Според нова карта на Млечния път позицията на Слънчевата система

Според нова карта на Млечния път позицията на Слънчевата система не е там, където предполагахме до момента. Не единствено че е по-близо до галактическия център – и надлежно, до супермасивната черна дупка Стрелец А*, намираща се там – само че и орбитира за по-кратък интервал от време.

Няма мотив за терзание – действително ние не се приближаваме до Стрелец А*, нито пък има заплаха да бъдем придърпани от черната дупка. По-скоро картата на Млечния път е пренаредена по по-прецизен метод и демонстрира с по-голяма акуратност къде тъкмо се намираме.

Това пренареждане показва и какъв брой мъчно е в действителност да се картографира една вселена в 3D, когато човек се намира в нея самата. Когато става дума за двуизмерно картографиране на звезди и други галактически обекти, задачата ни е относително лесна, само че дистанцията до тези обекти е доста по-трудна за пресмятане.

А тази отдалеченост, несъмнено, е значима – тя ни оказва помощ да определим действителната бляскавост на обектите. Добър образец за това е алената гигантска звезда Бетелгейзе, която се оказа доста по-близо до земята, в сравнение с посочваха предходните ни калкулации. Това значи, че тя не е и толкоз ярка, колкото предполагахме.

Също по този начин неотдавна стана ясно, че CK Vulpeculae – звезда, която е избухнала преди 350 години, в действителност е доста по-далече, в сравнение с смятахме, което значи, че детонацията е била по-ярка и по-енергична. Какво я е провокирало? Все още не знаем.

Астрономите обаче стават все по-добри в изчислението на тези дистанции – те употребяват най-хубавите способи за проучване и технологии, с цел да подобрят триизмерните карти на Млечния път (област, известна като астрометрия). Едно от тези проучвания е радиоастрономическото изследване VERA, осъществено от японски учени благодарение на голям брой радиотелескопи, ситуирани по японския архипелаг. Те комбинират своите данни, с цел да произведат същата резолюция, на която би бил кадърен телескоп с диаметър на чинията 2300 км. Същият принцип е заложен и в телескопа Event Horizon, с помощта на който видяхме първата изобщо фотография на сянката на черна дупка.

VERA (съкращение от VLBI (Very Long Baseline Interferometry) Exploration of Radio Astrometry) започва наблюденията си през 2000 година Целта на плана е да ни помогне да изчислим дистанцията до звездите, излъчващи радио сигнали, като пресмята техния паралакс. С сходна невероятна резолюция VERA следи звездите в продължение на повече от година и следи по какъв начин позицията им се трансформира (докато Земята се върти към Слънцето) по отношение на звездите, които са доста по-далече.

Източник: Националната астрономическа обсерватория на Япония.

Тази смяна в позицията може да се употребява, с цел да се пресметна какъв брой надалеч е една звезда от Земята. Не всички паралакс наблюдения обаче са идентични. VLBI може да сътвори фотоси с доста по-висока резолюция; VERA разполага с в действителност впечатляващата ъглова резолюция от 10-милионна от една ъглова секунда, което довежда до извънредно прецизни астрометрични измервания.

Именно това са употребявали астрономите, с цел да уточняват позицията на Слънчевата система в Млечния път. Въз основа на първия астрометричен VERA азбучник на 99 обекта, пуснат по-рано тази година, както и въз основата на други наблюдения, астрономи сътвориха карта на позицията и скоростта на тези обекти.

Благодарение на тази карта те пресметнаха позицията на галактическия център.

През 1985-а Международния астрономически съюз дефинира, че дистанцията до галактическия център е 27 700 светлинни години. Миналата година астрономи от GRAVITY уточниха тази стойност и откриха, че в действителност сме малко по-близо – 26 673 светлинни години.

Източник: Националната астрономическа обсерватория на Япония.

Сега, съгласно изчисленията, направени с VERA, се оказва, че сме на едвам 25 800 светлинни от галактическия център. Освен това орбиталната скорост на Слънчевата система е доста по-голяма – 227 км/с, а не 220 км/с.

Може и да ви се коства, че смяната не е кой знае какъв брой огромна. Тя обаче може евентуално да окаже въздействие върху метода, по който измерваме и интерпретираме интензивността в галактическия център. А това от своя страна ще ни даде по-пълна и по-точна картина на взаимоотношенията към Стрелец А*.

Астрометричният VERA азбучник е оповестен в Publications of the Astronomical Society of Japan.

Източник: Science Alert