Проф. Любомир Халаче: Спомен от Одеската психиатрия
Спомен от Одеската психиатрия
Проф. Любомир Халачев
Свидетели сме на откровена насмешка с държавните институции, достигаща до парадокс. Подобен по силата на своя парадокс и безсмислица разговор може да се прочете единствено в популярната пиеса на Бекет „ В очакване на Годо “. Но там има необикновен смисъл, също така е пиеса- нещо, което не се допуска в връзките сред държавните институции на една европейска страна.
Каква е фактологията, както обичат да се показват в правните среди. Зам. основният прокурор упреква основния прокурор, че желае да го убие. Държавата взема ограничения. Главният прокурор упреква политическите дейци, че желаят да го убият и скрива фамилията си на несъмнено място в „ другарска страна “. Заместникът на зам. основния прокурор желае оставката на шефа си.
Същото прави и зам. основният прокурор, а самият основен прокурор желае оставката на своя заместител. Ако до тука не сте се объркали, значи имате доста високо IQ. Не знам дали това ви оказва помощ в всекидневието, само че очевидно за доста наши политици то е недостижимо, тъй като одобряват като всекидневие тази плетеница от взаимоотношения и тя ги възмущава на приблизително равнище. В смисъл- да, разбираме го, не е хубаво и др.под.
Признавам си, че в случай че бях на мястото на шефа на службите в „ другарската страна “, в която основният прокурор е скрил фамилията си от ръцете на неприятните български политици, щях първи да кажа: „ Тези хора, българите, не би трябвало да се позволяват в Шенген - те вътре в страната си се гонят и стрелят като диви зайци! Какво ще вършат, в случай че ние попаднем там- можете да си визиите “.
Разбира се сходно умозаключение не излиза от главите на множеството български политици, тъй като очевидно мозъкът им е организиран по друг начин- те не разсъждават като слушат, гледат и проучват действителните обстоятелства, а като си затворят очите и стартират да фантазират, с други думи да си показват какво би станало ако…
Подобно е ситуацията и с еврозоната. Ние непрестанно обясняваме, че изпълняваме всички отговорности наложени от Европейски Съюз, само че европейската централна банка кой знае за какво не ни има вяра. Ти остави това, ами и българите, в по-големия си % също не имат вяра. Защото тук към този момент не става дума за днешната действителност, а за обещания в бъдещето.
Днес не става, нямаме го, имаме проблеми, само че в случай че знаете какво ще стане на следващия ден!
Само че българите от доста време знаят по какъв начин се дава обещание на женитба и по какъв начин се извършват обещанията. Така, че с цел да бъдат признати тези обещания би трябвало да бъдат подкрепени с доста разбираеми пояснения, които да включват освен бъдещето време, само че и съответни периоди.
Също по този начин добре би било тези пояснения да не са гарнирани с общи приказки от вида на „ ще седнем на масата на богатите нации “ или „ ще бъдем в обществото което взема решение проблемите на Европейски Съюз “ и др.под, които нямат никаква действителна стойност.
Подобно е ситуацията и с нуклеарната енергетика. Съмнявам се дали има и 1% българи, които да са разбрали какво ще става с българската нуклеарна енергетика, за какво изоставаме с такава скорост от страните, с които до скоро се съизмервахме по произвеждане на такава сила, какво ще стане с нашите реактори и с нашите централи и по кое време?
И още по-важно- какъв брой ще костват тези нови хрумвания на целия български народ. Защото решенията ги вземат едни, а заплащането се оставя на други. Впрочем, плащаме всички, само че разноските на едните по отношение на заплатите им са доста по-малки в сравнение с разноските на по-голямата част от народа по отношение на приходите им. Така че…
Ако тези политици, които поемат сходни обещания нямат силата да създадат ясни и разбираеми за целия народ пояснения, по-добре да си подадат оставките и да се занимават с неща, в които са по-добри.
И защото нашата оценка очевидно не е задоволителна, с цел да могат тези участници в събитията да си подадат оставките сами и почтено, би трябвало да прибавим за повече изясненост това, което е стояло като надпис на вратата на Одеската психиатрия по времето, когато тя е била грижливо обследвана от гениалните писатели Илф и Петров.
Ето го и самият надпис:
Надпис на вратата на Одеската психиатрия: „ Мнението на пациентите може да се разграничава от мнението на санитарите “.
