Съществува ли наистина аурата
Сред хората с религия в свръхестественото битува убеждението, че живите същества и даже някои неодушевени предмети, излъчват цветно енергийно поле, наречено аура. Според екстрасенси и последователи на езотериката този феномен предава най-различна информация за личността на индивида, за прочувственото му положение (а от време на време и за историята му), за физическото му здраве и така нататък Някои считат, че аурите са забележими единствено за хора със специфична заложба, до момента в който други – че всеки може да се научи да ги вижда с уместно образование.
Интернет е цялостен с уеб страници, които изясняват какво съставлява аурата, по какъв начин да я видите, а в някои случаи даже оферират да ви я снимат.
Краткият отговор е „ не “, няма доказателства, че аурите съществуват, макар многочислените опити за проучването им с емпирични способи.
Терминът „ аура “ идва от гръцката дума за „ вятър “. За днешните вярващи аурата съставлява тип витална мощ, която прелива оттатък периметъра на кожата в облак от цветове и тонове към тялото. Според един уеб страница: „ Един от методите да мислите за аурата е като за „ силата “, която някой към вас изпуска “ – евентуално се има поради „ излъчва “. Тази сила от един човек може да ви накара да се почувствате неприятно, до момента в който от различен може да ви накарат да се почувствате спокойни.
Обясненията какво предизвиква пък съществуването ѝ, са разнообразни и постоянно се опират на разнообразни обичаи, които включват някакви нереални или сложни за изложение витални телесни сили, като да вземем за пример античното китайско поверие в чи или прана, което се появява в йогийските практики и индуистката литература. В доста случаи тези мистични сили се смесват със модерни научни термини като „ сила “, „ трептения “ и „ електромагнитни полета “, с цел да образуват самобитна лексикална чорба в устрема си да звучат правдиво или да придадат актуален образ на остаряло поверие.
Една от постоянно срещаните демонстрации в поддръжка на този феномен е фотографирането на аурата. Тази съмнителна концепция е обвързвана с работата на Семьон Кирлиан, руски откривател, и неговата брачна половинка Валентина, които очевидно откриват техника за проявление на аурата на човек, откакто стават очевидци на лекуване на пациент с високочестотен електрически генератор в болничното заведение в Краснодар през 1939 година При опитите си Кирлиан съумява да направи фотоси с цветни облаци към обекта, които той пояснява като аура на индивида.
Кирлиановата фотография на човешки отпечатък
Кирлиановата снимка, както я назовават, в действителност е била добре познато събитие за физиците и електроинженерите и преди работата на изобретателя, само че не е била добре позната на обществеността. По създание това е способността на електрическа искра да „ прави своя лична фотография “, до момента в който минава през фотографска емулсия, без да има потребност от обектив или фотоапарат.
Както споменахме нагоре, концепцията за аурите не е нова, както и напъните за доказването им посредством справедливи и емпирични проучвания.
Кирлиановата снимка е обект на многочислени проучвания, с цел да се потвърди хипотетичната ѝ дарба да улавя виталната мощ на индивида на фотография, само че те не са сполучливи. Учените са фотографирали всичко – от хора до гъби, ябълки, монети, пръстови отпечатъци, ръце и така нататък – и във всеки случай обектът, трансфериран върху фотографската плака, е бил съпроводен от сияйни цветове към него, само че тези шарки се дължат на влагата в самия обект, която се трансферира върху плаката под въздействието на ток. Въпреки това задълбочено развенчаната кирлиановата снимка продължава да получава внимание и през днешния ден.
По същия метод са правени многочислени опити да се ревизира достоверността на екстрасенси, които настояват, че могат да четат аура.
През 1990 година Робърт У. Лофтин организира опит, при който екстрасенс е въведен в телевизионно студио без прозорци, с преграда в центъра. Екстрасенсът и Лофтин са ситуирани от едната страна на бариерата, а по-късно от другата страна въвеждани няколко субекта. Задачата на екстрасенса е елементарна – той разполага с 3 минути, с цел да реши какъв брой души се намират от другата страна на бариерата. Той, несъмнено, не може да ги види, а с цел да се скрият евентуалните звукови сигнали е употребен бял звук. Както може да се чака, екстрасенсът не съумява да реализира резултати, които да надвишават случайността.
В друго проучване (с по-усъвършенствана методология) експериментатор се скрива зад един от четири паравана, до момента в който група екстрасенси и контролна група неекстрасенси се пробват да го открият. Основното съмнение, с което са съгласни и екстрасенсите, е, че аура се простира най-малко на няколко сантиметра от тялото и би трябвало да може да бъде открита от сензитивен човек. Проведени са общо 36 сесии с към 1440 опита. И резултатите още веднъж са напълно предстоящи – екстрасенсите се показват една концепция по-зле от контролната група.
Научните пояснения за изказванията на някои хора, че виждат аури, също са разнообразни. В предишното откривателите допускаха, че това може да става въпрос за рядка форма на синестезия – неврологично положение, при което сетивни прекарвания, които нормално са обособени, се претърпяват дружно. В този случай човек с това положение би виждал цветове към човек, тъкмо както други могат да виждат цветове, когато слушат музика или чуват избрани думи. Последвалите проучвания обаче изключват тази опция, защото не наподобява да има някаква връзка сред изпитването на синестезия и аурата.
В последна сметка може да има разнообразни аргументи, заради които някой може да „ вижда “ аура, само че евентуално това няма доста общо с мистични качества или специфична сетивност. Другите фактори могат да включват изкривявания на усещанията, илюзии и халюцинации, както и други психически фактори.
Хората фактически могат да бъдат заобиколени от топлинни, електромагнитни и електростатични полета, само че в действителност нищо не поддържа концепцията, че имаме аура.
