ИПИ представи алтернативен бюджет за 2024 г. с реформи и без повишаване на данъците
Сподели
За 21-вa поредна година Институтът за пазарна стопанска система показва Алтернативен бюджет с ниски налози и промени за по-ефективно ръководство.
Вече над две десетилетия Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) изготвя Алтернативен държавен бюджет. Предложението на ИПИ е израз на убедеността ни, че държавната интервенция и преразпределение през бюджета би трябвало да са лимитирани, обществените разноски би трябвало да са ефикасни, а процесът на бюджетиране – предвидим и транспарантен.
Алтернативата на ИПИ показва хрумвания за по-ниски налози, по-ефективни обществени разноски и повече независимост за бизнесмени, вложители и жители.
Политики, които трансформират тези хрумвания в действителност могат да трансформират страната. Управлението би трябвало да се концентрира върху нужното за реализиране на бърз стопански напредък, учреден на развиване на човешкия капитал, вложения за по-висока продуктивност и конкурентоспособност, които да наредят България измежду богатите и проспериращи страни в Европа с високи приходи и шансове за всеки, показват от института.
Какво се предлага?
Насърчаване на вложенията и изсветляване на заетостта.
България е изправена пред редица провокации – стягане на паричната политика в развитите стопански системи, риск от криза в еврозоната, енергиен преход в условия на война, наред с неподходящи демографски процеси, свиващи работната мощ. Нивото на вложенията е извънредно ниско през последните повече от 10 години, като по дял на бруто капиталообразуването от Брутният вътрешен продукт България е на опашката измежду страните от Централна и Източна Европа.
Същевременно успешни и печеливши в страната компании сега разпределят над 15 милиарда лв. дивиденти годишно – голям запас, който може да се трансформира в продуктивни вложения.
Към това се прибавя и предизвикването за в допълнение облагане на част от фирмите, извършващи активност у нас за задачите на прелюдия най-малък корпоративен налог. Само за десетилетие с близо 1 милион е намаляло популацията в работоспособна възраст – и това при исторически рекордно ниска безработица.
Решението, което ИПИ предлага с различния бюджет, е данъчен тласък за вложения, претовареност и повишение на приходите.
Предлага се нулев налог за реинвестираната облага посредством 100% обезценка в първата година за вложения в машини, уреди, съоръжение и софтуерно обновяване. Инвестициите са главен фактор за разширение на индустриалния капацитет на стопанската система в дълготраен проект. Те са нужни за дълготрайна промяна в посока висока работливост и повишение на добавената стойност.Намаление на осигурителната тежест с 10 пункта. В резултат чакаме растеж на чистите приходи на работещите с към 33% по отношение на 2023 година (при към 14% в базовия сюжет, на който залага рамката на правителството). В резултат чакаме нарастване на заетостта в частния бранш на стопанската система и изсветляване на претовареност, приходи и ползване. Комбинация от тласъци като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации ще докара до доста по-добри резултати в понижение на укриването на приходи.
Мерки за стесняване на бюджетния недостиг. Комбинацията от понижената данъчна тежест, насърчаваща вложенията, растежа и повишението на приходите, с промени за по-ефективни разноски и подобряването на събираемостта на приходите е причина за унищожаване на бюджетния недостиг и отбягване на повишаване на държавния дълг.
Алтернативата на ИПИ включва редица ограничения, стъпващи на няколко правилото:
Поддържане на ниски данъчни ставки с необятна данъчна основа – унищожаване на привилегии и преференции, в това число диференцирани ставки и изключения за разнообразни заинтригувани групи;Намаляване на субсидиите;Съкращаване на неефективни разноски посредством структурни промени и опростяване на регулации;Съобразяване на разноските за личен състав и прехрана на обществения бранш с демографските трендове и опциите за мъдро потребление на нови технологии и електронни услуги.
Свиване на недостига в тригодишен небосвод. Краткосрочният резултат от използването на пакета ограничения в алтернативата на ИПИ е понижаване на разноските с 5 450 млн. лв. и понижаване на данъчната тежест с 2 250 млн. лв., което свива недостига на касова основа за 2024 година с 3 200 млн. лв. до 1,5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Приходите нарастват с 8,5% по отношение на предстоящото за 2023 година, а разноските – с 4%.
Пълният резултат от предлагането води до стесняване на недостига до 0,8% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година и балансиране на бюджета през 2026 година В резултат, вместо последователно повишаване на обществения дълг до 28.3% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година съгласно бюджетната прогноза на държавното управление, дългът остава релативно неизменен на равнища от към 22% от Брутният вътрешен продукт за целия интервал.
За дълготрайно ускорение на растежа, което да подреди България измежду богатите страни в Европейски Съюз в обозримо бъдеще, са нужни и по-дълбоки промени и старания в идващите години, в това число:
Повече вложения и по-висока претовареност в конкурентоспособни бизнеси;Привличане на високотехнологични световни водачи и промяна на българската икономика;По-ефективно работеща администрация, унищожаване или опростяване на регулации;Социални разноски, ориентирани към потребностите и подкрепящи стабилно обществено включване, равнене на опциите и понижаване на бедността;По-ефективно ръководство на обществените системи посредством смяна на моделите на финансиране за обвързване на с резултат, добавена стойност и качество.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
За 21-вa поредна година Институтът за пазарна стопанска система показва Алтернативен бюджет с ниски налози и промени за по-ефективно ръководство.
Вече над две десетилетия Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) изготвя Алтернативен държавен бюджет. Предложението на ИПИ е израз на убедеността ни, че държавната интервенция и преразпределение през бюджета би трябвало да са лимитирани, обществените разноски би трябвало да са ефикасни, а процесът на бюджетиране – предвидим и транспарантен.
Алтернативата на ИПИ показва хрумвания за по-ниски налози, по-ефективни обществени разноски и повече независимост за бизнесмени, вложители и жители.
Политики, които трансформират тези хрумвания в действителност могат да трансформират страната. Управлението би трябвало да се концентрира върху нужното за реализиране на бърз стопански напредък, учреден на развиване на човешкия капитал, вложения за по-висока продуктивност и конкурентоспособност, които да наредят България измежду богатите и проспериращи страни в Европа с високи приходи и шансове за всеки, показват от института.
Какво се предлага?
Насърчаване на вложенията и изсветляване на заетостта.
България е изправена пред редица провокации – стягане на паричната политика в развитите стопански системи, риск от криза в еврозоната, енергиен преход в условия на война, наред с неподходящи демографски процеси, свиващи работната мощ. Нивото на вложенията е извънредно ниско през последните повече от 10 години, като по дял на бруто капиталообразуването от Брутният вътрешен продукт България е на опашката измежду страните от Централна и Източна Европа.
Същевременно успешни и печеливши в страната компании сега разпределят над 15 милиарда лв. дивиденти годишно – голям запас, който може да се трансформира в продуктивни вложения.
Към това се прибавя и предизвикването за в допълнение облагане на част от фирмите, извършващи активност у нас за задачите на прелюдия най-малък корпоративен налог. Само за десетилетие с близо 1 милион е намаляло популацията в работоспособна възраст – и това при исторически рекордно ниска безработица.
Решението, което ИПИ предлага с различния бюджет, е данъчен тласък за вложения, претовареност и повишение на приходите.
Предлага се нулев налог за реинвестираната облага посредством 100% обезценка в първата година за вложения в машини, уреди, съоръжение и софтуерно обновяване. Инвестициите са главен фактор за разширение на индустриалния капацитет на стопанската система в дълготраен проект. Те са нужни за дълготрайна промяна в посока висока работливост и повишение на добавената стойност.Намаление на осигурителната тежест с 10 пункта. В резултат чакаме растеж на чистите приходи на работещите с към 33% по отношение на 2023 година (при към 14% в базовия сюжет, на който залага рамката на правителството). В резултат чакаме нарастване на заетостта в частния бранш на стопанската система и изсветляване на претовареност, приходи и ползване. Комбинация от тласъци като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации ще докара до доста по-добри резултати в понижение на укриването на приходи.
Мерки за стесняване на бюджетния недостиг. Комбинацията от понижената данъчна тежест, насърчаваща вложенията, растежа и повишението на приходите, с промени за по-ефективни разноски и подобряването на събираемостта на приходите е причина за унищожаване на бюджетния недостиг и отбягване на повишаване на държавния дълг.
Алтернативата на ИПИ включва редица ограничения, стъпващи на няколко правилото:
Поддържане на ниски данъчни ставки с необятна данъчна основа – унищожаване на привилегии и преференции, в това число диференцирани ставки и изключения за разнообразни заинтригувани групи;Намаляване на субсидиите;Съкращаване на неефективни разноски посредством структурни промени и опростяване на регулации;Съобразяване на разноските за личен състав и прехрана на обществения бранш с демографските трендове и опциите за мъдро потребление на нови технологии и електронни услуги.
Свиване на недостига в тригодишен небосвод. Краткосрочният резултат от използването на пакета ограничения в алтернативата на ИПИ е понижаване на разноските с 5 450 млн. лв. и понижаване на данъчната тежест с 2 250 млн. лв., което свива недостига на касова основа за 2024 година с 3 200 млн. лв. до 1,5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Приходите нарастват с 8,5% по отношение на предстоящото за 2023 година, а разноските – с 4%.
Пълният резултат от предлагането води до стесняване на недостига до 0,8% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година и балансиране на бюджета през 2026 година В резултат, вместо последователно повишаване на обществения дълг до 28.3% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година съгласно бюджетната прогноза на държавното управление, дългът остава релативно неизменен на равнища от към 22% от Брутният вътрешен продукт за целия интервал.
За дълготрайно ускорение на растежа, което да подреди България измежду богатите страни в Европейски Съюз в обозримо бъдеще, са нужни и по-дълбоки промени и старания в идващите години, в това число:
Повече вложения и по-висока претовареност в конкурентоспособни бизнеси;Привличане на високотехнологични световни водачи и промяна на българската икономика;По-ефективно работеща администрация, унищожаване или опростяване на регулации;Социални разноски, ориентирани към потребностите и подкрепящи стабилно обществено включване, равнене на опциите и понижаване на бедността;По-ефективно ръководство на обществените системи посредством смяна на моделите на финансиране за обвързване на с резултат, добавена стойност и качество.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ