Центърът на Пловдив вече е паметник на културата от национално значение
Специализираният експертен съвет към Министерство на културата разгласи централната градска част на Пловдив за културна полезност от национално значение. Сменя се и името на охранителната зона, която става Групова археологическа, урбанистична и архитектурно-строителна недвижима културна полезност от интервалите на праистория, древност, средновековие, възобновление, ново и най-ново време „ Историческа зона „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив ”.
Прочетете още
Това се случи на съвещание на СЕСОНКЦ през днешния ден. Най-големи разногласия провокира трета точка от предлагането на НИНКН, в които се дефинират режимите за запазване.
„ Всички капиталови намеси в рамките на ГНКЦ и охранителните зони, свързани с смяна на обемно-пространствените и архитектурните им характерности, в това число дейностите по прехване на обекти, да се правят единствено след координиране по реда на Закона за културното завещание. Инвестиционни намеси по обектите – единични недвижими културни полезности, се позволяват единствено при съществуване на завършила процедура по реда на гл. 5 от ЗКН и съществуване на направен прелиминарен или финален режим за запазване ”, гласи тя.
В последна сметка тя бе отхвърлена с конкретизиране, че ще бъде прегледана още веднъж, когато Националният институт изготви ясни режими за запазване и опише обектите с архитектурно-историческа стойност.
В зоната попадат система от улични ансамбли ул. ”Княз Александър I ”, ул. „ Отец Паисий ”, ул. „ Райко Даскалов ”, ул. „ Христо Г. Данов ” и пл. Джумая; система от улични ансамбли на ул. „ Бетовен ” и „ Опълченска ”; зоната западно от Данов хълм; система от улични ансамбли на ул. „ Антим I ” и ул. „ Лейди Стангфорд ”; система от улични ансамбли на ул. „ Цанко Дюстабанов ” и ул. „ Иван Вазов ”.
В съвещанието се включиха основният проектант на Пловдив Димитър Ахрянов и кметът на регион „ Централен ” Георги Стаменов.
„ Приветстваме цялата самодейност по отношение на Централна градска част, само че получихме документите в петък следобяд. По първа и втора точка нямаме възражения, само че по трета точка самата община желаеме да дадем мнение. Според нас се изисква прецизиране. Още повече, че Общият организационен проект на града, към този момент е координиран в НИНКН, утвърден е от Министерство на културата и остава да бъде прегледан от ЕСУТ и да се гласоподава в Общински съвет. В последните две години се постарахме да внесем още повече отбрана за недвижимото културно завещание посредством този Общ устройствен план. Разширили сме и обсега на предпазената зона. Трябва обаче да се има поради, че Пловдив е особена община, която е гъсто обитаема, а територията ѝ на процедура съвсем се лимитира в границите на града. Затова доста деликатно би трябвало да се подхващат каквито и да е ограничения. Не споделям, че не би трябвало да има такива, само че би трябвало да сме деликатни във връзка с събарянето, на копаенето и наблюдението от археолози ”, сподели Ахрянов.
„ Така разказани, режимите биха основали проблем за всеки притежател на постройка. Буквално за ремонт на покрив или фасада, би трябвало да има координиран план с НИНКН. Дълбоко уверен съм, че към днешна дата това не може да се случи. 60 % от постройките в регион „ Централен ” нямат темперамент на монументи на културата. Това ще докара до заплашителен административен колапс и действително ще накажем хората. Някои от тези здания са кандидатствали за саниране по Плана на възобновяване. Те отпадат автоматизирано.Отделно - когато приказваме за планове, които би трябвало да имат режими - предварителни и дефинитивни, какъв брой такива имаме? И като няма – притежателите чакат или финансират сами изоготвянето им? Ако концепцията е да се постави мораториум за строителството в центъра на Пловдив, да си го кажем. Тогава какво вършим с към този момент съгласувани разработки? Нека да вършим подредени и смислени неща. Акумулираме един голям административен и финансов развой и с това ще генерираме голямо напрежение и негативизъм ”, разяснява Стаменов.
В отговор на мненията им шефът на НИНКН арх. Петър Петров отговор: „ Разбирам паниките на Георги Стаменов и арх. Ахрянов. Но дано да имаме поради първо това, че приказваме за Пловдив, второ - тази активност е закъсняла към 20-30 години. С оглед на развихрилата се в последно време самодейност по заличаване, НИНКН започва териториална стратегия в Пловдив. Има голям брой незащитени от Закона за културното завещание здания, които имат стойност на недвижима културна полезност. Добрите планове бяха дотук ”.
Част от архитектите, които участваха на съвещанието, изразиха мнение, че това е форма на мораториум и ще провокира голямо напрежение. Други дефинираха импортираното от арх. Петров предложение като прочувствено, само че и породено от всичко, което се е случило в последния месец.
„ Съгласна съм с Георги Стаменов и арх. Ахрянов. Вървим след събитията. Според мен би трябвало да бъдат направени ясни режими, да се реши кои обекти пазим ”, сподели арх. Дарина Димитрова от Министерство на културата.
На противоположно мнение бе арх. Семова, която напомни, че огромната задача на СЕСОНКЦ е да опазва културно-историческото завещание на България и в частност на Пловдив и подсети, че въпреки Община Пловдив декларира своята подготвеност да го запази, само че последните случаи под тепетата не потвърждават това.
Заедно с точката за новото име, статут и режими на запазване СЕСОНКЦ прегледа и предложение на Археологическия музей охранителната зона на „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив ” да съвпадне с териториалните и административни граници на Община Пловдив.
В предлагането си експертите показват, че от ден на ден археологически обекти отвън предпазената зона попадат в риск поради динамично разрастващата се градска среда и инфраструктура, както и интензивните капиталови планове и благоустройствени намеси. Към предлагането си те показаха карта, на която ясно проличава, че немалка част от археологическите обекти са в жилищни зони отвън центъра и в индустриални такива.
Предложението не бе прегледано, а рекомендацията на представителя на Министерство на културата арх. Димитрова бе да се изготвят ясни режими и предлагането първо да бъде в съгласие с НИНКН.
Яростен бранител на одобряването на документа бе арх. Анелия Божкова, която напомни, че археологическите монументи на културата са най-уязвими от човешка интервенция и не може да се разчита на доброжелателни и виновни вложители, с цел да бъде съхранявано културно-историческото завещание. Според разпоредбите, наблюдаване от археолог се изисква единствено в предпазената територия на " Историческа зона " Филипопол-Тримонциум-Пловдив ", както и на обектите, отразени на Археологическата карта на България.
„ Много монументи бяха унищожени. Пример е Яса тепе в Пловдив ”, напомни и неин сътрудник.
Така предлагането на Археологическия музей ще бъде прегледано още веднъж, когато съответните документи бъдат добавени до направения лист.
Прочетете още
Това се случи на съвещание на СЕСОНКЦ през днешния ден. Най-големи разногласия провокира трета точка от предлагането на НИНКН, в които се дефинират режимите за запазване.
„ Всички капиталови намеси в рамките на ГНКЦ и охранителните зони, свързани с смяна на обемно-пространствените и архитектурните им характерности, в това число дейностите по прехване на обекти, да се правят единствено след координиране по реда на Закона за културното завещание. Инвестиционни намеси по обектите – единични недвижими културни полезности, се позволяват единствено при съществуване на завършила процедура по реда на гл. 5 от ЗКН и съществуване на направен прелиминарен или финален режим за запазване ”, гласи тя.
В последна сметка тя бе отхвърлена с конкретизиране, че ще бъде прегледана още веднъж, когато Националният институт изготви ясни режими за запазване и опише обектите с архитектурно-историческа стойност.
В зоната попадат система от улични ансамбли ул. ”Княз Александър I ”, ул. „ Отец Паисий ”, ул. „ Райко Даскалов ”, ул. „ Христо Г. Данов ” и пл. Джумая; система от улични ансамбли на ул. „ Бетовен ” и „ Опълченска ”; зоната западно от Данов хълм; система от улични ансамбли на ул. „ Антим I ” и ул. „ Лейди Стангфорд ”; система от улични ансамбли на ул. „ Цанко Дюстабанов ” и ул. „ Иван Вазов ”.
В съвещанието се включиха основният проектант на Пловдив Димитър Ахрянов и кметът на регион „ Централен ” Георги Стаменов.
„ Приветстваме цялата самодейност по отношение на Централна градска част, само че получихме документите в петък следобяд. По първа и втора точка нямаме възражения, само че по трета точка самата община желаеме да дадем мнение. Според нас се изисква прецизиране. Още повече, че Общият организационен проект на града, към този момент е координиран в НИНКН, утвърден е от Министерство на културата и остава да бъде прегледан от ЕСУТ и да се гласоподава в Общински съвет. В последните две години се постарахме да внесем още повече отбрана за недвижимото културно завещание посредством този Общ устройствен план. Разширили сме и обсега на предпазената зона. Трябва обаче да се има поради, че Пловдив е особена община, която е гъсто обитаема, а територията ѝ на процедура съвсем се лимитира в границите на града. Затова доста деликатно би трябвало да се подхващат каквито и да е ограничения. Не споделям, че не би трябвало да има такива, само че би трябвало да сме деликатни във връзка с събарянето, на копаенето и наблюдението от археолози ”, сподели Ахрянов.
„ Така разказани, режимите биха основали проблем за всеки притежател на постройка. Буквално за ремонт на покрив или фасада, би трябвало да има координиран план с НИНКН. Дълбоко уверен съм, че към днешна дата това не може да се случи. 60 % от постройките в регион „ Централен ” нямат темперамент на монументи на културата. Това ще докара до заплашителен административен колапс и действително ще накажем хората. Някои от тези здания са кандидатствали за саниране по Плана на възобновяване. Те отпадат автоматизирано.Отделно - когато приказваме за планове, които би трябвало да имат режими - предварителни и дефинитивни, какъв брой такива имаме? И като няма – притежателите чакат или финансират сами изоготвянето им? Ако концепцията е да се постави мораториум за строителството в центъра на Пловдив, да си го кажем. Тогава какво вършим с към този момент съгласувани разработки? Нека да вършим подредени и смислени неща. Акумулираме един голям административен и финансов развой и с това ще генерираме голямо напрежение и негативизъм ”, разяснява Стаменов.
В отговор на мненията им шефът на НИНКН арх. Петър Петров отговор: „ Разбирам паниките на Георги Стаменов и арх. Ахрянов. Но дано да имаме поради първо това, че приказваме за Пловдив, второ - тази активност е закъсняла към 20-30 години. С оглед на развихрилата се в последно време самодейност по заличаване, НИНКН започва териториална стратегия в Пловдив. Има голям брой незащитени от Закона за културното завещание здания, които имат стойност на недвижима културна полезност. Добрите планове бяха дотук ”.
Част от архитектите, които участваха на съвещанието, изразиха мнение, че това е форма на мораториум и ще провокира голямо напрежение. Други дефинираха импортираното от арх. Петров предложение като прочувствено, само че и породено от всичко, което се е случило в последния месец.
„ Съгласна съм с Георги Стаменов и арх. Ахрянов. Вървим след събитията. Според мен би трябвало да бъдат направени ясни режими, да се реши кои обекти пазим ”, сподели арх. Дарина Димитрова от Министерство на културата.
На противоположно мнение бе арх. Семова, която напомни, че огромната задача на СЕСОНКЦ е да опазва културно-историческото завещание на България и в частност на Пловдив и подсети, че въпреки Община Пловдив декларира своята подготвеност да го запази, само че последните случаи под тепетата не потвърждават това.
Заедно с точката за новото име, статут и режими на запазване СЕСОНКЦ прегледа и предложение на Археологическия музей охранителната зона на „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив ” да съвпадне с териториалните и административни граници на Община Пловдив.
В предлагането си експертите показват, че от ден на ден археологически обекти отвън предпазената зона попадат в риск поради динамично разрастващата се градска среда и инфраструктура, както и интензивните капиталови планове и благоустройствени намеси. Към предлагането си те показаха карта, на която ясно проличава, че немалка част от археологическите обекти са в жилищни зони отвън центъра и в индустриални такива.
Предложението не бе прегледано, а рекомендацията на представителя на Министерство на културата арх. Димитрова бе да се изготвят ясни режими и предлагането първо да бъде в съгласие с НИНКН.
Яростен бранител на одобряването на документа бе арх. Анелия Божкова, която напомни, че археологическите монументи на културата са най-уязвими от човешка интервенция и не може да се разчита на доброжелателни и виновни вложители, с цел да бъде съхранявано културно-историческото завещание. Според разпоредбите, наблюдаване от археолог се изисква единствено в предпазената територия на " Историческа зона " Филипопол-Тримонциум-Пловдив ", както и на обектите, отразени на Археологическата карта на България.
„ Много монументи бяха унищожени. Пример е Яса тепе в Пловдив ”, напомни и неин сътрудник.
Така предлагането на Археологическия музей ще бъде прегледано още веднъж, когато съответните документи бъдат добавени до направения лист.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ