Спрете да се съобразявате с чуждото мнение и дайте възможност

Спрете да се преценявате с непознатото мнение и дайте опция на вашите гении да ви изведат напред, към реализиране на персоналното благополучие.

„ Какво ще кажат хората? “, „ Никой не прави това. “ Няма по какъв начин да не признаем, че доста от нас имат такива настройки и угризения. Малцина са тези, които съумяват да ги преодолеят и да получат правото да живеят по лични правила. Най-често препоръките на другите хора си остават приоритет за цялостен живот.

Откъде потегля всичко?

От детството. Децата гълтам настройките с отрицателно прочувствено оцветяване автоматизирано. Те са изцяло беззащитни против родителската рецензия. „ За да ме обича майка ми, би трябвало да върша това и това. Ако родителите ми не се схващат, това значи, че по някакъв метод бъркам ”.

Ето по този начин в един миг се стига до такава степен, че с цел да създадем нещо, без значение какво е то, първо в главата си постоянно превъртаме една и съща мисъл: „ Какво ще си помислят хората? “ И по този начин се основава настройка за един вреден перфекционизъм, нещо като постоянно гонене на идеала.

До какво води перфекционизмът и за какво е толкоз нездравословен?

Жената просто не си дава право да признае, че е най-обикновен човек, със своите недостатъци, стремежи и право на неточности. През целия си живот тя се пробва да дава отговор на критериите и идеалите на други хора.

Мечтае да бъде дизайнер, само че отива да учи право, тъй като родителите желаят по този начин.

Ражда дете, тъй като е към този момент на 30, за по кое време да чака? А и всичките й приятелки към този момент имат деца. Какво ще си помислят те?

Живее мъчно със брачен партньор пияч, само че няма по какъв начин – разводът е неприятно нещо, а не може да остави човек в неволя. Защото, още веднъж: „ Какво ще кажат хората? “

Изграждане на самочувствие

Всичко, което чуваме от обществото – родители, учители, съученици, сътрудници, мъже, заляга в основата на самочувствието. Оказва се, че самочувствието ни е събрано от мнението на други хора, съвсем като пъзел.

Всеки противен случай унищожава самочувствието. Страховете се загнездват в главите ни, вместо да бъдат отхвърлени. Чувстваме се все по-зле и все по-самотни. И тогава избираме един от двата пътя:

– Правим всичко допустимо, с цел да получим мечтаната позитивна оценка от обществото

– Вдигаме ръце и се отхвърляме

Вярваме, че не сме задоволително красиви, умни, способни, недостойни сме за най-хубавото. И даже и да имаме гений и качества, те в никакъв случай не излизат нескрито. Страхът от неуспех, от неточност, от следващото мъчително прекарване, се оказва прекомерно силен…

Самоутвърждаване и самореализация

Има сентенция: „ Добрите девойки отиват в парадайса, а неприятните – където желаят “. В очите на обществото „ неприятните “ девойки не са хулигани. Това са просто хората, които си разрешават да бъдат това, което са и да вършат това, което желаят. При тях липсват настройки от рода на „ Какво ще си помислят майка ми, мъжът ми, съседката? “

„ Лошите “ девойки бързо минават през интервала на самоутвърждаване. Някои от тях още от детството са се научили /поради разнообразни стечения на обстоятелствата/ да разчитат единствено на себе си и да пазят независимостта си. И по тази причина те намират своето място под слънцето по-лесно, тъй като никакви вътрешни убеждения не пречат на проявлението на техните гении.

Но при дамите, подвластни от обществото, не всичко е толкоз просто:

Пътят им към триумфа е блокиран от наставнически указания: „ Бъдете правилни, примерни – единствено тогава ще бъдете обичани “. Но по какъв начин тогава да развием нашата характерност и да я изявим, в случай че би трябвало да сме „ като всички останали? “

Стига се до такава степен, че започваме да оценяваме всички свои дейности от позиция на това „ Какво мислят / споделят за мен? “

Но, забележете – съумелите хора въобще не би трябвало да се интересуват от това, тъй като те знаят, че постоянно ще има недоволни завистници.

Успешните хора не се въздействат от публичното мнение. Напротив, те уголемяват опциите, пространството, не се плашат да опонират на другите.

Така излиза, че до момента в който дамата не премине през стадия на самоутвърждаване, тя няма да може да се осъществя в живота. Как да построи естествени връзки, да направи кариера, да сложи персонални граници, когато постоянно слуша и възприема като „ чиста монета “ всичко, което другите тръбят в ушите й.

Какво се случва, в случай че дамата в никакъв случай не осъзнае своя капацитет?

Всяка жена е неповторима, няма друга такава на планетата Земя. Вселената е дала на всеки от нас собствен подарък – гении, капацитет, благоприятни условия.

Но някои от нас към този момент са отворили тази кутия и се радват на живота, до момента в който други просто я пазят в килера, покрита с прахуляк и паяжини.

Страховете, отрицателните настройки, комплексите, фамилните подиуми, зависимостта от непознатото мнение блокират нашето развиване.

Животът предлага на дамата най-бързата спортна кола, само че тя споделя: „ Не, не, аз съм по-добре в трамвая. Може да е по-зле, само че пък за сметка на това си е по-сигурно. “

Финансово богатство

Парите обичат щастливите хора, които знаят какво желаят от живота и отделят цялата сила за реализиране на задачите си. Не отиват при хора, които, преди да създадат инвестиция, търсят съвет от всички в близост?

Ако се замислите, тези, които вършат това, в действителност търсят някой, върху който да трансферират отговорността, при положение на личен неуспех. Нещо като изкупителна жертва, на която вероятно да кажат: „ Аха, ти си отговорен! Ти ми даде неверен съвет. “, щом нещата се объркат.

Потокът от пари е блокиран и от обичаните отрицателни настройки, че парите са нещо зло, че няма по какъв начин да натрупаш благосъстояние с почтен труд.  „ Всички богати са крадци “ – когато мислим по този начин, подсъзнанието ни просто блокира всички благоприятни условия. Та по какъв начин можеш да искаш това, което смяташ за зло?!

Но парите са единствено инструмент, с който можете да създавате както положително, по този начин и зло. Някой провежда благотворителна фондация, а някой подкупва доставчиците, с цел да съсипе, примерно, собствен съперник. А истината е една – единствено и само хората носят отговорност за своите дейности. Никой различен не ни е отговорен.

Връзка с мъж

Кой е притеглен от дами с ниско самочувствие? Най-често тирани или насилници. И се стартира: „ Кой има потребност от теб? “, „ Хвърли всичко и раждай. Имам потребност от правоприемник ”,„ Каква жена си? Не можеш да ми изгладиш ризата ”и всички останали сходни случаи. Жената става „ комфортна “ за мъжа, само че дали е щастлива?

Много постоянно дамите се женят и раждат деца, тъй като „ по този начин би трябвало “. Мама чака внуци, всички приятелки към този момент имат фамилии, ужасно е да останеш сама.

И по този начин те се подлагат на премеждия години наред в клопката на несполучливи бракове, тъй като се опасяват от наказание от страна на обществото.

Има и други страхове, които също оказват въздействие: „ Ами в случай че никой различен няма да ме огледа? “, „ Кой ще има потребност от мен, кой ще ме одобри с децата ми? “

А в действителност всяка жена има всички шансове да се омъжи наново и мъжът й да одобри и обича децата й. За да извършите това, просто би трябвало да наберете храброст и да излезете от порочния кръг. Но някак не се получава.

Дори една жена да има огромен шанс и да се омъжи за заслужен мъж, който да я обезпечава, да се грижи и да я пази, отново ще откри причина за неодобрение. Тъй като вътрешното напрежение на никое място не изчезва и си остава неизпълнено в други области на живота.

Жената просто се е сдобила с тежък товар, тя има цялостна торба със страхове зад тила си и тъкмо те не й разрешават да работи.

Но животът си минава. И в един миг осъзнаваме, че сме останали единствено с нашето самосъжаление, а фантазиите ни са към момента просто фантазии.

Недоволствата против света ще не престават да се натрупат. Можете да обвинявате майка си, мъжете, държавното управление  и всеки различен за вашия неуспех! Но по този начин ли е в действителност? Наистина ли те ви попречиха да се реализирате или виновността си е напълно ваша?

Как да измененията живота си?

Ако мъжът ви повтаря дни наред, че сте най-чаровната и привлекателна, дали ще му повярвате? Ако надълбоко в себе си не приемате себе си – няма. Нито купища книги, нито хиляда доброжелателни съветника няма да трансформират обстановката. Само вие можете да извършите това.

За да се случи, първо би трябвало да започнете да се доверявате на себе си, да поемете отговорност за живота си и да изградите персонални граници.

Работете посредством своите страхове и отрицателни настройки и по-късно ще откриете, че с вас са се случили чудеса:

Вярата ще размени подозрението.

Вътрешната тревога ще бъде сменена от успокоение и доволство.

Ще можете да разкриете своите гении, за които даже не сте подозирали. Ще разопаковате вашата кутия с дарове от Вселената и ще им се радвате.

Спрете да се затваряте към света, да носите маската на „ положително момиче “ или да потвърждавате нещо на някого.

Променете обкръжението си, тъй като с възмутени, тъжни, завистливи хора край вас няма да ви е елементарно.

И помнете – когато дамата си разрешава да бъде това, което е и не подценява желанията си, всичко към нея процъфтява. Това е напълно друго положение, което отваря нови хоризонти, дава мощ и сила за осъществяване и на най-смелите стремежи.

Когато можете да си дадете най-високата оценка и без да измъчвате сърцето си, когато си кажете „ Аз съм най-красивата, умна и надарена “ и в действителност повярвате в това, тъкмо в този миг вие ще станете създател на личния си живот.

Спрете да чакате някой да размаха вълшебна пръчка или да ви подари торба с прозрения.

Усмихнете се на света и бъдете сигурни, че и той ще ви се усмихне в отговор.

Направите ли това един път, повече в никакъв случай няма да желаете да напуснете това изумително положение на духа – положението на щастлива и сполучлива жена.

Автор: психологът Алла Пилипюк, член на Европейската професионална психотерапевтична лига

Превод и редакция: Лора Костова