Във всеки слънчев лъч ще видите един ангел с красиво лице ~ Петър ДЪНОВ
Според завещаната от Учителя Петър Дънов традиция, Бялото приятелство посреща първите слънчеви лъчи на Молитвения рид в Рила. Дъновистите имат вяра, че изгревът на 19 август има магическа мощ. Всеки, посрещнал Слънцето високо в планината, се зарежда с сила и здраве за идната година.
Сърцето на нашата слънчева система е Слънцето.
Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то към този момент е излязло четири пръста над хоризонта. Ти би трябвало да си на първия лъч, който се покаже. Той е най-важният. Той е царският наследник. Не си ли там, другите не костват. Не видиш ли него, ти си изгубил изгрева на Слънцето. Него дръж, другите не ти трябват. Ти вземи него, и се върни дома.
Излез рано заран, преди изгрев на Слънцето, и почакай да видиш първите лъчи. Погледай най-вече 10 секунди и се прибери в стаята си. Ако останеш една-две минути, ще изгубиш хубавото, което си придобил. Видиш ли нещо красиво, хвърли бързо взор към него и насочи погледа си на друга страна. Не е разрешено да задържаш погледа си с часове върху красивите неща.
Посрещнали сте първия лъч, и на следващия ден ще посрещнете първия лъч. Така целият ви живот ще се промени.
Като видите, че Слънцето е алено, кажете си: „ Желая сърцето ми да бъде цялостно с Любов ”. Когато го видите ярко, кажете си „ Желая мозъка ми да бъде цялостен с Истина. „ Желаете ли тези две неща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всеки ден, при изгрева на Слънцето, пожелавайте да имате Любов в сърцето си и Истина в мозъка си. Да посрещате всеки ден изгрева на Слънцето с тази мисъл, това значи да бъдете през целия ден радостни и радостни.
Мнозина се греят на Слънце, само че малко на брой употребяват неговата сила. Ако се грееш на Слънцето с обич, ще възприемеш неговата целебна мощ. Ако виждаш Бога в Слънцето, ще се ползваш от неговата сила.
Лъчите, които идат от светлината на Слънцето, носят със себе си Божествената обич. Слънцето е единствено предавател на тази Любов.
Като наблюдаваш изгряващото Слънце, Господ ти проговаря.
Слънцето носи нови хрумвания, нови открития, нова философия, нова вяра и нова просвета. Слънцето ще опустоши остарялото, ще го изгори, на пепел ще го трансформира. Слънцето ще донесе на Земята чистия, възвишения живот. За кого? За готовите души. Готовият човек е пъпка, която чака да изгрее Слънцето, с цел да разцъфти.
Когато човек има образован разум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно Слънце, само че две Слънца и една Луна. Един ден, когато нашата Луна се възпламени и гори, както Слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме непрекъсната вътрешна светлина. Когато човешкият разум и човешкото сърце дойдат до безусловно вътрешно единодушие, вътрешна естетика и се слеят в един живот, тогава в живота на индивида ще настане такова състояние, което се показва в стиха: „ Слънцето не ще зайде веч ”.
Ще пристигна време, когато Слънцето ще бъде обитаемо като Земята и ще се огрява от друго Слънце, по-голямо от него.
Това, което назоваваме слънчеви лъчи не е нищо друго, с изключение на рационални същества, облечени в светли мантии, които тичат из цялата Вселена, да разнасят светлина и топлота на всички същества. Като свършат работата си, те отново се скриват в Слънцето.
Според една доктрина слънчевите петна показват дупки, отвърстия на Слънцето, през които са минали и минават ангелите, откакто свършат работата си на Земята. Дали е по този начин, не се знае.
Красив е животът на Слънцето, само че той още не е наличен за хората... Условията на Слънцето са напълно разнообразни от тия на Земята. Човек по никой метод не може да отиде на Слънцето със настоящето си тяло. Ако някой човек тежи 60 кг, като отиде на Слънцето, тялото му ще тежи милиони килограми... Мислено човек може да отиде на Слънцето, само че не и в реалност... За нас е задоволително, че имаме опция да се употребяваме от слънчевите лъчи.
Без обич не можеш да направиш стъпка към Слънцето или към Луната. С Любовта, за половин час ще отидеш и ще се върнеш от Слънцето, само че не с това тяло. С умственото тяло се отива на Слънцето. Ще направиш мост от физическия до умствения свят и по него ще минеш. Без този мост не може да се отиде. Като се върнеш от Слънцето, ще разказваш какво си видял... Каквото и да казваш, хората няма да ти повярват, че си бил на Слънцето.
Когато връзките на хората към Слънцето станат съзнателни, когато привикнат на неговите лъчи и могат рационално да ги употребяват, тогава Слънцето ще им покаже същинската хубост, която крие в себе си.
Изображение: The Angel Standing in the Sun - William Turner, 1840
