Според митовете на класическата японска религия – шинтоизма, първият двубой

Според митовете на класическата японска вяра – шинтоизма, първият дуел по сумо се състоял сред бога на гръмотевиците – Такемикадзути, и на ветровете – Такеминаката, когато те си разделяли земите на Япония. Победата била извоювана от бога на гръмотевиците, който станал настойник на страната и основоположник на японските императори.

Първото съревнование сред хора се състояло, съгласно легендите, през 23 година прочие Хр. В императорския двор се появил исполин, който декларирал, че ще се бие с всеки искащ. Владетелят на Япония оповестил премия за този, който победи колоса. Могъщият герой Номино Сукуне с голи ръце надделял неканения гостенин, като получи за това богати владения и място в двора на императора. След гибелта му Сукуне станал бог-покровител на битката „ сумо “.

Първият исторически зафиксиран шампионат по сумо се организира през 642 г. Правилата били доста разнообразни от днешните. Всъщност, съвсем нямало правила. Често борбите завършвали със гибелта на един от бойците. Но последователно сумото било регламентирано и се трансформирало в нещо като набожен обред в императорския двор.

След няколко века въз основа на сумото се появил комплекс извършения за самураи. Това, което преди било обреден танц, се трансформирало във боен подготвителен курс.

Великият шогун Ода Нобунага бил огромен обожател на сумото. Той толкова обичал да гледа борбата, че през 1578 година провел турнир за 1500 борци в замъка си. Поради големия брой участници било решено да се ограничи мястото за осъществяване на борби за владетелят да може да наблюдава няколко схватки едновременно . Така се появили традиционните площадки за сумо – дохио.

Но не всички владетели подкрепяли толкова древния спорт. В интервала Едо (1603-1868), сумото било неразрешено. Причината били размириците по панаирите: японците се оказали прекомерни ентусиасти и между феновете непрестанно ставали побоища. Забраната била отчасти анулирана едвам през 1684 година, когато висши шинтоистки жреци съумели да потвърдят на шогуна, че сумото е не само забавление за забавление на обществеността, но и важна религиозна гала.

Така, завръщайки се към древните си шинтоистки корени, сумото още веднъж обрасло с ритуали. Така да вземем за пример, по време на интервала Едо фициално се открива церемонията по излизане на борците върху дохиото и се появяват костюмите на съдиите, наподобяващи жречески одежди. Според новите правила спечелилият към този момент се определял от професионални съдии, а не от най-високопоставения фен, както преди. Появата на система от рангове за борците принадлежи към същия интервал.

На самия връх на многостепенната стълба са йокозуните, „ великите първенци “. Буквално тази купа значи „ притежател на въжето “ – в чест на специфичния колан, който първенците носят като символ на техния статус. Всеки такъв колан, който наподобява на дебело въже, тежи към 20 кг.

След реставрацията „ Мейджи “ през 1868 година сумото още веднъж запада.  Древният спорт бил избавен персонално от император Мейджи. През 1884 година той провел общояпонски шампионат и обявил, че счита тази битка за народен знак. След тези думи на императора известността на сумото внезапно се повишила. Японската Асоциация по сумо била публично записана на 28 декември 1925 година и оттогава всички шампионати се организират под нейния патронаж.

Съвременното сумо е спорт с много строги правила. Според тях губи този, който или напусне дохиото, или допре земята с част на тялото, друга от ходилата си. Диаметърът на дохиото е 4,55 метра и е ограничен от дебело въже. Забранени са ритници и удари, задушаване и много други. Основните похвати в сумото са улавяне на колана на противника, отворени удари с длани и хвърляния. Голяма част от съвременната техника на тази битка идва от други бойни изкуства, особено от джудото. Всеки рунд продължава четири минути. Ако през това време спечелилият все още не е определен, се афишира отмора, след която борците би трябвало да продължат от позиции, оптимално близки до тези, в които са приключили предходния рунд. Ако след още 4 минути спечелилият не бъде определен, тогава след второто спиране състезателите, наричани „ рикиши “, стартират дуела от изходни позиции. Третият кръг постоянно е финален. Ако след него спечелилият не бъде разкрит, тогава се афишира тъждество. Равенството обаче е доста рядко събитие. За последно това се случило в професионалното сумо през септември 1974 г. Битките нормално се организират доста по-бързо и завършват в един кръг.

В сумото няма категории по тегло. Състезател с тегло под 100 кг може да се състезава против 200-килограмов герой.

–