Европейците очакват Германия да продължи да бъде лидерът в ЕС
Според нов отчет на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), учреден на резултатите от социологическо изследване в 12 държави-членки на Европейски Съюз, европейците гледат на Ангела Меркел като на сплотяваща персона и чакат Германия да продължи да бъде водачът в Съюза.
От друга страна, самите германци са скептични за ролята си в Съюза, съобщаваг от българското посланичество на ЕСВП. Въпреки че страната ни е отвън еврозоната, измежду българите се откроява мощна поддръжка за немско водачество в икономическата сфера и необятно утвърждение на обстоятелството, че ръководителят на Европейската комисия идва от Германия.
В отчета, озаглавен: " Отвъд меркелизма: Какво чакат европейците от Германия след изборите ", създателите Пьотр Бурас и Яна Пулиерин настояват, че политиците в Берлин ще би трябвало да трансформират връзките си с Европейски Съюз, в случай че желаят да запазят положителната известност на страната и доверието в нея, насъбрано през последните две десетилетия. Според тях новото държавно управление ще би трябвало да се оправи с двете най-големи закани за Европейски Съюз през идващите години: нарушаванията, свързани с върховенството на закона в Европейски Съюз, и геополитическата маргинализация на Съюза.
Проучването на ЕСВП открива, че даже след 15-годишното ѝ ръководство отпред на Германия, Ангела Меркел към момента се радва на поддръжката на европейците. При хипотетична обстановка за избор на президент на Европейски Съюз, 41 % от тях биха предпочели да видят в тази роля Ангела Меркел, до момента в който единствено 14 % биха избрали Еманюел Макрон. Европейците се доверяват на Германия за отбраната на ползите им по редица въпроси, в това число икономическата и финансовата политика (36 процента), макар рецензиите към строгата финансовата стратегия на Меркел по време на дълговата рецесия в еврозоната и " schwarze null " ( " черната нула " ) - правилото за уравновесен бюджет без трупане на нов дълг. 35 % от европейците биха се радвали Берлин да поеме водеща роля в отбраната на демокрацията и правата на индивида. На това мнение са даже и респондентите в Унгария (49 процента) и Полша (23 процента).
Данните демонстрират разминаване сред метода, по който европейците виждат Германия, и метода, по който Германия вижда себе си. Само когато става въпрос за отбрана на демокрацията и правата на индивида, повече от една трета от немските респонденти считат, че Берлин може сполучливо да отбрани ползите на Европейски Съюз. Един на всеки петима запитани в Германия декларира, че страната му е неспособна да управлява политиката на Съюза по който и да е от въпросите в изследването.
От друга страна, самите германци са скептични за ролята си в Съюза, съобщаваг от българското посланичество на ЕСВП. Въпреки че страната ни е отвън еврозоната, измежду българите се откроява мощна поддръжка за немско водачество в икономическата сфера и необятно утвърждение на обстоятелството, че ръководителят на Европейската комисия идва от Германия.
В отчета, озаглавен: " Отвъд меркелизма: Какво чакат европейците от Германия след изборите ", създателите Пьотр Бурас и Яна Пулиерин настояват, че политиците в Берлин ще би трябвало да трансформират връзките си с Европейски Съюз, в случай че желаят да запазят положителната известност на страната и доверието в нея, насъбрано през последните две десетилетия. Според тях новото държавно управление ще би трябвало да се оправи с двете най-големи закани за Европейски Съюз през идващите години: нарушаванията, свързани с върховенството на закона в Европейски Съюз, и геополитическата маргинализация на Съюза.
Проучването на ЕСВП открива, че даже след 15-годишното ѝ ръководство отпред на Германия, Ангела Меркел към момента се радва на поддръжката на европейците. При хипотетична обстановка за избор на президент на Европейски Съюз, 41 % от тях биха предпочели да видят в тази роля Ангела Меркел, до момента в който единствено 14 % биха избрали Еманюел Макрон. Европейците се доверяват на Германия за отбраната на ползите им по редица въпроси, в това число икономическата и финансовата политика (36 процента), макар рецензиите към строгата финансовата стратегия на Меркел по време на дълговата рецесия в еврозоната и " schwarze null " ( " черната нула " ) - правилото за уравновесен бюджет без трупане на нов дълг. 35 % от европейците биха се радвали Берлин да поеме водеща роля в отбраната на демокрацията и правата на индивида. На това мнение са даже и респондентите в Унгария (49 процента) и Полша (23 процента).
Данните демонстрират разминаване сред метода, по който европейците виждат Германия, и метода, по който Германия вижда себе си. Само когато става въпрос за отбрана на демокрацията и правата на индивида, повече от една трета от немските респонденти считат, че Берлин може сполучливо да отбрани ползите на Европейски Съюз. Един на всеки петима запитани в Германия декларира, че страната му е неспособна да управлява политиката на Съюза по който и да е от въпросите в изследването.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ