Списание Hera.bg подкрепя преди всичко баланса в храненето - традиция

Списание Hera.bg поддържа на първо място салдото в храненето - традиция и трендове, здравословнa, само че и покрай нормалната за сезона и мястото храна. Защо избрахме да създадем изявление с Здравка Кокалова от i love our dreams? Защото нейните предписания въплъщават всичко това, което е значимо и за нас. Плюс невероятното й естетично възприятие в поднасянето на храната, което ни сграбчи от пръв взор. Наскоро тя завоюва и една специфична. За всичко това и за още доста забавни неща си поговорихме с нея:

Какъв човек би следил блог като? Как си представяш един твой четец?

Мисля, че са най-вече младежи, такива, които търсят някакъв опит с храната. Също, които наблюдават с какво се хранят, интересуват се от по-здравословни други възможности и харесват красиви неща като мен. Най-вероятно и обичат кулинарна снимка. Като цяло си ги представям космополитни, такива, които обичат да изживяват живота си пълноценно.

Отношението ни към храната се заражда още в ранното детство. На какво ухаеше твоето детство, какви са спомените ти за кухнята вкъщи?

Само хубави! Майка ми непрекъснато готви. Винаги имаше някакъв сладкиш, закуска, всевъзможни манджички. Винаги е обичала да опитва и у дома е цялостно с готварски книги и списания. Това, което най-вече ми мирише на детството ми, е немски сладкиш, горещо какао и палачинки. Любимо ми бе картофените кюфтета на фурна със спанак и млечен сос в композиция с. Нямах самообладание да пристигна пролетта, с цел да го направи.

Как се храниш в този момент? Какво приготвяш най-често вкъщи за околните си? Има ли такова нещо като уравновесено хранене за дейни хора и по какъв начин ти го прилагаш в рецептите си?

Храня се както нормално в последните пет години. Балансирано. Голяма част от това, което подготвям ежедневно в къщи, се намира в блога, тъй че всеки може да го види. В къщи най-често подготвяме една индийска леща с ориз, подправки, кокос и нещо свежо. Наистина ни е обичана. Също доста постоянно си подготвяме една баница с фасул и печени чушки, която към момента не съм пускала като рецепта, само че тази зима несъмнено ще се появи. Относно уравновесеното хранене, мога да кажа, че не е нищо изключително. В момента, в който промениш питателните си привички и те станат рутина, то спираш да се замисляш изключително, за кое и по какъв начин. Всъщност ние имаме доста положителни благоприятни условия да се храним вярно стига да желаеме, които не ни костват повече пари или време. Разбира се, в случай че сте привикнали да се храните единствено на открито и да не готвите нищо, то тогава ще ви коства някакво време. Просто хората би трябвало да се научат да си готвят ежедневно, без това да ги обременява.

Храненето значим обред ли е за един съвременен градски човек или неналичието на време е определяща?

В реалност храната през днешния ден се трансформира в освен това от нормално хранене. Точно градският човек, може би заради по-големите благоприятни условия за разнообразни артикули, трансформира тази активност в специфичен обред. Макар, че действително видяно храната в по-стари времена постоянно е имала тъкмо такава ритуална форма. Може би от един миг нататък хората сме възприели това като рутинно деяние и може би тъкмо в този момент ставаме очевидци на подем в кухнята на елементарния човек. Относно неналичието на време, това е просто опрощение! Давайки за образец себе си, аз нямам никакво време. Излизам в 8,30ч. връщам се в 18,30ч., само че постоянно върша някаква вечеря, а подкрепям и кулинарен блог. Всичко е въпрос на предпочитание.

Блогът като формат е по-личното място, в което човек взема решение, че може да се разкрие и да показа нещо от себе си. Как реши да започнеш собствен блог, коя беше движещата мощ?

В моя блог не споделям изключително от персоналния си живот и то изцяло съзнателно. Главно се концентрирам върху общи тематики и по-сдържани мнения от всекидневието си, когато пиша встъпителните текстове към рецептите. Разбира се, акцентирам основно на самите предписания, същото се отнася и за фотографиите. Започнах блога, тъй като желаех да споделям някъде фотографиите си на храна, а и да протоколирам рецептите, които одобрявам. В следствие прерасна в нещо малко по-голямо от просто бележник.



Прави ми усещане в артистичният детайл в фотосите. Колко значима е тази хармония за теб и има ли тя принос към цялостното показване на храната?

Да, несъмнено! Както споделих, самите фотоси бяха причина за този блог и за желанието ми да подготвям все нови и забавни неща, тъй като желаех да ги фотографирам. Естетиката в фотосите ми е като тази във всичко останало, което върша. Комбинация от неща, които намирам за хармонични. Същото важи и за една рецепта.

Наскоро завоюва на журито за здравословно насочен блог и множеството предписания в са вегетариански, веган и суровоядски. Това хранене по какъв начин се вписва в днешния метод на живот, толкоз ли е мъчно, колкото наподобява на пръв взор?

Да, доста съм радостна от оказаната ми чест. Иначе самите режими на хранене не са комплицирани. То просто е метод на живот, който избираш. Не е по-различно от това, което мислим за обикновено. От гледната точка на човек, привикнал да яде избрани неща, е в действителност мъчно да схванеш по какъв начин може някой да не ги яде изобщо. Замествайки един режим с различен просто, продължаваш да съществуваш, само че парите, които си давал за едно отиват за друго, не е по-различно. Просто не би трябвало да се ограничаваш в мисленето си.

Скоро стартират Коледните пости, а постенето е една остаряла наша традиция. Могат ли, съгласно теб, постите да бъдат още веднъж оправдани като процедура, на фона на общата наклонност на отвод от храна с скотски генезис?

Мисля, че от ден на ден хора се връщат към постите. Тези, които по принцип съблюдават подобен режим няма какво да ги мислим, само че несъмнено наклонността е към усилване.

Блогът ти е насочен към здравословното хранене и най-новите трендове, само че има и обичайни предписания, с които всички сме отраснали. Противоречат ли си тези неща, съгласно теб?

Зависи, дали желаеме да ги противопоставяме. Традициите в нечия кухня по-скоро идват от усети и текстури, схващане за храната от обещано място, за какво тя е каквато е, а не толкоз от точни предписания. По-скоро точните предписания са тези граници, които хората обичаме да си слагаме. Можеш да приготвиш нещо обичайно, по какъвто и да е метод, стига да го схванеш и уважиш корена му, запазиш неговия дух.

Специално за читателите на Hera.bg Здравка предлага една неповторима рецепта