Такси Beetle с четири врати
Специално за auto-press.net от Карл Зайлер, Global Press, Берлин
Берлинската компания за каросерии Rometsch преобразува към 30 лимузини вид 1 Volkswagen в таксита от 1951 до 1953 година За задачата рамката на платформата е удължена с 25 сантиметра, а надлежно разтегнатата каросерия е получила и задни порти, закрепени на панти откъм гърба. Единственият изцяло реставриран образец в Европа в този момент се намира в частния музей Rometsch в Хесиш Олдендорф.
Таксито Beetle с четири порти в музея на Фолксваген във Волфсбург не е автентичен Rometsch, а копие, направено от Messerschmitt във Франкфурт през 1953 година по проекти на Rometsch. От 1924 година нататък Фридрих Ромеч главно преобразува моделите на Opel в електрически и също по този начин работи с производителя на първокласни каросерии Erdmann & Rossi, също основан в Берлин-Халензее. Неговият началник на дизайна, Йоханес Беескоу, се реалокира в Rometsch след Втората международна война и създава версия с четири порти на VW Beetle през 1950 година - тъй като такситата в Берлин трябваше да имат „ най-малко две порти от дясната дълга страна ".
За конверсията шасито и каросерията на използван или новозакупен Beetle са разрязани почти в средата на автомобила и по-късно бяха сложени ръчно направени елементи от ламарина. Междуосието и общата дължина се усилват надлежно до 2,65 метра и 4,32 метра. Въпреки това характерностите на шофиране не са се влошили в следствие, потвърдиха автомобилни специалисти от Техническия университет в Берлин.
Предните порти бяха леко скъсени и тесни B-колони бяха съединени от две секции на задните странични панели. За построяването на задните порти бяха нужни и две обособени предни порти и задният завършек на изреза на вратата с пантите идваше още веднъж начело. Така Rometsch се нуждаеше от порти и елементи от втора каросерия и спомагателни две порти - множеството от които трябваше да бъдат закупени употребявани, защото заводът на Volkswagen публично не доставяше нищо.
Служители на производителя на каросерии бяха принудени да отидат на „ частно “ извършване на покупки. Около 25 кг в допълнение тегло за задните порти не е огромен минус за таксиметровите интервенции и " минимум 50 кг багаж " могат да бъдат превозени " в границите на позволеното общо тегло, даже когато са изцяло заети ".
Увеличението на пространството и комфорта за пасажерите на малко по-ниската задна седалка беше доста а влизането и излизането през порталните порти беше доста комфортно. Малко повече място за главите на пасажерите откъм гърба и изцяло прибиращи се прозорци откъм гърба бяха спомагателни преимущества.
Преобразуването на Beetle в дълга версия с четири порти е коствало към 2000 D-марки и се е изплатило елементарно - макар че нова експортна версия на седана на VW с две порти и единствено 25 к.с. с 1,1-литров четирицилиндров мотор е коствал 5400 D-марки.
От ноември 1953 година обаче новият Opel Captain се предлага като доста по-голям автомобил с четири порти с понтонна каросерия в американски жанр и 2,5-литров шестцилиндров мотор с мощ 68 к.с. По същото време Mercedes-Benz започва серията Ponton 180 с четири порти с 1,8-литров бензинов мотор с мощ 52 к.с. и го последва с 180 D напролет на 1954 година с тествания и пестелив дизел с мощ 40 к.с. Така се появяват новите любимци на таксиметровите водачи и таксито Rometsch става история.
Берлинската компания за каросерии Rometsch преобразува към 30 лимузини вид 1 Volkswagen в таксита от 1951 до 1953 година За задачата рамката на платформата е удължена с 25 сантиметра, а надлежно разтегнатата каросерия е получила и задни порти, закрепени на панти откъм гърба. Единственият изцяло реставриран образец в Европа в този момент се намира в частния музей Rometsch в Хесиш Олдендорф.
Таксито Beetle с четири порти в музея на Фолксваген във Волфсбург не е автентичен Rometsch, а копие, направено от Messerschmitt във Франкфурт през 1953 година по проекти на Rometsch. От 1924 година нататък Фридрих Ромеч главно преобразува моделите на Opel в електрически и също по този начин работи с производителя на първокласни каросерии Erdmann & Rossi, също основан в Берлин-Халензее. Неговият началник на дизайна, Йоханес Беескоу, се реалокира в Rometsch след Втората международна война и създава версия с четири порти на VW Beetle през 1950 година - тъй като такситата в Берлин трябваше да имат „ най-малко две порти от дясната дълга страна ".
За конверсията шасито и каросерията на използван или новозакупен Beetle са разрязани почти в средата на автомобила и по-късно бяха сложени ръчно направени елементи от ламарина. Междуосието и общата дължина се усилват надлежно до 2,65 метра и 4,32 метра. Въпреки това характерностите на шофиране не са се влошили в следствие, потвърдиха автомобилни специалисти от Техническия университет в Берлин.
Предните порти бяха леко скъсени и тесни B-колони бяха съединени от две секции на задните странични панели. За построяването на задните порти бяха нужни и две обособени предни порти и задният завършек на изреза на вратата с пантите идваше още веднъж начело. Така Rometsch се нуждаеше от порти и елементи от втора каросерия и спомагателни две порти - множеството от които трябваше да бъдат закупени употребявани, защото заводът на Volkswagen публично не доставяше нищо.
Служители на производителя на каросерии бяха принудени да отидат на „ частно “ извършване на покупки. Около 25 кг в допълнение тегло за задните порти не е огромен минус за таксиметровите интервенции и " минимум 50 кг багаж " могат да бъдат превозени " в границите на позволеното общо тегло, даже когато са изцяло заети ".
Увеличението на пространството и комфорта за пасажерите на малко по-ниската задна седалка беше доста а влизането и излизането през порталните порти беше доста комфортно. Малко повече място за главите на пасажерите откъм гърба и изцяло прибиращи се прозорци откъм гърба бяха спомагателни преимущества.
Преобразуването на Beetle в дълга версия с четири порти е коствало към 2000 D-марки и се е изплатило елементарно - макар че нова експортна версия на седана на VW с две порти и единствено 25 к.с. с 1,1-литров четирицилиндров мотор е коствал 5400 D-марки.
От ноември 1953 година обаче новият Opel Captain се предлага като доста по-голям автомобил с четири порти с понтонна каросерия в американски жанр и 2,5-литров шестцилиндров мотор с мощ 68 к.с. По същото време Mercedes-Benz започва серията Ponton 180 с четири порти с 1,8-литров бензинов мотор с мощ 52 к.с. и го последва с 180 D напролет на 1954 година с тествания и пестелив дизел с мощ 40 к.с. Така се появяват новите любимци на таксиметровите водачи и таксито Rometsch става история.
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ