Манол Глишев: Наистина ли Русия е виновна за всичко? Да. И за това си има причини. Но за кое „всичко“ гов...
„ Стига към този момент с тази Русия! “, възкликват явните и по-прикрити последователи на диктатурата, оправдавам се – на „ хубавичко ръка “. От скоро те се наместиха и като последователи на „ консерватизма “, само че разбиран като боязън и ненавист към дами, хомосексуални и етнически малцинства. Възклицанието на тези „ консерватори “ с генезис от комсомола постоянно следва като рефрен всяко изказване за съветско присъединяване в следващия скандал, измама или друго интензивно мероприятие из България, Европа, а и по-широк ареал. И на пръв взор това възклицание е целесъобразно. В последна сметка, просто не може една и съща страна постоянно да е в дъното на толкоз доста смущаващи истории. Нали по този начин – не може? Чисто логичен, в света на актуалните комплицирани и, искрено казано, грабителски интернационалните връзки няма по какъв начин една страна да отнесе отговорността за всяко зародило зло. Нали?
Дали?
Аргументацията на проруската страна в този спор постоянно се прикрива като обосновка на неутралните, на непредубедените. Това, несъмнено, е единствено тактика на малцинството и постоянно е просто инстикт, отработено отричане. Когато аргументът „ но не може да са са все едните “ бъде прибавен, то незабавно излиза наяве, че аргументиращият се към този момент въображаемо е разделил света на „ едните “ и „ другите “, т.е. той допуска спор и с това издава позициите си в него. Това е тъкмо като предизборния мотив „ но не може всички да са маскари “. Ами в случай че са? Така че този тип апел към доверието ви, а не към обстоятелствата е сигнал първи, че се канят да ви лъжат.
Стратегии на отрицанието
„ Другите “, които също би трябвало да бъдат упрекнати и към които тази тактика желае да отклони диалога, в никакъв случай не са диктаторски режими. Винаги са демокрации. Дали ще ги назовем представителни или демократични демокрации е без значение – само че против тях незабавно следва класическият уотабаутистки вид коментар: „ А те за какво бият черните? “ Започнали сте диалог с новината, че да вземем за пример съветски наемници са засечени за следващ път из Африка и че това става в съответен миг, когато вниманието на Европа би трябвало да бъде отклонено да вземем за пример от провалянето на експорт на украинско жито и риска от апетит в няколко страни или пък от отвличането на украински деца из окупираната част на Донбас – и незабавно ви отвръщат с: „ А вие знаете ли какъв брой неприятно се държат американците с политзатворници в Гуантанамо? “ И се пробват да ви завлекат принудително в това Гуантанамо, упрекват ви, че сте преднамерен и заплатен, единствено тъй като настойчиво държите да говорите за слона в стаята, а точно – за държанието на Русия. Ако сте пореден и останете в тематиката, ви афишират за „ фашист “. Тази дума към този момент изцяло се изтърка, изключително когато се появи в екзотичното, напряко неуместно комбиниране „ либералфашист “. Не се изследват действителните прояви на фашизация в обществото (като растящия шовинизъм, издевателството против критици, непрекъснатите неистини и несъгласия на управляващите, ограничението на свободи за елементарния жител, скачането на формалното говорене от сдържан към военизиран тон), а се лепят етикети наляво и надясно. Обратно, в случай че се съгласите да слушате безкрайни словоизлияния за Гуантанамо, геноцида над индианските нации от XIX в., злините на европейския колониализъм или заплахите от джендър-идеологията, то вие на часа ставате „ диалогичен “ и „ уравновесен “. Хвалят ви, че сте малоумен и заплеснат, тъй като сте се съгласили да се подмени тематиката.
Но да оставим вида аргументации и да приказваме всъщност за модерна Русия и нейното безапелационно интернационално наличие от разпадането на Източния блок до момента.
Войни, „ антитероризъм “ и замразени спорове... и войната в Украйна
Армено-азерската серия спорове, почнала още в 1988, още преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и продължаваща до през днешния ден. Войните в Грузия, плюс Абхазия, Алания и Южна Осетия, от 1992 до 1994. Молдовското Приднестровие, от 1992 до през днешния ден. Гражданска война в Таджикистан, от 1992 до 1997. Чечения, 1994-1996 и още веднъж 1999-2000. Руската поява на летището в Прищина, 1999. Грузия, 2008. Украински Крим и Донбас, от 2014 до през днешния ден. Сирия, от 2011 (по-открито от 2015) до през днешния ден. Гражданска война в Централноафриканската република от 2018 до през днешния ден. Гражданска война в Мали от 2021 до през днешния ден. Преврат в Нигер, 2023. Списъкът е повърхностен. Обърнете внимание какъв брой доста от тези войни забират като гнойни циреи и се влачат с години, дестабилизирайки света. В това отношение Руско-украинската война има действителен капацитет да подпали цялата планета, тъй като окуражава диктатори с сходно на Путиновото мислене да работят като съветския си сътрудник и с това да секат клона на световния мир, почти открит от 1945 година насам. Никоя друга районна война не е толкоз рискова за света като Руско-украинската. Това не е просто следващият спор някъде си.
Инак това е необятен ареал, включващ както периферията на Европа, по този начин и някогашните руски републики. Понякога двете множества съответстват. Отделна подгрупа в тези места, където постоянно се появяват съветски спецназове и/или наемници, са някогашни колонии на европейски страни – разрастващи се страни, поддържащи от време на време преференциални, а различен път сложни връзки с някогашните си метрополии. От всички тези места и войни с съветско съучастничество най-близки и най-опасни за нас са тлеещото молдовско Приднестровие, прищинският случай и (още веднъж) в този момент вилнеещата Руско-украинска война, която навлезе в изключително жестока фаза от 2022 насам. Но това не е всичко.
Опити за прелом
През 2016 година в Черна гора имаше опит за прелом и обвиняванията на Подгорица са за съветско поощрение към превратаджиите. През 2025-2017 серия митинги в изключително значимата за нас Северна Македония също косвено сочеха към дългата ръка на Русия.
Политически репресии и убийства
За политическите убийства и опити за убийства както на съветски опозиционери, по този начин и на неуместни за съветската страна чужденци (включително и българи) може да се написа дълго. Литвиненко, Политковская, Немцов и по знамение живият, само че затворен Навални са подобаващи образци за отношението на съветската страна към вътрешните критици на съветския режим. Тук е мястото да се спомене, че през 2023 журналистката Марина Овсянникова беше хвърлена в пандиза за над осем години – поради афиш „ Не на войната “, повдигнат по време на телевизионно предаване. През 2020 съветски съд осъди откривателя на Сталиновите закононарушения Юрий Дмитриев... по ненадейно скалъпено обвиняване в в полово принуждение. Отново през последната година дефинитивно беше неразрешен и съветският исторически фонд „ Мемориал “, основан от акад. Сахаров за проучването на закононарушенията на болшевишкия режим против съветския и останалите руски нации. Борбата на съветските управляващи против политическата независимост на словото и свободното определяне на историческата истина се върн към смразяващите, остарели руски практики на убийства, забрани и затвор за историци и публицисти.
Специално за България ще загатна няколко имена, като даже не ми се постанова да се връщам чак до съветско-българската орис на писателя-дисидент Георги Марков или до съветско-кюрдско-българския атентат против папа Йоан-Павел II. През 1992 при извънредно съмнителни условия, сякаш инцидентна злополука, умира депутатът от Съюз на демократичните сили Красимир Чернев – човек, който обществено приказва за извънредно зловредната и противозаконна интервенция на съветските упраляващи кръгове в българската енергетика. Неговата гибел е обвързвана с работата му и през днешния ден този човек е незаслужено пропуснат. Впрочем, единствено като скоба, гибелта на Чернев съответствува по осъществяване и по време с гибелта (пак в катастрофа) с на пръв взор несвързания народен представител от Движение за права и свободи Свилен Капсъзов – той умира в следствие от опита си да накара Движението за права и свободи да не извива ръцете на Съюз на демократичните сили, а да работи дружно с него за отдалечаването от посткомунистическите зависмости на България. Убиецът на Капсъзов, някогашният чиновник на Министерство на вътрешните работи Георги Едрев, е минал през руско-съветски вид подготовка за външноразузнавателни, в това число и диверсионни действия. Неслучайно Движение за права и свободи през идващите години редовно работи като пряк проводник на съветски ползи в България. Чернев и Капсъзов стават жертви освен на един и същи вид закононарушение, само че и на личната си мотивация да работят за българския народен интерес, което непосредствено значи – срещу запазването на съветското престъпно въздействие у нас. Колкото до „ инцидентните “ произшествия – те са единствено един от специалитетите на руските и съветските служби.
Още две от множеството жертви на атентати в България си коства да се упоменат най-малко като свързани с съветските ползи у нас – някогашният министър-председател Андрей Луканов (1996) и Алексей Петров-Трактора (2023). Върху тези две убийства може да се напишат независими проучвания.
Забравяме ли гърмежите на оръжейни хранилища – като най-малко Челопечене от 2008 и Карнобат от 2023? Собственикът Емилян Гебрев е приказвал и за закани за живота си. През 2014 и 2021 сходни гърмежи на оръжейни хранилища имаше и в Чехия, като там за жалост с изключение на съветска интервенция има и „ братска “ българска диря – какво да се прави, топлите връзки сред мощното проруско крило в нашите институции и проведена престъпност и техните остарели другари в Москва в никакъв случай не са спирали.
Най-сетне, последно, само че не по значение, журналистът Христо Грозев разкри елементи за несполучливо подготвян проруски прелом в самата България, също от 2016 година Не е загадка, че у нас има съветски затворен комплекс в Камчия, съветска въоръжена защита на пристанище Росенец, огромен брой неотдавна заселили се у нас съветски млади военни „ пенсионери “ и на всичко от горната страна – и проруска паравоенна организация под името БНО „ Шипка “. Това ни прави неповторимо нестабилна страна измежду всички държави-членки на НАТО. Вече за всички организации, партии, НПО-та и клубове на русофили, путинисти, „ православни “ от московски обряд, царебожници, „ патриоти “ на панславизма и други полуприкрити сталинисти би трябвало обособена публикация.
Разхищение на запаси: непринудено кръвопускане против авторитет
Най-успешните страни и общества в историята нормално са вътрешно устойчиви. Те имат национална база, от която да градят империите си. Това значи, че първо трябява задоволително огромен % от популацията да е обезпечено. Означава пари, промишленост, пътища, учебни заведения, лечебни заведения и вътрешен пазар. Включва и постоянни цивилен институции, които работят дружно и поотделно в границите на закона, като часовник. Това разрешава на съответната нация да се съвземе от вероятно проваляне и оптимално да оползотвори всеки триумф. Всичко това е изцяло подценено в Русия. И бива редовно подценявано. В Русия се разчита на естествени благосъстояния, които се продават, с цел да се финансират армията и полицията (както и олигархията), а не потребностите на популацията. Там не се влага в болшинството жители, а във вътрешни и външни политически механизми. Русия вложи и продължава да влага фантастични средства в пропаганда, агитация на няколко равнища, както и във външни планове като Брекзит, френския „ Национален фронт “, придвижването за каталонска самостоятелност и, несъмнено, сагата с президентския мандат на Доналд Тръмп. Тези неща към този момент дори не се крият и отхвърлят. Дори в България виждаме резултата от непрекъснатата съветска агитация и финансиране на проруски организации. Войните в Сирия и Африка също не са безвъзмездни. Вместо да вложи парите от гориво в личната си територия, Русия старателно изнася капиталите си, с цел да получи средносрочен пресиж и интернационално въздействие. В дълготраен проект това е тип самоизтребление, непрекъснато кръпускане. Един исполин на глинени крайници, една от време на време фалираща огромна страна с намаляващо мъжко население и без инфраструктура влага последните си с тъга изцедени пари във война, пропаганда и външнополитически задължения. В Русия обичат сами да се съпоставят с Византия, само че вместо да са Византия на Юстиниан, те реализират самообезкървяващата се империя на Мануил Комнин.
Палестина и Израел
Докато пиша тези редове, тече третият ден от невижданата офанзива на терористите от „ Хизбулла “ ( а към този момент и от „ Хамас “) против Израел. Октомври 2023 ще се запомни. Това към този момент не е просто серия терористични актове – това на процедура е война. За три дни жертвите са стотици и от ираелска, и от палестинска страна. Разбира се, жалкото е, че болшинството от починалите са елементарни цивилни. Наплашеният от тероризма Израел последователно се трансформира в нещо, което не трябваше да бъде – в травмирана нация, склонна към корупция и вътрешно сгъстяване. Винаги става по този начин, когато една външна заплаха продължи да съществува прекомерно дълго. Докато иранската поддръжка за „ Хизбулла “ и „ Хамас “ подсигурява продължение на жестокостите както в Израел, по този начин и в прилежащ Ливан, който е на процедура превзет от терористи и се е трансформирал в цел на израелски ответни удари. Добре, само че от кое място изолираният Иран има средствата за фиансиране на терористи? Отговорът още веднъж е... от Русия. В началото на новата фаза от войната срещуУкрайна през 2022 Руската федерация беше подложена на още по-тежки финансови наказания даже от Иран. Но Москва продължава да продава горива да вземем за пример на Китай и към момента изцежда по някой милион за въоръжение (специално за дронове „ Шахед “) къмТехеран. Оттук иранските управляващи не престават да могат да оказват помощ на най-фанатизираните детайли в Ливан, Газа и Западния бряг. Случайно ли първата офанзива на 7 октомври съответства със 71-я рожден ден на Путин? В предишното съветският деспот е получавал и други злокобни дарове за звоите годишнини – да вземем за пример новината за гибелта на Анна Политковская през 2006. Но отвън датата, Институтът за проучване на войната към този момент писа, че сегашните невероятни офанзиви против Израел са в интерес на Русия и ще бъдат употребявани от нея. Не бива да забравяме, че през десетилетията на Източния блок руска Москва поддържаше арабската идея срещу Израел (и оттова – необяснимата българско-арабска „ дружба “). Бившият румънски контраразузнавач Йон Пачепа (генерал от „ Секуритате “, избягал в Щатите, сходно на Юрий Безменов) загатва в книгата си „ Дезинформация “ от 2013, че зад произхода на актуалния ислямистки тероризъм стоят в това число и съществени руски ползи и средства. Тази част от историята нормално се пропуща в България, тъй като под съветско въздействие ние тук сме вторачени в концепцията, че през 80-те Америка е финансирала първите прояви на афганските борци срещу руското настъпление. Но до момента в който в продължение на десетилетия Москва стои твърдо зад арабско-иранските опити за заличаване на Израел, изказванията на Пачепа и на американския му съавтор Роналд Ридлак не могат да се подценен. А както към този момент припомнх, днешната власт ан Путин и ФСБ е органично продължение на властта на тогавашния Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Да, Русия има пръст в това число и в израелско-палестинския спор.
А за какво, въпреки всичко, другите бият черните?
Сигурен съм, че за всяка международна мощ могат да се намерят отвратителни обстоятелства. Нито една огромна страна не е станала такава с напълно хуманни средства.Проблемът с Русия е, че нейните дейности засягат нашата България директно – и то единствено внегативен проект. Русия изнася авторитаризъм, проведена престъпност, коруппция, шантажи, неустойчивост и принуждение. И го прави към нас, към наши ссъседи и към по-общо към личния ни район. Франция, Англия, Съединени американски щати и Германия също имат своите черни летописи. Разбира се, че ги имат. Но не насам. Не в този момент. Не в последните трийсет години. И не по този начин проведено като Руската федерация. Те дори се пробват да се развиват в посока повече права, повече независимост, повече толерантност. Дори може би прекаляват в тази посока – само че това е въпреки всичко някаква еволюция, освен това еволюция на демокрацията, а не стоене в тоталитаризма.
От позиция просто на реализма за България е без значение кой бие черните някъде на другия завършек на света. В наш справедлив интерес е да знаем кой го прави тук и в този момент. На две крачки от България или даже в самата България. Оставете приказките за тонове изнесена златна руда, кемтрейлс и други такива градски легенди с проруски агитационен темперамент. В последна сметка същинският златен запас на България е изнесен като боен трофей тъкмо към Москва. Но в случай че се концентрираме върху последните десетилетия, ние знаем кой бие не черните, а самите нас – в България и близките страни. Кой непрекъснато работи срещу действителното определяне на работещи институции, действителна парламентарна народна власт и частна благосъстоятелност, придобивана и запазвана по почтен, а не по мафиотски път. Отговорът е точно Русия.
Защо това е по този начин: съветските контузии
Да поговорим за съветската просвета. Но не за балет и художествена гимнастика, не за Толстой и Чехов, а за културата на всекидневието... и ръководството.
Днешната Руска федерация е образувана от Съветския съюз, а неговата история е травматична. Съюз на съветските социалистически републики поражда от болшевишката гражданска война и съветската революция в 1917-22. Той е основан в интервал на дълбока рецесия – непреодоляна загубав Руско-японската война от 1905, проваляне в Първата международна война, 1914-18, липса на самун, напряко апетит и непрекъсната, жестока, студена неправда, смазваща междинната класа. Самият нов, руски живот стартира и протича в изискванията ту на чистки, ту на боязън от тях. В непрекъсната конкуренция за обикновени артикули и улеснения, без умереното благополучие на консумеризма. Дори и болшевизмът не освобождава да вземем за пример селяните. Напротив, закрепостява ги назад – в държавно притежаваните колхози, без частни ниви и ферми, без даже селянинът, официално жител на Съюз на съветските социалистически републики, а не гражданин да има паспорт.
Да прибавим Съветско-полската война от 1920, съветско-финландската от 1939, шокиращото немско изменничество към пакта Молотов-Рибентроп от 22 юни 1941 и руската защита, прераснала в победа през Втората международна от 1941 до 1945. 14% % от руското население умира. Десетки милиони минават през окупация и спомагателна бедност. Никога не трябва да забравяме двойната украинско-руска контузия на Гладомора и тайнат, вътрешносъветска революция от 1945-1956, когато Съюз на съветските социалистически републики трудно доразчиства локалните, етнически, постнацистки остатъци от въоръжени съпротиви. През цялото време преди, по време на и след така наречен Отечествена война на власт в Москва е Сталин – човек, невъзмутимо разместващ и заповядващ изтезанията на хиляди, дори милиони хора. Индивидът губи всякакво значение. Целият ХХ в. е дълбока контузия за съветския етнос, както и за всички останали нации първо в империята, а след това и в Съюз на съветските социалистически републики. През руския интервал обичайна вяра и връзки на популацията са преследвани и подменяни с нов вид, болшевишки, руски, още веднъж травматични връзки. Съюз на съветските социалистически републики също така се заема с експорт на гражданска война, който се оказва от време на време сполучлив, само че се проваля съдбовно в Афганистан и това води до окончателния банкрут на руската система през 1989-1991. Афганистан постоянно е бил гробница на империи и руската не е изключение.
Материалният живот постоянно е неосигурен. Дори богатите не знаят по кое време на вратата им ще почука КГБ/ФСБ. За всички останали - жилищна рецесия, безпорядък в доставките на хранителни артикули, съвсем цялостна липса на пътища и генерално ужасяващи лечебни заведения. Това е ежедневие за милиони руснаци. Към това – непрекъснато пропагандирана от страната, невротична концепция за задача, великолепие и разделяне на света на „ свои “ и „ врагове “. Внезапно (и неискрено) завръщане към православието, само че в националистическа версия. Абсурдна примес от поклонение по едно и също време към Николай II и Сталин. Едва глътка въздух и независимост на мисълта през 90-те, само че съпроводена с установявяне на незаконни ползи – и в днешни дни още веднъж цензура.
При това КГБ/ФСБ действително в никакъв случай не са губили властта. А те имат лична вътрешноведомствена просвета, която е образувана в Студената война. Те подозират всички във всичко, на което сами са способни. Безменов, Литвиненко, Суворов (Резун) и Митрохин са говорили и писали доста за това. Тази вътрешноведомствена просвета на атентати, недоверчивост и безсърдечност ръководи население с към този момент описаната втора, поданическа просвета на боязън, недостиг и злоба.
След всичко това – каква да бъде съветската страна и нация? Тя няма по какъв начин да е общество на емпатията, търпимостта, правилното отношение и законността. Тези хора всеобщо не умеят да живеят в мир, тъй като мирът допуска грижа за основаването на разцвет и вдишване на ориста в личните ръце на жителите. Впрочем, този съдбовен модел за съжжаление сполучливо е насаден от комунистическия режим и у българите. На собствен ред ръководещите в Русия са самоподновяваща се каста служители на реда и техни престъпни протежета, построила устойчива логика на психиката на спор със света, асиметрична експанзия и система от спорни, преднамерено объркващи пропагандни мрежи. Руската агитация няма логичност за консуматора, тя разчита на чисто прочувствените му реакции. Логиката е единствено за производителите на пропагандата. Това е приключена антиутопия, смразяваща подигравка на Третия райх. Включително част от посланията на днешната Руската федерация са намерено заети от пропагандната машина на Йозеф Гьобелс – като фамозното послание към дамите: деца-кухня-църква.
Ето за какво Русия не съумя да резервира скъпото от 90-те, а отхвърляйки го, отхвърли и самата концепция за независимост. Желаейки илюзията за ред, предлагана от диктатурата и поддържайки на власт остарели, поздозрителни ченгета, Руската федерация си резервира плацдармове из Източна Европа и Кавказ (Кьонигсберг, Приднестровието, Южна Осетия). Първоначално внимателно, а от 2004 насам все по-видимо Русия вървеше по пътя на повторното революционизиране на личното общество, на подготовка за нова Студена война. Но и на нова гореща, както демонстрират серията намеси на съветските спецназове и наемници в Африка и Сирия. Насилственото, осакатяващо въздържане на Грузия (2008) и изключително на Украйна (2014) от присъединение към Европейски Съюз е единствено върхът на айсберга в една политика, която целеустремено беше тръгнала към възобновяване на остарелия спор Изток.-Запад. На този декор приказките за превантивна „ самоотбрана “ от разширението на НАТО единствено прикриват флагрантното нарушаване на интернационалното право. За разлика от Русия, европейските страни очевидно са се отказали от войната като законно средство за радрешаване на разногласия. Докато заради контузиите си и заради възвеличаването на войната Русия в това отношение си остава в ХХ в.
Изводът?
Да, за всичко е отговорна Русия. Знам какъв брой зле звучи това, само че изводът е неминуем. Разбира се, Русия и въобще никоя страна не е отговорна за естествените бедствия като чумата, земетресенията и цунамитата (забравете нелепостите за HAARP). Но диктатурите като предписание не са настроени към спокойно вътрешно развиване, нито даже към съдействие в експанзията си. Много диктатури стартират с интерес и грижа за националния капитал, само че в никакъв случай не стопират там. В Русия даже и тази първична грижа я няма. Тя изнася към България и света следните екпортни артикули: война, неистина и корупция.
Манол Глишев
за ФрогНюз
Дали?
Аргументацията на проруската страна в този спор постоянно се прикрива като обосновка на неутралните, на непредубедените. Това, несъмнено, е единствено тактика на малцинството и постоянно е просто инстикт, отработено отричане. Когато аргументът „ но не може да са са все едните “ бъде прибавен, то незабавно излиза наяве, че аргументиращият се към този момент въображаемо е разделил света на „ едните “ и „ другите “, т.е. той допуска спор и с това издава позициите си в него. Това е тъкмо като предизборния мотив „ но не може всички да са маскари “. Ами в случай че са? Така че този тип апел към доверието ви, а не към обстоятелствата е сигнал първи, че се канят да ви лъжат.
Стратегии на отрицанието
„ Другите “, които също би трябвало да бъдат упрекнати и към които тази тактика желае да отклони диалога, в никакъв случай не са диктаторски режими. Винаги са демокрации. Дали ще ги назовем представителни или демократични демокрации е без значение – само че против тях незабавно следва класическият уотабаутистки вид коментар: „ А те за какво бият черните? “ Започнали сте диалог с новината, че да вземем за пример съветски наемници са засечени за следващ път из Африка и че това става в съответен миг, когато вниманието на Европа би трябвало да бъде отклонено да вземем за пример от провалянето на експорт на украинско жито и риска от апетит в няколко страни или пък от отвличането на украински деца из окупираната част на Донбас – и незабавно ви отвръщат с: „ А вие знаете ли какъв брой неприятно се държат американците с политзатворници в Гуантанамо? “ И се пробват да ви завлекат принудително в това Гуантанамо, упрекват ви, че сте преднамерен и заплатен, единствено тъй като настойчиво държите да говорите за слона в стаята, а точно – за държанието на Русия. Ако сте пореден и останете в тематиката, ви афишират за „ фашист “. Тази дума към този момент изцяло се изтърка, изключително когато се появи в екзотичното, напряко неуместно комбиниране „ либералфашист “. Не се изследват действителните прояви на фашизация в обществото (като растящия шовинизъм, издевателството против критици, непрекъснатите неистини и несъгласия на управляващите, ограничението на свободи за елементарния жител, скачането на формалното говорене от сдържан към военизиран тон), а се лепят етикети наляво и надясно. Обратно, в случай че се съгласите да слушате безкрайни словоизлияния за Гуантанамо, геноцида над индианските нации от XIX в., злините на европейския колониализъм или заплахите от джендър-идеологията, то вие на часа ставате „ диалогичен “ и „ уравновесен “. Хвалят ви, че сте малоумен и заплеснат, тъй като сте се съгласили да се подмени тематиката.
Но да оставим вида аргументации и да приказваме всъщност за модерна Русия и нейното безапелационно интернационално наличие от разпадането на Източния блок до момента.
Войни, „ антитероризъм “ и замразени спорове... и войната в Украйна
Армено-азерската серия спорове, почнала още в 1988, още преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и продължаваща до през днешния ден. Войните в Грузия, плюс Абхазия, Алания и Южна Осетия, от 1992 до 1994. Молдовското Приднестровие, от 1992 до през днешния ден. Гражданска война в Таджикистан, от 1992 до 1997. Чечения, 1994-1996 и още веднъж 1999-2000. Руската поява на летището в Прищина, 1999. Грузия, 2008. Украински Крим и Донбас, от 2014 до през днешния ден. Сирия, от 2011 (по-открито от 2015) до през днешния ден. Гражданска война в Централноафриканската република от 2018 до през днешния ден. Гражданска война в Мали от 2021 до през днешния ден. Преврат в Нигер, 2023. Списъкът е повърхностен. Обърнете внимание какъв брой доста от тези войни забират като гнойни циреи и се влачат с години, дестабилизирайки света. В това отношение Руско-украинската война има действителен капацитет да подпали цялата планета, тъй като окуражава диктатори с сходно на Путиновото мислене да работят като съветския си сътрудник и с това да секат клона на световния мир, почти открит от 1945 година насам. Никоя друга районна война не е толкоз рискова за света като Руско-украинската. Това не е просто следващият спор някъде си.
Инак това е необятен ареал, включващ както периферията на Европа, по този начин и някогашните руски републики. Понякога двете множества съответстват. Отделна подгрупа в тези места, където постоянно се появяват съветски спецназове и/или наемници, са някогашни колонии на европейски страни – разрастващи се страни, поддържащи от време на време преференциални, а различен път сложни връзки с някогашните си метрополии. От всички тези места и войни с съветско съучастничество най-близки и най-опасни за нас са тлеещото молдовско Приднестровие, прищинският случай и (още веднъж) в този момент вилнеещата Руско-украинска война, която навлезе в изключително жестока фаза от 2022 насам. Но това не е всичко.
Опити за прелом
През 2016 година в Черна гора имаше опит за прелом и обвиняванията на Подгорица са за съветско поощрение към превратаджиите. През 2025-2017 серия митинги в изключително значимата за нас Северна Македония също косвено сочеха към дългата ръка на Русия.
Политически репресии и убийства
За политическите убийства и опити за убийства както на съветски опозиционери, по този начин и на неуместни за съветската страна чужденци (включително и българи) може да се написа дълго. Литвиненко, Политковская, Немцов и по знамение живият, само че затворен Навални са подобаващи образци за отношението на съветската страна към вътрешните критици на съветския режим. Тук е мястото да се спомене, че през 2023 журналистката Марина Овсянникова беше хвърлена в пандиза за над осем години – поради афиш „ Не на войната “, повдигнат по време на телевизионно предаване. През 2020 съветски съд осъди откривателя на Сталиновите закононарушения Юрий Дмитриев... по ненадейно скалъпено обвиняване в в полово принуждение. Отново през последната година дефинитивно беше неразрешен и съветският исторически фонд „ Мемориал “, основан от акад. Сахаров за проучването на закононарушенията на болшевишкия режим против съветския и останалите руски нации. Борбата на съветските управляващи против политическата независимост на словото и свободното определяне на историческата истина се върн към смразяващите, остарели руски практики на убийства, забрани и затвор за историци и публицисти.
Специално за България ще загатна няколко имена, като даже не ми се постанова да се връщам чак до съветско-българската орис на писателя-дисидент Георги Марков или до съветско-кюрдско-българския атентат против папа Йоан-Павел II. През 1992 при извънредно съмнителни условия, сякаш инцидентна злополука, умира депутатът от Съюз на демократичните сили Красимир Чернев – човек, който обществено приказва за извънредно зловредната и противозаконна интервенция на съветските упраляващи кръгове в българската енергетика. Неговата гибел е обвързвана с работата му и през днешния ден този човек е незаслужено пропуснат. Впрочем, единствено като скоба, гибелта на Чернев съответствува по осъществяване и по време с гибелта (пак в катастрофа) с на пръв взор несвързания народен представител от Движение за права и свободи Свилен Капсъзов – той умира в следствие от опита си да накара Движението за права и свободи да не извива ръцете на Съюз на демократичните сили, а да работи дружно с него за отдалечаването от посткомунистическите зависмости на България. Убиецът на Капсъзов, някогашният чиновник на Министерство на вътрешните работи Георги Едрев, е минал през руско-съветски вид подготовка за външноразузнавателни, в това число и диверсионни действия. Неслучайно Движение за права и свободи през идващите години редовно работи като пряк проводник на съветски ползи в България. Чернев и Капсъзов стават жертви освен на един и същи вид закононарушение, само че и на личната си мотивация да работят за българския народен интерес, което непосредствено значи – срещу запазването на съветското престъпно въздействие у нас. Колкото до „ инцидентните “ произшествия – те са единствено един от специалитетите на руските и съветските служби.
Още две от множеството жертви на атентати в България си коства да се упоменат най-малко като свързани с съветските ползи у нас – някогашният министър-председател Андрей Луканов (1996) и Алексей Петров-Трактора (2023). Върху тези две убийства може да се напишат независими проучвания.
Забравяме ли гърмежите на оръжейни хранилища – като най-малко Челопечене от 2008 и Карнобат от 2023? Собственикът Емилян Гебрев е приказвал и за закани за живота си. През 2014 и 2021 сходни гърмежи на оръжейни хранилища имаше и в Чехия, като там за жалост с изключение на съветска интервенция има и „ братска “ българска диря – какво да се прави, топлите връзки сред мощното проруско крило в нашите институции и проведена престъпност и техните остарели другари в Москва в никакъв случай не са спирали.
Най-сетне, последно, само че не по значение, журналистът Христо Грозев разкри елементи за несполучливо подготвян проруски прелом в самата България, също от 2016 година Не е загадка, че у нас има съветски затворен комплекс в Камчия, съветска въоръжена защита на пристанище Росенец, огромен брой неотдавна заселили се у нас съветски млади военни „ пенсионери “ и на всичко от горната страна – и проруска паравоенна организация под името БНО „ Шипка “. Това ни прави неповторимо нестабилна страна измежду всички държави-членки на НАТО. Вече за всички организации, партии, НПО-та и клубове на русофили, путинисти, „ православни “ от московски обряд, царебожници, „ патриоти “ на панславизма и други полуприкрити сталинисти би трябвало обособена публикация.
Разхищение на запаси: непринудено кръвопускане против авторитет
Най-успешните страни и общества в историята нормално са вътрешно устойчиви. Те имат национална база, от която да градят империите си. Това значи, че първо трябява задоволително огромен % от популацията да е обезпечено. Означава пари, промишленост, пътища, учебни заведения, лечебни заведения и вътрешен пазар. Включва и постоянни цивилен институции, които работят дружно и поотделно в границите на закона, като часовник. Това разрешава на съответната нация да се съвземе от вероятно проваляне и оптимално да оползотвори всеки триумф. Всичко това е изцяло подценено в Русия. И бива редовно подценявано. В Русия се разчита на естествени благосъстояния, които се продават, с цел да се финансират армията и полицията (както и олигархията), а не потребностите на популацията. Там не се влага в болшинството жители, а във вътрешни и външни политически механизми. Русия вложи и продължава да влага фантастични средства в пропаганда, агитация на няколко равнища, както и във външни планове като Брекзит, френския „ Национален фронт “, придвижването за каталонска самостоятелност и, несъмнено, сагата с президентския мандат на Доналд Тръмп. Тези неща към този момент дори не се крият и отхвърлят. Дори в България виждаме резултата от непрекъснатата съветска агитация и финансиране на проруски организации. Войните в Сирия и Африка също не са безвъзмездни. Вместо да вложи парите от гориво в личната си територия, Русия старателно изнася капиталите си, с цел да получи средносрочен пресиж и интернационално въздействие. В дълготраен проект това е тип самоизтребление, непрекъснато кръпускане. Един исполин на глинени крайници, една от време на време фалираща огромна страна с намаляващо мъжко население и без инфраструктура влага последните си с тъга изцедени пари във война, пропаганда и външнополитически задължения. В Русия обичат сами да се съпоставят с Византия, само че вместо да са Византия на Юстиниан, те реализират самообезкървяващата се империя на Мануил Комнин.
Палестина и Израел
Докато пиша тези редове, тече третият ден от невижданата офанзива на терористите от „ Хизбулла “ ( а към този момент и от „ Хамас “) против Израел. Октомври 2023 ще се запомни. Това към този момент не е просто серия терористични актове – това на процедура е война. За три дни жертвите са стотици и от ираелска, и от палестинска страна. Разбира се, жалкото е, че болшинството от починалите са елементарни цивилни. Наплашеният от тероризма Израел последователно се трансформира в нещо, което не трябваше да бъде – в травмирана нация, склонна към корупция и вътрешно сгъстяване. Винаги става по този начин, когато една външна заплаха продължи да съществува прекомерно дълго. Докато иранската поддръжка за „ Хизбулла “ и „ Хамас “ подсигурява продължение на жестокостите както в Израел, по този начин и в прилежащ Ливан, който е на процедура превзет от терористи и се е трансформирал в цел на израелски ответни удари. Добре, само че от кое място изолираният Иран има средствата за фиансиране на терористи? Отговорът още веднъж е... от Русия. В началото на новата фаза от войната срещуУкрайна през 2022 Руската федерация беше подложена на още по-тежки финансови наказания даже от Иран. Но Москва продължава да продава горива да вземем за пример на Китай и към момента изцежда по някой милион за въоръжение (специално за дронове „ Шахед “) къмТехеран. Оттук иранските управляващи не престават да могат да оказват помощ на най-фанатизираните детайли в Ливан, Газа и Западния бряг. Случайно ли първата офанзива на 7 октомври съответства със 71-я рожден ден на Путин? В предишното съветският деспот е получавал и други злокобни дарове за звоите годишнини – да вземем за пример новината за гибелта на Анна Политковская през 2006. Но отвън датата, Институтът за проучване на войната към този момент писа, че сегашните невероятни офанзиви против Израел са в интерес на Русия и ще бъдат употребявани от нея. Не бива да забравяме, че през десетилетията на Източния блок руска Москва поддържаше арабската идея срещу Израел (и оттова – необяснимата българско-арабска „ дружба “). Бившият румънски контраразузнавач Йон Пачепа (генерал от „ Секуритате “, избягал в Щатите, сходно на Юрий Безменов) загатва в книгата си „ Дезинформация “ от 2013, че зад произхода на актуалния ислямистки тероризъм стоят в това число и съществени руски ползи и средства. Тази част от историята нормално се пропуща в България, тъй като под съветско въздействие ние тук сме вторачени в концепцията, че през 80-те Америка е финансирала първите прояви на афганските борци срещу руското настъпление. Но до момента в който в продължение на десетилетия Москва стои твърдо зад арабско-иранските опити за заличаване на Израел, изказванията на Пачепа и на американския му съавтор Роналд Ридлак не могат да се подценен. А както към този момент припомнх, днешната власт ан Путин и ФСБ е органично продължение на властта на тогавашния Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Да, Русия има пръст в това число и в израелско-палестинския спор.
А за какво, въпреки всичко, другите бият черните?
Сигурен съм, че за всяка международна мощ могат да се намерят отвратителни обстоятелства. Нито една огромна страна не е станала такава с напълно хуманни средства.Проблемът с Русия е, че нейните дейности засягат нашата България директно – и то единствено внегативен проект. Русия изнася авторитаризъм, проведена престъпност, коруппция, шантажи, неустойчивост и принуждение. И го прави към нас, към наши ссъседи и към по-общо към личния ни район. Франция, Англия, Съединени американски щати и Германия също имат своите черни летописи. Разбира се, че ги имат. Но не насам. Не в този момент. Не в последните трийсет години. И не по този начин проведено като Руската федерация. Те дори се пробват да се развиват в посока повече права, повече независимост, повече толерантност. Дори може би прекаляват в тази посока – само че това е въпреки всичко някаква еволюция, освен това еволюция на демокрацията, а не стоене в тоталитаризма.
От позиция просто на реализма за България е без значение кой бие черните някъде на другия завършек на света. В наш справедлив интерес е да знаем кой го прави тук и в този момент. На две крачки от България или даже в самата България. Оставете приказките за тонове изнесена златна руда, кемтрейлс и други такива градски легенди с проруски агитационен темперамент. В последна сметка същинският златен запас на България е изнесен като боен трофей тъкмо към Москва. Но в случай че се концентрираме върху последните десетилетия, ние знаем кой бие не черните, а самите нас – в България и близките страни. Кой непрекъснато работи срещу действителното определяне на работещи институции, действителна парламентарна народна власт и частна благосъстоятелност, придобивана и запазвана по почтен, а не по мафиотски път. Отговорът е точно Русия.
Защо това е по този начин: съветските контузии
Да поговорим за съветската просвета. Но не за балет и художествена гимнастика, не за Толстой и Чехов, а за културата на всекидневието... и ръководството.
Днешната Руска федерация е образувана от Съветския съюз, а неговата история е травматична. Съюз на съветските социалистически републики поражда от болшевишката гражданска война и съветската революция в 1917-22. Той е основан в интервал на дълбока рецесия – непреодоляна загубав Руско-японската война от 1905, проваляне в Първата международна война, 1914-18, липса на самун, напряко апетит и непрекъсната, жестока, студена неправда, смазваща междинната класа. Самият нов, руски живот стартира и протича в изискванията ту на чистки, ту на боязън от тях. В непрекъсната конкуренция за обикновени артикули и улеснения, без умереното благополучие на консумеризма. Дори и болшевизмът не освобождава да вземем за пример селяните. Напротив, закрепостява ги назад – в държавно притежаваните колхози, без частни ниви и ферми, без даже селянинът, официално жител на Съюз на съветските социалистически републики, а не гражданин да има паспорт.
Да прибавим Съветско-полската война от 1920, съветско-финландската от 1939, шокиращото немско изменничество към пакта Молотов-Рибентроп от 22 юни 1941 и руската защита, прераснала в победа през Втората международна от 1941 до 1945. 14% % от руското население умира. Десетки милиони минават през окупация и спомагателна бедност. Никога не трябва да забравяме двойната украинско-руска контузия на Гладомора и тайнат, вътрешносъветска революция от 1945-1956, когато Съюз на съветските социалистически републики трудно доразчиства локалните, етнически, постнацистки остатъци от въоръжени съпротиви. През цялото време преди, по време на и след така наречен Отечествена война на власт в Москва е Сталин – човек, невъзмутимо разместващ и заповядващ изтезанията на хиляди, дори милиони хора. Индивидът губи всякакво значение. Целият ХХ в. е дълбока контузия за съветския етнос, както и за всички останали нации първо в империята, а след това и в Съюз на съветските социалистически републики. През руския интервал обичайна вяра и връзки на популацията са преследвани и подменяни с нов вид, болшевишки, руски, още веднъж травматични връзки. Съюз на съветските социалистически републики също така се заема с експорт на гражданска война, който се оказва от време на време сполучлив, само че се проваля съдбовно в Афганистан и това води до окончателния банкрут на руската система през 1989-1991. Афганистан постоянно е бил гробница на империи и руската не е изключение.
Материалният живот постоянно е неосигурен. Дори богатите не знаят по кое време на вратата им ще почука КГБ/ФСБ. За всички останали - жилищна рецесия, безпорядък в доставките на хранителни артикули, съвсем цялостна липса на пътища и генерално ужасяващи лечебни заведения. Това е ежедневие за милиони руснаци. Към това – непрекъснато пропагандирана от страната, невротична концепция за задача, великолепие и разделяне на света на „ свои “ и „ врагове “. Внезапно (и неискрено) завръщане към православието, само че в националистическа версия. Абсурдна примес от поклонение по едно и също време към Николай II и Сталин. Едва глътка въздух и независимост на мисълта през 90-те, само че съпроводена с установявяне на незаконни ползи – и в днешни дни още веднъж цензура.
При това КГБ/ФСБ действително в никакъв случай не са губили властта. А те имат лична вътрешноведомствена просвета, която е образувана в Студената война. Те подозират всички във всичко, на което сами са способни. Безменов, Литвиненко, Суворов (Резун) и Митрохин са говорили и писали доста за това. Тази вътрешноведомствена просвета на атентати, недоверчивост и безсърдечност ръководи население с към този момент описаната втора, поданическа просвета на боязън, недостиг и злоба.
След всичко това – каква да бъде съветската страна и нация? Тя няма по какъв начин да е общество на емпатията, търпимостта, правилното отношение и законността. Тези хора всеобщо не умеят да живеят в мир, тъй като мирът допуска грижа за основаването на разцвет и вдишване на ориста в личните ръце на жителите. Впрочем, този съдбовен модел за съжжаление сполучливо е насаден от комунистическия режим и у българите. На собствен ред ръководещите в Русия са самоподновяваща се каста служители на реда и техни престъпни протежета, построила устойчива логика на психиката на спор със света, асиметрична експанзия и система от спорни, преднамерено объркващи пропагандни мрежи. Руската агитация няма логичност за консуматора, тя разчита на чисто прочувствените му реакции. Логиката е единствено за производителите на пропагандата. Това е приключена антиутопия, смразяваща подигравка на Третия райх. Включително част от посланията на днешната Руската федерация са намерено заети от пропагандната машина на Йозеф Гьобелс – като фамозното послание към дамите: деца-кухня-църква.
Ето за какво Русия не съумя да резервира скъпото от 90-те, а отхвърляйки го, отхвърли и самата концепция за независимост. Желаейки илюзията за ред, предлагана от диктатурата и поддържайки на власт остарели, поздозрителни ченгета, Руската федерация си резервира плацдармове из Източна Европа и Кавказ (Кьонигсберг, Приднестровието, Южна Осетия). Първоначално внимателно, а от 2004 насам все по-видимо Русия вървеше по пътя на повторното революционизиране на личното общество, на подготовка за нова Студена война. Но и на нова гореща, както демонстрират серията намеси на съветските спецназове и наемници в Африка и Сирия. Насилственото, осакатяващо въздържане на Грузия (2008) и изключително на Украйна (2014) от присъединение към Европейски Съюз е единствено върхът на айсберга в една политика, която целеустремено беше тръгнала към възобновяване на остарелия спор Изток.-Запад. На този декор приказките за превантивна „ самоотбрана “ от разширението на НАТО единствено прикриват флагрантното нарушаване на интернационалното право. За разлика от Русия, европейските страни очевидно са се отказали от войната като законно средство за радрешаване на разногласия. Докато заради контузиите си и заради възвеличаването на войната Русия в това отношение си остава в ХХ в.
Изводът?
Да, за всичко е отговорна Русия. Знам какъв брой зле звучи това, само че изводът е неминуем. Разбира се, Русия и въобще никоя страна не е отговорна за естествените бедствия като чумата, земетресенията и цунамитата (забравете нелепостите за HAARP). Но диктатурите като предписание не са настроени към спокойно вътрешно развиване, нито даже към съдействие в експанзията си. Много диктатури стартират с интерес и грижа за националния капитал, само че в никакъв случай не стопират там. В Русия даже и тази първична грижа я няма. Тя изнася към България и света следните екпортни артикули: война, неистина и корупция.
Манол Глишев
за ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ