Иван Кръстев: Светът се изменя и Западът не е от печелившите
Сподели
„ Има книги, които се концентрират върху съответна година – „ 1989 “ или „ 1913 “.
Сигурен съм, че ще има десетки книги и за 2024. Проблемът е, че към момента не можем да ги прочетем “, споделя политологът Иван Кръстев в обстойно изявление за немския вестник „ Аугсбургер Алгемайне “.
Според Кръстев демокрацията ще оцелее и през 2024 година, когато над четири милиарда души по света ще отидат до урните, само че въпросът е по какъв начин ще наподобява тя след това.
Изборите през тази година са тясно свързани с развиването на огромните геополитически спорове – резултатът в Съединени американски щати да вземем за пример ще предопредели хода на войната в Украйна, акцентира роденият в България политолог, написа „ „.
Европа се бори с разнообразни рецесии
Кръстев споделя, че Германия е на кръстопът по ред аргументи. Едната е обвързвана точно с политическия климат в Съединени американски щати. Защото през последните десетилетия сигурността на Германия беше обезпечавана от Вашингтон.
След избора на Доналд Тръмп през 2016 година обаче това се промени.
След това се промени и зависимостта на Германия от съветски газ, а заплахата от открит спор сред Китай и Тайван носи и опасности за немския експортен модел.
„ Проблемът за Германия е, че през последните десетилетия тя е един от най-големите печеливши от световните политически условия. А най-големите спечелили от предишното са застрашени да се трансфорат в огромните губещи през днешния ден “, счита политологът, който е откривател и в Института по филантропични и обществени науки във Виена.
По отношение на рецесиите, които засягат Европа, Кръстев споделя, че няма такава, която да господства над целия континент.
„ През есента попитахме в 11 европейски страни кои от петте най-големи рецесии основават у тях най-вече паники за бъдещето – Ковид, стопанска система, война, климатични промени, миграция “, изрежда той.
„ Германия е единствената страна, в която миграцията е най-горе “, показва Кръстев.
„ В Италия и Португалия е стопанската система. В Полша и Естония – войната. “
Политологът вижда и забавна наклонност – терзанията във връзка с миграцията в страни като Италия и Полша понижават, когато крайната десница е на власт, даже броят на мигрантите да пораства.
„ Това е значима причина за какво държавните управления в Европа, отпред с това на Еманюел Макрон във Франция, се движат все по-надясно “, добавя той пред „ Аугсбургер Алгемайне “.
Разделението сред хората в градовете и селата пораства
Кръстев изяснява експлоадирането на от ден на ден горещи спорове със страховете от бъдещето. И връща лентата обратно към Студената война.
Тогава „ и Съединени американски щати, и Съветският съюз бяха твърдо уверени, че бъдещето е на тяхна страна. Това значително изяснява за какво не се стигна до война. Ако вярвате, че бъдещето принадлежи на вас, че на следващия ден ще бъдете по-силни от съперника си, за какво бихте воювали през днешния ден? “, пита той.
Но през днешния ден не е по този начин. „ Активистите за климата и съперниците на миграцията се опасяват от бъдещето. Това ускорява желанието да се решат нещата в този момент – евентуално даже със мощ. “
Според ръководителя на Центъра за демократични тактики разделянето сред хората може да се изясни и по географски симптом.
„ Хората в Будапеща и Братислава са доста по-близки до тези в Берлин и Барселона, в сравнение с до популацията в селата в личната си страна. Не става въпрос толкоз за разликата сред богатите и бедните. Решаващият фактор е броят на жителите на квадратен километър “, счита той.
И дава съответен образец – проблемите, които вълнуват хората от дребните обитаеми места, са радикално разнообразни.
„ Съществува чувството, че са изоставени. Те имат и напълно действителни проблеми – новата политика в региона на климата, електрическите коли. Живеем в доста мобилен свят. А в този свят има хора, които са по-малко мобилни от преди, тъй като рейсът към този момент не се движи. Това има политически последствия. Брекзит е добър образец. “
Кръстев изяснява, че всеобщо за овакантяване на Европейски Съюз са дали своят вот британци, които нямат положителни транспортни връзки с огромните градове. „ Тези, които към този момент не посещават града, желаеха да излязат от Европейски Съюз. “
Защо България и Полша имат друго отношение към Русия?
В изявлението Кръстев приказва и за други разлики – тези за оценката към дейностите на Путин и нападателната война, която Русия води против Украйна.
„ Поляците, балтийците и даже финландците се опасяват от завръщането не толкоз на Съветския съюз, колкото на Руската империя. Някога те са били част от нея, както и Украйна – тъй че могат да се разпознават добре с Украйна “, счита той.
„ В Унгария и България нещата са разнообразни до известна степен. За тях Хабсбургите и най-много Османската империя са имперската мощ. В исторически проект Русия се преглежда по-скоро като освободителка. “
Иван Кръстев показва, че до преди експлоадирането на войната Европа е била на мнение, че икономическата и меката политическа мощ са доста по-важни от военната.
Това води и до сегашните проблеми във военното произвеждане. Докато в това време единствено за шест месеца Русия съумя да се преориентира към военна стопанска система.
Другото изненадващо изобретение е, че национализмът е жив и в тази ситуация с Украйна може да стимулира хората да жертват живота си за свободата.
„ Войната трансформира Европа повече, в сравнение с си мислят самите европейци “, заключва той.
Политологът не се наема да предвижда по какъв начин ще приключат изборите в Съединени американски щати през ноември, само че споделя, че те ще имат голямо въздействие върху Европа.
„ Балансът на силите в света се трансформира. И ние, Западът – Съединени американски щати и Европа – не сме на печелившата страна “, обобщава Кръстев пред „ Аугсбургер Алгемайне “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Има книги, които се концентрират върху съответна година – „ 1989 “ или „ 1913 “.
Сигурен съм, че ще има десетки книги и за 2024. Проблемът е, че към момента не можем да ги прочетем “, споделя политологът Иван Кръстев в обстойно изявление за немския вестник „ Аугсбургер Алгемайне “.
Според Кръстев демокрацията ще оцелее и през 2024 година, когато над четири милиарда души по света ще отидат до урните, само че въпросът е по какъв начин ще наподобява тя след това.
Изборите през тази година са тясно свързани с развиването на огромните геополитически спорове – резултатът в Съединени американски щати да вземем за пример ще предопредели хода на войната в Украйна, акцентира роденият в България политолог, написа „ „.
Европа се бори с разнообразни рецесии
Кръстев споделя, че Германия е на кръстопът по ред аргументи. Едната е обвързвана точно с политическия климат в Съединени американски щати. Защото през последните десетилетия сигурността на Германия беше обезпечавана от Вашингтон.
След избора на Доналд Тръмп през 2016 година обаче това се промени.
След това се промени и зависимостта на Германия от съветски газ, а заплахата от открит спор сред Китай и Тайван носи и опасности за немския експортен модел.
„ Проблемът за Германия е, че през последните десетилетия тя е един от най-големите печеливши от световните политически условия. А най-големите спечелили от предишното са застрашени да се трансфорат в огромните губещи през днешния ден “, счита политологът, който е откривател и в Института по филантропични и обществени науки във Виена.
По отношение на рецесиите, които засягат Европа, Кръстев споделя, че няма такава, която да господства над целия континент.
„ През есента попитахме в 11 европейски страни кои от петте най-големи рецесии основават у тях най-вече паники за бъдещето – Ковид, стопанска система, война, климатични промени, миграция “, изрежда той.
„ Германия е единствената страна, в която миграцията е най-горе “, показва Кръстев.
„ В Италия и Португалия е стопанската система. В Полша и Естония – войната. “
Политологът вижда и забавна наклонност – терзанията във връзка с миграцията в страни като Италия и Полша понижават, когато крайната десница е на власт, даже броят на мигрантите да пораства.
„ Това е значима причина за какво държавните управления в Европа, отпред с това на Еманюел Макрон във Франция, се движат все по-надясно “, добавя той пред „ Аугсбургер Алгемайне “.
Разделението сред хората в градовете и селата пораства
Кръстев изяснява експлоадирането на от ден на ден горещи спорове със страховете от бъдещето. И връща лентата обратно към Студената война.
Тогава „ и Съединени американски щати, и Съветският съюз бяха твърдо уверени, че бъдещето е на тяхна страна. Това значително изяснява за какво не се стигна до война. Ако вярвате, че бъдещето принадлежи на вас, че на следващия ден ще бъдете по-силни от съперника си, за какво бихте воювали през днешния ден? “, пита той.
Но през днешния ден не е по този начин. „ Активистите за климата и съперниците на миграцията се опасяват от бъдещето. Това ускорява желанието да се решат нещата в този момент – евентуално даже със мощ. “
Според ръководителя на Центъра за демократични тактики разделянето сред хората може да се изясни и по географски симптом.
„ Хората в Будапеща и Братислава са доста по-близки до тези в Берлин и Барселона, в сравнение с до популацията в селата в личната си страна. Не става въпрос толкоз за разликата сред богатите и бедните. Решаващият фактор е броят на жителите на квадратен километър “, счита той.
И дава съответен образец – проблемите, които вълнуват хората от дребните обитаеми места, са радикално разнообразни.
„ Съществува чувството, че са изоставени. Те имат и напълно действителни проблеми – новата политика в региона на климата, електрическите коли. Живеем в доста мобилен свят. А в този свят има хора, които са по-малко мобилни от преди, тъй като рейсът към този момент не се движи. Това има политически последствия. Брекзит е добър образец. “
Кръстев изяснява, че всеобщо за овакантяване на Европейски Съюз са дали своят вот британци, които нямат положителни транспортни връзки с огромните градове. „ Тези, които към този момент не посещават града, желаеха да излязат от Европейски Съюз. “
Защо България и Полша имат друго отношение към Русия?
В изявлението Кръстев приказва и за други разлики – тези за оценката към дейностите на Путин и нападателната война, която Русия води против Украйна.
„ Поляците, балтийците и даже финландците се опасяват от завръщането не толкоз на Съветския съюз, колкото на Руската империя. Някога те са били част от нея, както и Украйна – тъй че могат да се разпознават добре с Украйна “, счита той.
„ В Унгария и България нещата са разнообразни до известна степен. За тях Хабсбургите и най-много Османската империя са имперската мощ. В исторически проект Русия се преглежда по-скоро като освободителка. “
Иван Кръстев показва, че до преди експлоадирането на войната Европа е била на мнение, че икономическата и меката политическа мощ са доста по-важни от военната.
Това води и до сегашните проблеми във военното произвеждане. Докато в това време единствено за шест месеца Русия съумя да се преориентира към военна стопанска система.
Другото изненадващо изобретение е, че национализмът е жив и в тази ситуация с Украйна може да стимулира хората да жертват живота си за свободата.
„ Войната трансформира Европа повече, в сравнение с си мислят самите европейци “, заключва той.
Политологът не се наема да предвижда по какъв начин ще приключат изборите в Съединени американски щати през ноември, само че споделя, че те ще имат голямо въздействие върху Европа.
„ Балансът на силите в света се трансформира. И ние, Западът – Съединени американски щати и Европа – не сме на печелившата страна “, обобщава Кръстев пред „ Аугсбургер Алгемайне “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ