Франсис Фукуяма: Бъдещето на американската мощ
Статия на известния американски социолог и политолог, старши теоретичен помощник в Центъра по народна власт, развиване и господство на закона в Станфорд за The Economist
Ужасяващите облици на обезверени афганистанци, които се пробват да се измъкнат от Кабул предходната седмица след разпадането на държавното управление, подкрепяно от Съединени американски щати, се трансфораха в огромно събитие в международната история, защото Америка обърна тил на света. Истината е, че краят на американската епоха пристигна доста по-рано. Дългосрочните източници на американска уязвимост и крах са повече вътрешни, в сравнение с интернационалните. Страната ще остане огромна мощ в продължение на дълги години, само че какъв брой авторитетна ще бъде зависи от способността ѝ да взема решение вътрешните си проблеми, а не от външната ѝ политика.
Пикът на американската надмощие продължи по-малко от 20 години - от рухването на Берлинската стена през 1989 година до към финансовата рецесия през 2007-2009 година Страната доминираше в доста области тогава - военна, икономическа, политическа и културна. Разцветът на американското надменност беше нахлуването в Ирак през 2003 година, когато се надяваше да може да промени освен Афганистан (превзет две години по-рано) и Ирак, само че и целия Близък изток.
Страната надцени успеваемостта на военната мощност в налагането на фундаментални политически промени, макар че подцени въздействието на своя стопански модел на свободния пазар върху световните финанси. Десетилетието приключи със затъването на войските на Съединени американски щати в две войни против бунтовниците и интернационална финансова рецесия, която акцентира голямото неравноправие, резултат на глобализацията, ръководена от Америка.
Степента на еднополюсно превъзходство от този интервал е относително рядко срещана в международната история и светът се връща към по-нормално положение - многополюсен, като Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове получават власт по отношение на Америка. Крайният резултат на протичащото се в Афганистан върху геополитиката евентуално ще бъде дребен. Америка претърпя по-ранно унизително проваляне, когато се изтегли от Виетнам през 1975 година, само че бързо възвърна своето владичество в границите на малко повече от десетилетие и през днешния ден работи с Виетнам, с цел да ограничи китайската агресия. Америка към момента има доста стопански и културни преимущества, с които малко други страни могат да се сравнят.
Вътрешното предизвикателство
Много по-голямото предизвикателство за световното състояние на Съединени американски щати е вътрешно: американското общество е надълбоко поляризирано и му е мъчно да откри консенсус за съвсем всичко. Тази поляризация стартира по стандартните политически въпроси като налозите и абортите, само че от този момент прерасна в яростна битка за културната еднаквост. Искането за самопризнание от страна на групи, които считат, че са дискриминирани от елитите, беше нещо, което идентифицирах преди 30 години като слабост на актуалната народна власт. Обикновено огромна външна опасност, като световна пандемия, би трябвало да бъде мотив жителите да се обединят към общ отговор. Кризата с COVID-19 послужи по-скоро за задълбочаване на разделянето на Америка, като общественото разграничаване, носенето на маски и в този момент имунизациите се преглеждат не като ограничения за публичното здраве, а като политически маркери.
Ужасяващите облици на обезверени афганистанци, които се пробват да се измъкнат от Кабул предходната седмица след разпадането на държавното управление, подкрепяно от Съединени американски щати, се трансфораха в огромно събитие в международната история, защото Америка обърна тил на света. Истината е, че краят на американската епоха пристигна доста по-рано. Дългосрочните източници на американска уязвимост и крах са повече вътрешни, в сравнение с интернационалните. Страната ще остане огромна мощ в продължение на дълги години, само че какъв брой авторитетна ще бъде зависи от способността ѝ да взема решение вътрешните си проблеми, а не от външната ѝ политика.
Пикът на американската надмощие продължи по-малко от 20 години - от рухването на Берлинската стена през 1989 година до към финансовата рецесия през 2007-2009 година Страната доминираше в доста области тогава - военна, икономическа, политическа и културна. Разцветът на американското надменност беше нахлуването в Ирак през 2003 година, когато се надяваше да може да промени освен Афганистан (превзет две години по-рано) и Ирак, само че и целия Близък изток.
Страната надцени успеваемостта на военната мощност в налагането на фундаментални политически промени, макар че подцени въздействието на своя стопански модел на свободния пазар върху световните финанси. Десетилетието приключи със затъването на войските на Съединени американски щати в две войни против бунтовниците и интернационална финансова рецесия, която акцентира голямото неравноправие, резултат на глобализацията, ръководена от Америка.
Степента на еднополюсно превъзходство от този интервал е относително рядко срещана в международната история и светът се връща към по-нормално положение - многополюсен, като Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове получават власт по отношение на Америка. Крайният резултат на протичащото се в Афганистан върху геополитиката евентуално ще бъде дребен. Америка претърпя по-ранно унизително проваляне, когато се изтегли от Виетнам през 1975 година, само че бързо възвърна своето владичество в границите на малко повече от десетилетие и през днешния ден работи с Виетнам, с цел да ограничи китайската агресия. Америка към момента има доста стопански и културни преимущества, с които малко други страни могат да се сравнят.
Вътрешното предизвикателство
Много по-голямото предизвикателство за световното състояние на Съединени американски щати е вътрешно: американското общество е надълбоко поляризирано и му е мъчно да откри консенсус за съвсем всичко. Тази поляризация стартира по стандартните политически въпроси като налозите и абортите, само че от този момент прерасна в яростна битка за културната еднаквост. Искането за самопризнание от страна на групи, които считат, че са дискриминирани от елитите, беше нещо, което идентифицирах преди 30 години като слабост на актуалната народна власт. Обикновено огромна външна опасност, като световна пандемия, би трябвало да бъде мотив жителите да се обединят към общ отговор. Кризата с COVID-19 послужи по-скоро за задълбочаване на разделянето на Америка, като общественото разграничаване, носенето на маски и в този момент имунизациите се преглеждат не като ограничения за публичното здраве, а като политически маркери.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ