Стига шуробаджанащина Това не беше шамар, а потапяне Всички сме

Стига шуробаджанащина

Това не беше пестник, а потапяне

Всички сме отговорни - от президента до последния човек

Трябва да се съберем и да си ударим по един пестник

Само Алекс Николов и Алекс Грозданов заслужават положителни думи

Легендата на българския волейбол Борислав Кьосев разяснява доста сериозно, напряко остро представянето на националния тим на международното състезание в Полша и Словения. България записа три загуби в предварителната група, като изключително мъчителна беше тази от абсолютния новобранец Мексико (2:3). Другите две бяха от домакина Полша и Съединени американски щати (с по 0:3).

„ Може доста да се приказва за играта и представянето ни. По-ниско от това не може да се падне. Трябва да се създадат доста дълбоки заключения – за играта, за подготовката, за мотивацията... Аз по-голяма мотивация от това да играеш на международно състезание не виждам. Трябва всички да се замислим какво вършим с българския волейбол, чийто престиж беше съществено накърнен. Звънят ми хора и ме питат какво става. Това не е пестник, а напряко потапяне. Ако в този момент подминем нещата с лека ръка, ще затънем още повече. Трябва всеки поотделно да се проучва като игра и подготовка, схемите на игра. Виждаме по какъв начин играят останалите тимове, даже така наречен дребни. Нашата игра е като на занимателен каданс. Като виждам какъв брой бързо се движат другите тимове, имам чувството, че превъртам кино лентата с отдалеченото. Във всички детайли сме мудни. Самите състезатели не гледат ли телевизия, не се ли виждат в профил. Стига оправдания с младостта. Това не е недостатък. Виждаме по какъв начин Алекс Николов демонстрира, че желае да се развива. Индивидуално мога да дам единствено две позитивни оценки на играчите – едната е за Алекс Николов, а другата – на Алекс Грозданов. И двамата имат голям капацитет и вярна конфигурация да играят волейбол.

Нашето либеро (б.р. Владислав Иванов) е единственото в света, което като пристигна топката при него, пада по тил. Такова знамение в никакъв случай и на никое място не съм виждал.

Във волейбола в никакъв случай не се пада по тил. Представянето ни на международното ненапълно можеше да се чака на фона на резултатите ни през лятото. Не си припомням по кое време беше последната ни победа. Тези контроли с Канада не ги броя, тъй като ги победихме инцидентно в другарски срещи. Няма почтени за случилото се. Като се почне от ръководителя на федерацията и стигнем до най-долу – всички сме отговорни. Само мислим по какъв начин да излезем за чиния фасул в чужбина, а на огромно състезание всеки се скатава и не желае да играе. Трябва да има санкции. Както споделих – само двама демонстрират предпочитание и развиване, при останалите е единствено оттегляне. Мартин Атанасов, либерото, да не изреждам... Какво да кажа за сервисите? Та ние механически не сме грамотни. Стоим все едно за първи път влизаме в залата.

Как ще ни победи Мексико?

Не го разбирам и възприемам. Имаме искания, а на игрището сме надалеч от междинното равнище на волейбола. За моето и идващото потомство след нас самата мисъл да загубим от тим като Мексико е била неуместна. Слагаха ни на амбразурата и ни застрелваха. Тук става въпрос за отношението към волейбола.

Ако искаш да бъдеш почитан – би трябвало да побеждаваш.

Мъчно ми е, съсипваме един спорт, който е градил име с медали и оценки. Не може шуробаджанащина, не може с другарски връзки... Сега на дневен ред е да се съберем всички и да си ударим по един пестник, с цел да се опомним. Не знам по кое време ще се съберем на този диалог, само че той е неминуем “, разяснява Кьосев пред „ Мач Телеграф “.