Фрогоко: Предпочетоха Хендел пред Борис Христов за бг- председателството на Съвета на ЕС
Списък с планове за културната стратегия на европредседателството разбуни духовете. Сред най-фрапиращите образци е одобряването на план „ Музиката на Хендел за европейско културно и етично гражданско общество “. Проектът „ Борис Христов и „ Многая лета “ – музикалните емблеми на България “ обаче не съумява да убеди оценителите. „ Ключово за развиването е обезпечаване на от ден на ден средства на планов принцип “. С тези думи министърът на културата Боил Банов стартира представянето на целите на управническата си стратегия в един парещ августовски ден. И като образец за това, заяви на българската общност, че към този момент има оповестена покана към културтрегерите да оферират планове за събития, които ще оформят културната стратегия по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което наближава със страшна мощ. Сумата беше повече от страскаща за изстрадалите ни създатели – цели 1 милион и 670 хиляди лв., а отговорността за разпределението им на планов принцип, беше предоставено на комисии в Национален фонд „ Култура “. След 3 месеца писане, предложение и оценяване, тези дни бяха оповестени описите с „ печалившите “ и „ непечалившите “.
Публикуването на листата на плановете, с крайния резултат разбуни духовете освен измежду арт-средите. Сред най-фрапиращите образци е одобряването на план „ Музиката на Хендел за европейско културно и етично гражданско общество “, който ще показа „ Старозаветната оратория „ Израел в Египет “ и свещената оратория „ Месия “, които са едни от най-значителните музикални творби, неделима част от културното завещание на Обединена Европа. А концертите ще бъдат значим акцент в културно-интеграционните процеси и удостоверение за разговора сред българското изпълнителско и изкуство и шедьоврите на европейската музика. “ Това са написали създателите на плана и са изцяло прави, че освен тези две творби, само че и цялото творчество на Хендел е измежду шедьоврите на европейската музика от епохи.
Прави сте, споделят и от оценителната комисия и се стимулират: „ Проектът ще показа част от Европейското културно завещание посредством музикалното творчество на един от най-значимите европейски създатели - Хендел, чрез концертни изяви, лектории и семинари за запознаване и навлизане в наличието на творбите. Това ще способства за развиване и одобряване на духовните и морални полезности на културата в гражданското ни общество и по - съответно младата публика, ще даде опция за изява на млади реализатори, ще сътвори предпоставки за активизиране на културното съдействие и разговор на европейско ниво. Проектът се извършва основно от български реализатори. Проектът не вкарва нови културни практики, само че в единия от концертите за първи път в България ще бъде изпълнена огромната оратория на Хендел „ Израел в Египет “. Препоръчва се редукция на бюджета. “ Проектът е утвърден за финансиране с 24 хиляди лв..
Проектът „ Борис Христов и „ Многая лета “ – музикалните емблеми на България “ обаче не съумява да убеди оценителите, че заслужава да бъде подсилен, освен това с надалеч по-скромните малко над 8 хиляди лв.. Авторите на този план евентуално са решили за задоволително, че „ през 2018 г българската културна общност ще означи и 25 години от гибелта на световноизвестния български оперен артист Борис Христов. Изложбата включва фотографии и фотокопия на персонални писма на Борис Христов до тогавашния шеф на „ Балкантон “ – композиторът Александър Йосифов във връзка със записите на църковно-славянски песнопения, които Борис Христов прави в храм-паметника „ Св.Александър Невски “, измежду които е и „ Многая лета “ през 1976 година, които са издадени на грамофинна плоча. “
Да, но не, както споделяше един прочут български публицист. Според оценителите изложбата от 15 табла им се вижда „ скромна по размер “, “ остойностена със завишаване на сумите “. И още: „ Проектът би имал по-силно влияние като съпътстващ детайл към друга форма за показване на духовнато завещание на великия Борис Христов. Проектът е непредложен за финансово подкрепяне заради надвишаване на общия размер на средствата. “
Нямам за цел да опълчва великия Хендел против великия Христов. Само ще попитам хората написали тази мотивация и хората от управителния съвет на националния фонд „ Култура “ во главе с неговия ръководител -министърът на културата Боил Банов, които са я одобрили: Как тъкмо преценихте, че Хендел ще показа по-добре българската просвета пред света, от колкото Борис Христов? Или по-добре от Тео Ушев? И ще спра до тук с имената на отхвърлените български създатели. И в действителност, не е ли редно да бъдат оповестени имената на оценителните комисии, с цел да разберем кои са българите, които са написали тези претекстове?
Проектният принцип за работа в региона на културата е необятно разпрастранен в Европа и у нас. Основен проблем обаче са критериите, по които се правят оценка тези планове. В България за никого не е загадка, че когато предлагаш един културен план за финансиране е по-важно дали имаш лоби в оценителните комисии или не, в сравнение с дали планът е важен на фона на останалите. А невъзможността да се ползват идентични критерии, даже и оценителите да имат най-хубави планове за това, е изключително висока, когато би трябвало да избираш сред изобразително и театрално изкуство, сред литература и музика, сред танц и образно изкуство. Но най- огромният проблем у нас е, че институциите ревностно пазят имената на оценителите. И освен изгубилите създатели на планове, само че и българската общност няма визия, чия глава е „ измислила “ или „ изсмукала от пръстите си “ необикновено написани мотивации „ за “ или „ срещу “ даден културен план.
И до момента в който имената на оценителите се пазят по-строго и от държавна загадка, Хендел ще е по-българин от Борис Христов.
Калин Софийски
Публикуването на листата на плановете, с крайния резултат разбуни духовете освен измежду арт-средите. Сред най-фрапиращите образци е одобряването на план „ Музиката на Хендел за европейско културно и етично гражданско общество “, който ще показа „ Старозаветната оратория „ Израел в Египет “ и свещената оратория „ Месия “, които са едни от най-значителните музикални творби, неделима част от културното завещание на Обединена Европа. А концертите ще бъдат значим акцент в културно-интеграционните процеси и удостоверение за разговора сред българското изпълнителско и изкуство и шедьоврите на европейската музика. “ Това са написали създателите на плана и са изцяло прави, че освен тези две творби, само че и цялото творчество на Хендел е измежду шедьоврите на европейската музика от епохи.
Прави сте, споделят и от оценителната комисия и се стимулират: „ Проектът ще показа част от Европейското културно завещание посредством музикалното творчество на един от най-значимите европейски създатели - Хендел, чрез концертни изяви, лектории и семинари за запознаване и навлизане в наличието на творбите. Това ще способства за развиване и одобряване на духовните и морални полезности на културата в гражданското ни общество и по - съответно младата публика, ще даде опция за изява на млади реализатори, ще сътвори предпоставки за активизиране на културното съдействие и разговор на европейско ниво. Проектът се извършва основно от български реализатори. Проектът не вкарва нови културни практики, само че в единия от концертите за първи път в България ще бъде изпълнена огромната оратория на Хендел „ Израел в Египет “. Препоръчва се редукция на бюджета. “ Проектът е утвърден за финансиране с 24 хиляди лв..
Проектът „ Борис Христов и „ Многая лета “ – музикалните емблеми на България “ обаче не съумява да убеди оценителите, че заслужава да бъде подсилен, освен това с надалеч по-скромните малко над 8 хиляди лв.. Авторите на този план евентуално са решили за задоволително, че „ през 2018 г българската културна общност ще означи и 25 години от гибелта на световноизвестния български оперен артист Борис Христов. Изложбата включва фотографии и фотокопия на персонални писма на Борис Христов до тогавашния шеф на „ Балкантон “ – композиторът Александър Йосифов във връзка със записите на църковно-славянски песнопения, които Борис Христов прави в храм-паметника „ Св.Александър Невски “, измежду които е и „ Многая лета “ през 1976 година, които са издадени на грамофинна плоча. “
Да, но не, както споделяше един прочут български публицист. Според оценителите изложбата от 15 табла им се вижда „ скромна по размер “, “ остойностена със завишаване на сумите “. И още: „ Проектът би имал по-силно влияние като съпътстващ детайл към друга форма за показване на духовнато завещание на великия Борис Христов. Проектът е непредложен за финансово подкрепяне заради надвишаване на общия размер на средствата. “
Нямам за цел да опълчва великия Хендел против великия Христов. Само ще попитам хората написали тази мотивация и хората от управителния съвет на националния фонд „ Култура “ во главе с неговия ръководител -министърът на културата Боил Банов, които са я одобрили: Как тъкмо преценихте, че Хендел ще показа по-добре българската просвета пред света, от колкото Борис Христов? Или по-добре от Тео Ушев? И ще спра до тук с имената на отхвърлените български създатели. И в действителност, не е ли редно да бъдат оповестени имената на оценителните комисии, с цел да разберем кои са българите, които са написали тези претекстове?
Проектният принцип за работа в региона на културата е необятно разпрастранен в Европа и у нас. Основен проблем обаче са критериите, по които се правят оценка тези планове. В България за никого не е загадка, че когато предлагаш един културен план за финансиране е по-важно дали имаш лоби в оценителните комисии или не, в сравнение с дали планът е важен на фона на останалите. А невъзможността да се ползват идентични критерии, даже и оценителите да имат най-хубави планове за това, е изключително висока, когато би трябвало да избираш сред изобразително и театрално изкуство, сред литература и музика, сред танц и образно изкуство. Но най- огромният проблем у нас е, че институциите ревностно пазят имената на оценителите. И освен изгубилите създатели на планове, само че и българската общност няма визия, чия глава е „ измислила “ или „ изсмукала от пръстите си “ необикновено написани мотивации „ за “ или „ срещу “ даден културен план.
И до момента в който имената на оценителите се пазят по-строго и от държавна загадка, Хендел ще е по-българин от Борис Христов.
Калин Софийски
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ