Войната в Босна и военните престъпления, за които трябва да си спомним днес - гледайте утре В кадър
Станаха 30 години от войната в Босна и един от най-ужасните и срамни моменти в историята на Балканите – клането в Сребреница и етническото пречистване на Босна. Убити са 8 хиляди мъже мюсюлмани, 2 милиона са прокудени.
„ Този роман не е за нас, а за идващите генерации “ – споделя Када Хотич, една от прокудените.
Тя е свидетелка по делото против Ратко Младич в интернационалния арбитражен съд в Хага, упрекнат в закононарушения против човечеството и геноцид.
В неделя, 10 април, от 19.30 часа Българска национална телевизия – „ В кадър “ ще излъчи филмът „ Младич – от Сребреница до Хага “.
Татяна Ваксберг, авторката на кино лентата си спомня:
" Беше най-обикновен човек, седнал в правосъдна зала. Не се връзваше с оня навирен стопанин на войната в Босна, фамозен с дебелашкия си комизъм и изключителна свирепост. Когато го осъдиха, към този момент бяха минали доста години от закононарушенията, които беше направил. Толкова доста, че публицистите трябваше да го показват на публиката като за първи път.
Никъде името му не се изричаше единствено като Ратко Младич. Обикновено го назоваха по този начин: „ Ратко Младич, прочут като касапинът на Босна от времето на балканските войни “. Това изречение споделя всичко за едно толкоз постепенно правораздаване. Просто по времето на самите войни Младич не беше именуван „ касапин “, а беше определян единствено с поста си – „ пълководец на босненската сръбска войска “ или „ босненски сръбски военачалник “.
Докато го осъдят, разпадналата се голяма страна Югославия към този момент беше избледнял спомен и пресата „ прекръсти “ войните от „ войни в някогашна Югославия “ на „ балкански войни “ – това преименуване стана в действителност доста по-рано, съвсем незабавно след края на войните.
Филмът споделя за присъдата на Младич на първа инстанция. След това той апелира и втората инстанция се произнесе чак през 2017 година Това значи, че сред времето, в което Младич е направил последното от многото си закононарушения, и окончателната му присъда, бяха минали 22 години. Това е съвсем четвърт век.
Много от околните на жертвите към този момент бяха умряли. Много очевидци се бяха изтощили от очакване. Много външни наблюдаващи бяха превключили на други спорове – Афганистан, Ирак, Арабската пролет, „ Ислямска страна “, Грузия. В правосъдната зала съвсем нямаше непрекъснати кореспонденти, които да наблюдават процеса. Въпреки тази бавност, имам огромно доверие в интернационалното правораздаване и считам, че по-важно от всичко е не скоростта, с която се гледат делата, а съществуването на край и чувството за правдивост.
Ратко Младич беше наказан за военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, които беше направил против мюсюлмани по време на войната в Босна (1992-1995). Зад тези правосъдни термини стоят убийства, изтезания, мародерство, депортиране на големи групи хора. Конкретно това се показва в изселване на мюсюлманите от техните домове, разделянето им на мъже и дами, като мъжете са убити или пратени в лагер от концентрационен вид, а дамите – отведени до други региони в Босна.
Процесът се командва от Младич. Той извършва проект на босненските сърби, признат публично през май и даже оповестен. В проекта е разказано това желание. Младич беше наказан и за геноцид – поради убийството на над 8 000 момчета и мъже мюсюлмани в Сребреница.
Докато войната течеше, името на Младич се произнасяше с смут. Затова и толкоз мощен беше контрастът с сякаш същия Младич, който в правосъдната зала изглеждаше напълно елементарен и някак дисциплиниран. Така изглеждаше и другият проектант на геноцид – някогашният водач на босненските сърби Радован Караджич. И двамата се укриваха с години от правораздаването. Заради войните в някогашна Югославия Организация на обединените нации сътвори специфичен ексклузивен арбитражен съд, който заседаваше в Хага. Освен присъдите, които произнесе, Трибуналът сътвори и дълъг лист на потвърдените обстоятелства от войните – село по село, град по град. Това е голямо завладяване, в което историята и правото се пресичат. "
„ Този роман не е за нас, а за идващите генерации “ – споделя Када Хотич, една от прокудените.
Тя е свидетелка по делото против Ратко Младич в интернационалния арбитражен съд в Хага, упрекнат в закононарушения против човечеството и геноцид.
В неделя, 10 април, от 19.30 часа Българска национална телевизия – „ В кадър “ ще излъчи филмът „ Младич – от Сребреница до Хага “.
Татяна Ваксберг, авторката на кино лентата си спомня:
" Беше най-обикновен човек, седнал в правосъдна зала. Не се връзваше с оня навирен стопанин на войната в Босна, фамозен с дебелашкия си комизъм и изключителна свирепост. Когато го осъдиха, към този момент бяха минали доста години от закононарушенията, които беше направил. Толкова доста, че публицистите трябваше да го показват на публиката като за първи път.
Никъде името му не се изричаше единствено като Ратко Младич. Обикновено го назоваха по този начин: „ Ратко Младич, прочут като касапинът на Босна от времето на балканските войни “. Това изречение споделя всичко за едно толкоз постепенно правораздаване. Просто по времето на самите войни Младич не беше именуван „ касапин “, а беше определян единствено с поста си – „ пълководец на босненската сръбска войска “ или „ босненски сръбски военачалник “.
Докато го осъдят, разпадналата се голяма страна Югославия към този момент беше избледнял спомен и пресата „ прекръсти “ войните от „ войни в някогашна Югославия “ на „ балкански войни “ – това преименуване стана в действителност доста по-рано, съвсем незабавно след края на войните.
Филмът споделя за присъдата на Младич на първа инстанция. След това той апелира и втората инстанция се произнесе чак през 2017 година Това значи, че сред времето, в което Младич е направил последното от многото си закононарушения, и окончателната му присъда, бяха минали 22 години. Това е съвсем четвърт век.
Много от околните на жертвите към този момент бяха умряли. Много очевидци се бяха изтощили от очакване. Много външни наблюдаващи бяха превключили на други спорове – Афганистан, Ирак, Арабската пролет, „ Ислямска страна “, Грузия. В правосъдната зала съвсем нямаше непрекъснати кореспонденти, които да наблюдават процеса. Въпреки тази бавност, имам огромно доверие в интернационалното правораздаване и считам, че по-важно от всичко е не скоростта, с която се гледат делата, а съществуването на край и чувството за правдивост.
Ратко Младич беше наказан за военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, които беше направил против мюсюлмани по време на войната в Босна (1992-1995). Зад тези правосъдни термини стоят убийства, изтезания, мародерство, депортиране на големи групи хора. Конкретно това се показва в изселване на мюсюлманите от техните домове, разделянето им на мъже и дами, като мъжете са убити или пратени в лагер от концентрационен вид, а дамите – отведени до други региони в Босна.
Процесът се командва от Младич. Той извършва проект на босненските сърби, признат публично през май и даже оповестен. В проекта е разказано това желание. Младич беше наказан и за геноцид – поради убийството на над 8 000 момчета и мъже мюсюлмани в Сребреница.
Докато войната течеше, името на Младич се произнасяше с смут. Затова и толкоз мощен беше контрастът с сякаш същия Младич, който в правосъдната зала изглеждаше напълно елементарен и някак дисциплиниран. Така изглеждаше и другият проектант на геноцид – някогашният водач на босненските сърби Радован Караджич. И двамата се укриваха с години от правораздаването. Заради войните в някогашна Югославия Организация на обединените нации сътвори специфичен ексклузивен арбитражен съд, който заседаваше в Хага. Освен присъдите, които произнесе, Трибуналът сътвори и дълъг лист на потвърдените обстоятелства от войните – село по село, град по град. Това е голямо завладяване, в което историята и правото се пресичат. "
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ