Спирането на белодробните трансплантации на българи в Австрия е част

Спирането на белодробните трансплантации на българи в Австрия е част от ограниченията, които се вземат за така наречен трансплантационен туризъм и търговията с органи. Решение за тези много съществени ограничения е взето преди време на конференция в Истанбул, съобщи пред bTV шефът на УМБАЛ " Света Екатерина " проф. Генчо Начев.

По думите му, тези ограничения са годни освен за Австрия, само че и за цяла Европа. Проф. Начев обаче се надява те да са краткотрайни.

" Знаете по какъв начин се правят трансплантации в Индия, Пакистан. Няма такива данни за Европа, само че откакто има такова решене, не е изненадващо, че Австрия спря трансплантациите за чужденци ", изясни лекарят.

Той се е срещал с проф. Клепетко от виенската болница преди 6-7 години. Тогава австрийският му сътрудник е бил на мнение, че за 5-6 трансплантации на сърце годишно не си заслужава да се влага, по-добре да се пращат там. Но лекуването в чужбина е нож с две остриета съгласно проф. Начев. Първо, няма страна, която да ни даде преимущество за органи пред своите жители, и второ, е по-добре у нас да можем да правим сходни трансплантации, в случай че би трябвало и нещо по неотложност да се направи.

Според проф. Начев наши лекари от дълго време се образоват да вършат трансплантация на бял дроб. Преди три години той изпратил трима души в Сан Диего, които били на образование там месец и половина. Преди 2 години наши лекари са били в академията на проф. Клепетко във Виена, само че единствено за една седмица - време, за което нищо не може да се научи. Иначе тази интервенция е осъществявана у нас върху трупен материал.

По думите му от хирургическа позиция не би трябвало да има проблем за сходни интервенции у нас. Има и нужната инсталация.

" Ако следваме програмата, при започване на 2021 година би трябвало да се извърши първата белодробна трансплантация у нас. Но мисля, че това е много късна дата ", сподели проф. Начев. Според него три месеца образование са изцяло задоволителни за подготовка, само че за такова образование би трябвало да бъде изпращан цялостен екип с анестезиолози, сестри, хирурзи, пулмолози. Пулмолозите са изключително значими, тъй като, от една страна, те вземат решение кои пациенти са за трансплантация, а от друга, би трябвало да умеят да се грижат за трансплантиран пациент най-малко месец след интервенцията му.