Петя Дубарова - по-близо до небето и дъжда
Стиховете й шептят със звуците на плискащи се талази, проскърцват като златисти песъчинки, стоплят, както топли юлското бургарско слънце. Тя ще си остане вечно млада. Петя. Петя Дубарова, която на 25 април щеше да навърши 53 години, само че в действителност... постоянно ще си остане на 17. Онази Петя, родена в фамилията на прогимназиална учителка по литература и занаятчия в бургаски цех, която в мислите на познатите и роднините си, в спомените на съучениците и учителите си, в прочетените и непрочетените редове от стихотворения и разкази постоянно ще си остане бяла и добра. Започва да написа стихове още в най-ранна детска възраст, като първите ѝ изявления са във вестниците „ Септемврийче ” и „ Народна юноша ”, в списанията „ Родна тирада ” и „ Младеж ”. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Учила е в британската езикова гимназия в Бургас, което е нейна фантазия – Петя споделя, че обожава британския език. Многократно изнася литературни четения на свои произведения пред съучениците си. Независимо от ранната популярност, която я дефинира като „ най-младата измежду огромните създатели на България ”, Дубарова остава лоялна и добра другарка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е извънредно общителна и лъчезарна и има доста другари, с които постоянно излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява дружно с връстниците си.
" Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла! "
Петя не обича да трансформира мястото си в класната стая. В V клас сяда на втория чин, в междинната редица и с това място постоянно я свързва нейната учителката по български език и литература – Марина Бахчеванова. Петя постоянно седяла с добра стойка - изправени плещи и вдигната глава със смолисточерна коса, вързана на опашка с огромна бяла панделка. Не обичала да подвига ръка, само че даже и когато изглеждала разсеяна, като че ли е единствено физически, само че не и духовно в час, отговаряла вярно и с мисъл на въпросите, и постоянно изразявала автентично, персонално отношение.
" Защото като палава минута,
ненадейно сграбчена от дълъг ден,
пребивавам аз – от никого нечута,
и цялото небе живее в мен. "
Първите стихове на Петя са посрещнати от близките с съмнение – смятали, че ги е писала не тя, а майка й. Не можели да повярват, че такова малко момиче може да написа толкоз прочувствено и проникновено. Всъщност това съмнение цялостен живот е тежало на Петя. Интересът на съучениците й към нейните стихотворения не я ласкаел. Напротив – намирала за натоварващо тяхното предпочитание всеки час да им чете по нещо ново. Сензитивността й е жива, трептяща, фина, настроена на доста честоти. Улавя всяка смяна, всяко въодушевление, всеки намек. Всички тези усеща преизпълват съзнанието й, само че Петя не обичала да споделя. А когато не намираш приближен човек, намираш приближен бял лист и писалка.
" … страданието ми носи благополучие. Как си представям страданието - неонова светлина, две неизмеримо красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква добрина, молба, самопризнание в тях. Тъжно единодушие, не примирие, а единодушие с към този момент изживяното! Аз съм виждала страданието. И по какъв начин съм го пожелавала единствено! " 7.09, петък, 1979 година (из дневника на Петя)
Христо Фотев споделя в свои мемоари, че през най-тежкия ноември през живота му, след няколко безсловесни сезона на обезсърчение от самия него, ненадейно му попаднала тетрадката на деветгодишната Петя, в която прочел 
към десетина нейни стиха. Най-силно усещане му направила фразата " О, пчела - огнено око си ти! ". Детското доверие в думите изпълнило душата му, усетил „ по какъв начин потрепера асфалтът - долу там - от скока на първите кокичета ”.
" ненадейно се ражда и потегля към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не нерешителен, сивоок, бледосинкав и спокоен,
а жив, шокиращ, безумен мой стих. "
Петя Дубарова обожава Антоан дьо Сент Егзюпери, и най-много “Малкият принц “. Обича и Флобер, само че единствено и само неговата книга – “Мадам Бовари “. Останалите отхвърля. Обожава лятото и морето. Топлото я кара да се усеща жива. Само за съпоставяне, сестра й Елица - през днешния ден уредничката в музея „ Петя Дубарова ” в Бургас, обича снега, студа и планината. И до през днешния ден тя прекарва зимите, без да пуска парно в дома си, и даже когато зъбите й тракат от мраз, тя просто се усеща добре. Но да се върнем в предишното и при Петя. Тя харесвала да гледа картини. Заставала пред тях и с часове ги съзерцавала, чувствала ги. Стиховете й шептят със звуците на плискащи се талази, проскърцват като златисти песъчинки, стоплят, както топли юлското бургарско слънце. Слънчевото момиче на българската умее да беседва с " разплаканите черупки " по плажа, с небето и дъжда, който милва стъклата на прозорците, със слънцето " с магия на златен шадраван ". Страхът да не се срути пиедесталът, на който са я издигали всички, мощната обич към живота и хората в него, взискателността на майка й, чувствителността на поета или...? Официалната версия за повода за самоубийството на Петя е счупена кръстачка в бирена фабрика, където е била на бригада. Обвиняват нея. Следват педагогичен съвет, на който се преглежда случая и намаленоповедение. Предсмъртното й писмо е комплицирано, скриващо, в същото време искрено и толкоз поетично, колкото всеки различен, написан от нея стих:
" ИЗМАМЕНА
МЛАДОСТ
ПРОШКА
СЪН
СПОМЕН
ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА
ТАЙНА "
За да избереш гибелта пред живота, сигурно демоните в теб или в хората към теб са били мощни и страшни. Може би през днешния ден, когато самоуверено можем да се опълчим на всичко, с което не сме съгласни, да излеем гнева си, да бъдем груби, вулгарни даже и въобще да не ни пука от това, сходно държание ни се коства като демонстрация на уязвимост. Но това време е друго. Онова време ни оставя прелестното творчество на Петя, която реши да бъде по-близо до небето и дъжда още на 17.
" Не с цел да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки ориси да играя,
а да гребете от мене и в никакъв случай
да не ме изгребете докрая! "
Инфо: www.ladyzone.bg
