловска – кмет на селото, успяхме да превърнем църквата в обединител и средище, събиращо хора от разнообразни прослойки на обществото, с разнообразни възгледи и политически пристрастия. На празника участват млади и остарели, хора от разнообразни етноси, партийни водачи, други арендатори, т.е. съумяваме да загърбим разликите си в името на нещо по-ценно. Което смятам за изключително значим урок, изключително в тежките времена, в които живеем. Именно, тъй като държа празникът да сплотява хората, държа напълно, на 100%, аз да финансирам провеждането му – това ми дава свободата да мога да погледна хората в очите и да им заявя, че събитието се организира напълно безкористно, че не е обвързано с политически или други зависимости и че има по-голям смисъл.
Празникът на църквата „ Св. ап. и ев. Лука “, се трансформира в най-големия празник с подобен темперамент в региона, самоуверено го декларирам. Доказателство за неговата значителност е и фактът, че в последните две години от провеждането му Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий също участва, благославяйки провеждането му и хората, които участват. След осъществяване на църковната литургия, се пристъпва и към самия курбан. Курбанът се подготвя от известен готвач – в последните години идва Иван Звездев, а преди този момент – Ути Бъчваров. Иска ми се църковният празник да бъде комбиниран с изключение на с вкусна храна и със здравословна такава. Да бъде нараснала хранителната просвета на хората, да бъде показано разнообразието и множеството вкусови качества на храната. Последният път, да вземем за пример, раздадохме на присъстващите на празника към 500 хляба от над 10 разнообразни типа. И виждам, че самодейностите биват посрещнати задушевно от хората, освен това освен от локалните. На всеки идващ празник, гостите на селото, ставата от ден на ден. Уважаван посетител на празника е изпълнителният шеф на Държавно дружество „ Радиоактивни боклуци “ господин Дилян Петров.
Какво ново да чакаме за храмовия празник през 2021 година?
Предвид времето, в което живеем и пандемията, която малко или доста ни кара да сме внимателни в проектите, които вършим, към момента не мога да посоча съответни събития, които ще съпътстват празника. Иска ми се и през 2021г., да успеем да обединим хората, да събудим интереса им към православието и родното, към вярата и родината. Идеята ни е през тази година да се включат в подготвяне на повече локални специалитети повече хора от региона, а гост-готвачът да е и оценител на тези, сигурен съм, кулинарни шедьоври. Добре би било по-дейно присъединяване да вземат и хората от Бяла Слатина и прилежащите села, с цел да разпространяваме концепцията измежду тях, да им дадем самобитен образец и за какво не един ден и те да означават по този начин своите храмови празници по този начин.
Лесно ли Ви е да сплотявате народа, имайки поради, че живеем в много тежки времена?
Ще излъжа, в случай че кажа, че е елементарно. Изискват се взаимни отстъпки, хабят се нерви и време. Резултатите не постоянно са предстоящите, не постоянно са си коствали напъните. Но нищо от това не може да ме накара да се откажа. Считам, че с воля, упоритост и непримиримост, всяка цел може да бъде изпълнена. В последните години се вижда забележителна смяна в хората от селото. Положителна смяна. Габриела Раловска умее да бъде обединител. Бих се радвал, в случай че и аз съм част от тази смяна. Важното е доверието. За мен църквата в Търнава е едно от най-ценените места в селото. Вярвам, че тя носи разтуха и примирение, по този начин значими ни днес- за мен и за доста други хора. Заради това персонално поддържах концепцията на Габи преди съвсем 10 години и съм се погрижил храмът да е отворен за хората всеки ден – и в работни, и в почивни дни, и на празници. В региона, може би, това е единствената селска черква, която е отворена всеки ден, камбаната бие заран в 8 часа и следобяд в 17 часа. Защото може не всеки ден да влизат хора в нея, само че Господ гледа.
Не спирате да се борите с цел да има развиване в село Търнава. Трудно ли Ви е?
Трудно или не, мисля, че си коства. Защото постоянно съм вярвал, че на човек са му нужни две съществени неща, с цел да върви напред, с цел да съумява – религия и здраве. Затова и самодейностите, които поддържам, са директно или индиректно свързани точно с тях. Точно поради това поддържам възобновяване на църквата в родната си Търнава. Защото имам вяра, че духовността е значима. Заради това и желая възобновяване на църквата – като знак на вярата, да стане по метод, който да остане за поколенията. Заради това и в реставрацията й са вложени скъпи и качествени бои и материали, направени от способни иконописци. Не върша сметка какво, къде и какъв брой съм похарчил за църквата. Средствата са си мои. Не разгадавам на помощта на страната, смятам, че методът, който съм избрал за възобновяване на храма е по-успешен, в сравнение с в случай че това възобновяване беше направено по някой европейски. По-горе загатнах, че имам вяра в спорта за здраве. Заради това и спонсорирам колоезденето в региона. Една от стъпките в тази тенденция е конкуренцията по шосейно колоездене за купа „ Бяла Слатина “, проведено взаимно с колоездачен клуб „ Враца Велообщество “. Над 110 деца и възрастни състезатели от клубове от София, Пловдив, Враца, Варна, Габрово, Разград и Пазарджик се включиха в конкуренцията през 2020 година, като се получи един същински състезателен празник. Надпреварата беше в два кръга, детско-юношеско съревнование и за професионални колоездачи, които се състезаваха от Бяла Слатина до село Бърдарски геран. В детското съревнование най-добре се показа тимът на учебно заведение „ Христо Ботев “ от село Търнава и това е същинска наслада за мен, защото демонстрира, че хората схващат, че спортът е значим, че може да се трансформира в всекидневие за децата. И тъй като имам вяра в силата на персоналния образец и аз самият имам колело и всяка заран се движа с него в селото, не се возя с джип. Правя го, тъй като съм уверен, че това е добър образец за всички и оказва помощ както за здравето, по този начин и за запазване на околната среда. Друг спорт, който упражнявам и поддържам е тенисът на корт в Бяла Слатина. Създадохме и клуб, с цел да могат децата да упражняват, а тенис кортовете в града са едни от най-предпочитаните места за отдих и спорт. Макар че не съм последовател на футбола, дори бих споделил, че съм преднамерен към този спорт, поддържам го, доколкото мога, тъй като знам, че е значим за хората от селото. Освен спорта в Търнава, подкрепям и самодейността.
Създадохме танцов състав, който стартира работа с няколко девойки, а в този момент към този момент танцьорите в него наброяват 30 души, които вземат от ден на ден и повече участия в разнообразни фолклорни фестивали и печелят награди. Участват в разнообразни празници и този възторг, който следя у хората, това завръщане към българския фолклор и обичаи, това бранене на българското, може единствено да ме радва. И не на последно място, да не забравяме, че точно хубостта ще избави света. Заради това поддържам по всички вероятни за мен способи и състезанията за хубост, които се организират в Северозапада.
Какви бяха добивите в земеделието през 2020 година?
Годината беше доста друга. Добивите, даже в един единствен регион са доста разнородни – от доста високи, до извънредно ниски. И както споделя един емблематичен земеделец, доайенът на земеделието в окръга Боци Фучката: „ първите станаха последни, а последните станаха първи “. Толкова странна година беше. А когато го попитах: „ Боци, на какво се дължи това, кажи, като земеделец с опит, за какво по този начин се получи тази година? “, той сподели, че най-големият агроном е оня „ от горната страна “, т.е. Господ. Каза ми: „ Затова е по този начин,Стилияне, тъй като тази година пропуснахме да вървим на манастир и да даряваме пари за Бога. Затова кажи по кое време ще вървим на манастир. “ Истината е, че той е прав, всичко си зависи от оня „ от горната страна “. Божа работа си е. Всички земеделци, които бяха положили неимоверни старания, изкараха ниски добиви, а тези, които не бяха торили, не бяха добре обработили земите, не бяха положили кой знае какви старания, имаха по-добри резултати. Което е парадоксално и ни сподели, че би трябвало да сме богобоязливи и че „ този горе на небето” дефинира нещата, а не ние на земята. Колкото и пари да имаш, колкото и земеделска техника, не е ли с нас природата, сме изгубени. Това е бизнес под намерено небе. Годината е показателна и по тази причина би трябвало да почитаме Господ и природата.
Вие сте второ потомство фермер като и сега работите дружно с татко си. Какво ще ни споделите за Вашата взаимна работа?
Продължавам това, което татко ми сътвори. Подкрепата на татко ми е извънредно огромна, без нея не бих могъл да се оправя. И може би тук е добре да споделя за мястото и ролята на фамилията ми. Знам,че постоянно мога да разгадавам и на поддръжката на по-големия си брат, макар другите направления на бизнеса, който той ръководи. С татко ми работим в синхрон, „ разпределили сме си ролите” в дейностите и имаме цялостна симбиоза и съгласие. И в случай че би трябвало да дам съвет, напълно доброжелателно бих споделил да се вслушваме в препоръките на старите хора, тъй като те имат качество, което човек придобива с годините- мъдростта. Не инцидентно френската актриса Жана Моро е споделила, че „ старите хора са като музеи… тях ги посещават не поради фасадата, а поради съкровищата, които се пазят вътре”. Използвайте мъдростта и опита на по-големите, на родителите си, доверете им се, усъвършенствайте постигнатото и продължете започнатото. Сплотеното семейство и взаимната поддръжка е нещото, което води до триумфите, които реализираме.
Държавата съумява ли да подкрепи българското село и да задържи младежите в него?
Държавата не може да направи чудеса. В последните 10 години Търнава се промени. Изгради своя визия, запазвайки и обновявайки това, което е реализирано в годините преди. Подобрена е инфраструктурата, асфалтирани са улици, актуализирани са тротоари. С помощта на страната се ремонтира емблематичната за Търнава постройка на читалището. По разнообразни планове се внесоха усъвършенствания на църквата, построи се сцена навън. Трите парка по продължението на основната улица имат своята хубост и уникалност. Търнава е може би единственото село в Северозапада с работещи шест публични чешми. Все по-често си задавам въпроса какво вършим ние фермерите и по-успяващите за благоденствието на селото и за развиването на обществото в него, задоволително инициативни ли сме в поддръжка на локалната власт? Безспорно е,че главните проблеми би трябвало да бъдат решение на страната, само че и ние би трябвало да погледнем нагледно казано „ в нашия си двор”. За себе си съм избрал да бъда съпричастен към всичко, което се случва в Търнава, върша това, което ме удовлетворява и се гордея се, че тук е мястото, в което се усещам най-вече АЗ.
Господин Чомаковски е един от огромните донори в региона, подкрепящ редица спортни и културни мероприятия, като държи идеите, зад които застава, да бъдат политически неутрални. Създава и финансира личен танцов състав – „ Чом Стил “ – значима част от самодейните начинания, провеждани в Търнава. Основен донор и на църковния храм в родното му село – „ Св. ап. и ев. Лука “, който с помощта на неговата помощ е съвсем напълно реставриран. Освен културните събития, които подкрепя, Чомаковски застава и зад голям брой спортни мероприятия, подкрепящи развиването на тениса на корт и колоезденето в региона, както и разнообразни състезания за хубост, провеждани в Северозападна България.
Г-н Чомаковски, Вие сте човек, който има огромно сърце и доказателство за това е фактът, че не спирате да дарявате пари на църквата и подкрепяте един от най-големите храмови празници в Северозападна България с огромен курбан. Разкажете за курбана.
Курбанът е директно обвързван с храмовия празник в село Търнава. Провежда се на 18 октомври. Прави се за здраве и благодат, с цел да донесе „ берекет “ за всички хора – както за живущите в селото, по този начин и за множеството посетители, които идват особено поради него. Щастлив съм, че за по-малко от 10 години, провеждането му се трансформира в традиция, която събира от ден на ден и повече хора – в случай че в първата година на провеждането му, към църквата се събраха 20-30 души, то на последния храмов празник, хората бяха над 500. Това демонстрира, че вървим в вярната посока, че интензивно подкрепяни от локалната власт, в лицето на госпожа Габриела Раловска – кмет на селото, успяхме да превърнем църквата в обединител и средище, събиращо хора от разнообразни прослойки на обществото, с разнообразни възгледи и политически пристрастия. На празника участват млади и остарели, хора от разнообразни етноси, партийни водачи, други арендатори, т.е. съумяваме да загърбим разликите си в името на нещо по-ценно. Което смятам за изключително значим урок, изключително в тежките времена, в които живеем. Именно, тъй като държа празникът да сплотява хората, държа напълно, на 100%, аз да финансирам провеждането му – това ми дава свободата да мога да погледна хората в очите и да им заявя, че събитието се организира напълно безкористно, че не е обвързано с политически или други зависимости и че има по-голям смисъл.
Празникът на църквата „ Св. ап. и ев. Лука “, се трансформира в най-големия празник с подобен темперамент в региона, самоуверено го декларирам. Доказателство за неговата значителност е и фактът, че в последните две години от провеждането му Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий също участва, благославяйки провеждането му и хората, които участват. След осъществяване на църковната литургия, се пристъпва и към самия курбан. Курбанът се подготвя от известен готвач – в последните години идва Иван Звездев, а преди този момент – Ути Бъчваров. Иска ми се църковният празник да бъде комбиниран с изключение на с вкусна храна и със здравословна такава. Да бъде нараснала хранителната просвета на хората, да бъде показано разнообразието и множеството вкусови качества на храната. Последният път, да вземем за пример, раздадохме на присъстващите на празника към 500 хляба от над 10 разнообразни типа. И виждам, че самодейностите биват посрещнати задушевно от хората, освен това освен от локалните. На всеки идващ празник, гостите на селото, ставата от ден на ден. Уважаван посетител на празника е изпълнителният шеф на Държавно дружество „ Радиоактивни боклуци “ господин Дилян Петров.
Какво ново да чакаме за храмовия празник през 2021 година?
Предвид времето, в което живеем и пандемията, която малко или доста ни кара да сме внимателни в проектите, които вършим, към момента не мога да посоча съответни събития, които ще съпътстват празника. Иска ми се и през 2021г., да успеем да обединим хората, да събудим интереса им към православието и родното, към вярата и родината. Идеята ни е през тази година да се включат в подготвяне на повече локални специалитети повече хора от региона, а гост-готвачът да е и оценител на тези, сигурен съм, кулинарни шедьоври. Добре би било по-дейно присъединяване да вземат и хората от Бяла Слатина и прилежащите села, с цел да разпространяваме концепцията измежду тях, да им дадем самобитен образец и за какво не един ден и те да означават по този начин своите храмови празници по този начин.
Лесно ли Ви е да сплотявате народа, имайки поради, че живеем в много тежки времена?
Ще излъжа, в случай че кажа, че е елементарно. Изискват се взаимни отстъпки, хабят се нерви и време. Резултатите не постоянно са предстоящите, не постоянно са си коствали напъните. Но нищо от това не може да ме накара да се откажа. Считам, че с воля, упоритост и непримиримост, всяка цел може да бъде изпълнена. В последните години се вижда забележителна смяна в хората от селото. Положителна смяна. Габриела Раловска умее да бъде обединител. Бих се радвал, в случай че и аз съм част от тази смяна. Важното е доверието. За мен църквата в Търнава е едно от най-ценените места в селото. Вярвам, че тя носи разтуха и примирение, по този начин значими ни днес- за мен и за доста други хора. Заради това персонално поддържах концепцията на Габи преди съвсем 10 години и съм се погрижил храмът да е отворен за хората всеки ден – и в работни, и в почивни дни, и на празници. В региона, може би, това е единствената селска черква, която е отворена всеки ден, камбаната бие заран в 8 часа и следобяд в 17 часа. Защото може не всеки ден да влизат хора в нея, само че Господ гледа.
Не спирате да се борите с цел да има развиване в село Търнава. Трудно ли Ви е?
Трудно или не, мисля, че си коства. Защото постоянно съм вярвал, че на човек са му нужни две съществени неща, с цел да върви напред, с цел да съумява – религия и здраве. Затова и самодейностите, които поддържам, са директно или индиректно свързани точно с тях. Точно поради това поддържам възобновяване на църквата в родната си Търнава. Защото имам вяра, че духовността е значима. Заради това и желая възобновяване на църквата – като знак на вярата, да стане по метод, който да остане за поколенията. Заради това и в реставрацията й са вложени скъпи и качествени бои и материали, направени от способни иконописци. Не върша сметка какво, къде и какъв брой съм похарчил за църквата. Средствата са си мои. Не разгадавам на помощта на страната, смятам, че методът, който съм избрал за възобновяване на храма е по-успешен, в сравнение с в случай че това възобновяване беше направено по някой европейски. По-горе загатнах, че имам вяра в спорта за здраве. Заради това и спонсорирам колоезденето в региона. Една от стъпките в тази тенденция е конкуренцията по шосейно колоездене за купа „ Бяла Слатина “, проведено взаимно с колоездачен клуб „ Враца Велообщество “. Над 110 деца и възрастни състезатели от клубове от София, Пловдив, Враца, Варна, Габрово, Разград и Пазарджик се включиха в конкуренцията през 2020 година, като се получи един същински състезателен празник. Надпреварата беше в два кръга, детско-юношеско съревнование и за професионални колоездачи, които се състезаваха от Бяла Слатина до село Бърдарски геран. В детското съревнование най-добре се показа тимът на учебно заведение „ Христо Ботев “ от село Търнава и това е същинска наслада за мен, защото демонстрира, че хората схващат, че спортът е значим, че може да се трансформира в всекидневие за децата. И тъй като имам вяра в силата на персоналния образец и аз самият имам колело и всяка заран се движа с него в селото, не се возя с джип. Правя го, тъй като съм уверен, че това е добър образец за всички и оказва помощ както за здравето, по този начин и за запазване на околната среда. Друг спорт, който упражнявам и поддържам е тенисът на корт в Бяла Слатина. Създадохме и клуб, с цел да могат децата да упражняват, а тенис кортовете в града са едни от най-предпочитаните места за отдих и спорт. Макар че не съм последовател на футбола, дори бих споделил, че съм преднамерен към този спорт, поддържам го, доколкото мога, тъй като знам, че е значим за хората от селото. Освен спорта в Търнава, подкрепям и самодейността.
Създадохме танцов състав, който стартира работа с няколко девойки, а в този момент към този момент танцьорите в него наброяват 30 души, които вземат от ден на ден и повече участия в разнообразни фолклорни фестивали и печелят награди. Участват в разнообразни празници и този възторг, който следя у хората, това завръщане към българския фолклор и обичаи, това бранене на българското, може единствено да ме радва. И не на последно място, да не забравяме, че точно хубостта ще избави света. Заради това поддържам по всички вероятни за мен способи и състезанията за хубост, които се организират в Северозапада.
Какви бяха добивите в земеделието през 2020 година?
Годината беше доста друга. Добивите, даже в един единствен регион са доста разнородни – от доста високи, до извънредно ниски. И както споделя един емблематичен земеделец, доайенът на земеделието в окръга Боци Фучката: „ първите станаха последни, а последните станаха първи “. Толкова странна година беше. А когато го попитах: „ Боци, на какво се дължи това, кажи, като земеделец с опит, за какво по този начин се получи тази година? “, той сподели, че най-големият агроном е оня „ от горната страна “, т.е. Господ. Каза ми: „ Затова е по този начин,Стилияне, тъй като тази година пропуснахме да вървим на манастир и да даряваме пари за Бога. Затова кажи по кое време ще вървим на манастир. “ Истината е, че той е прав, всичко си зависи от оня „ от горната страна “. Божа работа си е. Всички земеделци, които бяха положили неимоверни старания, изкараха ниски добиви, а тези, които не бяха торили, не бяха добре обработили земите, не бяха положили кой знае какви старания, имаха по-добри резултати. Което е парадоксално и ни сподели, че би трябвало да сме богобоязливи и че „ този горе на небето” дефинира нещата, а не ние на земята. Колкото и пари да имаш, колкото и земеделска техника, не е ли с нас природата, сме изгубени. Това е бизнес под намерено небе. Годината е показателна и по тази причина би трябвало да почитаме Господ и природата.
Вие сте второ потомство фермер като и сега работите дружно с татко си. Какво ще ни споделите за Вашата взаимна работа?
Продължавам това, което татко ми сътвори. Подкрепата на татко ми е извънредно огромна, без нея не бих могъл да се оправя. И може би тук е добре да споделя за мястото и ролята на фамилията ми. Знам,че постоянно мога да разгадавам и на поддръжката на по-големия си брат, макар другите направления на бизнеса, който той ръководи. С татко ми работим в синхрон, „ разпределили сме си ролите” в дейностите и имаме цялостна симбиоза и съгласие. И в случай че би трябвало да дам съвет, напълно доброжелателно бих споделил да се вслушваме в препоръките на старите хора, тъй като те имат качество, което човек придобива с годините- мъдростта. Не инцидентно френската актриса Жана Моро е споделила, че „ старите хора са като музеи… тях ги посещават не поради фасадата, а поради съкровищата, които се пазят вътре”. Използвайте мъдростта и опита на по-големите, на родителите си, доверете им се, усъвършенствайте постигнатото и продължете започнатото. Сплотеното семейство и взаимната поддръжка е нещото, което води до триумфите, които реализираме.
Държавата съумява ли да подкрепи българското село и да задържи младежите в него?
Държавата не може да направи чудеса. В последните 10 години Търнава се промени. Изгради своя визия, запазвайки и обновявайки това, което е реализирано в годините преди. Подобрена е инфраструктурата, асфалтирани са улици, актуализирани са тротоари. С помощта на страната се ремонтира емблематичната за Търнава постройка на читалището. По разнообразни планове се внесоха усъвършенствания на църквата, построи се сцена навън. Трите парка по продължението на основната улица имат своята хубост и уникалност. Търнава е може би единственото село в Северозапада с работещи шест публични чешми. Все по-често си задавам въпроса какво вършим ние фермерите и по-успяващите за благоденствието на селото и за развиването на обществото в него, задоволително инициативни ли сме в поддръжка на локалната власт? Безспорно е,че главните проблеми би трябвало да бъдат решение на страната, само че и ние би трябвало да погледнем нагледно казано „ в нашия си двор”. За себе си съм избрал да бъда съпричастен към всичко, което се случва в Търнава, върша това, което ме удовлетворява и се гордея се, че тук е мястото, в което се усещам най-вече АЗ.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ