„Фуджи“ e най-прекрасната детска градина в света
Според класацията на Световния конгрес за нововъведения в образованието WISE, детската градина „ Фуджи “ в Тачикава, Токио е „ най-прекрасната детска градина в света “. Представяме ви най-голямата детска градина в Япония, където 600 деца учат в атмосфера на отвореност, непрестореност и независимост, без прекомерно обгрижване. Според японските педагози естественият звук на детския свят основава умеене за мощна централизация на вниманието и бързо превключване от развлечение в учене. Градината е издигната към голямо дърво от типа Зелкова. Масивното дърво е засадено преди повече от 50 години. В предишното то е било покосено от ураган и съвсем изкоренено, само че с времето съумява изцяло да се възвърне. Според локалните поданици дървото е било обичано място за игра на децата още преди да бъде издигната детската градина през 2007 година.
Поради особената елипсовидна форма на постройката и опцията на децата да играят безвредно на покрива, те тичат всеки ден към 3 до 6 километра, без някой да ги принуждава да го вършат. Могат да се катерят по дърветата, обезопасени с мрежи, или да се пързалят от върха на постройката до земята по пързалки за по-бързо слизане в образователните пространства. Директорът на детската градина счита, че да паднат или леко да се наранят за децата е потребно, с цел да изработят инстинкт за предпазване и да бъдат по-подготвени за света. Иновативната концепцияна световноизвестния японски проектант Такахару Тезука за детска градина, където ученето е привлекателно даже за трудните за връзка деца, тъй като е едно безпределно развлечение.
Азиатската учебна система постоянно се дефинира като наблягаща на дисциплината, до момента в който от друга стана западният вид образование нормално бива обсъждано като наблягащо на творчеството и свободата. И, до момента в който тази най-обща визия не е неоснователна, тя също по този начин не е и изцяло точна.
В западната просвета ние постоянно се опитваме да изолираме децата, ние работим в посока да сведем шума и възможните разсейващи фактори до най-малко. Фразата „ ръководство на класната стая “ се отнася до способността на даден преподавател да контролира своите възпитаници: опитваме се да дисциплинираме децата си и да ограничаваме тяхната естествена податливост да бъдат необуздани, да тичат в близост, да играят и да бъдат дейни. Даваме им подготвени играчки и игри, тъй че тяхната сила и неподчинение да бъдат удържани, вместо да им позволим да употребяват личното си въображение, с цел да си измислят свои лични игри. А след време се чудим за какво нашите възпитаници не са енергични, пламенни и любознателни.
Въпреки че огромна част от учебните заведения стъпват върху концепцията за строга дисциплинираност, има известни институции, които преначертават азиатското ранно образование. Детската градина „ Фуджи “ в Тачикава, Токио е измежду тях.
Детска градина „ Фуджи “ се обитава в двуетажна, отворена, елипсовидна постройка. Класните стаи са ситуирани в пръстен на приземния етаж, а от горната страна има гладко скосяващ се покрив, върху който децата играят; в центъра на пръстена има двор, който също е разполагаем на учениците за игра. Думата „ класна стая “, обаче, е неправилно използвана тук – няма класни стаи, тъй като няма и стаи. Разбира се, всеки преподавател разполага с пространство в постройката, което е отдадено на неговия/нейния клас, само че няма стени сред класовете. Всъщност, учебното заведение оспорва цялостното разбиране за границите: класовете не са разграничени от стени, същото важи и за всички вътрешни и външни площи.
Покривът служи за съществена площадка за игра (игрище) на децата, макар че няма катерушки, люлки или други обичайни уреди за игри навън. Вместо това има три дървета, които порастват както през класните стаи, по този начин и през покрива, и точно те служат за катерушки. Учениците могат да се катерят и да играят свободно по тези дървета, защото има мрежи, изпълващи празното пространство сред дървото и покрива, които биха уловили децата, в случай че сеслучи те да паднат (а те го вършат – и постоянно даже преднамерено!).
Също толкоз привлекателно за учениците се явява и откритото пространство на покрива: с изключение на дърветата, прозорците на покрива и единствената пързалка, която свързва покрива със земята, на втория етаж няма нищо друго. На децата, обаче, напълно не им е скучно. Те си измислят свои лични игри или постоянно просто тичат по протежението на елипсовидния покрив без съответна цел. Отделно от основната постройка има пристройка, в която също си играят децата. Тази структура е единствено 5 метра висока, само че има 7 етажа и е проектирана за да предизвиква естествения инстинкт на детето да изследва и да се катери. Снабдена е с най-малък брой парапети и не е планувана мека настилка.
Много хора, които не са осведомени с плана за това учебно заведение, биха показали подозрение във връзка с него. Как защищават учениците от разпръскване? Как управляват учениците? Какво се случва, в случай че даден възпитаник напусне мястото си, с цел да се разхожда? И по какъв начин се забавляват учениците по време на свободна игра?
Сградата оспорва същността на всеки един от гореизброените въпроси. Архитектът, Такахару Тезука, и шефът на детска градина „ Фуджи “ имат вяра, че свободата и шумът, който се генерира от зоната за игри върху покривното пространство, както и отворените класни стаи, имат удобен резултат върху учениците. Когато обещано дете стартира да не го свърта на едно място или се почувства отегчено, му се разрешава да се разноски. Децата с аутизъм също извличат изгоди от заобикалящата ги среда. Вместо да си откри укритие, детето може свободно да се движи сред класовете. Това води до изненадваща липса на стереотипно аутистично държание в учебното заведение, както и до изумителна дарба за централизация у всеки възпитаник. Учениците се научават да действат добре макар възможните разсейващи фактори, а по този начин също се учат по какъв начин да взимат независими решения, употребявайки свободата, която им се дава.
Покривната зона също по този начин предизвиква воденето на един здравословен метод на живот. Децата са родени, с цел да бъдат свободни – всеки, който има опит в работата с деца, знае, че голямото болшинство от тях обичат да скачат в близост, да играят и да изследват, когато им се даде такава опция. Детска градина „ Фуджи “ е проектирана по метод, който предизвиква тази безкрайна сила, без въобще да се пробва да я управлява и обуздава. Учениците обичат да тичат по покрива и изминават приблизително 2.5 благи (или 4 км) дневно.
Тезука споделя, че е проектирал постройката в елипсовидна форма таман поради естествения инстинкт на децата да тичат в кръг. Нещо повече, университетски проучвания са стигнали до извода, че възпитаниците на детска градина „ Фуджи “ излизат от учeбното заведение по-атлетични спрямо връстниците си от други детски градини.
Дизайнът на постройката също по този начин планува излагането на учениците на дребни дози заплаха. Докато стандартното мислене упорства, че децата би трябвало да бъдат предпазвани от всяка заплаха, в детска градина „ Фуджи “ учениците са непрекъснато изложени на заплаха от остри ръбове и не доста застрашаващи рухвания. Това разрешава на учениците да стартират да се учат да се движат в границите на нашия безреден и постоянно рисков свят, а по време на този развой те се научават да си оказват помощ един на различен. Те се учат да работят дружно за превъзмогване на компликациите и стават по-силни и по-издръжливи.
В детска градина „ Фуджи “ на учениците се позволява надалеч по-голяма независимост, в сравнение с даже на техните западни връстници, и те са по-приспособени към нея. Те се учат да взимат независими решения, по-творчески настроени са и са по-активни, разчитат един на различен и си оказват помощ, поддържат връзка между тях. Учат се от грешките си и се научават да се концентрират макар заобикалящата ги шумна/буйна среда. Ако вземем този модел и го използван в просветителни институции по целия свят, нашите деца ще бъдат ли по-добре готови да се оправят с бъдещите провокации?
Инфо: www.mamaninja.bg
