Тормоз в училище
Спомням си, че в предучилищната имаше едно момиче, което беше по-голямо от мен, и ме тормозеше, само че по какъв начин тъкмо се случваше тормозът ми е малко в мъгла, тъй като доста бързо спря, откакто повиках на помощ по-голямата си сестра, тогава в 7 клас в същото учебно заведение. Просто пристигна през едно междучасие да ме види и момичето спря да се занимава с мен.
После се появи един Тишо (неговото име си го припомням, тъй като семейството му беше Ташков и комбинацията от двете ми идваше напряко като виц), който също се опитваше да се драка нещо с мен, само че аз не му обръщах изключително внимание досега, в който просто не ми писна и не го „ изказах “ на татко ми.
Сега си давам сметка, че това май не беше доста добра концепция, тъй като в един превъзходен ден баща ми се появи в учебното заведение с черния си шлифер и тъмните си очила (нещо като първообраз на Нео от „ Матрицата “), дръпна Тишо встрани и му сподели някакви неща, които и до момента си остават обгърнати в тайнственост, обаче това момче повече не подвигна даже взор към моята персона. Истината е, че евентуално татко ми му е нанесъл по-голяма контузия, в сравнение с той на мен.
Истински унизена и застрашена се почувствах като заек в гимназията, когато един от по-големите – ултрас на Левски (не че в случай че беше на ЦСКА, щеше да е по-различно), реши да ме приклещва по-коридорите, с цел да ревизира „ какъв цвят са ми венците “. Явно външният ми тип, състоящ се от малко по-матов загар и чуплива кестенява коса, му се е сторил извънредно недоверчив (не че въпросният изглеждаше като от Хитлеровата юноша, само че се изживяваше така). И той се „ промени “ много бързо, откакто помолих едни другари да се видят с него след часовете. Всичко мина доста цивилизовано.
Продължава на страницата на
